Keep It True XIV, 29 и 30 април, Лауда-Кьонигсхофен, Германия

Първото, което трябва да знаете е, че Keep It True не е обикновен фестивал. Това е двудневен празник за 2000 олдскуул метъл маниаци от цял свят, половината от които са пропътували хиляди километри, за да видят за първи и може би единствен път в Европа любимата си група. На този фестивал няма нито един случайно попаднал фен – всички са облечени „по устав”: елечета с нашивки, кубинки или бели маратонки с извадени езици, ластични дънки, патрондаши…. Градчето Лауда-Кьонигсхофен се намира на около час и половина път с кола от Франкфурт, като ние спяхме в Лауда, а самата зала и къмпънгът с палатки се намираха на около 4 километра – в Кьонигсхофен.

Настройката за същинския фест започва ден по-рано, в още едно разположено наблизо градче – Дитигхайм. На 28-ми вечерта, спортната зала в градчето е мястото за провеждане на традиционното вече метъл парти, на което диджей пуска музика от винил за около 200 фена. Още от самото начало сред присъстващите можеше да бъде забелязана фронт-дамата на Bitch, която с удоволствие се снимаше и разговаряше с всички. По някое време се появи и самият Juan Garcia (легендарният китарист на Agent Steel, Evildead и Abattoir), когото атакувах стръвно с въпроси какво да очакваме от Agent Steel до края на годината. Той сподели, че ще има нов албум с новия им вокалист Rick (Steel Prophet), но не е ясно дали ще използват името Agent Steel или ще се преименуват на Masters Of Metal, тъй като John Cyriis е предявил претенции за правата върху оригиналното име на групата (??? Тъпо!).

На 29-ти сутринта първо се срещнахме с организатора Оlli, на когото подарихме бутилка българска ракия и си взехме обещаните пропуски, а след това се засякохме с вокалиста на Vicious Rumors – Brian Allen, които ни шашардиса с поздрав на чист български! В първия фестивален ден, най-вълнуващия момент е отварянето на вратите и щурмуването на безбройните маси отрупани с всевъзможен мърчандайз. Става въпрос за нещо наистина уникално: плочи, касетки, дискове (стари и съвсем пресни издания), DVD-та (за 8 евро си купих тройната антология на Bruce Dickinson!), тениски, якета, ризи, дамски потници и корсети, нашивки, значки, метални баджове, колани, пръстени….. всичко, което един метъл фен може да си представи. Започнахме да обикаляме, като в същото време слушахме и гледахме немците Alpha Tiger, които имаха честта да открият 14-тото издание на Keep It True. От техния кратък сет най-ярко си спомням закриващото парче – страхотен кавър на “Queen Of The Reich”. Чухме няколко парчета и от сета на американските пауър-трашъри Hellhound, преди да излезем да се поразтъпчем, хапнем и пийнем. Върнахме се точно навреме за епик метъл триото Brocas Helm, които забиха безкомпромисно, с много мелодия и яко сценично присъствие (басиста им беше уникален индивид – леко наподобяващ визията на Леми). Накрая вокалистът им обяви, че това е било последното шоу на Brocas Helm въобще. Гледахме малко от Breaker, които не успяха да ни трогнат особено с леко шаблонния си американски хеви метъл с глем привкус и отново се запътихме към бирите. Имахме редкия късмет да се видим, поговорим и снимаме с единствения останал оригинален член на Griffin – William McKay, чиято банда (появяваща се за първи път на сцена в Европа!) беше допълнена от членовете на Roxxcalibur. Тяхното шоу беше един от гвоздеите на KIT и един от най-очакваните концерти поне за мен. Изпълненият с много носталгия сет наблегна основно на втория албум “Protectors Of The Lair”, но естествено имаше и няколко пирона от култовия дебют “Flight Of The Griffin”, като на „Heavy Metal Attack” имаше и сълзи от умиление сред публиката. Ако щете вярвайте.

Едните хедлайнери за тази вечер бяха възродените Vicious Rumors, които бяха подготвили уникално шоу специално за появата си на KIT. Фронтменът им Brian, когото видяхме по-рано през деня беше споделил с нас, че ще бъде на сцената само за две парчета, а причината - че концерът на Vicious Rumors беше в памет на починалият фронтмен Carl Albert. Всички негови парчета бяха изпълнени на сцената не от кой да е, а от сина му Kevin. Младокът се справи повече от добре, а реакцията на публиката беше най-доброто доказателство. Лидерът на американците Geoff Thorpe смаза с чугунени рифове от осемдесетарската школа и след сета беше атакуван от десетки фенове извън залата за снимка. Групата, която закри първия ден, се появи на сцената под името Masters Of Metal, но всеки себеуважаващ се фен на старата спийд метъл школа знаеше, че това си бяха Agent Steel от плът и кръв. Познайникът ни от предишната вечер Juan Garcia настройва продължително китарата си, след което започна безжалостна сеч. Двамата соло китаристи показаха удивителен синхрон и свиреха като машини – риф след риф, двойни мелодии, подплатени с жестока ритъм секция и класните вокали на Rick Mythiasin, който успя да заличи разочарованието на много от феновете, че не успяха да видят John Cyriis. Освен че изсвириха почти всички парчета от първите си два легендарни албума, Agent Steel удариха и чисто новата резачка “Tomb Of Ra”, която ни остави доста обнадеждени за предстоящия албум, a Бате Харо се оттегли доволен с чисто нов гръб на “Sceptics Apocalypse” и нашивка на “Unstoppable Force” за втория (!!!) елек, който смяташе да си направи. Да не забравя – към края на шоуто, на сцената се качи James Rivera (Helstar, Seven Witches, Malice), с който бандата направи кавър на “The Ripper”.

