1. METALLICA – “Master Of Puppets”, 1986В третия
т си албум с класическия състав от Хетфилд, Улрих, Бъртън и Хамет, METALLICA извеждат траша до космически композиционни висоти. Това не е ортодоксален траш – този албум разчупва жанровите ограничения, разгръща се като някакво митично чудовище, изградено от гениални рифове и покорява безапелационно всички фенове на тежката музика. Всяко едно от парчетата се е превърнало в парадигма на метъл съвършенството, а името METALLICA – в олицеторение на цял един жанр. Трагедията с Клиф Бъртън на последвалото турне се оказва загуба, която превръща групата в нещо напълно различно оттук-нататък.
Непременно чуйте:
“Disposable Heroes”
2. SLAYER – “Reign In Blood”, 1986Докато ном
ер едно в класацията представя по-рафинираното, изгладено до съвършенство от всички недостатъци лице на траша, при “Reign In Blood” говорим за първичен изблик на тотална агресия и хаос. Част от солата в албума са изсвирени и записани в студиото като 100-процентова импровизация. Дуото Ханеман-Кинг реди лавина от рифове и сола с безумно ожесточение и прецизност, вокалите на Арая са като проповед на изпаднал в параноидна шизофрения безумец, а Дейв Ломбардо може би за първи път загатва, че ще се превърне в жива легенда и пример за подражание на стотици барабанисти. Това са най-екстремните и нахъсани 28 минути в траша, които до голяма степен изчерпват стила още в средата на 80-те.
Непременно чуйте:
“Necrophobic”3. MEGADETH – “Rust In Peace”, 1990За Дейв М
ъстейн проблемът никога не е бил липсата на гениални идеи за рифове и сола, а по-скоро изграждането на мотивирана сплав от също толкова гениални музиканти под името MEGADETH. Това се случва именно със състава от „Rust In Peace”, като творческата симбиоза между Мъстейн и Фридман води до потресаващи резултати. Продукцията е кристално чиста, позволяваща да се насладим на едни от най-въздействащите и музикантски сола в траша за всички времена. Деветте композиции в този албум смазват с озлобеният и методичен стремеж към съвършения албум. От първата до последната секунда, слушателите са поставени под канонада от редуващи се сола, изсвирени с плашещо настървение, като в същото време резултатът е мелодичен и завинаги запечатан в съзнанието на следващите поколения.
Непременно чуйте:
“Hangar 18”4. EXODUS – “Bonded By Blood”, 1985Дебютът на E
XODUS стои много, ама много близо до класата на “Reign In Blood”. Излязъл година по-рано, “Bonded By Blood” се ползва и до днес с неоспорим култов статут сред траш маниаците. И как няма да е така с парчета като “Deliver Us To Evil”, “And Then There Were None” и безмилостната траш-касапница “A Lesson In Violence”? Трябва да се отбележат и уникалните вокали на забележителният фронтмен Пол Балоф (R.I.P.), който оставя единственият си, но безсмъртен принос върху студийна продукция на EXODUS. В този албум ще намерите и цяла купчина от запазената марка рифове на Гари Холт, които днес се прекопират до втръсване от цялата нова вълна американски траш банди.
Непременно чуйте:
“A Lesson In Violence”5. TESTAMENT – “The Legacy”, 1987“The Legacy”, з
аедно с “Rust In Peace” е една от най-мелодичните траш класики, с откровена демонстрация на умението да се привнасят стилови влияния от други жанрове. Колкото и силни албуми да издадоха за тези 23 години TESTAMENT, така и не можаха да се докоснат до върха, който сами изкачиха толкова рано в кариерата си. Ако сте хеви метъл фенове, ценящи изсвирените с усет към мелодията китарни сола – това е вашият албум. Без да откриват топлата вода, цели 4 години след пионерските за стила дебюти на METALLICA и SLAYER, сънародниците им от TESTAMENT записват със златни букви името си сред най-големите.
Непременно чуйте:
“Apocalyptic City”6. KREATOR – “Coma Of Souls”, 1990Единствен
ите представители на немската школа в класацията няма как да бъдат други освен KREATOR. С “Coma Of Souls” Миле Петроза и компания довеждат изградената от самите тях формула на „европейския траш” до апогея си. Съревнованието с презокеанските им конкуренти е вече безсмислено, защото KREATOR са се превърнали в машина за радикален, много музикантски, но и много краен в изразните средства метъл. Превърнали са се в гордостта на цялата европейска сцена. Скоростта на моменти е умопомрачителна, но силата на бандата е в изграждането на сложно структурирани, но мигновено запомнящи се композиции, над които уникалният „каращ се” глас на Миле носи и до днес кошмари на по-изнежения слух.
