Както Halford, така и Helloween издават новият си албум след доста противоречива колекция от песни – в първия случай коледни, а при хамбургските легенди – акустични преработки на най-големите им хитове, със заглавие “Unarmed”. Много от феновете на тиквите, в това число и най-запалените, бяха меко казано озадачени от този ход и затова “7 Sinners” идва точно навреме. Съвсем традиционно, на 31 октoмври е планирано „завръщането” на немците там където са най-силни – в лоното на бързия, рифов, но и много мелодичен пауър метъл.
Началото в албума е дадено от среднотемповата „Where The Sinners Go”, където акцентът е поставен върху ударната звукова вълна. Като цяло, неособено вдъхновяващо начало. Съвсем различно обаче стоят нещата с „Are You Metal?”, която е и официалният сингъл към албума. Парчето пращи от енергия, силни сола и агресивно изсвирени барабани, давайки заявка за това какво ни очаква до края. “Who Is Mr. Madman”, заедно с “If A Mountain Could Talk” са песни, пропити с настроението на класиката “Master Of The Rings”, а “World Of Fantasy” спокойно би могла да заеме място в “Gambling With The Devil”. Общото впечатление за албума е, че се доближава максимално по атмосфера, тежък саунд и агресия в изпълнението до обожаваният от едни и недолюбван от други “The Dark Ride”. Асоциации именно с този албум носят тоталната мелница от двойни каси „Long Live The King” и мелодичните “The Smile Of The Sun” и “My Sacrifice”.
“7 Sinners” има и доста прогресарски аранжименти и идеи, като на първо място трябва да се отбележи закриващият многопластов опус “Far In The Future”, в която Helloween с лекота демонстрират в рамките на близо 8 минути всичките козове, които ги държат на върха на немската хеви сцена вече четвърт век. Приятна изненада е “Raise The Noise”, където по чудесен начин е включена флейта. Шоуто в албума определено прави Dani Löble, но всяко от парчетата, освен с прекрасно изпълнени ударни, е пълно с вихрени сола и отчетлив бас. Любимецът на всички българки Andi Deris е на обичайното си високо ниво, въпреки леко преекспонираните саунд ефекти при записите на вокалите. Ако не бяха посредствените “You Stupid Mankind”, „The Sage, The Fool, The Sinner” и безличното откриващо парче, оценката би била максимална, но и така “7 Sinners” с лекота се отличава сред десетките албуми в стила, които се появиха тази година. Чакаме януари!
Началото в албума е дадено от среднотемповата „Where The Sinners Go”, където акцентът е поставен върху ударната звукова вълна. Като цяло, неособено вдъхновяващо начало. Съвсем различно обаче стоят нещата с „Are You Metal?”, която е и официалният сингъл към албума. Парчето пращи от енергия, силни сола и агресивно изсвирени барабани, давайки заявка за това какво ни очаква до края. “Who Is Mr. Madman”, заедно с “If A Mountain Could Talk” са песни, пропити с настроението на класиката “Master Of The Rings”, а “World Of Fantasy” спокойно би могла да заеме място в “Gambling With The Devil”. Общото впечатление за албума е, че се доближава максимално по атмосфера, тежък саунд и агресия в изпълнението до обожаваният от едни и недолюбван от други “The Dark Ride”. Асоциации именно с този албум носят тоталната мелница от двойни каси „Long Live The King” и мелодичните “The Smile Of The Sun” и “My Sacrifice”.
“7 Sinners” има и доста прогресарски аранжименти и идеи, като на първо място трябва да се отбележи закриващият многопластов опус “Far In The Future”, в която Helloween с лекота демонстрират в рамките на близо 8 минути всичките козове, които ги държат на върха на немската хеви сцена вече четвърт век. Приятна изненада е “Raise The Noise”, където по чудесен начин е включена флейта. Шоуто в албума определено прави Dani Löble, но всяко от парчетата, освен с прекрасно изпълнени ударни, е пълно с вихрени сола и отчетлив бас. Любимецът на всички българки Andi Deris е на обичайното си високо ниво, въпреки леко преекспонираните саунд ефекти при записите на вокалите. Ако не бяха посредствените “You Stupid Mankind”, „The Sage, The Fool, The Sinner” и безличното откриващо парче, оценката би била максимална, но и така “7 Sinners” с лекота се отличава сред десетките албуми в стила, които се появиха тази година. Чакаме януари!
7.5/10
4 коментара:
Bate haro kaзa:
Интересно ревю.Приятно съм изнанадан от хамбургската весела speed/power бригада-най-новото им творение е доста разнообразно,има и много съвременен саунд,с модерни и класически китарни постройки,с разчупена и надъхваща композиция на песните,с доста модерни влияния,но и със запазените спийд и твърди рифове,с интересна атмосфера,с много кратки интрота и аутрота и препратки към по-стари класически парчета.
Смислово и лирически албумът не може да се нарече концептуален,но е в прека връзка ,както с Кийпърите,така и с други класически хелоуийнски албуми.
Некои от по-дай-хард и праволинейните по-стари фенове може би ще харесат само отделни песни,но пък много по-млади рок и метъл фенове не толкова изкушени от миналото на бандата,пък ще открият тази красива музика именно с този албум.
Лично аз харесвам най-много по-прогресив ориентираните парчета,както и убийствената почти траширана„Long Live The King”(заради светкавичните бластбийт и,двойни каси барабани)Но също така ми допадат песните и с по-опростена структура,(макар по-типични и клиширани),но доста мелоддични и хитово ориентирани -например-„The Sage, The Fool, The Sinner”
Колкото повече слушам най-новият им албум,толкова повече интересни,красиви и силни моменти усешам... и искам пак и пак да го слушам.
Радвам се, Бате Харо! Все пак знаем, че си голям фен и е чудесно, че си удовлетворен за пореден път. Наздраве!
Поздравления за актуалното ревю(та)!Аз слушах няколко пъти новия им сингъл и отделни части от всички парчета от най-новия албум и съм много заинтригуван.Явно този диск ще цепи тикви:-) Наздраве и от мен!
!
V tozi album niama slabo parche.Otcenkata e zanijena.Tozi album e za ocenka 10.Prosto albuma na godinata!
Публикуване на коментар