Интервю с Geoff Tate от QUEENSRŸCHE

Свързахме се с фронтмена на прогресив-метъл легендите Queensryche по повод новият им студиен албум, озаглавен “Dedicated To Chaos” (в България на 27 юни, чрез Орфей Мюзик). През по-голямата част от кариерата си, Queensryche избират трудния път да се развиват и да не повтарят звученето си, затова всеки следващ албум звучи изненадващо за феновете. Сполучлив ли е този път поредният експеримент, ще разберете от отговорите, които Джеф Тейт даде на Стоян Цонев.


Здравей Джеф. Радвам се да си говоря с теб отново. Първият ни разговор беше по повод албума „American Soldier”. Първо, искам да те поздравя за 30-годишния юбилей, който отбелязвате с Queensryche. Доволен ли си от това, което групата постигна през тези години?
- Разбира се. Тази група е част от живота ми. В крайна сметка съм бил в групата повече време отколкото не съм бил в нея, хахаха! Това е едно страхотно житейско „пътуване” за мен и сме щастливци, че продължихме да правим музика през всички тези години.

Имате нов албум, който се казва “Dedicated To Chaos” и излиза на 27 юни. Имах време да го чуя 3 или 4 пъти преди това интервю и мисля, че албумът ще изненада със звученето си много от старите фенове. Какво мислиш по въпроса?
- Никога нямам и най-малка идея как биха възприели феновете ни даден албум. Това, което се надявам е, както винаги да го изслушат с отворено съзнание и дано в крайна сметка успеят да открият в него нещо, което да ги заинтригува.

В този албум се прокрадва усещането, че по-голямата част от парчетата са сътворени просто като резултат от джем-сешъни в студиото, а не са композирани по класическия начин. Това усещане беше ли търсено съзнателно?
- Още веднъж, мисля, че всеки възприема музиката по различен начин. Музиката като изкуство въздейства на различните хора по различен начин. Това се отнася и за впечатлението за това, как е сътворена тази музика. Не бих казал, че това е начинът, по-който съзнателно сме работили по албума, но някои от парчетата са композирани така, както работехме преди години. Като цяло, работихме извън установените от самите нас рамки и се опитахме да създадем сбор от различни песни, вместо един концептуално обвързан албум, какъвто беше предишния. Искахме да съпреживеем по нов начин изкуството да сътвориш една нова песен– да преоткрием удоволствието от правенето на музика и именно затова някои от парчетата добиха завършен вид вследствие на работата на всички от групата в студиото. Атмосферата беше такава.

Музиката в новия албум звучи толкова различно от метъла и съответно от стила в дебютния ви албум, а в същото време Queensryche ще бъдат съпорт на английската част от прощалното турне на Judas Priest - една от най-същинските хеви метъл групи от старата школа. Това означава ли, че на тези концерти ще свирите по-малко парчета от „Dedicated To Chaos” и ще акцентирате на по-тежки неща?
- Все още не знам точно какъв ще е сета ни за тези дати. Ще започнем репетиции за това турне в края на този месец. Тази година за нас е важно да отбележим 30-годишнината си и затова ще свирим парчета от всички албуми. Когато говорим за „метъл”, трябва да знаем, че това е просто едно определение, един термин. Това е название на жанр, което някой е измислил и етикет, който някои хора поставят на определена музика. Това, от което се интересуваме в Queensryche, е да не попадаме в някаква определена категория, която някой би ни лепнал. Ние не се определяме нито като метъл, нито като каквото и да било друго, освен като Queensryche. Тези определения и категоризации винаги са ни поставяли в трудни ситуации, защото обикновено правим неща, които са различни от очакванията на хората.

Джеф, новият албум ще бъде издаден и в лимитирана версия с цели четири бонус парчета. Би ли ни казал дали тези четири песни се отличават по нещо от останалите, защото ние имахме възможността да чуем само стандартната версия на албума?
- Отново ще кажа – преценката за това как звучи музиката, трябва да бъде оставена на всеки отделен слушател. Аз самият никога не се интересувам от мнението на някой друг за музиката.

