Здравей, Блейз. Новият ти албум “Promise and Terror” ще бъде факт след няколко дни. Той се явява музикално продължение на по-тежката насока на “The Man Who Would Not Die”. Съгласен ли си?
- Да. С момчетата от групата сме заедно вече доста време и със сигурност продължаваме с влиянията от “The Man Who Would Not Die” и последвалото го турне. Искахме да продължим с този по-тежък звук, но и да запазим текстовете си искрени и честни, като разказваме някаква история във всяко едно парче. Всички много се гордеем с “Promise and Terror”.
В същото време, смятам, че новият албум е по-мрачен и меланхоличен. Има повече средно-темпови песни и текстовете са откровено песимистични.
- Този албум разказва реални истории. “God Of Speed” например е много позитивна песен, но “1633” е доста трагична. Последните четири парчета в албума са свързани тематично и разказват една история изпълнена с трагизъм, но в същото време са много искрени. Някои хора ги намират за твърде мрачни, а други пък ги намират за бързи – всеки ги възприема лично. Тези парчета следват една тема за спасението, което си намерил в любовта и как изведнъж губиш тази любов и започваш да търсиш нов път в един свят, който вече ти е чужд. Става въпрос за търсене на изход от депресията и мрака на човешката душа.
Имаш солиден състав от амбицирани музиканти. С тях имате записани два студийни и един концертен албум. Каква е химията вътре в групата?
- Страхотна е. Всички пишем и композираме заедно, без значение чия е идеята. Пробваме различни идеи в студиото и се разбираме добре. Стремим се към едно и също нещо – да разказваме истории с музиката си и да бъдем искрени. Надявам се, че когато чуят албума, феновете ще разберат, че всяка песен е стойностна сама по себе си и те отнася на уникално музикално пътешествие.
Както споменах, последните ти два албума са доста по-тежки като звучене от всичко, което си записвал в миналото – плътни китари и зверска ритъм секция. Мислиш ли, че основната причина за големия успех на “The Man Who Would Not Die” е тежкия звук или по-скоро го отдаваш на качеството на самите композиции?
- Тежкият звук е част от причината. Дейвид и Нико са свирили дет метъл преди, а Лари е луд фен на MOTORHEAD. Тези влияния допринасят за все по-агресивното звучене на музиката, което обаче пасва отлично на текстовете.
Любимото ми парче от новия албум е “Surrounded By Sadness”, а друго много силно е “Comfortable In Darkness”. Всички знаем за личната трагедия, която ти преживя преди няколко години (б.а. Тогава от рак почина съпругата на Блейз Бейли). Музиката ли е единственото нещо, което те спасява от духовната тъмнина, дори за малко?
- Едно от нещата, които ми помогнаха, беше, че по време на турнето много фенове споделиха с мен, че това което харесват и ценят много е, че текстовете ми са много искрени и честни. Много от песните пресъздават мои собствени чувства и емоции. За мен беше важно да знам, че хората усещат това и винаги съм се стремял да бъда колкото е възможно по-искрен, дори това понякога да е трудно. Пресъздавам в албума това, което е в сърцето ми. Правя това заради феновете и се надявам, че когато чуят “Promise and Terror” ще разберат колко честен албум е. Ще разберат, че това израз на една душа, която страда и търси начин да се излекува.
Защо реши да издадеш последните си няколко албума чрез своя собствен лейбъл? Това не е ли в ущърб на добрата промоция и дистрибуция?
- Нито един от албумите ми не е бил добре рекламиран или разпространяван. Моята цел в този момент е да свиря наживо на колкото е възможно повече места. Искам да свиря в групата си в България, пред колкото е възможно повече хора. Всъщност за мен няма никакво значение колкото голяма ще е залата или клуба. Искам просто да се видя с феновете в България, които са вярвали в мен и са ме подкрепяли. Точно затова нямам желание да съм част от мейнстрийма и звукозаписния бизнес, защото това, от което той се интересува е продажбата на албуми. Това, което искам аз е да правя турнета, да изпълнявам музиката си и да се срещам с феновете. Ние сме концертна, а не студийна група и ако не правим концерти, все едно не съществуваме. Записваме в студио, за да имаме нови песни, които да представим наживо пред феновете. Сега, с този нов албум, за първи път албумът, турнето и промоцията достигат до феновете по едно и също време. Дори когато бях при SPV/ Steamhammer, тези неща не се случваха по едно и също време. Дори да сме съвсем малък лейбъл, аз разчитам на феновете и на тяхната преценка дали заслужаваме подкрепата им. Ще свирим в Гърция през декември и се надявам да минем и през България по това време.
