През
последните няколко години легендарният (вече бивш) вокалист на Queensrÿche –
Джеф Тейт, премина през доста драми, но в крайна сметка отвори чисто нова
страница в кариерата си, озаглавена Operation:Mindcrime. Именно с тази нова
група той ще гостува за трети път (в лично качество) и за първи (с
Operation:Mindcrime) в София на 17 ноември. Имах възможността да
поговоря с Джеф за дебютния албум на O:M “The Key”, приятелството му с басиста
на Megadeth Дейв Елефсън и това как се ражда идеята за концептуална трилогия.
Здравей,
Джеф! Как си?
- Съвсем добре, благодаря. Чакам с
нетърпение предстоящото турне.
Ние
също и след малко ще те разпитам повече за него. Но първо, радвам се да говоря
с теб отново след няколко години и поздравления за дебютния албум на
Operation:Mindcrime. Доволен ли си от начина по-който приеха феновете и медиите
“The Key”?
- Да, така мисля. Всъщност не знам
точно как да направя преценка за това. Не обръщам особено внимание на това
какво казват хората за музиката, просто защото смятам, че музиката е личен
избор. Все пак, изглежда, че хората се интересуват от него, защото правя доста
интервюта, хаха. Което е добре.
Ти
беше споменал, че “The Key” e първата част от концептуална трилогия. Кажи ни
нещо повече за това.
- Допада ми идеята за трилогия и я
обмислям от доста дълго време. Миналата година, докато минавахме на стоп
маршрута Камино де Сантяго в Северна Испания заедно с жена ми, ми хрумна идеята
за тази история в трилогията и всъщност я написах докато бях на тази екскурзия.
Когато миналия октомври се върнах в Сиатъл, започнах да композирам и музиката
към историята. Първият албум е вече факт, а вторият е почти изцяло готов.
Удовлетворен съм от проекта. От музикална гледна точка е в доста интересна за
мен посока и най-после мога да се фокусирам върху стила, в който се чувствам
най-комфортно, а именно концептуалните албуми, разказващи истории.
Всъщност
тъкмо щях да те питам как върви работата по следващите два албума, но следвайки
отговора ти, е очевидно, че черпиш наистина сериозно вдъхновение за този
проект. Има ли нещо конкретно, което те насочи към тази идея или вдъхновението
се появи по-скоро от нищото?
- Както повечето идеи по принцип, и
тази е резултат от това, че авторът се интересува от определена тема или набор
от теми. В един определен момент, всички тези интереси и влияния могат да се
обединят в една по-голяма идея, особено ако съзнанието ти е отворено за това.
За мен е много важно да се откъсна от нормалното си ежедневие понякога. Именно
тази много сериозна, над 600-километрова екскурзия в Северна Испания беше
нещото, което отвори съзнанието ми за тази идея. Това е нещо, което се случва
докато мигнеш. То просто става. Казваш си – „хей, всъщност ми хрумна нещо
интересно!” и това, което остава е да си достатъчно умен да си го запишеш преди
да го забравиш, хахаха!
Хаха
– това беше добро! Ти винаги си работил, включително и по страничните си
проекти, с много известни музиканти. Така беше и в албума “Frequency Unknown”.
Сега как се случи така, че отново работиш с имена като Дейвид Елефсън
(Megadeth) и Брайън Тичи (Whitesnake, Foreigner)?
- О, с Брайън работя от доста време и
той свиреше с бандата ми на няколко поредни турнета. Харесвам го, защото е
много талантлив музикант. Колкото до Дейв, миналата година летях до Южна
Америка, за едно шоу там и мястото ми в самолета беше до неговото. Не се
познавахме отпреди и никога не се бяхме срещали но прекарахме чудесно целия
18-часов полет говорейки си за музика, за живота, за браковете ни, децата ни и
какво ли още не. След седмица, когато си бех у дома, получих имейл от Дейв, в
който той пишеше, че е вдъхновен от разговорите, които водихме, а най-приятна
изненада беше, че ми беше изпратил идея за песен точно за новия ми проект. Тази
песен беше една от първите композирани за новия албум и се казва “Re-Inventing
The Future”. Така че, това беше едно непланирано запознанство, което се
превърна в нещо наистина хубаво.
Джеф,
всички вече знаем наизуст сагата с предишните ти колеги в Queensrÿche и
извънсъдебното споразумение, което постигнахте. Можеш ли да кажеш, че сега,
когато започваш на чисто с Operation:Mindcrime, се чувстваш освободен от
артистична и креативна гледна точка?
- О, да, определено. Това беше доста
дълго дело и изпълнено с много детайли споразумение накрая. В крайна сметка е
добре, че всичко остана зад гърба ни, защото така мога да се концентрирам върху
неща, които са много по-важни за мен, като например да творя музика.
Накрая,
бих искал да те питам нещо за предстоящия концерт на Operation:Mindcrime в
София на 17 ноември. Това ще е третото ти идване в България, но първо като
хедлайнър (при първото си гостуване
Queensryche свириха преди Judas Priest, a при второто – преди Limp Bizkit, б.а.).
Какво да очакваме от сетлиста?
- Доста време мина откакто за
последно бях в България. Май за последно свирихме при вас през 2006 или
2007-ма? (всъщност 2009-та на фестивала
“Rock The Balkans” в зала “Фестивална”, б.а.). Така че очаквам с нетърпение
шоуто и феновете, които ще дойдат. Ще предложим много музика от миналото и от
настоящето. Ще ви отведем на едно музикално пътешествие.
Стоян Цонев