Интервю с Брус Дикинсън (Bruce Dickinson, Iron Maiden) за Z-Rock

 

(Брус)-Хей, добър вечер, как си?

(Стоян) Бих казал добре, с изключение на това, че тук в България са безобразни жеги последните няколко дни. Да се надяваме, че до вторник, ще е малко по-поносимо.

-О, не се притеснявай. За съжаление, ние ще ви загреем още повече!

 

Благодаря ти за възможността да поговорим в неделя вечер. За мен е чест и удоволствие. The Mandrake Project е толкова повече от музикална творба, това е цяла концепция. Кажи ни кога у теб възникна идеята, след като знаем, че си работил по албума от доста години.

-Идеята да работим по комикс, паралелно с албума, дойде още през 2013-а. Заглавието беше вдъхновено от един епизод на Доктор Стрейндж. Първоначално си мислех да издадем само една книжка заедно с албума, но след това се започна с това, че се разболях, започнахме турне с Мейдън, след това дойде Ковид и какво ли не. С цялото това време, което имах на разположение, започнах да развивам историята все повече и в крайна сметка се оказа, че имам материал за графична новела от 12 части. Вече излязоха две части, а скоро излиза третата. Всички части, които ще излизат на интервал от три месеца за период от две години, общо са около 500 страници. Това е относно формата, а по отношение на историята, мисля, че ще трябва да разберете сами, като започнете от първата част, но най-общо казано е история за семейства, научна фантастика и окултизъм.

 

Говорейки за музикалната страна на нещата, знам, че хората, с които си работил в тандем най-често когато твориш, са били Стив Харис, Ейдриън Смит и Рой Зи. Каква е разликата да работиш с всеки един от тях?

-Стив обича да работи сам. Ако имаш идея и я представиш на Стив, той ще я вземе, ще се заключи някъде с идеята ти в продължение на месец и след това ще излезе с думите „Ето какво се получи“, хахаха! С Ейдриън е точно обратното – работим двамата заедно в студиото и пробваме различни идеи. Неговият стил е доста различен. С Рой понякога е както с Ейдриън, друг път той идва с някава инструментална част, върху която аз правя вокалите, а понякога аз композирам музиката, а той предлага как да звучат вокалните партии. В общи линии с Рой творим много освободено и с него сме работили много дълги години по този начин, опитвайки най-различни неща в албумите ни.

 

Както спомена в отговора на първия въпрос, завършването на The Mandrake Project отне доста време. Можем ли да се надяваме, че няма да чакаме толкова дълго за следващия албум или, ако мога да перифразирам въпроса, какво е по-вероятно да се появи първо – нов албум на Bruce Dickinson или нов на Iron Maiden?

-В момента нямаме никакви планове за албум на Мейдън. Всичко е възможно, но в момента сме със супер натоварен график и не виждам кога може да стане. Със сигурност мога да ти кажа, че нито тази, нито следващата година ще има нов албум на Мейдън, зашото съм наясно какво сме планирали. По същата причина няма да има и нов мой солов албум, защото след като приключим тази година, през 2025-а има планирано ново турне на Мейдън, за което обаче не мога да ти кажа повече. Бих искал да имам малко въздух и свобода, а не само да тичам от турне на турне и от запис на запис, но това не означава, че не композирам и не работя по нови идеи. Освен това имам музиканти, които са страхотни композитори, като например Мистериа, който свири на клавишни в почти всичките ми албуми. Двамата ми нови китаристи Крис и Филип също имат музикални идеи, така че не мога да се оплача от липса на творчески талант в групата.

 

Във вторник ще бъде първият ти концерт в България със соловата ти група. Какво да очакват от концерта феновете, които досега са те гледали само с Мейдън?

-На първо място, да не очакват никакви парчета на Мейдън, хаха! Всъщност, всички които ни гледат на това турне ми казват, че са се надявали да не свирим нищо на Мейдън, просто защото са чакали толкова много време да чуят соловите парчета. Така че, съм подбрал неща от The Chemical Wedding, Accident Of Birth, Balls To Picasso и, разбира се, новия албум, който беше приет невероятно добре. Не съм свирил тези парчета от 19 години и страшно много хора не са ги чували никога на живо, така че трябваше да включа много от класиките в сета. Последният път когато бях в София с Concerto For Group And Orchestra, свирихме “Jerusalem” и “Tears Of The Dragon”, а във вторник ще можете да ги чуете пак, но с групата ми.