Блейз, винаги съм искал да те питам какво е мнението ти за начина, по който Брус Дикинсън интерпретира песни от албумите “X Factor” и “Virtual XI”?
- Изпитвам огромен респект към Брус, той ми е приятел и велик певец с легендарен статус. Той интерпретира нещата по негов собствен начин. Когато бях в IRON MAIDEN, аз също интерпретирах неговите песни по мой начин. Моите фразиране и начин на дишане са по-различни от тези на Брус, а гласът ми е с много по-различно звучене от неговия. Моят глас е мрачен и емоционален, глас на трагизма и меланхолията, с много мрачен заряд. Брус има различен глас. Когато записвахме “X Factor” и “Virtual XI”, Стив Харис композираше тези албуми с идеята за моя глас в главата си. Когато той работи с Брус Дикинсън, композира с различна нагласа. Има огромна разлика, но още веднъж казвам, че Брус ми е много добър приятел и го уважавам изключително много.
Последните ти два албума, както и “Silicon Messiah”, звучат наистина много вдъхновено. Имаше ли пълноценна възможност да допринасяш със собствени музикални идеи в IRON MAIDEN или след това използва някои от тях за “Silicon Messiah”?
- Докато бях на турнето “Virtual XI”, записвах на i-pod-а си някои идеи, по които възнамерявах да работя след това заедно със Стив Харис и Яник Гърс. Това бяха някои текстове и мелодии, които по-късно реализирах именно в албума “Silicon Messiah”.
Благодаря ти за това интервю, Блейз, както и за възможността, която предостави на радио Z-Rock да разполагаме с парчетата от албума толкова рано преди той да бъде издаден официално.
- Искам да кажа едно голямо „Благодаря” на всички фенове в България за търпението и подкрепата. Очаквам с нетърпение да свирим при вас и да се срещна с всички фенове!
- Да. С момчетата от групата сме заедно вече доста време и със сигурност продължаваме с влиянията от “The Man Who Would Not Die” и последвалото го турне. Искахме да продължим с този по-тежък звук, но и да запазим текстовете си искрени и честни, като разказваме някаква история във всяко едно парче. Всички много се гордеем с “Promise and Terror”.
В същото време, смятам, че новият албум е по-мрачен и меланхоличен. Има повече средно-темпови песни и текстовете са откровено песимистични.
- Този албум разказва реални истории. “God Of Speed” например е много позитивна песен, но “1633” е доста трагична. Последните четири парчета в албума са свързани тематично и разказват една история изпълнена с трагизъм, но в същото време са много искрени. Някои хора ги намират за твърде мрачни, а други пък ги намират за бързи – всеки ги възприема лично. Тези парчета следват една тема за спасението, което си намерил в любовта и как изведнъж губиш тази любов и започваш да търсиш нов път в един свят, който вече ти е чужд. Става въпрос за търсене на изход от депресията и мрака на човешката душа.
Имаш солиден състав от амбицирани музиканти. С тях имате записани два студийни и един концертен албум. Каква е химията вътре в групата?
- Страхотна е. Всички пишем и композираме заедно, без значение чия е идеята. Пробваме различни идеи в студиото и се разбираме добре. Стремим се към едно и също нещо – да разказваме истории с музиката си и да бъдем искрени. Надявам се, че когато чуят албума, феновете ще разберат, че всяка песен е стойностна сама по себе си и те отнася на уникално музикално пътешествие.
Както споменах, последните ти два албума са доста по-тежки като звучене от всичко, което си записвал в миналото – плътни китари и зверска ритъм секция. Мислиш ли, че основната причина за големия успех на “The Man Who Would Not Die” е тежкия звук или по-скоро го отдаваш на качеството на самите композиции?
- Тежкият звук е част от причината. Дейвид и Нико са свирили дет метъл преди, а Лари е луд фен на MOTORHEAD. Тези влияния допринасят за все по-агресивното звучене на музиката, което обаче пасва отлично на текстовете.
