Интервю с Blackie Lawless от W.A.S.P.

Здравей Blackie – за мен е чест да си говоря с теб за трети път.
- Благодаря ти.

Звучиш в учудващо добро настроение, след като предполагам си давал интервюта цял ден?
- Ха-ха, поне се опитвам да изглежда така.

Знам, че ни звъниш от Берген, Норвегия. Как върви турнето досега?
- Много, много добре.

Довечера пак имате концерт, нали така?
- Да.

“Dominator” вече излезе официално и отзивите на феновете и медиите са изключително добри. Първо, защо трябваше да мине толкова време, за да излезе албума? Това трябваше да се случи още през октомври?
- Миналата година бяхме на турне в Европа и реших, че мога да продължа записите тук. Записвахме в Мюнхен и в Белгия. Исках да експериментирам още малко, за да съм сигурен, че ще кажа всичко, което искам в албума. Радвам се, че изчаках, защото от това забавяне се родиха 2 нови парчета, като едното е “The Burning Man”, което според мен е много важно за албума.

Ти вече започваш да отговаряш на следващия ми въпрос. В първоначално обявения траклист бяха включени 2 кавърверсии – на “Burn” /DEEP PURPLE/ и на “Fortunate Son” /CREEDENCE/, които впоследствие отпаднаха за сметка на вече споменатото “The Burning Man” и “Deal With The Devil”. От гледна точка на фен, какъвто съм, това е супер, но все пак какво се случи с тези 2 кавъра?
- Трябва да имаш предвид, че понякога изтича информация, която не е трябвало да бъде обявявана. Честно казано, въобще не съм искал този първоначален списък с песни да бъде обявяван официално, но това се случи въпреки желанието ми. Аз знаех, че тези парчета няма да влязат в албума така или иначе, но някои хора, в глада си за информация пускат разни неща в медиите. Получава се така, че ти ми задаваш ето такива въпроси, без да си виновен, разбира се. Това се случва постоянно с всички групи особено след като вече има интернет. Дори звукозаписните компании прекаляват. Знаеш ли, бяхме в процес на преговори с SPV, като дори още не бяхме виждали проект на договор, а бяхме само на етап разговори. Те започнаха да пускат прес-информация за предстоящия нов албум! Попитах ги – “Какво по дяволите правите??? Вие все още нямате никакво право за това!”. Този случай беше един от най-смущаващите, с които съм се сблъсквал при работата си с издателски компании. Постъпиха много глупаво. В крайна сметка похарчиха напразно пари, които можеха да си спестят.

Това е наистина интересно. Все пак тези 2 кавърверсии записани ли са и ще ги чуем ли в някое бъдещо издание?
- Да, записахме ги, но всяка група записва повече неща, отколкото в крайна сметка влизат в албума. Аз се стремя да постигна максимално добър резултат за конкретния албум. Всъщност кавъра на “Burn” е един от най-сполучливите, които сме правили. Обаче аз мисля нещата от гледна точка на това какво би било най-добро като творческо изразно средство за този конкретен албум. За мен не е важно количеството, а какво е най-удачно като творческо изразно средство. Някои хора мрънкат, че албума имал 9 песни, ама едната била много къса и така всъщност ставали 8 какви ли не глупости. На мен не ми пука колко минути съм записал, а какво съм казал вътре. Всяка група може да набута един куп лайна в албума си, за да запълни времето, но това не е смисъла на упражнението. За мен беше изключително важно да преценя кои парчета е правилно да влязат в този албум.

Blackie, ако поговорим за новия албум от музикална гледна точка, според мен той представлява перфектния баланс между шок-рок ерата на първите три албума, “Kill Fuck Die”, “Helldorado” и така наречените “сериозни” албуми като “The Crimson Idol” или “The Neon God”. Какъв беше подходът ти към композирането на музиката?
- Този път направих нещо не толкова типично за мен. Не съм мислил въобще за някаква насока, а просто започнах да пиша без да се тревожа какво ще излезе. С други думи, опитах се да пиша на подсъзнателно ниво, а не на база на съзнателна идея. Така се получава някак по-истинско, но е и леко плашещо от моя гледна точка, защото усещаш, че нямаш контрол върху нещата и не знаеш какво ще излезе. Но пък в края на краищата е добре да се оставиш по течението понякога. Това беше най-лесният за композиране албум – отне ми само 1 месец да го напиша. Никога не съм се справял за по-кратко време. Мисля, че това е точно защото работех на подсъзнателно, емоционално ниво.

