Интервю с Брус Дикинсън (Bruce Dickinson, Iron Maiden) за Z-Rock

 

(Брус)-Хей, добър вечер, как си?

(Стоян) Бих казал добре, с изключение на това, че тук в България са безобразни жеги последните няколко дни. Да се надяваме, че до вторник, ще е малко по-поносимо.

-О, не се притеснявай. За съжаление, ние ще ви загреем още повече!

 

Благодаря ти за възможността да поговорим в неделя вечер. За мен е чест и удоволствие. The Mandrake Project е толкова повече от музикална творба, това е цяла концепция. Кажи ни кога у теб възникна идеята, след като знаем, че си работил по албума от доста години.

-Идеята да работим по комикс, паралелно с албума, дойде още през 2013-а. Заглавието беше вдъхновено от един епизод на Доктор Стрейндж. Първоначално си мислех да издадем само една книжка заедно с албума, но след това се започна с това, че се разболях, започнахме турне с Мейдън, след това дойде Ковид и какво ли не. С цялото това време, което имах на разположение, започнах да развивам историята все повече и в крайна сметка се оказа, че имам материал за графична новела от 12 части. Вече излязоха две части, а скоро излиза третата. Всички части, които ще излизат на интервал от три месеца за период от две години, общо са около 500 страници. Това е относно формата, а по отношение на историята, мисля, че ще трябва да разберете сами, като започнете от първата част, но най-общо казано е история за семейства, научна фантастика и окултизъм.

 

Говорейки за музикалната страна на нещата, знам, че хората, с които си работил в тандем най-често когато твориш, са били Стив Харис, Ейдриън Смит и Рой Зи. Каква е разликата да работиш с всеки един от тях?

-Стив обича да работи сам. Ако имаш идея и я представиш на Стив, той ще я вземе, ще се заключи някъде с идеята ти в продължение на месец и след това ще излезе с думите „Ето какво се получи“, хахаха! С Ейдриън е точно обратното – работим двамата заедно в студиото и пробваме различни идеи. Неговият стил е доста различен. С Рой понякога е както с Ейдриън, друг път той идва с някава инструментална част, върху която аз правя вокалите, а понякога аз композирам музиката, а той предлага как да звучат вокалните партии. В общи линии с Рой творим много освободено и с него сме работили много дълги години по този начин, опитвайки най-различни неща в албумите ни.

 

Както спомена в отговора на първия въпрос, завършването на The Mandrake Project отне доста време. Можем ли да се надяваме, че няма да чакаме толкова дълго за следващия албум или, ако мога да перифразирам въпроса, какво е по-вероятно да се появи първо – нов албум на Bruce Dickinson или нов на Iron Maiden?

-В момента нямаме никакви планове за албум на Мейдън. Всичко е възможно, но в момента сме със супер натоварен график и не виждам кога може да стане. Със сигурност мога да ти кажа, че нито тази, нито следващата година ще има нов албум на Мейдън, зашото съм наясно какво сме планирали. По същата причина няма да има и нов мой солов албум, защото след като приключим тази година, през 2025-а има планирано ново турне на Мейдън, за което обаче не мога да ти кажа повече. Бих искал да имам малко въздух и свобода, а не само да тичам от турне на турне и от запис на запис, но това не означава, че не композирам и не работя по нови идеи. Освен това имам музиканти, които са страхотни композитори, като например Мистериа, който свири на клавишни в почти всичките ми албуми. Двамата ми нови китаристи Крис и Филип също имат музикални идеи, така че не мога да се оплача от липса на творчески талант в групата.

 

Във вторник ще бъде първият ти концерт в България със соловата ти група. Какво да очакват от концерта феновете, които досега са те гледали само с Мейдън?