Непременно чуйте:
“Agents Of Brutality”7. OVERKILL – “Ironbound”, 2010Повече от яс
но е, че нюйоркските легенди трябваше да присъстват в тази класация, а колебанията с кой точно албум, отпаднаха в началото на тази година, когато се появи “Ironbound”. В ревюто си за албума изписах достатъчно суперлативи и не искам да се повтарям. Единственият албум в класацията, издаден след 92-ра година. Коментарите са излишни.
Непременно чуйте:
“Killing For A Living”8. SEPULTURA – “Arise”, 1991М
ое лично мнение: това е върхът в творчеството на SEPULTURA. На моменти граничещ стилово с дет метъла, особено при крайно втежнените китари, “Arise” е показателен за типичните за бразилците насечен саунд, трайбъл мотиви в ритъм-секцията, хаотични, виещи се в измъчена тоналност сола и агресия, караща неминуемо всеки който си пусне заглавното парче да заклати глава в малко над 3-минутен непрестанен хедбенгинг. Този албум маркира началото на края за класическия траш период и дава началото на доминацията на дет метъла. Under a pale grey sky WE SHALL ARISE!!!!
Непременно чуйте:
“Dead Embryonic Cells”9. METAL CHURCH – “Metal Church”, 1984Дебютът на META
L CHURCH е може би най-отдалеченият от ортодоксалните представи за траш албум. Поместих го в класацията, заради многото откровено трашърски рифове, които дават началото на цялата американска пауър-траш вълна, на чийто гребен в момента се носят групи като NEVERMORE и ICED EARTH. Основата, върху която се гради музикалната структура на тези осем авторски парчета (плюс зверския кавър на ”Highway Star”), определено е класическия хеви метъл, но ако търсите перфектното и най-достъпно за хеви феновете превъплъщение на траша, ще го откриете именно в парчета като “Metal Church”, “Hitman” или “Beyond The Black”.
Непременно чуйте:
“Metal Church”10. PANTERA – “Vulgar Display Of Power”, 1992Най-нюскуу
л албумът, който ми даде сърце да поместя в този топ 10 е поголовната сеч, наречена „миролюбиво” и изключително подходящо „Vulgar Display Of Power”. Открили себе си в екстремната музика и захвърлили окончателно глем-одеждите отпреди няколко години, тук PANTERA удрят като 200-тонен трамвай, връхлитащ върху небрежно изпречило се на релсите трабантче. Скоростта е предимно средно-темпова, но за сметка на това можем да се насладим на някои от най-тежките и брутални рифови откоси в траша. Да не забравяме и за психопатските, истерясали вокали на Фил Анселмо. Велик албум. Всъщност, както се пее в припева на едно от парчетата – „… A new level of competence and power”.
Непременно чуйте:
“Mouth For War”
Тук могат да бъдат разгледани в предпечатен вид материалите от това, което трябваше да бъде първия брой на списание "Monsters of Rock". Списанието трябваше да излиза веднъж на всеки два месеца, започвайки от началото на 2006-та година, но както и фестивалът със същото име, всичко се оказа само пожелание. Екипът, работил върху материалите, не желае те да потънат в забрава и затова са качени на дадения адрес. Приятно четене!
Вчера пак се възмутих. Взе да ми се случва често, хаха! Гледах новините и от коментарите разбрах, че лекарите „взимат неприлично високи заплати”! Представяте ли си? Как е възможно!!!!! Средната заплата на лекарите в една от най-големите университетски болници била над 3 500 лева! УЖАС! Този факт е възмутил до такава степен някои хора от ръководството на държавата, че те са предложили и дори вече наложили официално идеята си в държавните болници да се сложи ГОРЕН ПРАГ на заплатите от именно 3 500 лева.
дори 35 000 са недостатъчно в някои случаи, за да бъде справедливо възнаграден трудът на тези хора. Всяко правило си има изключение. И сред лекарите има некадърни и недобросъвестни. Но не може да съдим за общото според изключенията. Точно заплатите на лекарите ли са огромният проблем пред държавата и ни спъват да излезем от кризата?? Не се ли замисля някой, че като се сложи горен праг на заплатите, всеки кадърен лекар ще потърси веднага работа в частните болници, където такъв праг няма как да бъде наложен (въпреки, че вече почвам да се съмнявам и в това – сянката на комунизма се показа иззад ъгъла след вчерашните крилати идеи). А след като това се случи, всички ние ще предпочетем да лекуваме себе си и близките си при по-способните лекари, за МНОГО ПОВЕЧЕ пари – в частните болници.
