Интервю с Брус Дикинсън (Bruce Dickinson, Iron Maiden) за Z-Rock

 

(Брус)-Хей, добър вечер, как си?

(Стоян) Бих казал добре, с изключение на това, че тук в България са безобразни жеги последните няколко дни. Да се надяваме, че до вторник, ще е малко по-поносимо.

-О, не се притеснявай. За съжаление, ние ще ви загреем още повече!

 

Благодаря ти за възможността да поговорим в неделя вечер. За мен е чест и удоволствие. The Mandrake Project е толкова повече от музикална творба, това е цяла концепция. Кажи ни кога у теб възникна идеята, след като знаем, че си работил по албума от доста години.

-Идеята да работим по комикс, паралелно с албума, дойде още през 2013-а. Заглавието беше вдъхновено от един епизод на Доктор Стрейндж. Първоначално си мислех да издадем само една книжка заедно с албума, но след това се започна с това, че се разболях, започнахме турне с Мейдън, след това дойде Ковид и какво ли не. С цялото това време, което имах на разположение, започнах да развивам историята все повече и в крайна сметка се оказа, че имам материал за графична новела от 12 части. Вече излязоха две части, а скоро излиза третата. Всички части, които ще излизат на интервал от три месеца за период от две години, общо са около 500 страници. Това е относно формата, а по отношение на историята, мисля, че ще трябва да разберете сами, като започнете от първата част, но най-общо казано е история за семейства, научна фантастика и окултизъм.

 

Говорейки за музикалната страна на нещата, знам, че хората, с които си работил в тандем най-често когато твориш, са били Стив Харис, Ейдриън Смит и Рой Зи. Каква е разликата да работиш с всеки един от тях?

-Стив обича да работи сам. Ако имаш идея и я представиш на Стив, той ще я вземе, ще се заключи някъде с идеята ти в продължение на месец и след това ще излезе с думите „Ето какво се получи“, хахаха! С Ейдриън е точно обратното – работим двамата заедно в студиото и пробваме различни идеи. Неговият стил е доста различен. С Рой понякога е както с Ейдриън, друг път той идва с някава инструментална част, върху която аз правя вокалите, а понякога аз композирам музиката, а той предлага как да звучат вокалните партии. В общи линии с Рой творим много освободено и с него сме работили много дълги години по този начин, опитвайки най-различни неща в албумите ни.

 

Както спомена в отговора на първия въпрос, завършването на The Mandrake Project отне доста време. Можем ли да се надяваме, че няма да чакаме толкова дълго за следващия албум или, ако мога да перифразирам въпроса, какво е по-вероятно да се появи първо – нов албум на Bruce Dickinson или нов на Iron Maiden?

-В момента нямаме никакви планове за албум на Мейдън. Всичко е възможно, но в момента сме със супер натоварен график и не виждам кога може да стане. Със сигурност мога да ти кажа, че нито тази, нито следващата година ще има нов албум на Мейдън, зашото съм наясно какво сме планирали. По същата причина няма да има и нов мой солов албум, защото след като приключим тази година, през 2025-а има планирано ново турне на Мейдън, за което обаче не мога да ти кажа повече. Бих искал да имам малко въздух и свобода, а не само да тичам от турне на турне и от запис на запис, но това не означава, че не композирам и не работя по нови идеи. Освен това имам музиканти, които са страхотни композитори, като например Мистериа, който свири на клавишни в почти всичките ми албуми. Двамата ми нови китаристи Крис и Филип също имат музикални идеи, така че не мога да се оплача от липса на творчески талант в групата.

 

Във вторник ще бъде първият ти концерт в България със соловата ти група. Какво да очакват от концерта феновете, които досега са те гледали само с Мейдън?

-На първо място, да не очакват никакви парчета на Мейдън, хаха! Всъщност, всички които ни гледат на това турне ми казват, че са се надявали да не свирим нищо на Мейдън, просто защото са чакали толкова много време да чуят соловите парчета. Така че, съм подбрал неща от The Chemical Wedding, Accident Of Birth, Balls To Picasso и, разбира се, новия албум, който беше приет невероятно добре. Не съм свирил тези парчета от 19 години и страшно много хора не са ги чували никога на живо, така че трябваше да включа много от класиките в сета. Последният път когато бях в София с Concerto For Group And Orchestra, свирихме “Jerusalem” и “Tears Of The Dragon”, а във вторник ще можете да ги чуете пак, но с групата ми.

 

Един малко провокативен въпрос – не си включил в сетлиста нищо от албума Tattooed Millionaire. Това значи ли, че вече си простил на Ники Сикс? (бел. авт.: смята се, че заглавното парче от първия солов албум на Дикинсън е критика към фалшивите татуирани бунтари, които всъщност са милионери, като за архетип на героя в парчето е смятан Ники Сикс от Motley Crue).

-O, Ники Сикс едва ли има нещо общо с парчето. Може и да е бил виновен за нещо, но не знам за какво, ще трябва той да си помисли дали му е чиста съвестта, хаха! Не, виж, причината да не свирим нищо от този албум е просто, че не мога да включа всичко. Ще трябва да свирим по четири часа, хаха. При този натоварен график с по пет концерта на седмица и толково пътуване, няма как да стане. Но със сигурност ще свирим парчета от Tattooed Millionaire на следващи турнета.