-На първо място, да не очакват никакви парчета на Мейдън, хаха! Всъщност, всички които ни гледат на това турне ми казват, че са се надявали да не свирим нищо на Мейдън, просто защото са чакали толкова много време да чуят соловите парчета. Така че, съм подбрал неща от The Chemical Wedding, Accident Of Birth, Balls To Picasso и, разбира се, новия албум, който беше приет невероятно добре. Не съм свирил тези парчета от 19 години и страшно много хора не са ги чували никога на живо, така че трябваше да включа много от класиките в сета. Последният път когато бях в София с Concerto For Group And Orchestra, свирихме “Jerusalem” и “Tears Of The Dragon”, а във вторник ще можете да ги чуете пак, но с групата ми.

 

Един малко провокативен въпрос – не си включил в сетлиста нищо от албума Tattooed Millionaire. Това значи ли, че вече си простил на Ники Сикс? (бел. авт.: смята се, че заглавното парче от първия солов албум на Дикинсън е критика към фалшивите татуирани бунтари, които всъщност са милионери, като за архетип на героя в парчето е смятан Ники Сикс от Motley Crue).

-O, Ники Сикс едва ли има нещо общо с парчето. Може и да е бил виновен за нещо, но не знам за какво, ще трябва той да си помисли дали му е чиста съвестта, хаха! Не, виж, причината да не свирим нищо от този албум е просто, че не мога да включа всичко. Ще трябва да свирим по четири часа, хаха. При този натоварен график с по пет концерта на седмица и толково пътуване, няма как да стане. Но със сигурност ще свирим парчета от Tattooed Millionaire на следващи турнета.

 

Всички знаем, че си човек с всестранно развити таланти и интереси, но ми се ще да те попитам какви са бяха влиянията ти от литературата, оформили стила ти на писане на текстове на песни в самото начало на кариерата ти?

-Да ти кажа, не мога да се сетя за някакви конкретни влияния от литературата. Естествено, учих литература в университета, защото бях специалност „История“, но стилът ми на писане е по-скоро повлиян от Иън Андерсън, Иън Гилън, Питър Хамил от Van Der Graaf Generator – техните текстове бяха жестоки. По-скоро това ми е повлияло, отколкото нещо конкретно от литературата.

 

Когато анонсирахме, че ще те интервюираме за Z-Rock, дадохме възможност на хора от българския фенклуб на Iron Maiden също да те попитат нещо. Един от въпросите им е какво е мнението ти за все по-полулярната напоследък практика групите да продават така наречените ВИП билети за лични срещи с фенове и автографи.

-Очевидно всяка група си решава дали да го прави, но лично на мен ми се струва, че е някак натрапчиво за самия артист. Бих казал, че е донякъде неуважение към теб самия, защото те омаловажава до нивото на стока, като в някаква зоологическа градина. Уважавам това, че феновете са готови на всичко, за да те видят, но пък от друга страна едва ли на такава среща ще се получи особено задълбочен разговор, нали? Мнението ми е, че така феновете са някак експлоатирани, без да получават кой знае какво в замяна. Не бих го направил.

 

Някак си бях сигурен, че отговорът ти ще е такъв. Както каза преди малко, си с много натоварен график. Започваш следващата част на турнето на Мейдън The Future Past на 1-и септември. Планирате ли да издадете DVD от това турне? Сетлистът е страхотен – имах удоволствието да ви гледам в Любляна миналата година.

-Нямам представа всъщност, а и да ти кажа, проблемът с DVD-тата е, че все по-малко хора ги купуват. Музикалните компании не горят от ентусиазъм да ги издават. Например, със соловата банда записахме концертите в Сао Пауло с 9 камери и записът изглежда и звучи страхотно, но в момента се чудим какво всъщност да правим с тези записи. Да го издадеш като отделен продукт е все по-малко рентабилно. Може би е по-добра идея да пускаме тези записи като промоция или бонус към други издания.

 

Разбирам какво казваш, но мисля, че с Мейдън имате известен дълг към нас феновете, защото именно от оригиналното турне за Somewhere In Time няма почти никакви записи, а сега свирите доста парчета от този албум. Кажи на останалите да помислят по въпроса.