 

Един малко провокативен въпрос – не си включил в сетлиста нищо от албума Tattooed Millionaire. Това значи ли, че вече си простил на Ники Сикс? (бел. авт.: смята се, че заглавното парче от първия солов албум на Дикинсън е критика към фалшивите татуирани бунтари, които всъщност са милионери, като за архетип на героя в парчето е смятан Ники Сикс от Motley Crue).

-O, Ники Сикс едва ли има нещо общо с парчето. Може и да е бил виновен за нещо, но не знам за какво, ще трябва той да си помисли дали му е чиста съвестта, хаха! Не, виж, причината да не свирим нищо от този албум е просто, че не мога да включа всичко. Ще трябва да свирим по четири часа, хаха. При този натоварен график с по пет концерта на седмица и толково пътуване, няма как да стане. Но със сигурност ще свирим парчета от Tattooed Millionaire на следващи турнета.

 

Всички знаем, че си човек с всестранно развити таланти и интереси, но ми се ще да те попитам какви са бяха влиянията ти от литературата, оформили стила ти на писане на текстове на песни в самото начало на кариерата ти?

-Да ти кажа, не мога да се сетя за някакви конкретни влияния от литературата. Естествено, учих литература в университета, защото бях специалност „История“, но стилът ми на писане е по-скоро повлиян от Иън Андерсън, Иън Гилън, Питър Хамил от Van Der Graaf Generator – техните текстове бяха жестоки. По-скоро това ми е повлияло, отколкото нещо конкретно от литературата.

 

Когато анонсирахме, че ще те интервюираме за Z-Rock, дадохме възможност на хора от българския фенклуб на Iron Maiden също да те попитат нещо. Един от въпросите им е какво е мнението ти за все по-полулярната напоследък практика групите да продават така наречените ВИП билети за лични срещи с фенове и автографи.

-Очевидно всяка група си решава дали да го прави, но лично на мен ми се струва, че е някак натрапчиво за самия артист. Бих казал, че е донякъде неуважение към теб самия, защото те омаловажава до нивото на стока, като в някаква зоологическа градина. Уважавам това, че феновете са готови на всичко, за да те видят, но пък от друга страна едва ли на такава среща ще се получи особено задълбочен разговор, нали? Мнението ми е, че така феновете са някак експлоатирани, без да получават кой знае какво в замяна. Не бих го направил.

 

Някак си бях сигурен, че отговорът ти ще е такъв. Както каза преди малко, си с много натоварен график. Започваш следващата част на турнето на Мейдън The Future Past на 1-и септември. Планирате ли да издадете DVD от това турне? Сетлистът е страхотен – имах удоволствието да ви гледам в Любляна миналата година.

-Нямам представа всъщност, а и да ти кажа, проблемът с DVD-тата е, че все по-малко хора ги купуват. Музикалните компании не горят от ентусиазъм да ги издават. Например, със соловата банда записахме концертите в Сао Пауло с 9 камери и записът изглежда и звучи страхотно, но в момента се чудим какво всъщност да правим с тези записи. Да го издадеш като отделен продукт е все по-малко рентабилно. Може би е по-добра идея да пускаме тези записи като промоция или бонус към други издания.

 

Разбирам какво казваш, но мисля, че с Мейдън имате известен дълг към нас феновете, защото именно от оригиналното турне за Somewhere In Time няма почти никакви записи, а сега свирите доста парчета от този албум. Кажи на останалите да помислят по въпроса.

-Разбирам те. Не знам дали до момента сме записвали нещо професионално от последното турне, обаче. Мисля, че има записи от отделни камери, но нямам конкретна идея.

 

Прав ли съм когато смятам, че една от основните „тайни“ за успеха на Мейдън след реюниъна през 99-а е това, че сега имате много повече въздух и пространство да творите извън рамките на групата? Имаме например твоята солова група, British Lion на Стив, проектите на Ейдриън с Primal Rock Rebellion и с Ричи Коцен. Това ли поддържа огъня жив?

