OVERKILL - "Ironbound"

Може би е доста раничко за това ревю, имайки предвид, че албумът излиза на 29 януари, но просто не успях да се сдържа. Ако този албум беше с официална дата на издаване през настоящата година, със сигурност издухваше всички от челната ми десятка за 2009-та (която ще видите в блога по-късно през месеца).

Ако трябва да съм честен, в никакъв случай не съм очаквал, че нюйоркските траш ветерани ще издадат най-силния албум в кариерата си почти 30 години след началото й. Но това е факт. “Ironbound” е всичко онова, за което може да мечтае всеки олдскуул фен: „месести” рифове на килограм, които доближават класата на “Master Of Puppets” и “Reign In Blood”, умопомрачителни китарни сола, които редуват агресия с много мелодия, мрачен бас от легендата D.D. Verni, който изгражда разрушителна ритъм секция с невероятно изсвирените перкусии (истинска лавина от ударни!!!!) и, разбира се, „онези” вокали на Bobby “Blitz”.

Сечта започва безкомпромисно с над-осемминутната клетва във вярност към феновете на бандата, озаглавена “The Green And Black”, за да прелее в абсолютния триумф на класа в заглавното парче! Шест минути и тридесет и три секунди траш съвършенство – скъпи приятели от ню-скуул вълната: водете си бележки. Риф-парадът продължава с плашещо ожесточение: “Bring Me The Night”, „The Goal Is Your Soul” и “Give A Little” не отстъпват по нищо на първите две уникални резачки и ми подсказаха още на първо слушане, че този албум ще е зверски. Намерен е перфектният баланс между тежки, нажежени рифове и откъсваща вратните прешлени headbanging-лудост. С “Endless War” скоростта стига точка на кипене, но само за да бъдем потопени в диаболичната и мракобесна атмосфера на най-бавното парче – “The Head And Heart” – очевидно отрязването на главата на слушателя може да стане и по-бавно, със садистична наслада. В “In Vain”, барабаниста пробва да спука барабаните от двойни каси (абе този да няма 3 крака?????), а “Killing For A Living” и “The SRC” ме довършиха със сола, многобройни темпо смени и неподправен изблик на гениалност в композирането на запомнящи се рифове.

Не знам какво е вдъхновило OVERKILL дотолкова, че да оставят всички траш албуми издадени през последните 20 години да дишат праха на “Ironbound”, но мога да съм щастлив, че старите кучета на траша не се предават и продължават да веят зелено-черния флаг с крилатия череп. Не е случайно, че “Ironbound” беше първият албум за 3 години, който заслужи правото си да звучи от начало до край в „Бруталика”.

Поклон (но рязък, с отсечено движение във врата)!!!!!!

10/10