Доста дълго почакахме за нов албум на „пазителите” – всъщност точно 4 години. Заслужаваше ли си чакането? Както винаги, когато Guardian издават нещо, отговорът на този въпрос е много сложен. Изчаках цяла седмица преди да си позволя да напиша това ревю, защото всичко друго би било несериозно. “At The Edge Of Time” е поредният комплексен като звучене, с множество насложени китари и допълнителни ефекти албум, в който Blind Guardian продължават търсенето си на перфектната симбиоза между амбициозните им композиторски решения и мелодичният спийд метъл, който стана тяхна запазена марка.
Откриващото 9-минутно „Sacred Worlds” няма нищо общо с първоначалната си съкратена версия, която чухме миналото лято в Каварна. Тук песента започва с дълго интро, напомнящо за филмова музика, което прелива в епична и много мелодична композиция, със страхотен припев. Тази песен, както и последната в албума „Wheel Of Time”, са продължение на идеите на групата за включване на оркестрални аранжименти, които започнаха в “And Then There Was Silence” от албума “A Night At The Opera”. Следващата тройка в албума е много по-ударна и директна като звучене. “Tanelorn (Into The Void” и любимата ми “Ride Into Obsession” биха се харесали на всеки фен на “Imaginations”-периода, а “Road Of No Release” е по-скоро логично продължение на музикалната посока в “A Twist In The Myth”. Гореспоменатата “Ride Into Obsession” ми допадна толкова много може би заради нетипичната за Guardian ритъм секция и плътния, мощен саунд. Между другото, тук е мястото да спомена страхотно звучащите барабани – продукцията отново е на завидно ниво. След тази три-песенна сеч, настъпва плавно успокояване на темпото с “Curse My Name”, в която се дочуват ирландски мотиви (дано не бъркам…) и която всъщност се явява концептуален наследник на култовата “The Bard’s Song”.
Във “Valkyries” и “Control The Divine” темпото отново е вдигнато и докато в първата се наблюдава раздвижена и натоварена със звуци музикална структура с много хорови вокали и епична атмосфера, “Control…” е поредният олдскуул чук, като разбира се, използвайки това клише, не трябва да си представяте любимата си песен от края на 80-те, а метъл, който пренася тази атмосфера в настоящата 2010-та година. Blind Guardian отдавна започнаха търсенията си в дебрите на прогресив метъла, но именно в парчета като “Control The Divine” и първият сингъл от албума “A Voice In The Dark” успяват да се отърсят от претенциозността в звученето, постигайки целта си непринудено и оригинално. “Voice…”, също както и “Ride Into Obsession”, несъмнено носи духа на “Imaginations…” предизвиквайки усмивка на удоволствие при тези така любими насложени мелодични соло китари на Andre Olbrich. Трябва да отправя комплименти и към вдъхновеното изпълнение на Hansi във всички парчета от този нов албум. Той най-сетне осъществи мечтата си да напише песен по фентъзи епопеята „Колелото на времето” и в закриващата (отново 9-минутна) “Wheel Of Time” е сложена точка на един от най-разнообразните и богати откъм възприятия за слуха записи на големите Blind Guardian.
“At The Edge Of Time” е албум, който трябва да изслушате поне 7-8 пъти много внимателно, за да осмислите поне една значителна част от това, което е “искал да каже лирическия герой”… ама сериозно. Това, което мога да твърдя на този етап, след 10-на дни активно слушане е, че албумът няма да разочарова феновете на който и да било период от развитието на Guardian и ще бъде следващата крачка към утвърждаването им в топ-метъл бандите в световен мащаб.