-Мммммм...не. Съвсем не. Това, което поддържа огъня в Iron Maiden e фактът, че сме в Iron Maiden! Не ни е необходимо да правим нещо странично, за да си запазим ентусиазма за Iron Maiden. Мейдън си е Мейдън – или си 100% в каузата или въобще не си. Вярно е, че имаме пространство да правим и други неща, като моята солова група например свири за фенове, които също така харесват и Мейдън, за щастие. Ако имам възможността да правя и двете неща, ще продължавам, но за нас Мейдън винаги ще е главното.

 

Накрая, искам да те питам дали следиш съвременната метъл сцена? Има ли някоя нова група, която те е впечатлила? Забелязвам не само от собствен опит, но много мои приятели, когато посещават концерти на старите, класически групи, се замисляме какво, по дяволите, ще правим, когато любимците ни спрат? Как виждаш ти бъдещето на метъла когато групи като Maiden, Priest, Sabbath, Metallica, W.A.S.P., Dream Theater вече не са активни?

-Ако трябва да съм честен, не съм разтревожен за бъдещето на метъла, не съм си загубил съня по темата. Ще бъде такова, каквото хората искат да бъде. Най-важното според мен, за да остане стилът жив е не да става все по-екстремен и жанрово ограничен, а да израства и да се обогатява от други музикални стилове. Трябва да се развие още повече. Ясно е, че хората вече слушат музика по съвсем различен начин. The Mandrake Project е много олдскуул албум, защото трябва да го изслушаш целия, за да го схванеш. Наясно съм, че все по-малко хора слушат музика по този начин, но като артист се стремя да правя това, което искам и чувствам, С Мейдън също е така, защото трябва да си честен към себе си и към собственото ти вдъхновение.

 

Благодаря ти още веднъж, Брус, за възможността да се чуем в неделя вечер и също така ти благодаря за страхотния нов албум, който очаквах от толкова години. Надмина очакванията ми. Ще се видим скоро.

Благодаря ти за думите. Сега е време за мача! It’s coming home, приятел, it’s coming home, хаха!

Bruce Dickinson – The Mandrake Project (BMG)

Най-сетне…… 19 години след Tyranny Of Souls сме възнаградени с нов солов албум от Bruce Dickinson верния му партньор Roy Z, което си е добър повод да публикувам нещо в блога (не съм го правил отдавна). Интересен факт е, че The Mandrake Project е албум, създаван в продължение на много години и голяма част от парчетата са готови още през 2012-а, но, заради натоварените ангажименти на Bruce с Iron Maiden, точният момент за албума идва едва сега.

Предполагам сте чули двата сингъла, но ако не сте, откриващото Afterglow Of Ragnarok стъпва на среднотемпов, тежък риф, и се отличава с леко преекспониран и същевременно лековат като настроение припев, който контрастира не особено подходящо с тежестта на куплетите. Другият сингъл Rain On The Graves е като трибют към седемдесетарските творби на Alice Cooper, с речитативни  вокали в строфите, епичен припев, но най-силната част идва с уникално соло от Roy Z, което само по-себе си вдига парчето на съвсем друго ниво.

Още една песен, която би трябвало да познавате, е Eternity Has Failed, която се появи в изпълнение на Maiden в албума Book Of Souls (2015), но соловата версия тук е много по-богата като усещане, оркестрации, китари и въобще цялостно внушение. Може би тук е мястото да спомена, че The Mandrake Project е категорично най-меланхоличният и наситен с драматизъм албум от соловото творчество на Dickinson. Също така, въпреки някои препратки към предишни албуми, това е творба, която е много по-различна и самостоятелна като звучене и творчески изказ. Говорейки за познати неща, Mistress Of Mercy е дори леко дразнещо копие на Freak от Accident Of Birth, като водещият риф е почти идентичен. Face In The Mirror пък е малко тромав опит да се пресъздаде лежерна балада тип Arc Of Space или Navigate The Seas Of The Sun, но припевът е твърде безидеен и скучен. Тези две парчета, обаче, както и Afterglow Of Ragrarok са единствените три, които не впечатляват, в един иначе много въздействащ албум. Сигурен съм, че ще въздъхнете с облекчение когато изслушате The Mandrake Project за първи път, защото тук има толкова много музика, която може да ви накара буквално да настръхнете.