За музикант с име като твоето, това не е изненадващо. Нека ти задам още един въпрос, който по всяка вероятност няма да ти бъде приятен. Как се чувстваш по повод цялата тази критика и разочарование, което изразиха дългогодишни фенове на групата по повод турнето ви „Cabaret”? Сякаш това беше твърде голяма крачка встрани що се отнася до имиджа и посланието, с които Queensryche станаха известни?
- Хм, всъщност „Cabaret” турнето беше прието доста добре. От 14-те концерта, десет бяха напълно разпродадени, което си е доста впечатляващо, като имаме предвид състоянието на икономиката по това време, особено в Щатите. Повечето от турнетата на други групи отбелязаха много ниска посещаемост. За нас това турне беше много забавно и също така много вдъхновяващо от артистична гледна точка. И пак – очакванията на другите към нас, не са нещо, което ни интересува. За мен, ако постоянно се съобразяваш с очакванията на другите, това ще означава да си твърде ограничен във възможностите си като творец.

Като фен бих искал да те попитам дали можем да се надяваме на хедлайнерски дати в Европа? Засега на сайта ви са обявени само фестивални участия за нашия континент.
- Турнето тепърва започва да се оформя в цялост и оттук нататък ще слагаме почти всеки ден нови дати на сайта. Така че, съветвам всеки който иска да ни види, да проверява редовно www.queensryche.com.

След солидна кариера от над 30 години с Mob и след това Queensryche, чувстваш ли все още амбицията да бъдеш лидер в прогресив рока и какво да очакваме оттук-нататък от Queensryche?
- С абсолютна увереност мога да заявя, че не искам да бъда лидер на каквото и да било освен Queensryche, хаха! Не искам да бъда наричан прогресив, метъл, ню-уейв, индъстиъл или с каквото и да е друг термин, защото това ме кара да изтръпвам. Виж, аз просто творя изкуство, което е отворено за интерпретации. На някои ще им хареса, други няма да го въприемат. Нещата се свеждат до нещо много просто – една песен или ти харесва или не. Има и вариант, при който след време започваш да харесваш парчето, което първоначално не ти е допадало. Това съм забелязал през годините – типична човешка реакция.

Джеф, използвам повода да те помоля за личното ти послание към феновете на Queensryche в България, с които наскоро основахме официален фенклуб, който се казва “Bulgarian Empire”.
- Благодаря ви, че слушате Queensryche и се надявам да ви видя скоро на турнето!

Keep It True XIV, 29 и 30 април, Лауда-Кьонигсхофен, Германия

Първото, което трябва да знаете е, че Keep It True не е обикновен фестивал. Това е двудневен празник за 2000 олдскуул метъл маниаци от цял свят, половината от които са пропътували хиляди километри, за да видят за първи и може би единствен път в Европа любимата си група. На този фестивал няма нито един случайно попаднал фен – всички са облечени „по устав”: елечета с нашивки, кубинки или бели маратонки с извадени езици, ластични дънки, патрондаши…. Градчето Лауда-Кьонигсхофен се намира на около час и половина път с кола от Франкфурт, като ние спяхме в Лауда, а самата зала и къмпънгът с палатки се намираха на около 4 километра – в Кьонигсхофен.

Настройката за същинския фест започва ден по-рано, в още едно разположено наблизо градче – Дитигхайм. На 28-ми вечерта, спортната зала в градчето е мястото за провеждане на традиционното вече метъл парти, на което диджей пуска музика от винил за около 200 фена. Още от самото начало сред присъстващите можеше да бъде забелязана фронт-дамата на Bitch, която с удоволствие се снимаше и разговаряше с всички. По някое време се появи и самият Juan Garcia (легендарният китарист на Agent Steel, Evildead и Abattoir), когото атакувах стръвно с въпроси какво да очакваме от Agent Steel до края на годината. Той сподели, че ще има нов албум с новия им вокалист Rick (Steel Prophet), но не е ясно дали ще използват името Agent Steel или ще се преименуват на Masters Of Metal, тъй като John Cyriis е предявил претенции за правата върху оригиналното име на групата (??? Тъпо!).

