Дългоочакваният пети албум на Mastodon излиза официално на 27 септември, но благодарение на Орфей Мюзик, имам удоволствието да го чуя повече от месец преди това. Американците от Атланта, Джорджия, за пореден път предлагат амалгама от звуци, която със сигурност ще доведе до оргазъм всеки фен на групата. В същото време, Mastodon продължават да предлагат музика, която е доста трудносмилаема и отново няма да се превърнат в мейнстрийм любимци, което всъщност е чудесно. Ние не искаме от тях това.
“The Hunter”, който се появява две години и половина след възторжено приетия „Crack The Skye”, съдържа 13 парчета, както и два бонуса за луксозното издание. С откриващото “Black Tongue” имахме шанса да се запознаем още преди 2 седмици – парчето продължава оттам където свърши “Crack The Skye”, с много мелодия, тежка ритъм секция, и уникални китари, които успяват още в самото начало да увлекат слушателя дълбоко в атмосферата на албума. Първият официален сингъл “Curl Of The Burl” е и първата изненада в звученето на „мастодонтите”, защото противно на очакванията, предлага по-слушаема рокаджийска структура, очевидно предназначена за многократно въртене по американските радиостанции. Имаме дори „оооо-ооо”-припев, но не се плашете – всичко е с една идея по-нестандартно, оригинално и интригуващо отколкото би го направила една различна от Mastodon група. “Blasteroid” е отпратка към по-екстремните звуци в “Remission”, с резки вокални изблици, които надграждат композицията, която става все по-наситена и агресивна с всяка следваща секунда.
От този момент нататък, албумът започва да се разгръща пласт по пласт, с насищане на рифове, хармонични мелодии и извънземни барабани. “The Octopus Has No Friends”, “All The Heavy Lifting”, “Dry Bone Valley” и “Bedazzled Fingernails” са сравнително кратки композиции, със структурирана постройка и запомнящ се главен риф, а овациите, както обикновено обират барабаните на Brann Dailor. Заигравката на думи в “Stargasm” е повече от подходяща – увлечението на музикантите по 70-тарския прогресив е отново изведено на преден план в разчупените, но много мелодични китари, но за разлика от Opeth например, преклонението към 70-те не е толкова самоцел, колкото още един подход при непрестанното музикално израстване и творческа идентичност. Казано по друг начин, Мastodon нито за миг не губят и грам от уникалността си, а майсторски успяват да вплетат акценти от различни музикални стилове, които са им повлияли през годините. Още примери за точно това са гениалните “The Hunter”, “The Thickening” (жесток припев – не мога да си го избия от главата!!!) и “The Sparrow”, които обаче се отличават и с прекрасни мелодични вокали. Всъщност, интересно е да се отбележи, че въпреки все по-достъпното изпълнение на вокалните партии във всеки следващ албум на Mastodon, групата продължава да бъде енигма за много голям брой от рок феновете, за които е непонятен категоричният отказ на американците да поемат по една утъпкана музикална формула в името на повече продажби. Удоволствието от слушането на тази музика не е лесно и мигновено. Mastodon са като онзи любим филм, който през първите 30 минути върви ужасно мудно, но след като свърши, попада категорично в класацията ви за вечни шедьоври.
Ако трябва да обобщя, въпреки че една седмица слушане е твърде недостатъчна за генерализации, “The Hunter” дава още повече пространство за мелодията в музиката на Mastodon. В почти половината от парчетата имаме и хармонични вокали и дори хорово изпълнение (!!!), което прави от албума най-епичната им творба. На 27-ми септември си отворете добре ушите и се насладете на поредното музикално пиршество, което ни предоставя може би най-талантливата млада банда, която се е появявала в последните 20 години.
10/ 10
.jpg)
