“Made Of Metal” появи някак неочаквано. Ясно беше, че музикалната компания създадена от легендата Роб Халфорд има за цел да преиздаде ремастерираните версии на всички негови солови проекти, но с времето очакванията на феновете за нов албум с авторски материал от Halford се притъпиха. Аааа – да. Имаше някакъв албум, наречен “Halford 3 – Winter Songs”, но ще го отмина с безразличие – това все пак не беше метъл.Четвъртата студийна творба на проекта Halford, е друга бира. Отново сме подложени на рифова атака, страхотни китарни хармонии и припеви. Повечето от парчетата са композирани единствено от Роб, a за няколко му помагат небезизвестният Roy Z и звуковият инженер Mike Baxter. “Undisputed” е абсолютна класика в средно темпо, със зверско соло от стандартите на Judas Priest, която е последвана от скоростната резачка “Fire And Ice”. Като цяло, духът на албума е в края на 70-те и началото на 80-те години, разбира се, с тежката дума на модерните технологии при продуцирането и смесването.
“Made Of Metal” се доближава по настроение повече до “Resurrection”, отколкото до новаторския саунд на “Cricible”. Сега Халфорд играе на сигурно и предлага на феновете си албум, който със сигурност ще ги удовлетвори след 8-годишното чакане. Е – текстовете (с изключение на “Twenty-Five Years”) отново са ужасяващо наивни и елементарни, но едва ли сте очаквали метафори от основния текстописец на Judas Priest в продължение на над 35 години. Силата на Halford е другаде.
Изненадите в албума са “Till The Day I Die” с откровените си кънтри мотиви, “We Own The Night”, с жестокия припев и сполучливото включване на пиано, пауър баладата “Hearless”, както и абсолютният връх в албума – 7-минутния епос “Twenty-Five Years”. Когато чух това парче, настръхнах – нещо, което могат да ме накарат да изпитам много малко групи….. май се сещам само за три. Респект за Халфорд, че е благодарил на феновете си за дългото чакане на нов солов албум с цели 14 парчета, от които поне 10 са от върховна класа. Само чуйте “Hell Razor” или безумните вокали в закриващата мелница “The Mower” и ще ви стане пределно ясно, че с този албум Halford се превръщат в претенденти за един от безспорните албуми на годината. Ако ви се слуша истински, чист, неподвластен на времето, класически хеви метъл с почерка на една от иконите на британската школа, нямате време за губене. Цената на диска е без значение.
9/10
.jpg)
8 коментара:
Е – текстовете (с изключение на “Twenty-Five Years”) отново са ужасяващо наивни и елементарни, но едва ли сте очаквали метафори от основния текстописец на Judas Priest в продължение на над 35 години. Силата на Halford е другаде.
Ти мислиш ли с главата си, когато пишеш? Или просто не си слушал достатъчно. Защото Халфорд е един от най-гениалните текстописци в метъла изобщо. Виждали сме какво представляват Джудас без Халфорд в лириките на песните. Да се казва, че текстовете са ужасяващо наивни и силата на Роб била другаде е доста некоректно. Споменал си 25 years, това е набиващ се на очи пример, сравним по настроение със Silent Screams, текстовете на Matador, The Mower също са много добри. Наивни са текстовете на Manowar и Андреа. Някои от песните са първични и заразни, но това не значи, че текстовете са наивни. Дори и в най-клишираните метъл фрази Халфорд може да вложи нестандарни идиоми и нещата да звучат достатъчно добре. Така, че не съм съгласен с тази част от поста ти. Останалото е добре.
Ами..... опитвам се поне :))) "He's the undisputed heavyweight champion of the world" някак не блести с особена дълбочина на посланието :))) Може да си направиш справка и с текстове като "Metal Meltdown", "Night Crawler", "Hellrider", и т.н. "The Mower"????? Ама ти сериозно ли? Правилото винаги има изключения, но принципът при Халфорд е, че той винаги пише строфи, които са подчинени на мелодията и се водят от ритмиката, тоест той подбира думите за текстовете си на първо място по звучност и ритмика и чак на последно - по метафоричност. Ако в момента не се сещаш за пример за обратното - прегледай си пак текстовете в "Chemical Wedding" на Bruce Dickinson.