-Разбирам те. Не знам дали до момента сме записвали нещо професионално от последното турне, обаче. Мисля, че има записи от отделни камери, но нямам конкретна идея.

 

Прав ли съм когато смятам, че една от основните „тайни“ за успеха на Мейдън след реюниъна през 99-а е това, че сега имате много повече въздух и пространство да творите извън рамките на групата? Имаме например твоята солова група, British Lion на Стив, проектите на Ейдриън с Primal Rock Rebellion и с Ричи Коцен. Това ли поддържа огъня жив?

-Мммммм...не. Съвсем не. Това, което поддържа огъня в Iron Maiden e фактът, че сме в Iron Maiden! Не ни е необходимо да правим нещо странично, за да си запазим ентусиазма за Iron Maiden. Мейдън си е Мейдън – или си 100% в каузата или въобще не си. Вярно е, че имаме пространство да правим и други неща, като моята солова група например свири за фенове, които също така харесват и Мейдън, за щастие. Ако имам възможността да правя и двете неща, ще продължавам, но за нас Мейдън винаги ще е главното.

 

Накрая, искам да те питам дали следиш съвременната метъл сцена? Има ли някоя нова група, която те е впечатлила? Забелязвам не само от собствен опит, но много мои приятели, когато посещават концерти на старите, класически групи, се замисляме какво, по дяволите, ще правим, когато любимците ни спрат? Как виждаш ти бъдещето на метъла когато групи като Maiden, Priest, Sabbath, Metallica, W.A.S.P., Dream Theater вече не са активни?

-Ако трябва да съм честен, не съм разтревожен за бъдещето на метъла, не съм си загубил съня по темата. Ще бъде такова, каквото хората искат да бъде. Най-важното според мен, за да остане стилът жив е не да става все по-екстремен и жанрово ограничен, а да израства и да се обогатява от други музикални стилове. Трябва да се развие още повече. Ясно е, че хората вече слушат музика по съвсем различен начин. The Mandrake Project е много олдскуул албум, защото трябва да го изслушаш целия, за да го схванеш. Наясно съм, че все по-малко хора слушат музика по този начин, но като артист се стремя да правя това, което искам и чувствам, С Мейдън също е така, защото трябва да си честен към себе си и към собственото ти вдъхновение.

 

Благодаря ти още веднъж, Брус, за възможността да се чуем в неделя вечер и също така ти благодаря за страхотния нов албум, който очаквах от толкова години. Надмина очакванията ми. Ще се видим скоро.

Благодаря ти за думите. Сега е време за мача! It’s coming home, приятел, it’s coming home, хаха!

Интервю с Max Cavalera (Cavalera Conspiracy, Soulfly, Killer Be Killed)

Здравей, отново, Макс! Първо – как върви турнето до момента? Как реагират феновете този доминиран от “Roots” сетлист?

- О, върви страхотно. Концертите са пълни със заряд. Тъкмо приключихме американското турне и сме готови за Европа. Сетът е наистина мощен – свирим абсолютно всички песни от албума, което прави около час и нещо, след което имаме и няколко други изненади към края на шоуто.

Как всъщност се зароди идеята за турнето “Return To Roots”? Беше специално замислено по повод 20-годишнината на албума или беше спонтанна идея?

- Не беше замислено специално – просто съвпадна с годишнината. Идеята всъщност беше на жена ми Глория, която е и наш мениджър. Когато сме изпълнявали на сцената в Лондон парчето “Roots”, тя е видяла как тълпата реагира изпадайки в еуфория. Тогава е решила, че може би е добра идея да изпълним целия албум от начало до край, с автентичните барабани и глас. Мисля, че именно това искат да чуят феновете. Както аз, така и Igor, решихме да направим това, гледайки от перспективата на феновете – как те биха искали да се случи. Звучи много добре и най-важното: правим го със сърце. Затова е толкова успешно.