На следващия ден влязохме в залата едва за последните 2 парчета на Sign Of The Jackal, които са едно от новите открития на американския лейбъл Heavy Artillery (и които слушахте наскоро в „Бруталика”). За първи път имахме възможността да гледаме наживо шведите Enforcer, които трябваше да оправдаят безумно високите очаквания. Поставяни съвсем оправдано сред лидерите на NWOTHM вълната и с редовно присъствие на кориците на водещите метъл издания, младоците разцепиха множеството с много искрено и надъхано изпълнение. Чухме по-голямата част от парчетата в двата им албума, а най-сериозно впечатление направи химна „Katana”. Имайки предвид колко много традиционалисти, живеещи в 80-те се бяха събрали на този фестивал, радушния начин по-който приеха Enforcer беше показателен за класата на тази банда. Междувременно, от едни мексиканци, продаващи извън залата, успяхме да си купим трудно намиращи се нашивки на Angel Dust и Griffin, и доволно се отправихме към близкото кръчме, за да отдъхнем на вайс бира и шницел (ама не като българския). Този път почивката продължи по-дълго от предвиденото и за съжаление изпуснахме японските маниаци Metalucifer, но успяхме да се върнем за първите акорди от сета на канадците Sacrifice. Това определено беше най-брутално звучащата група за целия фестивал, на ръба на дет метъла, с много ниско настроени китари и дрезгаво-крещящи вокали. Акцентът на подбраните парчета падна върху актуалния и много силен албум “The Ones I Condemn”, но и старите класики бяха почетени подобаващо. Погото пред сцената беше истинска мелница, но само Даката се осмели да се хвърли, а след края на концерта с облекчение го видяхме жив и здрав, с блеснали от радост очи. Класиците на „новата вълна в британския хеви метъл” Satan ги гледах нареден на опашката за meet & greet с Crimson Glory, но мога да кажа, че изпълнението им беше безупречно, имайки предвид думите на Brian Ross, че от 25 години не са свирили в този състав. Чухме целия “Court In The Act” – няма какво повече на добавя. Американците Malice, които бяха предвождани от култовия James Rivera, представиха парчета от единствените си два албума „In The Beginning” и “Licence To Kill”, но дори и наживо не успяха да ме убедят, че са нещо повече от среднокласни осемдесетарски поклонници на творчеството на Judas Priest. Въпреки това лично мое мнение, пичовете свириха с огромен ентусиазъм и доставиха удоволствие на всеки олдскуул фен в залата, а вокалите на James бяха топ класа.

И така – най-после дойде време да видим събралите се отново прогресив-пауър легенди Crimson Glory – причината, поради която много хора от Германия бяха дошли само за втория ден на фестивала. Сбъдна се мечатата ми да се видя с Jon Drenning и дори да разменим няколко думи. С около половин час закъснение, в 23.20 на сцената се появиха в пълния им блясък възродените Crimson Glory, предвождани от новия вокалист Todd La Torre. В почит към покойния Midnight, американците изсвириха всички парчета от първите си два албума, докарвайки до екстаз всеки един присъстващ на този уникален спектакъл. От първите акорди на “Valhalla” до последните огнени рифове на “Eternal World”, се насладихме на прогресив метъл от най-висока класа, сравним единствено с шедьоврите на Queensryche от началото и средата на 80-те. След въвеждащата китарна мелодия на хипнотичната “Lost Reflection”, настъпи очакваният от мнозина магичен момент, в който Todd La Torre излезе на сцената, носейки култовата маска – запазена марка на групата. Изпълнението му беше плашещо близо по интонация и емоция до това на Midnight … сякаш последният се беше вселил в него, за да предаде част от вълшебството си на тези 2000 гледащи безмълвно фенове. Неописуемо и незаменимо изживяване….

Така завърши Keep It True XIV. Билетите за юбилейното 15-то издание догодина скоро ще бъдат в продажба (на цена от 46 евро), а сред обявените до момента групи са Sword, Mystik, Tytan и Ostrogoth. Oldschool forever!