 

Всички знаем, че си човек с всестранно развити таланти и интереси, но ми се ще да те попитам какви са бяха влиянията ти от литературата, оформили стила ти на писане на текстове на песни в самото начало на кариерата ти?

-Да ти кажа, не мога да се сетя за някакви конкретни влияния от литературата. Естествено, учих литература в университета, защото бях специалност „История“, но стилът ми на писане е по-скоро повлиян от Иън Андерсън, Иън Гилън, Питър Хамил от Van Der Graaf Generator – техните текстове бяха жестоки. По-скоро това ми е повлияло, отколкото нещо конкретно от литературата.

 

Когато анонсирахме, че ще те интервюираме за Z-Rock, дадохме възможност на хора от българския фенклуб на Iron Maiden също да те попитат нещо. Един от въпросите им е какво е мнението ти за все по-полулярната напоследък практика групите да продават така наречените ВИП билети за лични срещи с фенове и автографи.

-Очевидно всяка група си решава дали да го прави, но лично на мен ми се струва, че е някак натрапчиво за самия артист. Бих казал, че е донякъде неуважение към теб самия, защото те омаловажава до нивото на стока, като в някаква зоологическа градина. Уважавам това, че феновете са готови на всичко, за да те видят, но пък от друга страна едва ли на такава среща ще се получи особено задълбочен разговор, нали? Мнението ми е, че така феновете са някак експлоатирани, без да получават кой знае какво в замяна. Не бих го направил.

 

Някак си бях сигурен, че отговорът ти ще е такъв. Както каза преди малко, си с много натоварен график. Започваш следващата част на турнето на Мейдън The Future Past на 1-и септември. Планирате ли да издадете DVD от това турне? Сетлистът е страхотен – имах удоволствието да ви гледам в Любляна миналата година.

-Нямам представа всъщност, а и да ти кажа, проблемът с DVD-тата е, че все по-малко хора ги купуват. Музикалните компании не горят от ентусиазъм да ги издават. Например, със соловата банда записахме концертите в Сао Пауло с 9 камери и записът изглежда и звучи страхотно, но в момента се чудим какво всъщност да правим с тези записи. Да го издадеш като отделен продукт е все по-малко рентабилно. Може би е по-добра идея да пускаме тези записи като промоция или бонус към други издания.

 

Разбирам какво казваш, но мисля, че с Мейдън имате известен дълг към нас феновете, защото именно от оригиналното турне за Somewhere In Time няма почти никакви записи, а сега свирите доста парчета от този албум. Кажи на останалите да помислят по въпроса.

-Разбирам те. Не знам дали до момента сме записвали нещо професионално от последното турне, обаче. Мисля, че има записи от отделни камери, но нямам конкретна идея.

 

Прав ли съм когато смятам, че една от основните „тайни“ за успеха на Мейдън след реюниъна през 99-а е това, че сега имате много повече въздух и пространство да творите извън рамките на групата? Имаме например твоята солова група, British Lion на Стив, проектите на Ейдриън с Primal Rock Rebellion и с Ричи Коцен. Това ли поддържа огъня жив?

-Мммммм...не. Съвсем не. Това, което поддържа огъня в Iron Maiden e фактът, че сме в Iron Maiden! Не ни е необходимо да правим нещо странично, за да си запазим ентусиазма за Iron Maiden. Мейдън си е Мейдън – или си 100% в каузата или въобще не си. Вярно е, че имаме пространство да правим и други неща, като моята солова група например свири за фенове, които също така харесват и Мейдън, за щастие. Ако имам възможността да правя и двете неща, ще продължавам, но за нас Мейдън винаги ще е главното.

 

Накрая, искам да те питам дали следиш съвременната метъл сцена? Има ли някоя нова група, която те е впечатлила? Забелязвам не само от собствен опит, но много мои приятели, когато посещават концерти на старите, класически групи, се замисляме какво, по дяволите, ще правим, когато любимците ни спрат? Как виждаш ти бъдещето на метъла когато групи като Maiden, Priest, Sabbath, Metallica, W.A.S.P., Dream Theater вече не са активни?

-Ако трябва да съм честен, не съм разтревожен за бъдещето на метъла, не съм си загубил съня по темата. Ще бъде такова, каквото хората искат да бъде. Най-важното според мен, за да остане стилът жив е не да става все по-екстремен и жанрово ограничен, а да израства и да се обогатява от други музикални стилове. Трябва да се развие още повече. Ясно е, че хората вече слушат музика по съвсем различен начин. The Mandrake Project е много олдскуул албум, защото трябва да го изслушаш целия, за да го схванеш. Наясно съм, че все по-малко хора слушат музика по този начин, но като артист се стремя да правя това, което искам и чувствам, С Мейдън също е така, защото трябва да си честен към себе си и към собственото ти вдъхновение.

 

Благодаря ти още веднъж, Брус, за възможността да се чуем в неделя вечер и също така ти благодаря за страхотния нов албум, който очаквах от толкова години. Надмина очакванията ми. Ще се видим скоро.

Благодаря ти за думите. Сега е време за мача! It’s coming home, приятел, it’s coming home, хаха!