Да започнем например от Resurrection Men, която е изградена от убийствен водещ риф и темпо, както и от смазващ припев, които държат като „в сандвич“ тотално различната средна част от песента, сякаш извадена от някой от първите три албума на Black Sabbath. Имам чувството, че две тотално различни парчета са „съшити“ в едно, но крайният резултат е близък до шедьовър. Fingers In The Wounds, oт друга страна, е най-симфоничното и „стадионно“ парче, което някак напомня на епиката Tears Of The Dragon, но носи дори повече драма и напрежение в припева.

Many Doors To Hell е в друг спектър на настроението, звучейки по-приповдигнато и, поставено на второ място в албума, изгражда първата третина на една идея по-позитивно настроение. Припевът е чудесен.

Последните близо 16 минути от времетраенето на The Mandrake Project (или почти една трета от него) са заети от двете най-мрачни парчета. Shadow Of The Gods е с много епична, полу-баладична, първа част, с жестоки куплети и текст и втора, по-забързана като темпо част, с агресивни вокали и рифове, донякъде напомнящи Killing Floor. Последната композиция Sonata (Immortal Beloved) е изцяло в бавно темпо, много хипнотична и заредена с драматизъм. Представете си нещо от сорта на Welcome To The Machine или Comfortably Numb и ще бъдете близо до това, което Roy Z и Bruce са постигнали с този музикален шедьовър. Вокалите са достатъчно емоционални и сърцераздирателни, но „положени“ върху изключително тегавата водеща китарна мелодия, постигат съкрушителен ефект върху слушателя. Трудно ми е да опиша с думи това парче – трябва да го „изживеете“.

Ами – това е. Bruce Dickinson и Roy Z за пореден път ни възнаграждават с един час прекрасна музика, с която не гледат назад и не се опитват да преповторят нещо вече изказано. Като фен няма как да съм по-щастлив, че тези двама гении са все така вдъхновени и търсещи.

 

9/10

Interview with Remi Nygård of INCULTER

Inculter are a rising force in the Norwegian old school thrash metal scene and are going to release their second full-length album through Edged Circle Productions on April 12. This was a perfect opportunity to ask some questions to the band's front-man and guitar player - Remi!

First of all Inculter is now with an almost completely different line-up in comparison to your debut album “Persisting Devolution”. Tell us something about the two new members.

- Our “new” drummer, Daniel, has been a member since 2016, he joined the band after our previous drummer decided to quit. He is also the drummer of Reptilian and Sepulcher. After being a trio for many years, we decided that we wanted to step it up and get an extra guitar player. So we decided to ask our friend Lasse to join the band, he said yes and is now a full time member of Inculter. He also plays guitar in the thrash metal band Shakma.

Congratulations about you second album “Fatal Visions”. It is not just a step up from the debut, but in a completely different league. What do you personally describe as the main differences between “Persisting Devolution” and “Fatal Visions”?

- Thanks for the kind words! The main difference between the two albums is probably that the songs on “Fatal Visions” are more thought-through, instead of just putting riffs after riffs, we’ve been trying to make the riffs fit in with some kind of purpose. If that makes sense?

The album will come out in April via Edged Circle Productions and the limited edition LP will also include a bonus LP with exclusive material. Tell us more about these exclusive bonus tracks?

- The bonus LP is a collection of all the songs we released before our first album. Since our two first songs and one song from the Stygian Deluge EP had never been released on vinyl, we thought that it would be cool to print a very limited amount for those who were interested.

The artwork for “Fatal Visions” is just fantastic. How did you come up with it? Who is the painter?

- The painter is RK Valbo, who also painted the cover for Stygian Deluge, he has also painted covers for many other cool bands like Obliteration, Execration and Purple Hill Witch. We have known him for a couple of years now and he always does a great job, so we knew that he would be the right person for Fatal Visions.

There is a sensible aura of authenticity about the music of Inculter. It’s not a reproduction of the 80s speed and thrash bands. It is something new in sound but it carries the spirit of the oldschool and once again – it sounds right, it sounds authentic. How do you do that? What is the secret of this sound? Herbrand Larsen of Enslaved has mastered the album. What did you tell to him? Did he already knew what you expect?

- The big secret is that we don’t quite know what we are doing, we just try out different things and go for whatever we think sounds right. Herbrand Larsen is a teacher at the school where I study, I felt that he had a very good understanding of what we wanted with our sound, so we didn’t tell him much, we just sent a couple of examples of albums that we thought sounded good.

