PRIESTESS - "Prior To The Fire"

Не знам какво точно е особеното в Канада и в Бирмингам, но процентното съотношение на талантливи банди на глава от населението в тези две места е смущаващо високо. Е - тук става въпрос за поредната приятна изненада с канадски произход. "Prior to the Fire" е вторият албум на Priestess след доста добре приетия дебют от 2005-а - "Hello Master". Спомням си, че когато излезе дебюта, го чух два-три пъти, стигнах до извода, че групата е много "приятна" и така и не си го пуснах повече. Преди няколко дни, в новия брой на списание "Terrorizer" прочетох възторжено ревю за "Prior to the Fire" и реших да дам на тези момчета втори шанс и... добре, че го направих.

Единадесетте парчета в "Prior to the Fire" са страхотен пример за това как един класически хеви албум може да звучи оригинално, новаторски и свежо. В музиката на Priestess има равно съотношение NWOBHM и стоунър отношение, но също така я има и онази "шипка" прогресив импровизация и разгърнатост при структурирането на китарните мелодии, която направи Mastodon толкова големи. Това, което ми допадна най-много, е страхотния усет за тежки, ударни китарни рифове, които звучат стегнато и плътно, забивайки се безкомпромисно в съзнанието. Вокалите на Mikey Heppner са откровено мелодични по хард-рокерски, което е още един плюс, защото се изморих всички да копират агресивното реване на Matt Pike от High On Fire (между другото, от 13 март, Priestess са на турне в Щатите като съпорт именно на HOF).

Откриващата "Lady Killer", към която има заснет страхотен клип, е концентрация на всички предимства на "Prior to the Fire" пред 90 процента от стоунър албумите, които се появиха през миналата година. Всъщност, сещам се единствено за новия на The Gates Of Slumber като достойна конкуренция. Двойните китари, с които започва осемминутната "The Gem" са като балсам за ушите на всеки хеви фен, а в "It Baffles the Mind" като че ли най-много се усеща влиянието на Mastodon в смазващото звучене на ритъм-секцията. Албумът звучи монолитно и се слуша на един дъх от начало до край, което е още една атестация за качеството на всички включени композиции. Ако ви се слуша енергичен, тежък, класически хеви метъл с явни препратки към хард рока на 70-те, не мислете повече, а си намерете новия Priestess. Очаквам за тази група да се говори много занапред, защото догонват Mastodon с доста големи и уверени крачки.

8/10