Разсъждавайки от гледната точка на някой олдскуул траш фен, много хора вероятно се питат – „защо за Бога избраха 20-годишнината на “Roots”, а не например 30-годишния юбилей на “Morbid Visions”?”. В този ред на мисли, възможно ли е някой ден да видим турне, посветено на “Beneath The Remains” или “Arise”?

- O, разбира се. Надявам се, че да, защото и ние смятаме тези албуми за много важни. Виждайки колко успешен е този експеримент сега, не виждам защо да не направим и нещо такова. За турнето “Return To Roots” например се оказва, че идват доста фенове, които или не са били родени, когато излезе албума, или по някаква причина не са били на концерти от онова турне. Много е емоциално. Така че – да, ще пробваме нещо такова, но ще трябва и да го съчетая с всичките ми други проекти. Знаеш, че имам Soulfly, също така Cavalera Conspiracy, Killer Be Killed, така че ще трябва да изчакате.

Когато “Roots” излезе в средата на 90-те, това беше един наистина различен албум за Sepultura и той изненада много фенове. Смяташ ли, че Sepultura беше повлияна от някои ню метъл групи като например Koяn, или пък точно обратното – “Roots” беше вдъхновение за много от тези банди след това?

- Мисля, че всичко започна още преди това. Групи като Koяn и Deftones според мян бяха доста повлияни от “Chaos A.D.”. Самите те си признават, че са големи фенове на “Chaos A.D.” и “Arise”. Трябва да кажа, че влиянията в правенето на музика идват от всичко, което слушаш в този конкретен момент. Аз например по онова време наистина слушах Koяn и Deftones и идеята за ниско настроените китари дойде от първият албум на Koяn. През годините съм черпил вдъхновение от много групи и мисля, че това е чудесно, особено когато знаеш, че в същото време много групи пък се вдъхновяват от твоето собствено творчество. Едната ръка мие другата, нали разбираш? Всичко е някак свързано и мисля, че това е нещо хубаво.

Max, последният албум на Cavalera Conspiracy излезе през 2014-та. Кога да очакваме нещо ново?

- Хм, не знам за това. Догодина стават 20 години от създаването на Soulfly и мисля да работя върху нов албум. Това ще бъде наистина специална година за мен. Искам този нова албум да бъде наистина мощен и имам някои луди идеи за музиката в него. Ще бъде различен от всичко друго, което съм правил. Така, че първо трябва да завърша това и може би през 2018 ще дойде ред и за Cavalera Conspiracy. С Igor вече мислим а следващия албум и искаме да го направим по-различно този път: да прекарваме повече време заедно и да отделим време за препродукцията. Нито един от досегашните албуми на Cavalera не е имал препродукция – просто сме влизали в студиото и сме започвали записи без каквото и да било подготовка. Преди, със Sepultura, винаги отделяхме достатъчно време за подготовка и мисля, че ако сега направим същото с Cavalera Conspiracy, крайният резултат ще напомня повече за старите албуми като “Arise”.

“Point Blank”, единственият албум на проекта Nailbomb, беше преиздаден на винил по-рано тази година. Говорил ли си някога с Alex Newport за евентуален втори албум на Nailbomb?

- За съжаление, ние приключихме завинаги с Nailbomb. Още навремето решихме това да бъде един вид култов проект, който след като приключи, да не се пресъздава никога вече. Именно в това е най-ценното и специалното на този албум: че е единствен по рода си и не е позволено да се пипа повече. С Alex вече живеем по напълно различен начин: аз имам много проекти, а той е продуцент и дори вече не свири на живо. Горди сме с двата ни албума – “Point Blank” и концертният “Proud To Commit Commercial Suicide” и това е. Мисля, че е напълно възможно да създам друг екстремен проект в някакъв момент. Нещо наистина брутално, подобно на Nailbomb, но с различни хора.

Виж, това би било нещо интересно, което да очакваме! Последно, тъй като 2016-та вече отива към края си, бих искал да те попитам кои албуми ти направиха впечатление през изминаващата година?