На 29-ти сутринта първо се срещнахме с организатора Оlli, на когото подарихме бутилка българска ракия и си взехме обещаните пропуски, а след това се засякохме с вокалиста на Vicious Rumors – Brian Allen, които ни шашардиса с поздрав на чист български! В първия фестивален ден, най-вълнуващия момент е отварянето на вратите и щурмуването на безбройните маси отрупани с всевъзможен мърчандайз. Става въпрос за нещо наистина уникално: плочи, касетки, дискове (стари и съвсем пресни издания), DVD-та (за 8 евро си купих тройната антология на Bruce Dickinson!), тениски, якета, ризи, дамски потници и корсети, нашивки, значки, метални баджове, колани, пръстени….. всичко, което един метъл фен може да си представи. Започнахме да обикаляме, като в същото време слушахме и гледахме немците Alpha Tiger, които имаха честта да открият 14-тото издание на Keep It True. От техния кратък сет най-ярко си спомням закриващото парче – страхотен кавър на “Queen Of The Reich”. Чухме няколко парчета и от сета на американските пауър-трашъри Hellhound, преди да излезем да се поразтъпчем, хапнем и пийнем. Върнахме се точно навреме за епик метъл триото Brocas Helm, които забиха безкомпромисно, с много мелодия и яко сценично присъствие (басиста им беше уникален индивид – леко наподобяващ визията на Леми). Накрая вокалистът им обяви, че това е било последното шоу на Brocas Helm въобще. Гледахме малко от Breaker, които не успяха да ни трогнат особено с леко шаблонния си американски хеви метъл с глем привкус и отново се запътихме към бирите. Имахме редкия късмет да се видим, поговорим и снимаме с единствения останал оригинален член на Griffin – William McKay, чиято банда (появяваща се за първи път на сцена в Европа!) беше допълнена от членовете на Roxxcalibur. Тяхното шоу беше един от гвоздеите на KIT и един от най-очакваните концерти поне за мен. Изпълненият с много носталгия сет наблегна основно на втория албум “Protectors Of The Lair”, но естествено имаше и няколко пирона от култовия дебют “Flight Of The Griffin”, като на „Heavy Metal Attack” имаше и сълзи от умиление сред публиката. Ако щете вярвайте.

Едните хедлайнери за тази вечер бяха възродените Vicious Rumors, които бяха подготвили уникално шоу специално за появата си на KIT. Фронтменът им Brian, когото видяхме по-рано през деня беше споделил с нас, че ще бъде на сцената само за две парчета, а причината - че концерът на Vicious Rumors беше в памет на починалият фронтмен Carl Albert. Всички негови парчета бяха изпълнени на сцената не от кой да е, а от сина му Kevin. Младокът се справи повече от добре, а реакцията на публиката беше най-доброто доказателство. Лидерът на американците Geoff Thorpe смаза с чугунени рифове от осемдесетарската школа и след сета беше атакуван от десетки фенове извън залата за снимка. Групата, която закри първия ден, се появи на сцената под името Masters Of Metal, но всеки себеуважаващ се фен на старата спийд метъл школа знаеше, че това си бяха Agent Steel от плът и кръв. Познайникът ни от предишната вечер Juan Garcia настройва продължително китарата си, след което започна безжалостна сеч. Двамата соло китаристи показаха удивителен синхрон и свиреха като машини – риф след риф, двойни мелодии, подплатени с жестока ритъм секция и класните вокали на Rick Mythiasin, който успя да заличи разочарованието на много от феновете, че не успяха да видят John Cyriis. Освен че изсвириха почти всички парчета от първите си два легендарни албума, Agent Steel удариха и чисто новата резачка “Tomb Of Ra”, която ни остави доста обнадеждени за предстоящия албум, a Бате Харо се оттегли доволен с чисто нов гръб на “Sceptics Apocalypse” и нашивка на “Unstoppable Force” за втория (!!!) елек, който смяташе да си направи. Да не забравя – към края на шоуто, на сцената се качи James Rivera (Helstar, Seven Witches, Malice), с който бандата направи кавър на “The Ripper”.

