BOLT THROWER в Солун, 29 май 2010 г.

Още в момента, в който научих датата, беше ясно, че само здравословни проблеми са в състояние да ми попречат да видя за първи път дет метъл легендите на живо. BOLT THROWER се славят както със страхотния си епичен прочит на един от най-есктремните стилове, така и с неприятната подробност, че правят турнета много рядко и то основно в Западна Европа.

С моят добър приятел Камен, който едно време в училище беше така добър да ме запознае с култовия „The IVth Crusade” (благодарности, Камчо!), потеглихме с кола на 29-ти сутринта и само след около 4 часа бяхме в Солун, в доста по-свежо състояние от това след пътната епопея всяка година до Каварна. Около 17.00 часа вече паркирахме пред клуба, установявайки, че преди нас вече има 3-4 коли от България. След около час българските коли набъбнаха на над десет, без да има и помен от каквито и да било гръцки фенове. Тъкмо обсъждахме дали ще имаме шанса да видим някой от бандата, когато Barry Thomson (соло-китарист и основен композитор) излезе на припек пред залата на няколко метра от нас. Естестсвено – атакувахме го безмилостно, а човекът се оказа страшно приятелски настроен и земен. Със задоволство разбра, че всички сме дошли от България специално заради BOLT THROWER и след като се снима с нас, извика и всички останали от бандата навън. Снимки, автографи, разговори, шеги и простотии ( в добрия, метълски смисъл на думата)….. това беше истинско отношение към феновете.

С огромна изненада разбрах от Barry и Karl (вокали), че входът от 20 евро е най-скъпият билет за фенове от цялото им турне. Оказа се, че турът е стартирал с 2 концерта в Холандия, с цена на билетите от 5 евро (!!!!!!!!), които са били посетени общо от 16 000 души….. Коментарът е излишен.

Към 20.00 часа вече влизахме в залата, за да си купим нетърпеливо мърчандайз (който англичаните продават ЕДИНСТВЕНО по време на турнетата си). BOLT THROWER ни впечатлиха много за пореден път, със страхотния жест, който бяха направили за гръцките си фенове със специални тениски “No Greece, No Glory”, а цените на всички видове тишърти беше 12 евро (!!!!!!!!!!!).

Клубът се оказа със страхотна и много комфортна обстановка – много дълъг и удобен бар, множество маси със столове разположени покрай стените и съвсем достатъчно пространство пред сцената, за по-лудите фенове. Такъв рок клуб в България за съжаление няма…. Между 20.30 и 22.00 забиха гръцките дет-метъли MASS INFECTION (със стил подобен на VOMITORY и MALEVOLENT CREATION – дори направиха „The Will To Kill” към края) и дет-грайнд изродите TERROR DRONE, чиито „вокалист” извади толкова брутални крясъци и реване, че след това изявата на Karl Willets ми се стори като нежен шепот…

Към 22.15 настъпи дългоочакваният момент и Karl Willets, Barry Thomson, Gavin Ward, Jo Bench и Martin Kearns се появиха на сцената под звуците на епична филмова музика, която преля в безсмъртния риф на „The IVth Crusade”. Тълпата моментално побесня и от първата минута се втурна в яко пого и стейдждайвинг. Мелница! Това, че токът спря към последните строфи на парчето беше единствената забележка към организацията до края на вечерта. Звукът беше СМАЗВАЩ, с перфектен баланс между инструментите и супер професионализъм в сценичното поведение, движение, артикулация и взаимодействие с феновете. Още от първите 2-3 парчета беше ясно за всеки един от 600-те човека в залата защо BOLT THROWER са такъв култ. “At First Light”, “Mercenary”. “In Battle There Is No Law”, “When Glory Beckons”….. сечта беше безспирна, а усмивката не слизаше от лицето на Karl. По време на „The Killchain” и особено “No Guts No Glory” шестотин чифта ръце приветстваха военната машина от северна Англия, почти успявайки да заглушат с викове дълбокия бас на Jo. Грохотът, който създаваха тя, Gavin и Martin беше потресаващ през всички 80 минути на сета, а мелодиите и солата на Barry спечелиха на страната на групата дори и фенове на далеч по-меки стилове. Валякът продължи да ни гази безпощадно с “Powder Burns” и “World Eater”, а двата унищожителни биса бяха “War” и любимата на всички тържествена “…For Victory”! След нея и финалният оръдеен залп от високоговорителите, се заизнизвахме от залата мълчаливо, с удовлетворението на оцелели от кървава битка на Източния фронт….

