Доста почакахме за 15-ия студиен запис на W.A.S.P. Тези
шест години от излизането на “Babylon” изминаха бавно, най-вече защото
първоначалните планове на Blackie Lawless бяха новият албум да се появи много
по-рано. За съжаление, съдбата се намеси най-неочаквано и през 2013-а
легендарният фронтмен претърпя тежка фрактура на тазобедрената кост, завършила
с операция и мъчително възстановяване.
Всичко това, в комбинация с дългото търсене на нов
лейбъл, в крайна сметка постави на сериозно изпитание търпението на феновете и,
разбира се, вдигна летвата на очакванията ужасно високо. Да, и “Dominator”
(2007), и “Babylon” (2009) бяха достатъчно солидни издания за стандартите на
W.A.S.P., но самият Blackie заяви, че с “Golgotha” се опитва да направи
“перфектния албум” и че звученето му ще е “спиращо дъха”.
Да видим доколко е бил прав: Като за начало, “Golgotha” е
първият албум на W.A.S.P. от 2004-та година насам, който съдържа девет изцяло
авторски парчета – никакви reprise-и, никакви ненужни кавъри (в “Babylon” имаше
само седем авторски песни). Новият запис започва донякъде стандартно,
по-рокаджийски и ударно с тройката “Scream”, “Last Runaway” и “Shotgun”. Докато
първите две парчета предлагат хващащи припеви, прекрасни сола и разчупват
формулата по средата с втори припев, “Shotgun” е на практика единствената дупка
в диска, защото едва ли някой може да се съмнява, че W.A.S.P. са в състояние да
издават всяка година албуми с минимум 10 подобни песни.
Оттук нататък обаче нещата стават МНОГО сериозни. Следва
“Miss You”, от която буквално настръхвам всеки път. Представете си балада със
структурата на “Sleeping (In The Fire)” и емоционалното въздействие на “The
Idol” и “Godless Run”. Трудно ли ви е? Разбираемо – ще чуете. Такава гениална
композиция е трудно да бъде описана с думи, но е повече от логично да бъде
поставена в центъра на албума. Интересен факт, който Blackie сподели в
интервюто си за Metal World, е, че “Miss You” е композирана за “The Crimson
Idol”, но така и не е била завършена до този момент. Жестоко парче! “Fallen
Under” е по-темпово, с прекрасен припев и отново уникална китарна работа на
Doug Blair, а “Slaves of the New World Order” е от класата на “Chainsaw
Charlie” и “Sister Sadie”, с мелодия, която ще ви обсеби от първите няколко
секунди и според мен ще присъства неизменно в сетлиста по време на есенното
турне “The Bloody Road To Golgotha”. Mда – има го и онова “хей-хей-хей“ по
средата на един от припевите. Когато е нормално да си помислите, че нивото ще
спадне поне за едно парче, Blackie ни опровергава със страхотните “Eyes of My
Maker” и “Hero of the World” – много мелодични и същевременно тежки, с
изпълнени с драматизъм текстове, смени на темпото, гръмотевична ритъм секция и
удивително мощни вокали. Това е моментът, в който се налага изводът, че
“Golgotha” е много по-хомогенен албум от предхождащите го два.
Кулминацията идва с едноименната епика “Golgotha”, която
слага “в малкия си джоб” по драматизъм една “Heaven's Hung in Black” например.
Едноименната композиция е това за новия албум, което беше “The Raging Storm” за
първата част на “The Neon God”, с тази разлика, че не звучи като The Who, а е
стопроцентов израз на гения и вдъхновението на Blackie Lawless. Както и при
“Miss You”, тук също гласът на Blackie е пропит с онези нотки на изтерзаност,
които обичаме толкова много, а последните две минути кулминират с изключително
соло на Blair, което спокойно можем да наредим сред шедьоврите на W.A.S.P.
въобще. Тук е може би моментът да отбележим, че в текстовете си поне половината
от парчетата в “Golgotha” продължават да следват про-християнската нишка от
последните два албума, но когато музиката е толкова силна, дори тази
натрапчивост може да бъде простена.
В заключение, когато албумът излезе и имате възможността
да го изслушате, си помислете следното – колко всъщност са групите, които през
2015-а са в състояние да предложат композиции с размаха, мащаба и драматизма на
“Miss You”, “Slaves Of The New World Order” или “Golgotha”? Мисля си, че
отговорът е ясен, защото въпреки безспорния талант на десетките млади групи,
тези от старата школа имат точно онази загадъчна способност да те ударят право
в сърцето.
И да – Blackie Lawless със сигурност е един от
най-обичаните и най-мразени музиканти в метъла, човек с безобразно високо
самочувствие, граничещо с надменност, постоянно отменящ концерти и отказващ да
даде автограф дори на най-преданите си фенове – факт! Но тогава, когато има
какво да каже на феновете си чрез своята музика, Blackie знае най-добре как да
го направи по неподражаем начин. А това също е обяснение в любов, нали?
.jpg)