Любимото ми парче от новия албум е “Surrounded By Sadness”, а друго много силно е “Comfortable In Darkness”. Всички знаем за личната трагедия, която ти преживя преди няколко години (б.а. Тогава от рак почина съпругата на Блейз Бейли). Музиката ли е единственото нещо, което те спасява от духовната тъмнина, дори за малко?
- Едно от нещата, които ми помогнаха, беше, че по време на турнето много фенове споделиха с мен, че това което харесват и ценят много е, че текстовете ми са много искрени и честни. Много от песните пресъздават мои собствени чувства и емоции. За мен беше важно да знам, че хората усещат това и винаги съм се стремял да бъда колкото е възможно по-искрен, дори това понякога да е трудно. Пресъздавам в албума това, което е в сърцето ми. Правя това заради феновете и се надявам, че когато чуят “Promise and Terror” ще разберат колко честен албум е. Ще разберат, че това израз на една душа, която страда и търси начин да се излекува.
Защо реши да издадеш последните си няколко албума чрез своя собствен лейбъл? Това не е ли в ущърб на добрата промоция и дистрибуция?
- Нито един от албумите ми не е бил добре рекламиран или разпространяван. Моята цел в този момент е да свиря наживо на колкото е възможно повече места. Искам да свиря в групата си в България, пред колкото е възможно повече хора. Всъщност за мен няма никакво значение колкото голяма ще е залата или клуба. Искам просто да се видя с феновете в България, които са вярвали в мен и са ме подкрепяли. Точно затова нямам желание да съм част от мейнстрийма и звукозаписния бизнес, защото това, от което той се интересува е продажбата на албуми. Това, което искам аз е да правя турнета, да изпълнявам музиката си и да се срещам с феновете. Ние сме концертна, а не студийна група и ако не правим концерти, все едно не съществуваме. Записваме в студио, за да имаме нови песни, които да представим наживо пред феновете. Сега, с този нов албум, за първи път албумът, турнето и промоцията достигат до феновете по едно и също време. Дори когато бях при SPV/ Steamhammer, тези неща не се случваха по едно и също време. Дори да сме съвсем малък лейбъл, аз разчитам на феновете и на тяхната преценка дали заслужаваме подкрепата им. Ще свирим в Гърция през декември и се надявам да минем и през България по това време.
Блейз, винаги съм искал да те питам какво е мнението ти за начина, по който Брус Дикинсън интерпретира песни от албумите “X Factor” и “Virtual XI”?
- Изпитвам огромен респект към Брус, той ми е приятел и велик певец с легендарен статус. Той интерпретира нещата по негов собствен начин. Когато бях в IRON MAIDEN, аз също интерпретирах неговите песни по мой начин. Моите фразиране и начин на дишане са по-различни от тези на Брус, а гласът ми е с много по-различно звучене от неговия. Моят глас е мрачен и емоционален, глас на трагизма и меланхолията, с много мрачен заряд. Брус има различен глас. Когато записвахме “X Factor” и “Virtual XI”, Стив Харис композираше тези албуми с идеята за моя глас в главата си. Когато той работи с Брус Дикинсън, композира с различна нагласа. Има огромна разлика, но още веднъж казвам, че Брус ми е много добър приятел и го уважавам изключително много.
Последните ти два албума, както и “Silicon Messiah”, звучат наистина много вдъхновено. Имаше ли пълноценна възможност да допринасяш със собствени музикални идеи в IRON MAIDEN или след това използва някои от тях за “Silicon Messiah”?
- Докато бях на турнето “Virtual XI”, записвах на i-pod-а си някои идеи, по които възнамерявах да работя след това заедно със Стив Харис и Яник Гърс. Това бяха някои текстове и мелодии, които по-късно реализирах именно в албума “Silicon Messiah”.
Благодаря ти за това интервю, Блейз, както и за възможността, която предостави на радио Z-Rock да разполагаме с парчетата от албума толкова рано преди той да бъде издаден официално.
- Искам да кажа едно голямо „Благодаря” на всички фенове в България за търпението и подкрепата. Очаквам с нетърпение да свирим при вас и да се срещна с всички фенове!
0 коментара:
Публикуване на коментар