Интервю с Gregor Mackintosh от PARADISE LOST

Здравей, Грег! С 25 години история зад гърба ви, мислиш ли, че Paradise Lost все още еволюира като група или вече сте се установили в своя собствена музикална ниша?
- Трудно е да кажа, защото някои хора смятат, че групата ни е изградила собствено звучене едва през 94-та. В този смисъл няма как да кажа – ето, вече си имаме наш собствен звук и оттук-нататък започваме да еволюираме. Мисля, че правим това, което чувстваме в конкретния момент, без да мислим твърде много в перспектива. Определено може да се каже, че имаме свой собствен звук, но никога не бихме спрели да експериментираме, защото иначе не би било интересно.  

Предишният албум “Faith Divides Us, Death Unites Us” беше крайъгълен камък в дискографията ви. Беше ли ви трудно да го последвате с нов материал или се получи естествено?

- Мисля, че най-добрият начин да подходиш към нов албум е да забравиш, че си правил нещо преди това. Така подходих и към “Tragic Idol” – все едно съм в нова група, която няма никакви песни до този момент. Ако се стремиш да надградиш над нещо правено преди това или да следваш някакъв определен стил, това повлиява твърде много на процеса на композиране.

“Tragic Idol” е 13-ят ви студиен албум. Прав ли съм да го определя като малко по-мелодичен и излизащ от тоталния мрак и безнадеждност на “Faith Divides Us”?

- Не сме го направили съзнателно, но съм съгласен, че е по-мелодичен от “Faith Divides Us”. В предишния албум музиката беше доста по-многопластова, със симфонични елементи и с повече атмосфера. С “Tragic Idol” не исках да продължаваме в тази посока, а да се върнем към по-базисното, оголено звучене на Paradise Lost. За да постигнем добър ефект обаче трябваше да добавим и много мелодия.

В новия албум има някои парчета като например “Theories From Another World” и “Worth Fighting For”, които предлагат по-нетипично звучене. Като цяло смятам, че албума звучи по-разнообразно и „цветно”. Това ваше решение ли беше или този ефект е резултат от идеи на продуцента?

- Това беше изцяло наше решение. Продуцента просто допринесе да имаме възможно най-добрия саунд. Той не е взимал отношение по насоката на песните. Бяхме много добре подготвени, всички песни бяха написани когато влязохме в студиото и знаехме точно как искаме да звучим. Специално песента “Theories From Another World” я сложихме по средата, защото се натрупаха доста поредни дуум парчета и целта беше да разчупим леко настроението. Обичам дуум, но ако целия албум е в този стил, става малко прекалено според мен.

Грег, ще има бонус парчета за лимитираното издание на албума. Защо решихте да оставите “Ending Through Changes” извън регулярното издание и как избрахте кавъра на Spear of Destiny за другия бонус?

- Избрахме “Ending Through Changes” за бонус, защото носи малко по-различно усещане от останалите парчета в албума. Ние винаги пишем всички парчета като част от един съзидателен процес и отдаваме на всяко едно от тях еднакво внимание. Никога не композираме песен с мисълта тя да остане като бонус. Това парче просто се получи малко по-готик като звучене и се отличава от останалите. Що се отнася до кавъра, това ми е любимо парче още от 15-16 годишна възраст. Никой в групата не беше чувал това парче, но като им го пуснах си казаха – да, звучи яко. Направихме го акустично.

Любопитен съм да ги чуя и двете. Смяташ ли успехът и култовия статут на групата в метъл средите се дължат на стабилния ви състав през всички тези години (с изключение на барабаниста, но и Ейдриън е вече от 4 години в групата)?

- Хм, не знам. Трябва да имам кристално кълбо, за да кажа със сигурност. Смятам, че успехът ни се дължи на това, че издадохме някои от албумите си в много подходящ момент. Например “Draconian Times” все още звучи свежо, но определено през 94-та беше правилния албум, в правилния момент. Хората тогава бяха готови за този албум. Все пак мисля, че голяма част от всичко е просто съдба. Никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. За една група наистина е важно да се задържи в един състав. Ние започнахме като приятели, които практикуват заедно хобито си. Така е и до днес и мисля, че така трябва да бъде. Някои групи в един момент забравят, че в крайна сметка всичко е за да се забавляваш. Цялата причина да сме в групата е да правим добра музика и да се забавляваме.

Грег, нека те попитам нещо за страничния ти проект Vallenfyre. Дебютният ви албум беше едно от най-добрите олдскуул дет метъл издания за 2011-та. Каква беше основната ти мотивация да сформираш тази група и да композираш този тип музика, която напомня звученето на Paradise Lost от най-ранния ви период?

- Причината, която съм споделял и в други интервюта е смъртта на баща ми. Тя ме подтикна да напиша някои текстове и мелодии, които не бих композирал при други обстоятелства. Има и голяма доза носталгия по онези ранни дет метъл времена когато започвахме и баща ми ни караше по концерти. Музиката, която си обичал на 14-15 години винаги остава част от теб. След като баща ми почина, започнах всичко това като един вид терапия за състоянието ми тогава, но се получи една група от приятели, с която правим нещо, което прави всички ни щастливи.

Последният ми въпрос е свързан с едно историческо събитие за британската метъл сцена, което ще се състои на 7 април в Лондон и на което ще свирите с Vallenfyre. Какво можеш да ни кажеш за приятелството ви с дет метъл легендите Bolt Thrower, които в този ден ще отпразнуват 26 години на сцената?

- Bolt Thrower бяха една от първите групи, с която свирихме заедно след като основахме Paradise Lost. Имали сме много съвместни концерти и често сме пътували в един бус. Имаме хубави спомени и за мен е чест, че ще свиря на това шоу. Autopsy също ще свирят на този концерт и си спомням, че тяхното първо и единствено европейско турне навремето беше именно с Paradise Lost. И с двете групи имаме дългогодишно приятелство.

Значи сте добри приятели преди всичко…

- Чакам това шоу с огромно нетърпение, защото от една страна всички приходи от билети ще бъдат с благотворителна цел, а от друга – ще си изкараме страхотно в компанията на много приятели.