Tell me about the outro of “Endtime Winds”. When you first posted this part on facebook, I thought it was an intro, haha. This is truly EPIC short instrumental. Who came up with that?

- It was something that we came up with together after being stuck on that song for a very long time. If I remember correctly it was quite spontaneous, not the style that we were going for at all, but for some reason it worked.

The new album is not as straightforward as “Persisting Devolution” in my opinion. It is a full-on thrash assault on the one hand but it also has the flavor of 80s classic heavy metal at some places and there are some more intricate, interesting tempo-changes and “busy” parts. I think this makes it more interesting for the listener and it keeps growing with every listen. Was that something you intended?

- It wasn’t actually something we intended, but we wanted to make something a bit out of the ordinary, so it’s probably just a result of that. After a couple of years playing the same genre, it feels natural to try and experiment with elements from other genres.

Norway and Scandinavia as general has come with so many great new bands. We already know about Nekromantheon, Condor, Antichrist… Can you point out some other new bands that have impressed you recently?

- I recently discovered Desolation Realm, a really good new Norwegian death metal band, definitely worth checking out. I would also recommend the relatively new band Force, kickass punk rock from Norway.

Obviously, playing live is the best way to present you music to wider audiences. Do you plan more live show for 2019? We hope to see Inculter closer to the south of Europe!

- We haven’t got much planned yet, but we certainly hope to do more live shows. We would like to get out on a tour, but nothing is decided yet.

Two of Inculter’s band members are also involved in other bands – Reptilian and Sepulcher. How will the line-up keep up with all engagements? Is Inculter a top priority?

- None of the bands are super busy, so it hasn’t been a problem to have shared members so far.

For me, Inculter is top priority, for the others it all depends on what is happening with the other bands at the time.

Remi, tell me what are your 5 all-time favorite heavy metal albums and why exactly. Not just thrash or speed – heavy metal in general.

- Hmm, I may change my mind in two days, but for now I would say something like:

(no particular order)

Sepultura - Schizophrenia: This has been my favorite thrash album for many years now. I think it has a pretty much perfect production, the riffs are always crushing, and the songs are arranged masterly.

Judas Priest - Sad Wings of Destiny: I’ve never heard another album that sounds quite like this. Such a varied album, but still everything fits in perfectly. The vocals are out of this world and the songwriting is just incredible.

Dark Angel - Darkness Descends: I love how intense this album is, most of the riffs are very chaotic and the drum breaks are always a bit to bold, but it works like a charm.

Slayer - Reign In Blood: This was one of the first thrash albums i grew to like, and after 10+ years it still amazes me every time I listen to it.

Voivod - Killing Technology: I absolutely love the weirdness of this album. I didn’t quite understand what was happening the first time I heard it, but after years of listening to it continuously this album just keeps getting better and better every time i listen to it.

Thanks for the interview, my friend. You have my total support for the band and I wish you success with the new album and future live shows. 

Thank YOU!

Stoyan Tsonev

10-те най-силни метъл албума за 2017-та

10. Jack Starr's Burning Starr – "Stand Your Ground" (High Roller Records)

В случай, че не знаете, Jack Starr е китаристът в дебютния Virgin Steele, който твори със собствената си група вече повече от 30 години. Stand Your Ground включва барабаните на Rhino (спомняш си триумфът на стоманата, нали?) и вокалите на Todd Michael Hall (Riot), така че нещата са много сериозни.

Чуй: Stronger Than Steel

9. Screamer – "Hell Machine" (High Roller Records)

Без да е нещо особено оригинално, третият албум на шведите предлага безкомпромисен, много мелодичен и изпълнен с тонове енергия класичеки хеви метъл.

Чуй: Warrior

8. Ofermod – "Sol Nox" (Shadow Records)

Едноличният (вече) блек метъл проект Ofermod твори от повече от 20 години, но Sol Nox е едва третият им албум. В една недобра за блека година, Sol Nox се явява най-стойностното издание, което да тушира нетърпението преди новите албуми на Watain и Necrophobic в началото на 2018-а.

Чуй: Sun of Dead Seasons

7. Soulskinner – "Descent To Abaddon" (Xtreem Music)

Страхотен олдскуул дет от тези гърци, който на моменти напомня класическите Bolt Thrower, а в други се доближава до шведската школа.

