Интервю с Warrel Dane от NEVERMORE

Здравей Warrel. Радвам се, че имам шанса да си говоря с теб за втори път. Първият беше след като издадохте “Dreaming Neon Black”. Колко различен човек си сега, повече от десет години по-късно?
- Малко по-стар и по-мъдър, но все още нямам бели коси, хахаха!

Хаха! Това всъщност беше умен отговор на един не толкова оригинален въпрос.
- Хахаха! Благодаря!

“The Obsidian Conspiracy” ще излезе в края на месеца. По мое мнение албумът звучи наистина зряло. Ще се съгласиш ли, че е много по-структуриран и мелодичен от последните ви две издания, които бяха може би твърде технични?
- Ами виж, ние не сме правили нищо преднамерено. Просто така се получи. Когато започваме да композираме нови парчета, нямаме нещо конкретно като предначертана идея. Щастлив съм от крайния резултат и се забавлявам, защото всъщност е невъзможно да се харесаш на всички. Вече четох няколко ревюта в интернет, като някои определят албума като най-лошият ни запис, а други като най-добрият ни въобще, хаха! Аз не мога да бъда обективен, но е интересно, че мненията за албума могат да са толкова полярни.

Кажи ни нещо за вторият китарист, който сте привлекли в състава за предстоящото турне.
- Казва се Аttila Voros и е унгарец. Той също така свири в соловата ми група, когато бяхме на турне, което всъщност е забавен факт, защото в групата си имам и басистка от Полша, хаха. Всичко става доста източно-европейско, хаха! Не обича да ни слуша тъпите шеги за Attila the Hun(garian) – явно им се е наслушал достатъчно, хаха, но е много добър китарист.

Като текстописец си известен с огромната депресия и разочарование от ценностите на съвременното общество, които струят от песните ти. Толкова лошо място за живеене ли е съвременният свят в крайна сметка?
- Хмм… предполагам, че може и да е по-зле. Гледал ли си CNN наскоро? Доста отвратителни неща се случват постоянно. Светът не е толкова лош. Но ако с хората с власт имаха волята поне малко да го променят, той би бил едно по-добро място.

Ще те питам нещо за успешният ти солов албум “Praises To The War Machine”, който излезе преди две години. Вероятно много от феновете на NEVERMORE се питат “защо Warrel и Jeff не допринесоха с идеите си w соловите проекти за нови парчета на NEVERMORE?”.
- С Jeff говорихме по въпроса. Аз винаги съм искал да направя нещо, което звучи по-рокенрол ориентирано, а пък той искаше да направи албум, в който да даде простор на китарните си импровизации. Това бяха две неща, които нямаше как да се осъществят в рамките на NEVERMORE. Причината беше, както е клишето, че трябваше „да изкараме различните идеи, което сме натрупали в себе си” под тази форма.

NEVERMORE е група, която и фенове и медии цитират като една от най-ярките надежди за бъдещето на метъла, тогава, когато групи като IRON MAIDEN и JUDAS PRIEST слязат от сцената. От какво има нужда групата ти, за да започне да продава толкова на брой албуми и билети за концерти, колкото например BLACK SABBATH или SLAYER?
- Първото нещо е да изтрием интернет от лицето на земята и тогава може и да започнем пак да продаваме албуми, хаха! Но това очевидно няма да се случи скоро. Хората обясняват как през последните години продажбите са спаднали и голяма роля за това има именно интернет. Дали това е добре или зле е отделен въпрос. Досега сме имали късмет, защото всеки следващ наш албум продава повече бройки от предходния.

В тази връзка, смяташ ли, че известността на дадена група все още зависи основно не от качеството на музиката, а от това дали тя е лансирана от големи медии като MTV или от популярни фестивали като Ozzfest например?
- Ами по мои спомени Ozzfest не съществува всяка година. Ние свирихме на Gigantour преди пет години заедно с MEGADETH и това определено оказа влияние за успеха на “This Godless Endeavor”. Страшно бих се радвал пак да участваме на подобно турне, тъй като срещнахме чудесни хора, пък и би било страхотно да видя Dave Mustaine отново. Освен това там се запознах с Russell Allen от SYMPHONY X, който е един от най-добрите певци.

Често включвате кавър версии в лимитираните издания на албумите си. Кажи ни нещо за двете парчета, които избрахте този път.
- Любимата ми рок група са THE TEA PARTY и затова исках да направим кавър на някое тяхно парче. Обичам гласа на вокалиста им. Jeff избра “Crystal Ship” на THE DOORS, защото той пък много ги харесва, но в началото парчето звучеше доста по-различно. Един ден му звъннах и му казах – “знаеш ли, според мен я правиш твърде тежка. Защо не смениш подхода и не пробваш да я изсвириш напълно акустично?”. Той пробва и след като я репетирахме призна, че съм напълно прав и така звучи много по-добре. Аз се спирам на определени парчета за кавъри, защото ми харесват текстовете, а Jeff ги избира, защото харесва китарните партии. Подобна ситуация дава доста добри резултати.

Винаги съм искал да те питам какво е посланието зад образа на маската, която присъства на почти всички обложки на групата?
- Посланието е, че ако всеки от нас се опита да махне маската, зад която се крие, светът ще бъде едно по-добро място.

Накрая, ще те попитам какво би посъветвал един млад, начинаещ певец, който тепърва работи върху гласа си. Какво е най-важно?
- Пийте много вода и спете поне по осем часа всяка нощ. Мисля, че това е най-добрият съвет, който мога да им дам. Сънят и водата за двете най-важни неща за един певец. Още нещо: не се опитвайте да подражавате, защото съревнованието е едно от най-добрите достойнства, но оригиналността е най-трудното и важно нещо.