Има групи, които няма как да изпуснеш. Групи, които са направили толкова много за музиката и са толкова уникални, че привличат феновете като магнит. PARADISE LOST – британските дуум/готик легенди - са такава група. Беше повече от ясно, че хиляди сърца са трепнали в очакване при обявяването на новината за гостуването на бандата на 4 декември миналата година. Впоследствие концертът бе отложен за 12 февруари поради лични проблеми на Грег Макинтош. През целият този период, билети се продаваха единствено в офиса (само един !!!) на организаторите от Нова музикална агенция (NMA), което породи огромно неудобство и недоверие у феновете.
Няколко дни пр
еди шоуто изпълзя неприятната новина, че съпорт-бандата за концерта SAMAEL отменя участието си в София. Защо? Едва ли има значение. Това, което остана като впечатление е горчивината у многото хора, които въпреки (дез)организацията си купиха билети само заради любимците си SAMAEL. В крайна сметка дочакахме този 12-ти февруари и с леко чувство на съмнение за това, което ни очаква, се озовахме в зала “Христо Ботев”. Още с влизането бяхме изненадани крайно неприятно от ЛИПСАТА НА КАКЪВТО И ДА БИЛО мърчандайз….. още една червена точка. В залата се оказахме в компанията на още около 600 души, които по чудо (пълна липса на разлепени плакати и тотално медийно затъмнение) бяха разбрали, че концертът на PARADISE LOST е именно на 12-ти.
Все пак неприятните емоции свършиха дотук, защото точно в 20.50, след само 20-минутно закъснение, на сцената се появиха толкова обичаните Ник Холмс, Грег Макинтош (за първи път у нас, защото беше болен при първото посещение на групата в София), Арън Еди, Стивън Едмъндсън и Адриан Ерландсон. Депресията и отчаянието заструиха още от първите акорди на “The Rise Of Denial” от актуалния страхотен албум “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Актуалната творба на британците бе силно застъпена в сета с “I Remain”, “First Light”, “Frailty” и уникалното едноименно парче. В първите минути се усещаше лекото стъписване на Ник Холмс от запълнената едва на 1/3 зала, но след около 15 минути, група и публика се сляха в едно цяло. Заредиха се страхотни класики като “Pity The Sadness”, “Erased”, “As I Die”, “The Enemy”.... В един момент се наложи да наместват бас-барабана на Адриан, а в друг да оправят кабела на китарата на Грег, но всичко със звука беше на доста прилично ниво. Заедно с останалите тотално отдадени на хубавата музика фенове, с
е пренесохме в този доста мрачен, но и по готически красив свят, който PARADISE LOST градят с музиката си вече 22 години. Сега разбрах какво всъщност значи за групата личността Грег Макинтош и колко различна банда е това с него в състава. Този човек живее с музиката, която създава и изпълнява на сцената – притежава уникална харизма и забележителна техника на свирене (всеки, който свири с обратен хват като Тони Айоми, заслужава възхищението ми).
След едноименното парче от предишния албум “In Requiem”, момчетата се оттеглиха за кратко зад сцената за да се завърнат за 3-песенен бис. След абсолютният и изпят от всички гърла химн “Say Just Words” (който обикновено се явява последно парче), решихме, че е време да си ходим. Не така мислеха останалите 600 души обаче, които с пълно гърло показаха на любимците си, че са истинските хардкор, предани до гроб фенове, заслужаващи уважението на която и да е група. Чест прави на англичаните, че за първи път в турнето си до момента, излязоха за ВТОРИ БИС – магическата класика “Embers Fire”. Респект!
Заизнизвахме се към изходите доволни от факта, че успяхме да видим още веднъж една страхотна група
и убедени, че при по-професионална организация, залата щеше да се окаже тясна за феновете. Повод за размисъл за всеки роден промоутър.
Снимките са от сайта на моите приятели от Metal Katehizis.
Няколко дни пр
еди шоуто изпълзя неприятната новина, че съпорт-бандата за концерта SAMAEL отменя участието си в София. Защо? Едва ли има значение. Това, което остана като впечатление е горчивината у многото хора, които въпреки (дез)организацията си купиха билети само заради любимците си SAMAEL. В крайна сметка дочакахме този 12-ти февруари и с леко чувство на съмнение за това, което ни очаква, се озовахме в зала “Христо Ботев”. Още с влизането бяхме изненадани крайно неприятно от ЛИПСАТА НА КАКЪВТО И ДА БИЛО мърчандайз….. още една червена точка. В залата се оказахме в компанията на още около 600 души, които по чудо (пълна липса на разлепени плакати и тотално медийно затъмнение) бяха разбрали, че концертът на PARADISE LOST е именно на 12-ти.Все пак неприятните емоции свършиха дотук, защото точно в 20.50, след само 20-минутно закъснение, на сцената се появиха толкова обичаните Ник Холмс, Грег Макинтош (за първи път у нас, защото беше болен при първото посещение на групата в София), Арън Еди, Стивън Едмъндсън и Адриан Ерландсон. Депресията и отчаянието заструиха още от първите акорди на “The Rise Of Denial” от актуалния страхотен албум “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Актуалната творба на британците бе силно застъпена в сета с “I Remain”, “First Light”, “Frailty” и уникалното едноименно парче. В първите минути се усещаше лекото стъписване на Ник Холмс от запълнената едва на 1/3 зала, но след около 15 минути, група и публика се сляха в едно цяло. Заредиха се страхотни класики като “Pity The Sadness”, “Erased”, “As I Die”, “The Enemy”.... В един момент се наложи да наместват бас-барабана на Адриан, а в друг да оправят кабела на китарата на Грег, но всичко със звука беше на доста прилично ниво. Заедно с останалите тотално отдадени на хубавата музика фенове, с
е пренесохме в този доста мрачен, но и по готически красив свят, който PARADISE LOST градят с музиката си вече 22 години. Сега разбрах какво всъщност значи за групата личността Грег Макинтош и колко различна банда е това с него в състава. Този човек живее с музиката, която създава и изпълнява на сцената – притежава уникална харизма и забележителна техника на свирене (всеки, който свири с обратен хват като Тони Айоми, заслужава възхищението ми).След едноименното парче от предишния албум “In Requiem”, момчетата се оттеглиха за кратко зад сцената за да се завърнат за 3-песенен бис. След абсолютният и изпят от всички гърла химн “Say Just Words” (който обикновено се явява последно парче), решихме, че е време да си ходим. Не така мислеха останалите 600 души обаче, които с пълно гърло показаха на любимците си, че са истинските хардкор, предани до гроб фенове, заслужаващи уважението на която и да е група. Чест прави на англичаните, че за първи път в турнето си до момента, излязоха за ВТОРИ БИС – магическата класика “Embers Fire”. Респект!
Заизнизвахме се към изходите доволни от факта, че успяхме да видим още веднъж една страхотна група
и убедени, че при по-професионална организация, залата щеше да се окаже тясна за феновете. Повод за размисъл за всеки роден промоутър.Снимките са от сайта на моите приятели от Metal Katehizis.
Сетлист:
01. The Rise of Denial
02. Pity the Sadness
03. Erased
04. I Remain
05. As I Die
06. The Enemy
07. Eternal
08. First Light
09. Enchantment
10. Frailty
11. One Second
12. No Celebration
13. Requiem
Бис 1:
14. Faith Divides Us - Death Unites Us
15. The Last Time
16. Say Just Words
Бис 2:
17. Embers Fire
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар