Интервю с Wolf Hoffmann от ACCEPT

Би ли ни казал как решихте да изберете този лайтмотив за заглавие на албума? Защо битката при Сталинград?

- Това е едно от най-значимите исторически събития за последните 100 години и просто решихме, че ще е чудесно да го преразкажем. Смятам, че е подходяща тема за метъл парче: събитията са доста противоречиви и трагични. Мисля, че е интересно да се разкаже.

Заглавното парче намеква за общата атмосфера на албума. То звучи като автентичен, класически  Accept, с много химнов припев. Колко представително е това парче за останалите песни в албума?

- О, доста представително. Имаме 10 силни парчета, като всички те звучат като класически Accept. Другите парчета са също толкова добри и съм уверен, че албумът е силен. Коментарите на хора, които са чули целия албум са доста въодушевени и изглежда това ще е достоен наследник на “Blood Of The Nations”.

Като фен на групата се радвам да го чуя. Ще ни кажеш ли защо избрахте парчето “Never Forget” а бонус към лимитираното издание на албума?

- Хаха – ами какво да ти кажа. Всеки път избираме едно парче за бонус, защото някой от издателите ни го изисква с маркетингова цел, така че винаги трябва да жертваме една песен. Не винаги е лесно да го направиш, но просто трябва да избереш едно от записаните парчета и да го определиш за бонус.

Марк Торнило е част от групата от вече 3 години. Феновете приемат ли го с отворени сърца, особено след страхотния “Blood Of The Nations”, който той вече има зад гърба си?

- О, да – Марк наистина е приет на 100 процента. Той е истински лидер и фронтмен, освен това е чудесен певец и всички сме ентусиазирани, че е част от групата. Въпросът дали това беше правилният избор вече не стои за нас – това е минало. Това е изцяло нова ера за Accept и всички въпроси „дали”, „защо” и т.н. вече не са на дневен ред. Продължаваме с пълна пара напред с Марк.

Планирате ли да заснемете видео към някое от новите парчета?

- Със сигурност ще заснеме клип, но едва ли ще е точно сега, защото за нас понякога има логистични проблеми, защото сме на различни континенти – аз съм в Щатите, друг е в Швейцария, трети – в Германия. Трудно е да се съберем всички на едно място, за да снимаме видео.

Волф, ще споделиш ли с феновете си в България, които са и музиканти, какви китари използваш на сцената и в студиото? Използваш ли „signature” модели и адаптори?

- Да, повечето от китарите ми са модифицирани. Имам „signature” китара от Jackson. Когато работя по даден албум, използвам няколко различни китари. Имам колекция от 10-12 китари, които са на Hamer. С тях работя от дълго време. Имам също и Gibson Flying V. В зависимост от конкретното парче, по което работя, звука и усещането, които искам да постигна, използвам различна китара. Що се отнася до усилвателите, съм много доволен от тези на Blizzard. Използвам различни педали. Всъщност работя с един набор от оборудване от доста години, което модифицирам за себе си.

Кои са групите в Германия, с които поддържаш най-близко приятелство? Какви са контактите ти с други култови немски групи като Helloween, Running Wild, Blind Guardian, Scorpions?

- Метъл обществото е като едно голямо семейство, с членове на което се срещаш поне веднъж в годината по разни събития, награди или по концерти и фестивали. Пием по някоя бира заедно, но не бих казал, че пазим някакви близки контакти. 

Интервю с Gregor Mackintosh от PARADISE LOST

Здравей, Грег! С 25 години история зад гърба ви, мислиш ли, че Paradise Lost все още еволюира като група или вече сте се установили в своя собствена музикална ниша?
- Трудно е да кажа, защото някои хора смятат, че групата ни е изградила собствено звучене едва през 94-та. В този смисъл няма как да кажа – ето, вече си имаме наш собствен звук и оттук-нататък започваме да еволюираме. Мисля, че правим това, което чувстваме в конкретния момент, без да мислим твърде много в перспектива. Определено може да се каже, че имаме свой собствен звук, но никога не бихме спрели да експериментираме, защото иначе не би било интересно.  

Предишният албум “Faith Divides Us, Death Unites Us” беше крайъгълен камък в дискографията ви. Беше ли ви трудно да го последвате с нов материал или се получи естествено?

- Мисля, че най-добрият начин да подходиш към нов албум е да забравиш, че си правил нещо преди това. Така подходих и към “Tragic Idol” – все едно съм в нова група, която няма никакви песни до този момент. Ако се стремиш да надградиш над нещо правено преди това или да следваш някакъв определен стил, това повлиява твърде много на процеса на композиране.

“Tragic Idol” е 13-ят ви студиен албум. Прав ли съм да го определя като малко по-мелодичен и излизащ от тоталния мрак и безнадеждност на “Faith Divides Us”?

- Не сме го направили съзнателно, но съм съгласен, че е по-мелодичен от “Faith Divides Us”. В предишния албум музиката беше доста по-многопластова, със симфонични елементи и с повече атмосфера. С “Tragic Idol” не исках да продължаваме в тази посока, а да се върнем към по-базисното, оголено звучене на Paradise Lost. За да постигнем добър ефект обаче трябваше да добавим и много мелодия.

В новия албум има някои парчета като например “Theories From Another World” и “Worth Fighting For”, които предлагат по-нетипично звучене. Като цяло смятам, че албума звучи по-разнообразно и „цветно”. Това ваше решение ли беше или този ефект е резултат от идеи на продуцента?

- Това беше изцяло наше решение. Продуцента просто допринесе да имаме възможно най-добрия саунд. Той не е взимал отношение по насоката на песните. Бяхме много добре подготвени, всички песни бяха написани когато влязохме в студиото и знаехме точно как искаме да звучим. Специално песента “Theories From Another World” я сложихме по средата, защото се натрупаха доста поредни дуум парчета и целта беше да разчупим леко настроението. Обичам дуум, но ако целия албум е в този стил, става малко прекалено според мен.

Грег, ще има бонус парчета за лимитираното издание на албума. Защо решихте да оставите “Ending Through Changes” извън регулярното издание и как избрахте кавъра на Spear of Destiny за другия бонус?

- Избрахме “Ending Through Changes” за бонус, защото носи малко по-различно усещане от останалите парчета в албума. Ние винаги пишем всички парчета като част от един съзидателен процес и отдаваме на всяко едно от тях еднакво внимание. Никога не композираме песен с мисълта тя да остане като бонус. Това парче просто се получи малко по-готик като звучене и се отличава от останалите. Що се отнася до кавъра, това ми е любимо парче още от 15-16 годишна възраст. Никой в групата не беше чувал това парче, но като им го пуснах си казаха – да, звучи яко. Направихме го акустично.

Любопитен съм да ги чуя и двете. Смяташ ли успехът и култовия статут на групата в метъл средите се дължат на стабилния ви състав през всички тези години (с изключение на барабаниста, но и Ейдриън е вече от 4 години в групата)?

- Хм, не знам. Трябва да имам кристално кълбо, за да кажа със сигурност. Смятам, че успехът ни се дължи на това, че издадохме някои от албумите си в много подходящ момент. Например “Draconian Times” все още звучи свежо, но определено през 94-та беше правилния албум, в правилния момент. Хората тогава бяха готови за този албум. Все пак мисля, че голяма част от всичко е просто съдба. Никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. За една група наистина е важно да се задържи в един състав. Ние започнахме като приятели, които практикуват заедно хобито си. Така е и до днес и мисля, че така трябва да бъде. Някои групи в един момент забравят, че в крайна сметка всичко е за да се забавляваш. Цялата причина да сме в групата е да правим добра музика и да се забавляваме.

Грег, нека те попитам нещо за страничния ти проект Vallenfyre. Дебютният ви албум беше едно от най-добрите олдскуул дет метъл издания за 2011-та. Каква беше основната ти мотивация да сформираш тази група и да композираш този тип музика, която напомня звученето на Paradise Lost от най-ранния ви период?

- Причината, която съм споделял и в други интервюта е смъртта на баща ми. Тя ме подтикна да напиша някои текстове и мелодии, които не бих композирал при други обстоятелства. Има и голяма доза носталгия по онези ранни дет метъл времена когато започвахме и баща ми ни караше по концерти. Музиката, която си обичал на 14-15 години винаги остава част от теб. След като баща ми почина, започнах всичко това като един вид терапия за състоянието ми тогава, но се получи една група от приятели, с която правим нещо, което прави всички ни щастливи.

Последният ми въпрос е свързан с едно историческо събитие за британската метъл сцена, което ще се състои на 7 април в Лондон и на което ще свирите с Vallenfyre. Какво можеш да ни кажеш за приятелството ви с дет метъл легендите Bolt Thrower, които в този ден ще отпразнуват 26 години на сцената?

- Bolt Thrower бяха една от първите групи, с която свирихме заедно след като основахме Paradise Lost. Имали сме много съвместни концерти и често сме пътували в един бус. Имаме хубави спомени и за мен е чест, че ще свиря на това шоу. Autopsy също ще свирят на този концерт и си спомням, че тяхното първо и единствено европейско турне навремето беше именно с Paradise Lost. И с двете групи имаме дългогодишно приятелство.

Значи сте добри приятели преди всичко…

- Чакам това шоу с огромно нетърпение, защото от една страна всички приходи от билети ще бъдат с благотворителна цел, а от друга – ще си изкараме страхотно в компанията на много приятели.

