Петото посещение на “пурпурния идол” – W.A.S.P. в София, зала “Фестивална”, 27.10.2010 г.

Трудно ще ми бъде да напиша този репортаж. Първо, заради безкрайната ми любов към W.A.S.P. и второ, от уважението, което изпитвам към Loud Concerts заради това, че поканиха една от любимите ми групи за втора поредна година.

Все пак – не трябва да казваме на черното – бяло, за да не се повтарят едни и същи грешки. Надявам се да няма сърдити. Ще започна с критика към мениджмънта на W.A.S.P., който прояви явно неуважение към българските фенове (тези в останалата част на Европа не ме интересуват), опитвайки се да изкара някой и друг лев на наш гръб. Става въпрос за цената на фланелките. 50 лева за тениска с къс ръкав???? Може на някой да му се е сторило нормално, но аз знаех, че същите тениски се продават в официалният сайт на W.A.S.P. за около 40 лева. Тъпо! Разбира се, взехме си задължителния мърчандайз и се отправихме към вътрешността на залата. Какво да кажа за Bastardolomey, освен че бяха крайно неподходящ избор за съпорт банда и тук е първата ми сериозна критика към организатора. Какво общо има музиката на Нуфри и компания (тежък метъл, с много кораджийски насечки и индъстриълизирани семпли) с класическото 80-тарско хеви на W.A.S.P.? Не ме разбирайте погрешно – радвам се, че на една талантлива българска банда се дава възможността да представи музиката си пред по-многобройна публика, но дълбоко се съмнявам, че Bastardolomey са предизвикали сред поне 80% от хората в залата друго, освен раздразнение. Накрая да отправя и една много важна похвала – звукът беше перфектен (може би защото проследих сета им от трибуните).

В 21.15 ч. W.A.S.P. се появиха за пети път на сцена в България, с интро, което някои от нас вече бяхме чували на тазгодишния Wacken Open Air. На сцената бяха позиционирани една голяма и две малки видео-стени, на които вървяха класически видеоклипове и концептуални филмчета, в синхрон с живото изпълнение на Лоулес, Дюпке, Дуда и Блеър. Естествено, за сета на W.A.S.P. заехме обичайната си позиция малко пред пулта, в центъра на залата, но останахме неприятно изненадани от КОШМАРНИЯ звук! Не искам да обвинявам организаторите, защото обикновено вината за звука се носи от саунд техниците на самата група, но силата на звука беше ужасно преекспонирана и очевидно несъобразена с размерите и спецификата на залата. Тези близо 4 000 фенове, бяха изпълнили някъде около 2/3 от вътрешното пространство, като този факт, в допълнение с високия, кух таван, допринесоха за неприятен резонанс и пълна каша в звука на китарите, които се изгубиха в стена от барабани и бас. Може би за някой по-безразличен към Блеки и компания това не е било фатално, но за фен като мен, удоволствието от един от най-чаканите концерти за годината, беше развалено.

Сетът беше почти същия като миналата година, с една приятна (включването на “Live To Die Another Day”) и една неприятна (съкращаването на “медли”-то “Hellion”/”I Don’t Need No Doctor”/”Scream Until You Like It”) изненада. Визуалното шоу с видеостените беше отново много въздействащо, а Блеки се раздаде за българската публика. Страхотно впечатление за пореден път ми направи уникалното изпълнение зад барабаните на Майк Дюпке, който заедно с ударника на Helloween прави заявка за един от най-добрите млади музиканти. Насладихме се (доколкото успяхме да се абстрахираме от качеството на звука) на “The Idol” и “Chainsaw Charlie”, както и на станалото тотална класика заглавно парче от последния албум “Babylon’s Burning”.

След по-малко от час и половина, W.A.S.P. си взеха за пети път довиждане с родната публика, но на път за дома не можахме да се отървем от неприятното чувство, че това беше най-слабият концерт на Блеки и компания досега. Чакаме поправката още догодина!