Откриващото 9-минутно „Sacred Worlds” няма нищо общо с първоначалната си съкратена версия, която чухме миналото лято в Каварна. Тук песента започва с дълго интро, напомнящо за филмова музика, което прелива в епична и много мелодична композиция, със страхотен припев. Тази песен, както и последната в албума „Wheel Of Time”, са продължение на идеите на групата за включване на оркестрални аранжименти, които започнаха в “And Then There Was Silence” от албума “A Night At The Opera”. Следващата тройка в албума е много по-ударна и директна като звучене. “Tanelorn (Into The Void” и любимата ми “Ride Into Obsession” биха се харесали на всеки фен на “Imaginations”-периода, а “Road Of No Release” е по-скоро логично продължение на музикалната посока в “A Twist In The Myth”. Гореспоменатата “Ride Into Obsession” ми допадна толкова много може би заради нетипичната за Guardian ритъм секция и плътния, мощен саунд. Между другото, тук е мястото да спомена страхотно звучащите барабани – продукцията отново е на завидно ниво. След тази три-песенна сеч, настъпва плавно успокояване на темпото с “Curse My Name”, в която се дочуват ирландски мотиви (дано не бъркам…) и която всъщност се явява концептуален наследник на култовата “The Bard’s Song”.
Във “Valkyries” и “Control The Divine” темпото отново е вдигнато и докато в първата се наблюдава раздвижена и натоварена със звуци музикална структура с много хорови вокали и епична атмосфера, “Control…” е поредният олдскуул чук, като разбира се, използвайки това клише, не трябва да си представяте любимата си песен от края на 80-те, а метъл, който пренася тази атмосфера в настоящата 2010-та година. Blind Guardian отдавна започнаха търсенията си в дебрите на прогресив метъла, но именно в парчета като “Control The Divine” и първият сингъл от албума “A Voice In The Dark” успяват да се отърсят от претенциозността в звученето, постигайки целта си непринудено и оригинално. “Voice…”, също както и “Ride Into Obsession”, несъмнено носи духа на “Imaginations…” предизвиквайки усмивка на удоволствие при тези така любими насложени мелодични соло китари на Andre Olbrich. Трябва да отправя комплименти и към вдъхновеното изпълнение на Hansi във всички парчета от този нов албум. Той най-сетне осъществи мечтата си да напише песен по фентъзи епопеята „Колелото на времето” и в закриващата (отново 9-минутна) “Wheel Of Time” е сложена точка на един от най-разнообразните и богати откъм възприятия за слуха записи на големите Blind Guardian.
“At The Edge Of Time” е албум, който трябва да изслушате поне 7-8 пъти много внимателно, за да осмислите поне една значителна част от това, което е “искал да каже лирическия герой”… ама сериозно. Това, което мога да твърдя на този етап, след 10-на дни активно слушане е, че албумът няма да разочарова феновете на който и да било период от развитието на Guardian и ще бъде следващата крачка към утвърждаването им в топ-метъл бандите в световен мащаб.
8/ 10
4 коментара:
bateharo каза:
Мдам,много интересно ревю.Аз чух само неколко от парчетата и вс еоще не мога да дам пълноценно мнение.Но определено са интересни.Е искаше ми се да бъдат по-тежки,малко по-директни и да има повече скорост във всички песни,но все пак бандата има друго виждане.
С интерс ще изслушам многократно новият им албум,за да мога по-пълноценно да им се наслаждва.
Навремето ми требваха около 10тина прослушвания за 4-5 дни,за да възприема “A Night At The Opera”,и колкот повече го слушах толков аповече го разбирах и ми се нравеше.
Аз си падам по стария епичен саунд на Гардиън, от времето на somewhere far beyond, imaginations и the forgotten tales. Nightfall-a също го харесах, но оттам нататък Гардиън започна да прави трудни за смилане песни, а и качеството на саунда сякаш много падна.
Много се надявам, новият албум да е старо завръщане към величието.
Благодаря за ревюто
Гардиън означава много за мен като група :)
@lammoth
Мисля, че в никакъв случай няма да останеш разочарован от звука. Много тежък и ясен е - със силно изразени барабани. Албумът не е толкова сложен и претрупан като "A Night At The Opera", но пак си е доста трудничък за възприемане от 1 или 2 слушания. Дай му шанс. Дано те грабне :)
Искаше ми се повече първичност, скорост и тежест да има в албума, но времето на този тип песни на Blind Guardian за съжаление отмина отдавна. Фен съм на групата от 1992 година, когато излезе Somewhere Far Beyond и ми се искаше да направят албум в подобен стил. От настоящият албум за мен има 1 неоспорима песен - Wheel Of Time.
Публикуване на коментар