Чуй: Nemesis

6. Vulture – "The Guillotine" (High Roller Records)

Виж номер 5 и добави щипка повече траш.

Чуй: Vendetta

5. Stälker – "Shadow Of The Sword" (Napalm Records)

Обичаш Exciter и Agent Steel? Тогава новозеландците (мда, няма грешка) Stälker са новите ти любимци.

Чуй: Total Annihilation

4. Cloven Hoof – "Who Mourns For The Morning Star" (High Roller Records)

NWOBHM ветераните ме изненадаха сериозно с класата на този албум. Не че са слаба група, но не очаквах толкова запомнящо се хеви с епичен завършек.

Чуй: Star Rider

3. Memoriam – "For The Fallen" (Nuclear Blast)

Ужасната празнота, оставена от Bolt Thrower, трябва да бъде запълнена именно от Memoriam. Все пак в състава им са гласът и ударните от великия “The IVth Crusade”! Дебютният им албум за радост не разочарова, а предлага от добре познатото лекарство – епичен дет, с една доза повече кръст-кор от обичайното.

Чуй: Surrounded By Death

2. Sorcerer – "The Crowning Of The Fire King" (Metal Blade Records)

Ако ви липсват класическите Candlemass, това е вашата група. Вторият албум на сънародниците им Sorcererе всичко, което всеки епик-дуум метъл фен би пожелал да чуе.

Чуй: Sirens

1. Mastodon – "Emperor Of Sand" (Reprise)

Най-достъпно звучащият албум на Mastodon и в същото време запазващ неподправена прогресив жилка. Това е музика, която се запечатва в главата и не може да излезе с месеци. А най-хубавото е, че с всяко следващо слушане, откриваш още нещо ново и вълнуващо.

Чуй: Roots Remain

Интервю с Max Cavalera (Cavalera Conspiracy, Soulfly, Killer Be Killed)

Здравей, отново, Макс! Първо – как върви турнето до момента? Как реагират феновете този доминиран от “Roots” сетлист?

- О, върви страхотно. Концертите са пълни със заряд. Тъкмо приключихме американското турне и сме готови за Европа. Сетът е наистина мощен – свирим абсолютно всички песни от албума, което прави около час и нещо, след което имаме и няколко други изненади към края на шоуто.

Как всъщност се зароди идеята за турнето “Return To Roots”? Беше специално замислено по повод 20-годишнината на албума или беше спонтанна идея?

- Не беше замислено специално – просто съвпадна с годишнината. Идеята всъщност беше на жена ми Глория, която е и наш мениджър. Когато сме изпълнявали на сцената в Лондон парчето “Roots”, тя е видяла как тълпата реагира изпадайки в еуфория. Тогава е решила, че може би е добра идея да изпълним целия албум от начало до край, с автентичните барабани и глас. Мисля, че именно това искат да чуят феновете. Както аз, така и Igor, решихме да направим това, гледайки от перспективата на феновете – как те биха искали да се случи. Звучи много добре и най-важното: правим го със сърце. Затова е толкова успешно.

Разсъждавайки от гледната точка на някой олдскуул траш фен, много хора вероятно се питат – „защо за Бога избраха 20-годишнината на “Roots”, а не например 30-годишния юбилей на “Morbid Visions”?”. В този ред на мисли, възможно ли е някой ден да видим турне, посветено на “Beneath The Remains” или “Arise”?

- O, разбира се. Надявам се, че да, защото и ние смятаме тези албуми за много важни. Виждайки колко успешен е този експеримент сега, не виждам защо да не направим и нещо такова. За турнето “Return To Roots” например се оказва, че идват доста фенове, които или не са били родени, когато излезе албума, или по някаква причина не са били на концерти от онова турне. Много е емоциално. Така че – да, ще пробваме нещо такова, но ще трябва и да го съчетая с всичките ми други проекти. Знаеш, че имам Soulfly, също така Cavalera Conspiracy, Killer Be Killed, така че ще трябва да изчакате.

Когато “Roots” излезе в средата на 90-те, това беше един наистина различен албум за Sepultura и той изненада много фенове. Смяташ ли, че Sepultura беше повлияна от някои ню метъл групи като например Koяn, или пък точно обратното – “Roots” беше вдъхновение за много от тези банди след това?

