ERIC CLAPTON и STEVE WINWOOD в Белград, 9 юни 2010 г.

Миналата година след концерта на AC/DC си обещах повече никога да не предприемам ужасяващата 10-часова влакова епопея до Белград. Точно затова с баща ми (който е голям фен на цялото творчество на Clapton) тръгнахме с колата, което се оказа мъдро решение, защото само след 5 (!!!!!) часа вече бяхме паркирали пред огромната „Београдска арена” и чакахме приятеля ни Ранко, с който прекарахме оставащите цели 7 часа до концерта.

Може би вече сме доста по-добре от сърбите в много отношения (основно липсата на дразнеща носталгия по социализма), но такава зала нямаме. Всъщност, именно това е причината Eric Cpalton да не дойде в България – човекът просто е поставил изискване да свири в зала и то голяма. А ние нямаме. Да видим дали догодина това най-после ще се промени. Дотогава ще ходим до Сърбия за подобни концерти. Залата беше изпълнена до пръсване (с капацитет от близо 18 000 души), което не се оказа пречка да влезем съвсем нормално и без блъсканица само 15-ина минути педи обявения начален час за шоуто – 21.00. Clapton и Winwood, придружени от барабанист, клавирист, басист и две бек-вокалистки се качиха на сцената точно в 21.10 и заредиха класика след класика страхотни рок парчета. За просветените, този тандем за първи път свири заедно през 69-та в легендарния състав Blind Faith. Миналата година се появи концерт записан в Madison Square Garden и именно това е поводът за турнето. Още от първите секунди на “Had To Cry Today” публиката стана на крака, приветствайки едва втората поява на Clapton в Белград от далечната 84-та година насам. Чухме култовите композиции на J.J. Cale “After Midnight” и “Cocaine”, абсолютната класика на Blind Faith “Presence Of The Lord”, чухме невероятното изпълнение на “Georgia On My Mind” от Steve Winwood, издивяхме на “Crossroads” на великите Cream, но черешката на всяко едно парче и огромното удоволствие, заради което всички тези 18 хиляди бяха изпълнили залата беше магията, която твореше с китарата си Eric Clapton. Начинът, по който този човек борави с инструмента е толкова естествен и лек, че сякаш се е родил с китара в ръка. Да – остарял е, въпреки дългата коса, която е пуснал, но тази вечер се убедих с очите и ушите си защо всъщност Clapton е толкова голям. Фактът, че същата вечер имах рожден ден, означаваше още по-пълна емоция от видяното.

В тази зала имаше предимно публика на възраст над 40-те, но имаше и много млади хора и деца, които бяха дошли да споделят с близките си тази автентична атмосфера на непреходност и музкален гений, на която човечеството ще се възхищава още векове наред. Кулминацията на вечерта беше акустичната версия на клептъновата класика “Leyla” – а възторжената реакция на публиката предизвика няколко искрени усмивки на удоволствие от виделият всичко китарист. Признанието на музикантите към нас дойде и от страхотно изпълненият бис, след който установих с учудване, че концертът е продължил над 2 часа! Коментарите и на сърби и на българи (които според мян бяха над 500) се припокриваха напълно в задоволството си от видяното, а на другия ден се разделихме с Ранко с обещанието да се видим само след 12 дни на родна територия.