В заключение, мога единствено да пожелая на всички фенове на качествения метъл да видят поне веднъж на живо тази уникална група. Без значение дали харесвате дет метъл – отношението, което видяхме от сцената онзи ден в Солун, се вижда твърде рядко. Повярвайте ми. Колко подходящ всъщност е един цитат именно от тяхна песен: „In a world of compromise, some don’t”.

Ударени от гръм с висок волтаж – AC/DC в България!

Най-сетне се сбъдна мечтата на хиляди. Мечтата на 2 поколения фенове на рока. Мечтата да видим в пълният им блясък живите легенди AC/DC. Това се случи благодарение на Balkan Entertainment, а всеки един от тези 60 000, които бяха спестили, за да си купят билет, със сигурност се е почувствал повече от удовлетворен.

Нека първо да си кажем малката критика, за да преминем спокойно към суперлативите. За пореден път влизането на стадион за концерт в България се оказа дразнещо бавно. Широко прокламираните „КПП-та”, явно се оказаха недостатъчни на брой, защото ни отне поне ½ час да се озовем на терена. Положителното по организацията този път беше наличието на достатъчно на брой химически тоалетни и будки за наливна бира, така че настроението остана приповдигнато. А – и последно негативно за страничните фактори, този път независещо от Balkan Entertainment, а от Столична община: “метрото-слънце” май не успя да огрее съвсем, защото по незнайна причина органите на реда бяха оставили отворен само един от входовете на метростанция „Васил Левски”, правейки идеята за бързо изнизване след края на концерта твърде оптимистична….

Подгряващата от родна страна група Конкурент справи на очакваното от всички ниво, забивайки най-големите си хитове с много добър звук и учудващо тежко звучаща китара. Разбира се, най-много време от сета беше отделено за припева на „Дай ми време”, а доста от феновете все още се опитваха да влязат по време на техния сет.

Точно в 9.05, когато вече беше започнало да се смрачава, светлините на стадиона загаснаха и десетки хиляди проблясващи в червено дяволски рогца по трибуните създадоха вълшебна атмосфера на трепетно очакване. Започна уникално якото анимационно клипче, с което AC/DC правят последното си турне, а нарисуваният Angus Young се усмихна диаболично на множеството, насипвайки като обезумял въглища в пещта на рок-локомотива си. Кулминиращият край на клипа, представящ катастрофата на дерайлиралият влак на самата сцена премина в страхотното “Rock ‘n’ Roll Train”. Оттам-нататък всичко беше един невероятен купон и празненство на рока за всички тези, които обичаме хубавата музика. Музика, която не познава преходност и възрастови ограничения, защото снощи на „Васил Левски” имаше хора от 5 до 65 години. И всички бяха като едно цяло – развълнувано от бясното и пълно с душа свирене на Angus или култовият глас на Brian Johnson. Австралийските легенди се раздадоха напълно на сцената и демонстрираха целият си блясък: там бяха и надуваемата кукла по време на “Whole Lotta Rosie”, и камбаната, на която Brian Johnson се залюля преди “Hells Bells”, и многобройните оръдия, отдали чест към публиката по време на финалният салют “For Those About To Rock”.

Angus подлуди множеството с марковото си стриптийз изпълнение по време на „The Jack”, а всички се убедихме с очите си, че ненормалният лидер на DC носи също толкова подхождащо му бельо. По време на това парче, както и на “You Shook Me All Night Long” операторите ни дадоха възможност да се насладим на радостта на десетки красиви и изпаднали в еуфория българки сред първите редици на публиката. Yeah!

За мнозина, върхът на всичко тази вечер беше удивителното, неуморно, потно, обсебващо, безумно добро 15-минутно соло на дивеещия Angus Young по време на химна “Let There Be Rock”. Този човек или е напълно луд или просто наистина е продал душата си на дявола, заради рока. Има ли смисъл да изброяваме още детайли от вчерашната вълшебна нощ, за да ви убедим, в това, което всички вие вече знаете? В това, че истинският, искрен рок, който излиза от душата и се свири със сърце, никога няма да умре. Тези, които не са имали щастието да бъдат на стадиона, също като тези 60 000, винаги ще имат в сърцата си същите тези акорди от двучасовия сет на AC/DC и ще бъдат по-щастливи всеки следващ ден, единствено заради гласа на Brian Johnson.