- Мисля, че всичко започна още преди това. Групи като Koяn и Deftones според мян бяха доста повлияни от “Chaos A.D.”. Самите те си признават, че са големи фенове на “Chaos A.D.” и “Arise”. Трябва да кажа, че влиянията в правенето на музика идват от всичко, което слушаш в този конкретен момент. Аз например по онова време наистина слушах Koяn и Deftones и идеята за ниско настроените китари дойде от първият албум на Koяn. През годините съм черпил вдъхновение от много групи и мисля, че това е чудесно, особено когато знаеш, че в същото време много групи пък се вдъхновяват от твоето собствено творчество. Едната ръка мие другата, нали разбираш? Всичко е някак свързано и мисля, че това е нещо хубаво.

Max, последният албум на Cavalera Conspiracy излезе през 2014-та. Кога да очакваме нещо ново?

- Хм, не знам за това. Догодина стават 20 години от създаването на Soulfly и мисля да работя върху нов албум. Това ще бъде наистина специална година за мен. Искам този нова албум да бъде наистина мощен и имам някои луди идеи за музиката в него. Ще бъде различен от всичко друго, което съм правил. Така, че първо трябва да завърша това и може би през 2018 ще дойде ред и за Cavalera Conspiracy. С Igor вече мислим а следващия албум и искаме да го направим по-различно този път: да прекарваме повече време заедно и да отделим време за препродукцията. Нито един от досегашните албуми на Cavalera не е имал препродукция – просто сме влизали в студиото и сме започвали записи без каквото и да било подготовка. Преди, със Sepultura, винаги отделяхме достатъчно време за подготовка и мисля, че ако сега направим същото с Cavalera Conspiracy, крайният резултат ще напомня повече за старите албуми като “Arise”.

“Point Blank”, единственият албум на проекта Nailbomb, беше преиздаден на винил по-рано тази година. Говорил ли си някога с Alex Newport за евентуален втори албум на Nailbomb?

- За съжаление, ние приключихме завинаги с Nailbomb. Още навремето решихме това да бъде един вид култов проект, който след като приключи, да не се пресъздава никога вече. Именно в това е най-ценното и специалното на този албум: че е единствен по рода си и не е позволено да се пипа повече. С Alex вече живеем по напълно различен начин: аз имам много проекти, а той е продуцент и дори вече не свири на живо. Горди сме с двата ни албума – “Point Blank” и концертният “Proud To Commit Commercial Suicide” и това е. Мисля, че е напълно възможно да създам друг екстремен проект в някакъв момент. Нещо наистина брутално, подобно на Nailbomb, но с различни хора.

Виж, това би било нещо интересно, което да очакваме! Последно, тъй като 2016-та вече отива към края си, бих искал да те попитам кои албуми ти направиха впечатление през изминаващата година?

- Да, ще спомена няколко. “Magma” на Gojira беше добър, както и съвместният проект на Full Of Hell и The Body. Новият The Dillinger Escape Plan, който тъкмо излезе, също много ми хареса. Допаднаха ми и някои блек метъл албуми, като например този на Abbath, както и албумът на поляците Infernal War. Това са някои от нещата, които слушам напоследък.

Стоян Цонев

Интервю с Кристофър Йонсон oт THERION

Нямаше как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските легенди Therion в България, този път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.

  

Здравей, Кристофър! Ти си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш толкова години?

- Всъщност имаме доста стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през 2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави и сме издали над 15 албума.

Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са вече четири години. Работите ли по нов албум?

- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че – подготвяме се за записите.

Тоест – планирате да я представяте на живо?

- Разбира се. Именно затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.

ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?

- Имаш предвид “Les Épaves”. Това всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на “Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио. Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само по концертите ни.

Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.

- Не съм запознат с него.

Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.

- Винаги съм бил голям фен на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф, който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът, когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката на Therion, но не бях сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно от тях използвах за “Theli”, след като го преаранжирахме. Това е “Cults Of The Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като например “The Dreams of Swedenborg” от албума ни “Lemuria”. Винаги обаче съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна, установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи като Purson и Hexvessel, които направиха много добри албуми и аз реших, че това е точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил. Така се появи Luciferian Light Orchestra.

Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на открита сцена и част от фестивален лайнъп?

- Когато сме на фестивал, правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да чуя класиките и да пийна бира.