- Да, ще спомена няколко. “Magma” на Gojira беше добър, както и съвместният проект на Full Of Hell и The Body. Новият The Dillinger Escape Plan, който тъкмо излезе, също много ми хареса. Допаднаха ми и някои блек метъл албуми, като например този на Abbath, както и албумът на поляците Infernal War. Това са някои от нещата, които слушам напоследък.

Стоян Цонев

Интервю с Кристофър Йонсон oт THERION

Нямаше как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските легенди Therion в България, този път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.

  

Здравей, Кристофър! Ти си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш толкова години?

- Всъщност имаме доста стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през 2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави и сме издали над 15 албума.

Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са вече четири години. Работите ли по нов албум?

- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че – подготвяме се за записите.

Тоест – планирате да я представяте на живо?

- Разбира се. Именно затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.

ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?

- Имаш предвид “Les Épaves”. Това всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на “Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио. Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само по концертите ни.

Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.

- Не съм запознат с него.

Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.

- Винаги съм бил голям фен на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф, който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът, когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката на Therion, но не бях сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно от тях използвах за “Theli”, след като го преаранжирахме. Това е “Cults Of The Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като например “The Dreams of Swedenborg” от албума ни “Lemuria”. Винаги обаче съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна, установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи като Purson и Hexvessel, които направиха много добри албуми и аз реших, че това е точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил. Така се появи Luciferian Light Orchestra.

Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на открита сцена и част от фестивален лайнъп?

- Когато сме на фестивал, правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да чуя класиките и да пийна бира. 

Интервю с Geoff Tate от OPERATION:MINDCRIME (ex-QUEENSRŸCHE)

През последните няколко години легендарният (вече бивш) вокалист на Queensrÿche – Джеф Тейт, премина през доста драми, но в крайна сметка отвори чисто нова страница в кариерата си, озаглавена Operation:Mindcrime. Именно с тази нова група той ще гостува за трети път (в лично качество) и за първи (с Operation:Mindcrime) в София на 17 ноември. Имах възможността да поговоря с Джеф за дебютния албум на O:M “The Key”, приятелството му с басиста на Megadeth Дейв Елефсън и това как се ражда идеята за концептуална трилогия.

Здравей, Джеф! Как си?

- Съвсем добре, благодаря. Чакам с нетърпение предстоящото турне.

Ние също и след малко ще те разпитам повече за него. Но първо, радвам се да говоря с теб отново след няколко години и поздравления за дебютния албум на Operation:Mindcrime. Доволен ли си от начина по-който приеха феновете и медиите “The Key”?

- Да, така мисля. Всъщност не знам точно как да направя преценка за това. Не обръщам особено внимание на това какво казват хората за музиката, просто защото смятам, че музиката е личен избор. Все пак, изглежда, че хората се интересуват от него, защото правя доста интервюта, хаха. Което е добре.

Ти беше споменал, че “The Key” e първата част от концептуална трилогия. Кажи ни нещо повече за това.

- Допада ми идеята за трилогия и я обмислям от доста дълго време. Миналата година, докато минавахме на стоп маршрута Камино де Сантяго в Северна Испания заедно с жена ми, ми хрумна идеята за тази история в трилогията и всъщност я написах докато бях на тази екскурзия. Когато миналия октомври се върнах в Сиатъл, започнах да композирам и музиката към историята. Първият албум е вече факт, а вторият е почти изцяло готов. Удовлетворен съм от проекта. От музикална гледна точка е в доста интересна за мен посока и най-после мога да се фокусирам върху стила, в който се чувствам най-комфортно, а именно концептуалните албуми, разказващи истории.

Всъщност тъкмо щях да те питам как върви работата по следващите два албума, но следвайки отговора ти, е очевидно, че черпиш наистина сериозно вдъхновение за този проект. Има ли нещо конкретно, което те насочи към тази идея или вдъхновението се появи по-скоро от нищото?