Българската публика, която изпълни до краен предел националния стадион, за пореден път доказа безапелационно, че е неповторим домакин за всяка една група, която се раздава толкова сърцато, колкото тези легенди. Миналата година бяхме и в Белград и видяхме изпълненото едва на 2/3 доста по-малко съоръжение – коментарът е излишен. Очакваме съвсем скоро поредната незабравима емоция за всички родни фенове на тежките звуци, когато десетки хиляди ще бъдат “Back In Black” на същото място, по същото време. Дотогава – за всички българи, които понякога толкова обичаме да се оплакваме, снощи „Hell Ain’t A Bad Place To Be”, нали?

Сетлист:

Интервю с Warrel Dane от NEVERMORE

Здравей Warrel. Радвам се, че имам шанса да си говоря с теб за втори път. Първият беше след като издадохте “Dreaming Neon Black”. Колко различен човек си сега, повече от десет години по-късно?
- Малко по-стар и по-мъдър, но все още нямам бели коси, хахаха!

Хаха! Това всъщност беше умен отговор на един не толкова оригинален въпрос.
- Хахаха! Благодаря!

“The Obsidian Conspiracy” ще излезе в края на месеца. По мое мнение албумът звучи наистина зряло. Ще се съгласиш ли, че е много по-структуриран и мелодичен от последните ви две издания, които бяха може би твърде технични?
- Ами виж, ние не сме правили нищо преднамерено. Просто така се получи. Когато започваме да композираме нови парчета, нямаме нещо конкретно като предначертана идея. Щастлив съм от крайния резултат и се забавлявам, защото всъщност е невъзможно да се харесаш на всички. Вече четох няколко ревюта в интернет, като някои определят албума като най-лошият ни запис, а други като най-добрият ни въобще, хаха! Аз не мога да бъда обективен, но е интересно, че мненията за албума могат да са толкова полярни.

Кажи ни нещо за вторият китарист, който сте привлекли в състава за предстоящото турне.
- Казва се Аttila Voros и е унгарец. Той също така свири в соловата ми група, когато бяхме на турне, което всъщност е забавен факт, защото в групата си имам и басистка от Полша, хаха. Всичко става доста източно-европейско, хаха! Не обича да ни слуша тъпите шеги за Attila the Hun(garian) – явно им се е наслушал достатъчно, хаха, но е много добър китарист.

Като текстописец си известен с огромната депресия и разочарование от ценностите на съвременното общество, които струят от песните ти. Толкова лошо място за живеене ли е съвременният свят в крайна сметка?
- Хмм… предполагам, че може и да е по-зле. Гледал ли си CNN наскоро? Доста отвратителни неща се случват постоянно. Светът не е толкова лош. Но ако с хората с власт имаха волята поне малко да го променят, той би бил едно по-добро място.

Ще те питам нещо за успешният ти солов албум “Praises To The War Machine”, който излезе преди две години. Вероятно много от феновете на NEVERMORE се питат “защо Warrel и Jeff не допринесоха с идеите си w соловите проекти за нови парчета на NEVERMORE?”.
- С Jeff говорихме по въпроса. Аз винаги съм искал да направя нещо, което звучи по-рокенрол ориентирано, а пък той искаше да направи албум, в който да даде простор на китарните си импровизации. Това бяха две неща, които нямаше как да се осъществят в рамките на NEVERMORE. Причината беше, както е клишето, че трябваше „да изкараме различните идеи, което сме натрупали в себе си” под тази форма.

NEVERMORE е група, която и фенове и медии цитират като една от най-ярките надежди за бъдещето на метъла, тогава, когато групи като IRON MAIDEN и JUDAS PRIEST слязат от сцената. От какво има нужда групата ти, за да започне да продава толкова на брой албуми и билети за концерти, колкото например BLACK SABBATH или SLAYER?
- Първото нещо е да изтрием интернет от лицето на земята и тогава може и да започнем пак да продаваме албуми, хаха! Но това очевидно няма да се случи скоро. Хората обясняват как през последните години продажбите са спаднали и голяма роля за това има именно интернет. Дали това е добре или зле е отделен въпрос. Досега сме имали късмет, защото всеки следващ наш албум продава повече бройки от предходния.

