Забравените олдскуул класики - част 2

След като публикувах топ 10 на забравените метъл класики, имаше много въпроси защо съм пропуснал тази или онази група, затова продължавам със следващата десетка...

ANGEL DUST – “Into The Dark Past”, 1986

Това е наистина легендарен албум за цялата немска хеви, спийд и траш метъл сцена. ANGEL DUST са една от най-тачените от феновете групи, които продължиха да са с култов статус дори след като значително смекчиха стила при реформирането си в края на 90-те. Тук обаче говорим за спийд метъл от най-висока класа, на границата на траша. Всяко от 7-те парчета (плюс интро) се отличава със страхотни мелодии, безмилостно темпо и зверски рифове, повлияни от ранната METALLICA. “Into The Dark Past” все още не е преиздаден официално на диск, което превръща оригиналното издание на винил в една от най-търсените колекционерски рядкости сред метъл маниаците. Това е албум, който никога не омръзва и може да намери място в колекцията както на всеки фен на класическото хеви, така и в тази на най-умопомрачения SLAYER фанатик. Тази година чакаме нов албум от ANGEL DUST, въпреки че от оригиналния състав на бандата в момента е останал единствено барабаниста Dirk Assmuth.

Непременно чуйте: “Legions Of Destruction”

AGENT STEEL – “Skeptics Apocalypse”, 1985

Не можех да повярвам на късмета си когато преди няколко години Century Media преиздадоха първите два култови албума на AGENT STEEL и си ги купих веднага с настървение. Това е групата на уникалния китарист Juan Garcia, който можете да чуете в още две легендарни олдскуул банди – ABATTOIR и EVILDEAD. Скоростта на свирене е внушително висока, почти траш, но това, което отличава AGENT STEEL най-много от множеството са невероятните, пронизително-високи на моменти вокали на John Cyriis. Понякога ми напомня на малко по-грубоватичък и рязък Geoff Tate. Композициите са изпипани превъзходно, двойните китарни сола Kilfelt-Garcia са навсякъде, а ритъм секцията е неуморна и удивително прецизна като за дебютен албум. Мелодия, скорост, мейдънски двойни китари и уникален вокал – това са AGENT STEEL!

Непременно чуйте: “Agents Of Steel”

HOLY TERROR – “Mind Wars”, 1988

Интересен факт е, че единият от китаристите в дебюта на AGENT STEEL – Kurt Kilfelt – е основателят на HOLY TERROR. Една от най-самобитните и оригинални като звук американски спийд/траш банди, за съжаление момчетата оставят зад себе си само два студийни албума. “Mind Wars” e вторият от тях и смазва от първата минута с френетично изсвирени китарни партии и комплексна структура на парчетата. В този албум няма нищо шаблонно и няма начин да скучаете дори за миг. Границата между спийда и траша отново е трудно доловима, но доколкото и тук мелодията е силно застъпена, може би е по-логично да говорим за спийд метъл. Вокалите са също много специфични, с много изразност и въздействие. Наистина е жалко, че толкова много талант не намира израз в повече албуми, защото HOLY TERROR са една от американските банди с най-голям потенциал в края на 80-те.

Непременно чуйте: “The Immoral Wasteland”

ABATTOIR – “Vicious Attack”, 1985

Ето този албум е истинска забравена олдскуул класика. Втората група в класацията, в която е замесен Juan Garcia, ABATTOIR също се отчитат само с два албума в средата на 80-те, преди да потънат в забвение. Дебютът “Viciois Attack” е доста по-суров като звук и предлага по-праволинеен и хеви-метълски като подход спийд метъл в сравнение с AGENT STEEL. Тук акцентът е повече върху ударната сила и агресията при изпълнението на парчетата, отколкото върху китарните дуели. Има и нещо много пънкарско като настроение в този албум. Труден е за намиране, но си заслужава усилията. Групата в момента е активна и чакам с интерес нещо ново, а дотогава можете да хвърлите едно ухо на трашърите ANGER AS ART, където се подвизава вокалът Steve Gaines.

Непременно чуйте: “Vicious Attack”

DESTRUCTOR – “Maximum Destruction”, 1985

DESTRUCTOR в никакъв случай не са нито най-техничарската, нито най-сложната като композиции, нито групата с най-силен вокалист в класацията, но те компенсират всичко това с неподправен, истински, чист изблик на енергия и ентусиазъм. Дебютът им “Maximum Destruction” дори не е най-силният албум в дискографията им, но съм го поместил тук защото е издържал теста на времето, за разлика от наистина невероятният им последен албум от 2007-ма – “Forever In Leather”. Стилът е корав, американски спийд метъл, с много надъхани вокали и кадърна ритъм секция. Преди 2 години ги гледах наживо на фестивала Wacken Open Air и от шоуто им усетих на 100% що е то истински, неподправен, безсмъртен олдскуул метъл. За 26 години имат само 3 албума, но всеки от тях носи духа на музиката, която всички обичаме.