Прост пример - почти целия Crucible. Дори аз признавам, че lirycswise новата тава е далеч от Crucible, че и Resurrection например, но да се казва, че Халфорд по традиция пише слаби текстове е както казах и преди некоректно. Брус е друга бира текстописец, да не говорим, че Chemical Wedding (който е сред любимите ми албуми) e инспириран от Уилям Блейк, но ти това го знаеш. Все пак се радвам, че не ми даде за пример Стив Харис, когото толкова боготворяха за епичните лирики, но напоследък никой не вижда колко са изчерпани Мейдън именно заради него. Но това е друга тема.
Пример за кофти текстове са всички неща на ДИО, с извинение и поклон пред паметта му. Като глас беше неповторим. Ето там има метафори колкото искаш, но смисъл никакъв.
Не знам доколко си запознат с творчеството на Джудас, но просто ставни текстовете в Джугулатор и Демолишън с всички останали. Според мен разликата е огромна. А кой мислиш, че стои зад лириките на Нострадаму? Не ми казвай, че и те са ужасно наивни и слаби :) Истината е, че Роб винаги е бил универсален - той е изключително интелигентен и може да изкара както първичен текст, така и много дълбокомислен. Малък факт е, че от юношеството си се занимава с поезия. Свършва ми работното време и трябва да тръгвам :)
Приятно е да се води разговор с човек, който явно е навътре в темата. Аз в никакъв случай не съм имал за цел да изразя неуважение към великан като Халфорд, просто чрез израза си в ревюто исках да акцентирам силно върху достойнствата му като композитор пред тези като текстописец. "Nostradamus" е великолепен албум с доста по-силни текстове от тези тук. Но още веднъж искам да подчертая - това, че текстовете не блестят с дълбочина и скрит смисъл, не отнема по никакъв начин от оценката, която съм дал на "Made Of Metal".
Що се отнася до Dio... хм.. там е сложно. Наистина текстовете му са трудно разбираеми, твърде метафорични и отдалечени от реалността. Въпреки това, едва ли би отрекъл, че Dio има свой собствен, разпознаваем стил на писане на текстове. Дори когато се опитва да пише за неща от живота (като в "Strange Highways" например).
Блогспотът изтри огромен и много дълбокомислен пост, в който бях засегнал и Дио, и Брус, и Халфорд, но явно било писано. В общи линии съм съгласен с определението за новия албум, но "отново" и "ужасно наивни" ме подразни като екзалтиран фен на Халфорд :)
Хубавото на твърде метафоричните текстове на Дио е, че търпят много интерпретации, ерго всеки може да намери нещо за себе си там. Аз лично ги харесвам, но много хора се подиграват с тях.
Чакам Брус да изплува от светското море, в което затъва напоследък и да пусне нещо ново и лично. Тандемът му с Рой е много по-плодотворен от Мейдън, за които всеки нов албум е най-великият и тройните китарни бози са връх на гениалността. Coming Home е хубава песен все пак и двамата знаем защо ;)
Хайде, сполай ти - и повече брутални типове в министерствата :)
Хаха! Мерси :))) Скоро ще публикувам и интервю с Халфорд по повод новия албум :))) Дано всичко да е наред - в момента го уточнявам :)
Преди малко разбрах, че сме колеги (журналист съм), нямах никаква идея до един момент на кого пиша :) Извинявам се за острото начало на пост номер 1 - онова с "мисленето".
Трябва да си сменя ресора, преди време една приятелка взима телефонно интервю от Роб за Про-рок, сега и ти. Не е честно :)
Непременно да го поканиш, отдавна не е идвал ;)
няма нищо - важното е да става смислена дискусия, като в случая :) Мога да го поканя единствено на по бира, хаха :))) Дано се задействат промоутърите, за да го видим пак наживо....
Публикуване на коментар