В тази връзка, смяташ ли, че известността на дадена група все още зависи основно не от качеството на музиката, а от това дали тя е лансирана от големи медии като MTV или от популярни фестивали като Ozzfest например?
- Ами по мои спомени Ozzfest не съществува всяка година. Ние свирихме на Gigantour преди пет години заедно с MEGADETH и това определено оказа влияние за успеха на “This Godless Endeavor”. Страшно бих се радвал пак да участваме на подобно турне, тъй като срещнахме чудесни хора, пък и би било страхотно да видя Dave Mustaine отново. Освен това там се запознах с Russell Allen от SYMPHONY X, който е един от най-добрите певци.

Често включвате кавър версии в лимитираните издания на албумите си. Кажи ни нещо за двете парчета, които избрахте този път.
- Любимата ми рок група са THE TEA PARTY и затова исках да направим кавър на някое тяхно парче. Обичам гласа на вокалиста им. Jeff избра “Crystal Ship” на THE DOORS, защото той пък много ги харесва, но в началото парчето звучеше доста по-различно. Един ден му звъннах и му казах – “знаеш ли, според мен я правиш твърде тежка. Защо не смениш подхода и не пробваш да я изсвириш напълно акустично?”. Той пробва и след като я репетирахме призна, че съм напълно прав и така звучи много по-добре. Аз се спирам на определени парчета за кавъри, защото ми харесват текстовете, а Jeff ги избира, защото харесва китарните партии. Подобна ситуация дава доста добри резултати.

Винаги съм искал да те питам какво е посланието зад образа на маската, която присъства на почти всички обложки на групата?
- Посланието е, че ако всеки от нас се опита да махне маската, зад която се крие, светът ще бъде едно по-добро място.

Накрая, ще те попитам какво би посъветвал един млад, начинаещ певец, който тепърва работи върху гласа си. Какво е най-важно?
- Пийте много вода и спете поне по осем часа всяка нощ. Мисля, че това е най-добрият съвет, който мога да им дам. Сънят и водата за двете най-важни неща за един певец. Още нещо: не се опитвайте да подражавате, защото съревнованието е едно от най-добрите достойнства, но оригиналността е най-трудното и важно нещо.

Интервю с Cronos от VENOM

Здравей от България, Cronos! За мен е чест да си говоря с теб. Изминаха цели две години от излизането на последния ви албум „Hell”. Кога да очакваме нова музика от VENOM?

- Всъщност в момента сме в студио и работим по новия албум. Както знаете, миналата година привлякохме нов барабанист, а в края на 2009-та си взехме малко почивка от работата в студиото, за да направим турне в Южна Америка – нещо, което искахме от много години. Важно е да се знае, че ние имаме чудесни отношения с лейбъла, който ни издава и не работим под напрежение, със срокове, които ни притискат. Знам, че много други групи трябва да се съобразяват със срокове, но според мен креативността не се появява когато часовникът тиктака някъде там. Най-добрите албуми на VENOM са тези, които се появиха тогава когато бяхме готови ние самите, а не тогава, когато лейбълът беше готов. Това, което правим в момента е да репетираме тези нови парчета и да ги оставим да намерят себе си – правилното темпо и чувство. Често се налага и да променям текстовете. Надявам се да излезе до края на тази година или най-късно следващата пролет.

Какво би отвърнал на хората, които изпитват недоверие към сегашния състав на групата? Все пак ти си единственият оригинален член на VENOM в този момент.
- Всеки, който се съмнява в нас има някакъв проблем, защото сегашните албуми на VENOM продават повече отколкото онези през 80-те. Концертите са фантастични и този състав демонстрира много повече възможности от оригиналния. Сега сме много по-популярни от когато и да било. Никой не би искал да гледа състав от музиканти, на които не им пука или които не могат да свирят добре заедно. Когато оригиналния състав се събра през 95-та, много хора се оплакваха от това, че барабаниста не знае парчетата или че китариста не свири в правилния тон. Тези съмнения в нас идват от хората, които бяха наоколо когато излезе “Welcome To Hell”, но интересното е, че сега по концертите тези хора са най-отзад и стоят със скръстени ръце, докато децата най-отпред пеят с мен „Antichrist” или “Burn In Hell”. Точно тези млади фенове имат значение и точно те купуват албумите ни. За тях е важно да чуят новите ни парчета, защото те дори не са били родени когато излязоха “Welcome To Hell” и “Black Metal”.