Тринадесети студен албум от канадските траш-легенди Annihilator (!!!!!!). Удивителните за съжаление са в скоби, защото Annihilator спряха да предизвикват вълнение и трепетно очакване преди нов албум някъде преди около 11 години. Тогава оригиналният им вокалист Randy Rampage се завърна краткотрайно за страхотния "Criteria For A Black Widow", но след това последва съдбата на 28 (да, точно толкова, според сайта "Metal Archives") свои колеги музиканти, които не съумяха да оцелеят рамо до рамо с Jeff Waters. В момента официалният състав на групата е редуциран само до лидера Waters и недолюбвания от мнозина Dave Padden (вокал и ритъм китара), който обаче е най-дълго задържалият се певец в Annihilator с внушителните си 7 години стаж.
"Betrayed" и "25 Seconds" поддържат скоростното темпо с много здрави китари и вдъхновена структура, много смени на темпото и запомнящи се припеви. Шестото "Nowhere To Go" е едно от най-силните мелодични парчета в над 25-годишната история на групата, а следващите я "The Other Side", "Death in Your Eyes" и "Payback" са много тежки, по-среднотемпови и с груув ориентирано звучене. Затварящото парче на "Annihilator" е кавър на Van Halen-ската "Romeo Delight". Дискът оставя впечатление за един от най-завършените, вдъхновени и ударни албуми, композирани от Waters & Co. Интересен факт е, че за първи път култовото червено ръбесто лого не краси обложка на групата, а самата картинка изобразява една доста грозничка и зловеща зомби-версия на Alice. Ако сте загубили интерес към групата в последните години, сега е моментът да им дадете повторен шанс, защото "Annihilator" се нарежда съвсем достойно до новите албуми на Heathen и Overkill в поредицата от силни траш албуми тази година от ветераните в жанра. Остава само да стискаме палци Jeff да попълни състава по-скоро и най-после да навести България, за да си отвинтим главите от хедбенгинг.
Това е единственият брой на списание "Free Rock", който беше реализиран по проект към Министерство на младежта и спорта. Тук съм качил всички статии и материали в списанието.
Не знам какво точно е особеното в Канада и в Бирмингам, но процентното съотношение на талантливи банди на глава от населението в тези две места е смущаващо високо. Е - тук става въпрос за поредната приятна изненада с канадски произход. "Prior to the Fire" е вторият албум на Priestess след доста добре приетия дебют от 2005-а - "Hello Master". Спомням си, че когато излезе дебюта, го чух два-три пъти, стигнах до извода, че групата е много "приятна" и така и не си го пуснах повече. Преди няколко дни, в новия брой на списание "Terrorizer" прочетох възторжено ревю за "Prior to the Fire" и реших да дам на тези момчета втори шанс и... добре, че го направих.
На 8 март (забавно съвпадение) дългото, 11-годишно очакване на нов албум от Burzum ще приключи. Феновете на екстремната музика са затаили дъх, задавайки си въпроса дали Varg Vikernes е съумял да се завърне подобаващо. Последните два албума на Burzum бяха пресъздадените от компютърните технологии идеи на музиканта, които звучаха доста далеч от представата ни за екстремна музика, камо ли за блек метъл.
т си албум с класическия състав от Хетфилд, Улрих, Бъртън и Хамет, METALLICA извеждат траша до космически композиционни висоти. Това не е ортодоксален траш – този албум разчупва жанровите ограничения, разгръща се като някакво митично чудовище, изградено от гениални рифове и покорява безапелационно всички фенове на тежката музика. Всяко едно от парчетата се е превърнало в парадигма на метъл съвършенството, а името METALLICA – в олицеторение на цял един жанр. Трагедията с Клиф Бъртън на последвалото турне се оказва загуба, която превръща групата в нещо напълно различно оттук-нататък.
ер едно в класацията представя по-рафинираното, изгладено до съвършенство от всички недостатъци лице на траша, при “Reign In Blood” говорим за първичен изблик на тотална агресия и хаос. Част от солата в албума са изсвирени и записани в студиото като 100-процентова импровизация. Дуото Ханеман-Кинг реди лавина от рифове и сола с безумно ожесточение и прецизност, вокалите на Арая са като проповед на изпаднал в параноидна шизофрения безумец, а Дейв Ломбардо може би за първи път загатва, че ще се превърне в жива легенда и пример за подражание на стотици барабанисти. Това са най-екстремните и нахъсани 28 минути в траша, които до голяма степен изчерпват стила още в средата на 80-те.
