Забравените олдскуул класики - част 3

На 6 април ще се излъчи „Бруталика” номер 200 по Z-Rock и смятам, че това е достатъчно добър повод да преборя мързела си от последните седмици и най-после да публикувам поредната част от тази култова поредица.

VICIOUS RUMORS – “Digital Dictator”, 1988

Може би мнозина от вас биха поспорили дали вторият албум на американските класици попада в графа “забравени класики”, но… все пак. Vicious Rumors така и не успяват да се издигнат до ешелона на безспорни легенди като Metal Church и Savatage, но успяват да издадат три жестоки албума между 88-ма и 91-ва година. Рифовете се смазващо тежки, като в този албум се откроява умението на групата да не принася мелодията и запомнящата се структура на парчетата в жертва на втежнения звук. “Digital Dictator” е стопроцентов образец на класическата американска пауър метъл школа в златните години на метъла.

Непременно чуйте: “Minute To Kill”

TOKYO BLADE – “Night Of The Blade”, 1984

Това вече е наистина незаслужено забравена олдскуул класика. Tokyo Blade са едни от представителите на NWOBHM сцената, които не успяват да реализират огромния си потенциал след първите си три издания, след което потъват в забвение. “Night Of The Blade” обаче е жесток албум, с уникални сола, хармонии и ритъм секция, който не отстъпва по абсолютно нищо на ранните класики на Maiden или Leppard. Открийте този диамант и се убедете сами.

Непременно чуйте: “Dead Of The Night”

RIOT – “Thundersteel”, 1988

Дискографията на Riot може лесно да бъде разделена на три основни периода, съобразно тримата застояли се за по-дълго време вокалисти. “Thundersteel” e единият от двата албума, които американците записват с Tony Moore зад микрофона и до момента заема свидно място в сърцето на всеки фен на пауър и спийд метъла. Въпреки леко плоското звучене, композициите са наистина изпипани и още на първо слушане се запечатват в паметта, карайки слушателя да завърти албума още веднъж и още веднъж. Две години преди Priest да обобщят целия стил с шедьовъра си „Painkiller”, Riot записват неговия прототип.

Непременно чуйте: “Thundersteel”

LIVING DEATH – “Metal Revolution”, 1985

Закъде сме без немската школа? Ето ви един типичен представител на апокрифните, но с култов статус банди. Living Death са една от най-тачените спийд групи сред посетителите на уникалния фестивал Keep It True. Притежанието на нашивка на Living Death буди респект сред съмишлениците …мда. Тук съм включил втория албум на немците с шаблонното заглавие “Metal Revolution” и зверски резачки като „Grippin’ A Heart” и “Shadow Of The Dawn”. Не очаквайте виртуозни китарни изпълнения, още по-малко майсторски вокали. Всичко в този албум е подчинено на олдскуул спийд метъл мегаломанията. Всъщност днес времето най-после е прекрасно - време е да извадя елека с нашивки от гардероба….

Непременно чуйте: “Grippin’ A Heart”

HEAVEN’S GATE – “Livin’ In Hysteria”, 1991

Въпреки, че двата “Keeper”-a на Helloween са недостижим връх за мелодичната метъл сцена в Германия през миналото хилядолетие, вторият албум на сънародниците им от Heaven's Gate е друг прекрасен образец на стила. Мелодиите са безупречни, вокалите – без забележки, а темпото – точно на йота по-бавно, отколкото се изисква, за да категоризираме Heaven's Gate като спийд метъл група. Може би част от хоровите вокали ще дойдат леко свръх-захаросани за закоравелия ви метъл вкус на стари трашъри, но не пропускайте да преслушате поне парчето по-долу, за да не се минете.

Непременно чуйте: “Gate Of Heaven”