Непременно чуйте: “Destructor”

IRON ANGEL – “Hellish Crossfire”, 1985

Отново германци. И те като американските си събратя събират сили само за два албума, но какви! И досега сред феновете на спийд метъла се носят легенди за “Hellish Crossfire”, който е толкова обичан албум, че една банда от младите надежди на немската траш сцена се е кръстила именно на него. В музиката на “железните ангели” има страшно много класическо хеви в стил ACCEPT и JUDAS PRIEST, но скоростта е завишена значително, а вокалите са доста минималистични. Безспорният талант на групата да композира запомнящи се мелодии, градящи се на основен риф, който се повтаря многократно в хода на песента, класически звучащите китарни сола и неоспоримото качество на самите песни, превръща дебюта на IRON ANGEL в най-несправедливо забравената класика на немския траш и спийд.

Непременно чуйте: “The Metallian”

LOUDNESS – “The Law Of Devil’s Land”, 1983

Сред мнозинството от траш и спийд албуми в тази десятка, едно от двете изключения е този албум на японците LOUDNESS. Реших да включа третият им албум, в който те все още пеят на родния си език и който е смятан от мнозина за най-доброто в творчеството им. LOUDNESS са незаслужено пренебрегвани от години заради японския език, но мога с ръка на сърцето да твърдя, че “The Law Of Devil’s Land” е един от най-силните хеви метъл албуми от златните години на стила. Усетът за мелодия е уникален, като във всяко едно от деветте парчета ще откриете или безумно соло на Akira Takasaki или незабравим припев, който ще си припявате дни наред. А в крайна сметка текстовете изпети на японски са една чаровна подробност, която допълнително отличава LOUDNESS от десетките хеви групи по това време.

Непременно чуйте: “In The Mirror”

PARADOX – “Heresy”, 1989

PARADOX са считани за немския еквивалент на METALLICA, което според мен не е много далеч от истината, с уговорката, че става въпрос за “старата” METALLICA. Подобно на повечето групи в класацията, немците издават само два албума в “класическия” си осемдесетарски период, преди да възкръснат в началото на новото хилядолетие. Вторият им албум “Heresy” е без съмнение най-стойностната музика, която успяват да сътворят за четвърт век кариера. Говорим за техничен, много мелодичен траш, с вокалист, който упорито се стреми да пее, като освен това демонстрира и доста завидни умения на китарата. Солата са наистина невероятни! Въпросният Charly Steinhauer е единственият останал оригинален член на бандата, но имайки предвид страхотният миналогодишен албум, едва ли смята скоро да се отказва. Жалко, че наскоро се разминахме на косъм да ги видим в София, но… кой знае?

Непременно чуйте: “Heresy”

S.D.I. – “Sign Of The Wicked”, 1988

Много пънк настроение, купонджийски текстове, недотам добра продукция и незабравими спийд класики – това е вторият албум на немците S.D.I. Шестминутната “Coming Home” звучи като извадена от първия “Keeper” на HELLOWEEN или от “Port Royal” на RUNNING WILD, изсвирена двойно по-бързо и без претенция за сложна структура и разгърнатост на композициите. Парчетата в “Sign Of The Wicked” се градят на изумително простовати на пръв поглед мелодии, които обаче безкомпромисно заемат място в съзнанието на слушателя и отказват да излязат оттам с дни наред. S.D.I. оставят зад себе си само три албума, които обаче са сред най-обичаните от ценителите на качествения метъл с по-небрежно и неглиже отношение към света.

Непременно чуйте: “Coming Home”

TRANCE – “Power Infusion”, 1982

Този албум на немците TRANCE ме свари абсолютно неподготвен. Признавам си. Не бях запознат дори и малко с историята на тези германци, когато по някаква случайност чух в youtube “Heavy Metal Queen”. Това което ме връхлетя е страхотен, много мелодичен, изсвирен с професионализъм и стръв, класически немски хеви метъл! След като прослушах почти цялата дискография на TRANCE, за мое разочарование се оказа, че “Power Infusion” е единствен проблясък на гениалност у бандата. Е – не са единствените, които успяват да създадат само един класически албум, затова нека не ги виним. Тук всяко парче без изключение е великолепен израз на това което обичаме най-много у немската тежка школа. Бих оприличил TRANCE на един доста втежнен и метализиран вариант на SCORPIONS, но това е доста условно. Припевите са жестоки, китарите са като изсвирени от ветерани в жанра (говорим за едва вторият им албум!), а балада като “Children Of Illusion” допълва по перфектен начн цялостното впечатление от този албум. Намерете си този бисер и няма да съжалявате.

Непременно чуйте: “Storm & Thunder”