ъстейн проблемът никога не е бил липсата на гениални идеи за рифове и сола, а по-скоро изграждането на мотивирана сплав от също толкова гениални музиканти под името MEGADETH. Това се случва именно със състава от „Rust In Peace”, като творческата симбиоза между Мъстейн и Фридман води до потресаващи резултати. Продукцията е кристално чиста, позволяваща да се насладим на едни от най-въздействащите и музикантски сола в траша за всички времена. Деветте композиции в този албум смазват с озлобеният и методичен стремеж към съвършения албум. От първата до последната секунда, слушателите са поставени под канонада от редуващи се сола, изсвирени с плашещо настървение, като в същото време резултатът е мелодичен и завинаги запечатан в съзнанието на следващите поколения.
XODUS стои много, ама много близо до класата на “Reign In Blood”. Излязъл година по-рано, “Bonded By Blood” се ползва и до днес с неоспорим култов статут сред траш маниаците. И как няма да е така с парчета като “Deliver Us To Evil”, “And Then There Were None” и безмилостната траш-касапница “A Lesson In Violence”? Трябва да се отбележат и уникалните вокали на забележителният фронтмен Пол Балоф (R.I.P.), който оставя единственият си, но безсмъртен принос върху студийна продукция на EXODUS. В този албум ще намерите и цяла купчина от запазената марка рифове на Гари Холт, които днес се прекопират до втръсване от цялата нова вълна американски траш банди.
аедно с “Rust In Peace” е една от най-мелодичните траш класики, с откровена демонстрация на умението да се привнасят стилови влияния от други жанрове. Колкото и силни албуми да издадоха за тези 23 години TESTAMENT, така и не можаха да се докоснат до върха, който сами изкачиха толкова рано в кариерата си. Ако сте хеви метъл фенове, ценящи изсвирените с усет към мелодията китарни сола – това е вашият албум. Без да откриват топлата вода, цели 4 години след пионерските за стила дебюти на METALLICA и SLAYER, сънародниците им от TESTAMENT записват със златни букви името си сред най-големите.
ите представители на немската школа в класацията няма как да бъдат други освен KREATOR. С “Coma Of Souls” Миле Петроза и компания довеждат изградената от самите тях формула на „европейския траш” до апогея си. Съревнованието с презокеанските им конкуренти е вече безсмислено, защото KREATOR са се превърнали в машина за радикален, много музикантски, но и много краен в изразните средства метъл. Превърнали са се в гордостта на цялата европейска сцена. Скоростта на моменти е умопомрачителна, но силата на бандата е в изграждането на сложно структурирани, но мигновено запомнящи се композиции, над които уникалният „каращ се” глас на Миле носи и до днес кошмари на по-изнежения слух.
но е, че нюйоркските легенди трябваше да присъстват в тази класация, а колебанията с кой точно албум, отпаднаха в началото на тази година, когато се появи “Ironbound”. В ревюто си за албума изписах достатъчно суперлативи и не искам да се повтарям. Единственият албум в класацията, издаден след 92-ра година. Коментарите са излишни.
ое лично мнение: това е върхът в творчеството на SEPULTURA. На моменти граничещ стилово с дет метъла, особено при крайно втежнените китари, “Arise” е показателен за типичните за бразилците насечен саунд, трайбъл мотиви в ритъм-секцията, хаотични, виещи се в измъчена тоналност сола и агресия, караща неминуемо всеки който си пусне заглавното парче да заклати глава в малко над 3-минутен непрестанен хедбенгинг. Този албум маркира началото на края за класическия траш период и дава началото на доминацията на дет метъла. Under a pale grey sky WE SHALL ARISE!!!!
L CHURCH е може би най-отдалеченият от ортодоксалните представи за траш албум. Поместих го в класацията, заради многото откровено трашърски рифове, които дават началото на цялата американска пауър-траш вълна, на чийто гребен в момента се носят групи като NEVERMORE и ICED EARTH. Основата, върху която се гради музикалната структура на тези осем авторски парчета (плюс зверския кавър на ”Highway Star”), определено е класическия хеви метъл, но ако търсите перфектното и най-достъпно за хеви феновете превъплъщение на траша, ще го откриете именно в парчета като “Metal Church”, “Hitman” или “Beyond The Black”.
л албумът, който ми даде сърце да поместя в този топ 10 е поголовната сеч, наречена „миролюбиво” и изключително подходящо „Vulgar Display Of Power”. Открили себе си в екстремната музика и захвърлили окончателно глем-одеждите отпреди няколко години, тук PANTERA удрят като 200-тонен трамвай, връхлитащ върху небрежно изпречило се на релсите трабантче. Скоростта е предимно средно-темпова, но за сметка на това можем да се насладим на някои от най-тежките и брутални рифови откоси в траша. Да не забравяме и за психопатските, истерясали вокали на Фил Анселмо. Велик албум. Всъщност, както се пее в припева на едно от парчетата – „… A new level of competence and power”.
.jpg)