Интервю с Blackie Lawless от W.A.S.P.

Блеки Лоулес от W.A.S.P. винаги е интересен събеседник. Какъв по-удобен повод да си поговорим с него отново от предстоящото шесто гостуване на W.A.S.P. в България, като хедлайнер на Loud Festival на 2 юни. Чуйте какво има да ни каже Блеки за новият албум, турнето “30 Years Of Thunder”, президентските избори в САЩ тази есен и любимото си парче от албума “Still Not Black Enough”!

Блеки, използваме предстоящото гостуване на W.A.S.P. на Loud Festival, за да говорим отново с теб. Би ли ни казал как върви подготовката за турнето?

- Върви добре, но всъщност в момента сме в процес на работа по следващия ни албум, който ще излезе през септември. Така че в момента сме в студиото, а след това започваме репетиции за турнето.

О, това е един от най-важните ми въпроси към теб. Как върви работата по новия албум и какво още можеш да ни кажеш за него?

- В момента наистина не мога да ти кажа много, защото не е завършен. Не ми се иска да споделям подробности на този етап, защото често се случва някои неща да се променят. Мислиш си, че вървиш в една определена посока, но когато албумът е готов, се оказва, че звучи по друг начин. Все пак мога да кажа, че до момента сме много доволни от начина, по който звучи.

Радвам се да го чуя и съм сигурен, че ще бъде поне толкова добър колкото и последните 2 албума, защото явно сте в страхотна форма в този състав. На официалния сайт на W.A.S.P. споменахте, че турнето “30 Years Of Thunder” ще бъде нещо наистина специално, с двучасов сет и много изненади и ефекти. Това шоу ли ще видим на 2 юни в София?

- Шоуто в София не е част от турнето “30 Years Of Thunder”. През лятото ще свирим на някои фестивали, на които ще правим обичайния си сет. Обикновено свирим час и половина, защото сме ограничени във времетраенето на сета, поради заложеното в договора ни. Това е причината да не свирим по-дълги сетове по фестивалите, но през есента, по време на нашето турне можем да правим каквото решим.

На сайта ви периодично излизат части от историята на W.A.S.P., разказана от теб. Обмисляш ли да публикуваш тази история официална биография някой ден?

- Не мисля за това в момента. Имаше запитвания към мен да напиша подобна книга, но в момента не съм заинтересован от това. Вместо това реших да разкажа на сайта това, което си спомням от онези години. От историческа перспектива, според мен това е най-правилния подход, защото често се получава така, че когато хората пишат такива биографии, се впускат в коментари на лична основа по адрес на други хора. Аз не искам да го правя. Целта ми е да направя една историческа извадка, както би го направил журналист, но журналист, който е бил там по това време и може да разкаже всичко достоверно.

Според мен би могъл да помислиш все пак възможността да издадеш този разказ като някакъв вид бонус за феновете – дори във вида, в който е.

- Може би след време, но всъщност аз съм едва по средата на историята, така че има още доста за разказване преди да е готова.

Блеки, няма как да не те попитам за пореден път за толкова дългоочакваното DVD “The Crimson Idol”. Какво се случва с него?

- Имам какво да споделя, но няма да го направя точно сега. Ще бъде нещо много специално, което ще се случи тази година, но искам да изчакам. В момента работим по това издание. Ще кажа само следното: не забравяйте, че тази година празнуваме не само 30 години на сцената, но и 20-годишен юбилей от издаването на “The Crimson Idol”.

С този отговор увеличаваш още повече напрежението за феновете на W.A.S.P.

- Само малко, хаха!

Ще те попитам нещо от името на един от членовете на българския фенклуб на W.A.S.P. От известно време използваш китара ESP модел AX Ltd. Това “signature” модел ли е или просто е модифициран от теб по някакъв начин, защото няма такива адаптори като твоите?

- Не е “signature” модел. Китарата ми наистина е ESP 350 AX. Модифицирал съм я за себе си и има някои неща, които я правят специфична, според това, което харесвам. Имам специален лимитиран модел, който съм модифицирал допълнително.

Задължителен въпрос когато имаме шанса да говорим с теб е този за политическата ситуация в Щатите. Тази есен ви предстоят избори. Знам, че винаги си се интересувал много от политика, затова би ли ни казал на кой от кандидатите на републиканците симпатизираш и по-специално какво мислиш за идеите на Рон Пол да ограничи влиянието на Федералния резерв и да се придържа към правилата, разписани в Конституцията. Смяташ ли, че тези идеи са реалистични?

- О, Рон Пол никога няма да спечели. Няма начин да се случи. Той има някои добри идеи, особено що се отнася до Конституцията и справянето с дълга, но също така лансира и идеи, които плашат хората. Никога няма да го изберат. От моя гледна точка, Ромни е най-добрият бизнесмен, който би могъл да се справи с финансовите проблеми на Америка.