- Както повечето идеи по принцип, и тази е резултат от това, че авторът се интересува от определена тема или набор от теми. В един определен момент, всички тези интереси и влияния могат да се обединят в една по-голяма идея, особено ако съзнанието ти е отворено за това. За мен е много важно да се откъсна от нормалното си ежедневие понякога. Именно тази много сериозна, над 600-километрова екскурзия в Северна Испания беше нещото, което отвори съзнанието ми за тази идея. Това е нещо, което се случва докато мигнеш. То просто става. Казваш си – „хей, всъщност ми хрумна нещо интересно!” и това, което остава е да си достатъчно умен да си го запишеш преди да го забравиш, хахаха!

Хаха – това беше добро! Ти винаги си работил, включително и по страничните си проекти, с много известни музиканти. Така беше и в албума “Frequency Unknown”. Сега как се случи така, че отново работиш с имена като Дейвид Елефсън (Megadeth) и Брайън Тичи (Whitesnake, Foreigner)?

- О, с Брайън работя от доста време и той свиреше с бандата ми на няколко поредни турнета. Харесвам го, защото е много талантлив музикант. Колкото до Дейв, миналата година летях до Южна Америка, за едно шоу там и мястото ми в самолета беше до неговото. Не се познавахме отпреди и никога не се бяхме срещали но прекарахме чудесно целия 18-часов полет говорейки си за музика, за живота, за браковете ни, децата ни и какво ли още не. След седмица, когато си бех у дома, получих имейл от Дейв, в който той пишеше, че е вдъхновен от разговорите, които водихме, а най-приятна изненада беше, че ми беше изпратил идея за песен точно за новия ми проект. Тази песен беше една от първите композирани за новия албум и се казва “Re-Inventing The Future”. Така че, това беше едно непланирано запознанство, което се превърна в нещо наистина хубаво.

Джеф, всички вече знаем наизуст сагата с предишните ти колеги в Queensrÿche и извънсъдебното споразумение, което постигнахте. Можеш ли да кажеш, че сега, когато започваш на чисто с Operation:Mindcrime, се чувстваш освободен от артистична и креативна гледна точка?

- О, да, определено. Това беше доста дълго дело и изпълнено с много детайли споразумение накрая. В крайна сметка е добре, че всичко остана зад гърба ни, защото така мога да се концентрирам върху неща, които са много по-важни за мен, като например да творя музика.

Накрая, бих искал да те питам нещо за предстоящия концерт на Operation:Mindcrime в София на 17 ноември. Това ще е третото ти идване в България, но първо като хедлайнър (при първото си гостуване Queensryche свириха преди Judas Priest, a при второто – преди Limp Bizkit, б.а.). Какво да очакваме от сетлиста?

- Доста време мина откакто за последно бях в България. Май за последно свирихме при вас през 2006 или 2007-ма? (всъщност 2009-та на фестивала “Rock The Balkans” в зала “Фестивална”, б.а.). Така че очаквам с нетърпение шоуто и феновете, които ще дойдат. Ще предложим много музика от миналото и от настоящето. Ще ви отведем на едно музикално пътешествие.

Стоян Цонев

Интервю с Chuch Billy от Testament

Здравей, Чък. Изминаха почти 2 години откакто излезе страхотния албум “Dark Roots Of Earth”. Задава ли се вече нещо ново от Testament?

- Да, но все още не е готов. Надяваме се да е готов рано догодина. В момента композираме. Тази година нямаме турне, а само няколко концерта през август. Така че останалата част от 2014-та сме предвидили за писане на новия албум, за да можем да го издадем през 2015-та.

Стив ДиДжорджио (бас китара, бел. авт.) е отново в групата от тази година. Имаше ли конкретна причина да смените Грег?  

- Ами Грег избра да напусне групата и логичният ни избор беше Стив. Дори си спомням, че именно Стив беше първоначалният ни избор за басист когато направихме реюниън през 2005.

Вчера за първи път слушах новия албум на The Haunted, в който е включено парчето “Trend Killer”, с твоето участие като гост. Как се случи това?