Cronos, догодина стават 30 години от издаването на култовия „Welcome To Hell”. Планирате ли нещо специално по този повод?
- Говорихме с издателите ни за това. Те преиздадоха „Black Metal” в луксозен лимитиран формат, така че може да направим нещо и за дебюта. Мисля, че би било страхотно всеки от албумите ни да бъде преиздаден на 30-тата си годишнина, с някакви специални бонуси – демота, неиздавани парчета, редки концертни версии и т.н. Все пак, в крайна сметка всичко зависи от лейбъла ни.

Какво е отношението ти към албумите, издадени под името VENOM с Tony Dolan зад микрофона?
- Много пъти съм отговарял по един и същи начин на този въпрос. За мен тези албуми звучат като солов проект на Tony Dolan или като ATOMKRAFT. Какво повече да кажа? Албумите не се продаваха, а групата се разпадна. Всъщност феновете произнесоха присъдата си. Винаги съм казвал, че в музикалния бизнес има 2 основни теста за всеки: първо – продаваш ли албуми и второ – продаваш ли билети за концертите си. Ако не правиш и двете, се проваляш. Аз ще съм първия, който да каже, че щеше да е страхотно оригиналния състав да бе просъществувал по-дълго. Но това просто не стана. Останалите не правеха нищо за промоцията на албумите или за връзката ни с „легионите” (б.а.: феновете на групата са наричани и до днес „VENOM’s legions”). Когато аз се присъединих към бандата, тя все още се казваше GUILLOTINE и един от роудитата ни предложи да си сменим името. Така че аз съм член-основател на VENOM точно толкова, колкото и другите двама, защото сменихме името заедно. Освен това, за тях имаше съвсем други приоритети по това време. Аз бях човекът, който вкара групата в студио и който осигури издателски договор. Аз пишех парчетата и аз рисувах обложките! Ами аз можех да си намеря и други хора за групата, които пак да не вършат нищо. Те какво направиха след като групата се разпадна? Какво постигнаха? Аз винаги съм се стремял да бъда честен към феновете и към наследството на групата. За мен беше огромна изненада колко големи станахме и колко голяма част от екстремната сцена беше повлияна от нас. Мислех си, че други групи, които бяха с нас в Neat Records ще станат мегазвезди, но в крайна сметка само ние оставихме такава следа. Винаги съм се стремял да записваме директна музика, без специални украси и звукозаписни ефекти. Силни парчета, които да можем да изсвирим също така ударно на сцената. Ние сме група, която отделя огромно внимание на сценичното си шоу и оборудване. Не всеки ден имаш шанса да гледаш шоу на VENOM! Дори в България – отне ни толкова години да намерим промоутър, който да има “топките” да организира шоу на VENOM. Толкова отдавна искаме да свирим във вашата част на света и сега съм наистина щастлив, че имаме този шанс. Това ще бъде моя сбъдната мечта.

Мога да ти кажа, че това е сбъдната мечта и за много български фенове, които са фанатично предани на групата.
- О да! През годините съм срещал много фенове от България, които са ме питали – “Защо не идвате да свирите у нас?”. E – ето, че вече ще дойдем. Между другото, вижте в youtube клипчетата от концертите ни в Южна Америка. Ще видите, че сега групата е наистина сработена и духът на групата е възможно най-близък до тозина оригиналния състав. В момента имаме трима музиканти, за които VENOM е приоритет номер едно. Rage ляга и става с мисълта за VENOM, а освен това е невероятен китарист. А да имам човек като Danny зад барабаните е наистина страхотно. Той не просто изпълнява песните отлично, но е и прекрасен музикант сам по себе си. Удря със страшна сила и можете да видите, че тези музиканти изпитват истинско удоволствие от това, че свирят във VENOM. За мен това е страхотно!