Доколкото виждам и от няколко други интервюта на представители на музикалните и метъл среди, които съм чел, явно Ромни е най-вероятният кандидат на републиканците за изборите наесен.

- В момента изглежда така – да.

Още един въпрос, зададен от феновете е свързан с една много ранна твоя песен - “Silver Rain”, която циркулира в youtube. Вярно ли е, че си я писал в памет на Джон Ленън? Какво си спомняш за това парче?

- Голяма част от вдъхновението за това парче дойде и от Елвис. Бях повлиян от музикантите, с които израснах като дете. Това парче не беше завършено и можете да чуете само демо. Оттогава успях да я завърша и може би някой ден ще я издам.

В тази връзка, бившият барабанист на W.A.S.P. Стет Хоулънд казва в едно свое интервю, че имаш тонове неиздадени демота, музика и дори изцяло завършени парчета. Мислил ли си някой ден да ги издадеш като колекция неиздавани записи?

- Много музиканти имат неиздаван материал, който не са използвали. Това, което правим е такива случаи е да изчакаме момент на вдъхновение, за да завършим нещо започнато по-рано. Може да имаш много идеи. Получава се нещо като нареждане на пъзел – трябва да седнеш и да отделиш време да го сглобиш. Нужно е и вдъхновение обаче, за да се сетиш за нещо старо, което би паснало добре на някоя нова идея или риф. Всеки композитор на песни работи и мисли по този начин.

Един въпрос, който винаги съм искал да ти задам е защо никога не сте изпълнявали на живо парчета от албума “Still Not Black Enough”?

- Знаеш ли, винаги съм смятал този албум за много по-добър, отколкото го смятаха феновете. Спомняте си, че този албум излезе след “The Crimson Idol”,  той направи огромно впечатление. Когато започнах работа по “Still Not Black Enough” си казах, че какъвто и албум да направя, няма как той да се съревновава с “The Crimson Idol”, още повече, че излезе скоро след това. Днес си мисля, че има много добри парчета в този албум и той е по-добър, отколкото хората го считат в спомените си. Ако обаче погледнеш която и да е група с дълга история, когато трябва да изпълниш двучасово шоу, трябва да прецениш кои са парчетата, които хората най-много искат и очакват да чуят. Ако това съставя 75% от времетраенето на сета и освен това имаш нов албум, тогава ти става твърде ограничен избор на песни. Понякога някои изпълнители съвсем преднамерено свирят парчета, които хората не познават така добре, но така винаги рискуваш много хора от публиката да не разпознаят песента или да не разберат откъде е това парче. Ако трябва да избера едно парче от този албум, което да изпълнявам на живо, това ще е “Scared To Death”. Винаги съм искал да го включа в сета и смятам, че е едно от най-добрите ни парчета въобще, но пак казвам: този албум остана в сянката на “The Crimson Idol” що се отнася до популярност.

Радвам се, че говориш така за този албум, защото за мен той е много силен и дори вчера за пореден път го слушах в колата. Дано някой ден свирите парче от него на живо.

- Случва се често с подобен род албуми и при други групи. Когато издадеш толкова влиятелен албум преди това, с каквото и издание да го последваш, колкото и добър албум да е, няма как да не пострада.

Блеки, по специална молба на Петя от българския фенклуб на W.A.S.P. ще те попитам дали си спомняш един от концертите миналата година в Гърция, на който тя ти е подарила преводно издание на поезията на един голям български поет и революционер – Христо Ботев? Спомняш ли си тази случка?

- Да, спомням си добре. За съжаление не съм имал време да я прочета, защото имахме проблем с прибирането си от Европа. Целият ни багаж се загуби по време на прекачванията при полетите обратно до Щатите и не си получих багажа в продължение на близо 3 месеца! През това време трябваше да си купим част от оборудването, защото пак тръгвахме на турне, а след като багажа ни най-после се появи, прибрахме на съхранение голяма част от него. Това наистина беше огромен проблем за нас, но си спомням много добре, че тя ми даде книгата и знам, че един ден ще стигна и до нея. Благодари й от мое име!

В края на това интервю искам да ти предам едно голямо „Благодаря” от всички членове на българския фенклуб на W.A.S.P., който стартирахме миналата година. Надявам се да имаме благословията ти, а ти можеш да очакваш някои специални изненади от нас по време на 6-тото ви гостуване в България.

- Благодаря ти, Стояне! Оценявам времето, което сте отделили за всичко това. Искам да благодаря на всички фенове в България и да им кажа да очакват шоу, което ще е като боксов мач в тежка категория! Ще ви нокаутираме!

Специални благодарности на Борислав Ташков от българския фенклуб на W.A.S.P. за част от въпросите!