На следващия ден влязохме в залата едва за последните 2 парчета на Sign Of The Jackal, които са едно от новите открития на американския лейбъл Heavy Artillery (и които слушахте наскоро в „Бруталика”). За първи път имахме възможността да гледаме наживо шведите Enforcer, които трябваше да оправдаят безумно високите очаквания. Поставяни съвсем оправдано сред лидерите на NWOTHM вълната и с редовно присъствие на кориците на водещите метъл издания, младоците разцепиха множеството с много искрено и надъхано изпълнение. Чухме по-голямата част от парчетата в двата им албума, а най-сериозно впечатление направи химна „Katana”. Имайки предвид колко много традиционалисти, живеещи в 80-те се бяха събрали на този фестивал, радушния начин по-който приеха Enforcer беше показателен за класата на тази банда. Междувременно, от едни мексиканци, продаващи извън залата, успяхме да си купим трудно намиращи се нашивки на Angel Dust и Griffin, и доволно се отправихме към близкото кръчме, за да отдъхнем на вайс бира и шницел (ама не като българския). Този път почивката продължи по-дълго от предвиденото и за съжаление изпуснахме японските маниаци Metalucifer, но успяхме да се върнем за първите акорди от сета на канадците Sacrifice. Това определено беше най-брутално звучащата група за целия фестивал, на ръба на дет метъла, с много ниско настроени китари и дрезгаво-крещящи вокали. Акцентът на подбраните парчета падна върху актуалния и много силен албум “The Ones I Condemn”, но и старите класики бяха почетени подобаващо. Погото пред сцената беше истинска мелница, но само Даката се осмели да се хвърли, а след края на концерта с облекчение го видяхме жив и здрав, с блеснали от радост очи. Класиците на „новата вълна в британския хеви метъл” Satan ги гледах нареден на опашката за meet & greet с Crimson Glory, но мога да кажа, че изпълнението им беше безупречно, имайки предвид думите на Brian Ross, че от 25 години не са свирили в този състав. Чухме целия “Court In The Act” – няма какво повече на добавя. Американците Malice, които бяха предвождани от култовия James Rivera, представиха парчета от единствените си два албума „In The Beginning” и “Licence To Kill”, но дори и наживо не успяха да ме убедят, че са нещо повече от среднокласни осемдесетарски поклонници на творчеството на Judas Priest. Въпреки това лично мое мнение, пичовете свириха с огромен ентусиазъм и доставиха удоволствие на всеки олдскуул фен в залата, а вокалите на James бяха топ класа.

И така – най-после дойде време да видим събралите се отново прогресив-пауър легенди Crimson Glory – причината, поради която много хора от Германия бяха дошли само за втория ден на фестивала. Сбъдна се мечатата ми да се видя с Jon Drenning и дори да разменим няколко думи. С около половин час закъснение, в 23.20 на сцената се появиха в пълния им блясък възродените Crimson Glory, предвождани от новия вокалист Todd La Torre. В почит към покойния Midnight, американците изсвириха всички парчета от първите си два албума, докарвайки до екстаз всеки един присъстващ на този уникален спектакъл. От първите акорди на “Valhalla” до последните огнени рифове на “Eternal World”, се насладихме на прогресив метъл от най-висока класа, сравним единствено с шедьоврите на Queensryche от началото и средата на 80-те. След въвеждащата китарна мелодия на хипнотичната “Lost Reflection”, настъпи очакваният от мнозина магичен момент, в който Todd La Torre излезе на сцената, носейки култовата маска – запазена марка на групата. Изпълнението му беше плашещо близо по интонация и емоция до това на Midnight … сякаш последният се беше вселил в него, за да предаде част от вълшебството си на тези 2000 гледащи безмълвно фенове. Неописуемо и незаменимо изживяване….

Така завърши Keep It True XIV. Билетите за юбилейното 15-то издание догодина скоро ще бъдат в продажба (на цена от 46 евро), а сред обявените до момента групи са Sword, Mystik, Tytan и Ostrogoth. Oldschool forever!