-  Свързаха се с мен. Патрик Йенсен ме попита дали бих искал да участвам в албума и разбира се, казах „да“. Фен съм на The Haunted от доста време и беше забавно да пея в парчето.

Албумът е жесток и мисля, че ще получи добри отзиви навсякъде. Това значи, че си направил добър избор къде да гостуваш с вокали.

-  О, благодаря ти.

Чък, добре известно за феновете е, че ти се пребори успешно с рака преди време. Какво би посъветвал хората в България относно здравословния начин на живот и на хранене? Има ли начин да се избегнат подобни болести или те са генетично предопределени?

- Мисля, че наистина са генетично предопределени, както и от начина, по който живеем или пък от някаква висша сила, от съдбата. Не мисля, че има начин да предотвратим болест като рака. Това нещо, което не осъзнаваш и по никакъв начин не очакваш, докато не ти се случи. Трябва да си живеете живота пълноценно, всеки ден и да се радвате на семействата и приятелите си, защото животът може да се преобърне за броени минути.

Видях в интернет сетлиста ви от фестивала Rock Hard, на който сте свирили на 8-ми юни. Това ли могат да очакват и българските фенове в София?

- Мисля, че ще бъде същия сет. Когато си на самостоятелно шоу е супер, защото имаш свободата да си избереш всички любими песни. Според мен сетлиста включва наистина добър подбор от парчета, които са представителни за историята на Testament.

Сега е моментът да те попитам следиш ли Световното по футбол в Бразилия или това не е твоя спорт?

- О, аз дори трябваше да съм там в момента! Преди 4 години пътувах до Южна Африка за световното, а за тази година си купих 4 билета, но плановете ни се промениха и трябваше да отменя пътуването и да продам билетите. За всяко световно първенство по футбол се организираме 10 приятели и пътуваме заедно. Естествено, щях да се радвам на успех на Щатите, но смятам, че в мача с Белгия играха ужасно. Обикновено подкрепям Холандия или Мексико и за момента изглежда, че Холандия остана последният ми любим отбор, който може да направи нещо съществено.

Холандия показва може би най-добрия футбол до момента но климатът в Бразилия в много тежък за европейските отбори и ще видим дали ще им стигнат силите до края…

-  Да, много е тежко, особено когато се налага да играят и продължения.

Преди няколко години станахме свидетели на турнето “Big 4”, с Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax. Мислили ли сте сериозно върху идеята да се съберете за едно “Not-so-big 4” съвместно турне на Testament, Exodus, Overkill и Death Angel?

- Мислили сме за това, да. Но “Big 4” е просто един етикет, който имаше много по-голямо значение през 80-те, когато тези групи продаваха много повече албуми и бяха много по-успешни. Тогава пускаха метъл по MTV и по радиото. Тогава нашата група от „не-толкова-голямата четворка“ беше стъпила на правилния път, за да започнем и ние да продаваме повече албуми, но тогава дойде грънджа и всичко се промени. След това дойдоха и дигиталните продажби на музика в интернет. Трябва все пак да се има предвид, че групите от така наречената „малка четворка“ днес все още издават албуми, които не отстъпват по нищо на албумите на „голямата четворка“. И този успех е чудесен за нашите четири групи, защото ни позволява да продължаваме да правим турнета и да издаваме още и още албуми. Така че, животът не е толкова несправедлив, хаха!

За нас, феновете, определението „голямата четворка“ е доста спорно и винаги има спорове за това кои групи трябва да са част от нея и дали трябва да е четворка или шестица или осмица на траша. Сещам се, че в германия съвместно турне и то не едно, направиха Kreator, Sodom и Destruction, а миналата година към тях на един фестивал се присъединиха и Tankard. Затова си мисля, че и в Щатите можете да направите нещо такова.

- Мисля, че някой ден може да го направим и мисля, че ще си струва. Разпространявайте новината за концерта ни на 11 август в София! Ще се видим скоро.