Нека поговорим и за текстовете. Ти обясни текста на песента “Heaven’s Hung In Black”, която се явява централна композиция за албума. Също така, беше споменал, че текстовете на песните в “Dominator” могат да се разглеждат като съпоставка между начина, по който мъжа третира жената и начина, по който САЩ се отнасят с по-малките държави. Как се промени гледището ти, от албума “Dying For The World” насам, който беше доста различен като послание?
- Това са две различни неща. “Dying For The World” бе написан вследствие на гнева, който изпитвах след 11 септември и все още изпитвам. Опитвам се да покажа на хората, че не съм променил чувствата си оттогава. В същото време не виждам какво общо има Ирак с 11 септември, независимо от това какво казва Джордж Буш. Така че това са две много различни гледни точки.

Тогава можем ли да кажем, че в теб има някакво разочарование или съжаление от това което се случва, което е намерило отражение в новите парчета, като “Heaven’s Hung In Black” например?
- Не съвсем. След 11 септември исках копелетата, които са виновни да бъдат преследвани като кучета и екзекутирани и все още го искам, но хората в Ирак нямат нищо общо с това, което се случи на 11 септември.

Добре. Нека се върнем на турнето. Следя внимателно изпълненията ви на всеки един концерт от настоящото турне и прави впечатление, че само първата вечер изпълнявате песни като “School Daze” и “Scream Until You Like It”, а на концертите в Норвегия от сетлиста ви е отпаднала още една песен – “Chainsaw Charlie”. Феновете се оплакват от това във форумите – какво ще им кажеш?
- Боже, наистина е невероятно, че хората имат възможността да се осведомяват за тези неща! Виж сега, повечето групи правят промени в сетлиста си през първите няколко седмици от турнетата, докато разберат какво става и какво не. Ха! Става ми смешно като си помисля, че преди 10 години нямаше начин феновете да разберат нещо подобно. Спомням си когато преди време бяхме на турне с KISS, те правеха промени в сетлиста си всяка вече в продължение на 6 седмици, просто защото не можеха да се спрат на този, който пасва. Мислех си, че е страхотна идея да включим парчета като “School Daze”, защото феновете ще се изкефят, но ако трябва да съм честен, ще ти призная, че тези песни не стояха добре на фона на другия материал. Като идея звучеше супер, но всъщност не се получи добре. Това е от типа въпроси, на които изпълнителите не обичат да отговарят, защото излиза, че си нямаме идея какво всъщност искаме. Всички групи имат този проблем. Това е най-честния отговор, който мога да ти дам.

Blackie, миналата година видяхме W.A.S.P. в Каварна. Българските фенове знаят, че тук свирихте най-дълго и Каварна беше единственото шоу от турнето, на което изпълнихте песента “Mercy”. Какво си спомняш от този концерт?
- Първият концерт от турнето! Това винаги е специален момент, особено когато свириш в някой град за първи път.

“Dominator” е първото издание с участието на Doug Blair и Mike Dupke съответно на китари и барабани. Поне според мен и двамата са се справили наистина страхотно. Какви са впечатленията ти от работата с двамата “нови” членове на W.A.S.P.?
- Doug не е нов, той свири и в “The Crimson Idol”, така че той е около групата от доста дълго време. Приносът и на двамата е изключителен – можете да го чуете в албума. Да, аз съм продуцент на албума, но продуцентите са нещо като филмовите режисьори. Те могат да правят някои препоръки, но не и да играят. Така е и при нас – аз мога да предложа някои неща, но в момента, в които те хванат инструментите си, очаквам от тях да допринесат със свои собствени идеи за записите. Честно казано, този албум е в по-голяма степен продукт на работа в екип от който и да било друг албум на W.A.S.P., в това число и дебюта.

Чудесно е да го чуя! Първият път когато имах възможността да говоря с теб бе по повод албума “The Neon God – Part 1”. Тогава те попитах дали планираш да издадете DVD антология или нов концертен албум и ти не даде категоричен отговор. Какво мислиш сега?
- Има договорни пречки с компанията, която държи правата върху наши DVD издания и е наистина сложно. Единственото, което мога да ти кажа в момента е, че се съмнявам да издадем нещо подобно в близко бъдеще, поне докато компанията, която държи правата, не си оправи своите проблеми. Виждаш ли – това са неща от кухнята, за които музикантите обикновено не обичат да говорят, защото феновете не биха го разбрали. Проблемът е, че има неща, за които си мислел, че държиш правата, но впоследствие се оказва, че нямаш законното право да разполагаш с тях. Дълга и тъжна история, която могат да ти разкажат и много други групи.

Това, което казваш е наистина интересно. А знаеш ли, че например в сайта EBay се продава DVD на W.A.S.P. на концерта ви от 1984-та “Live At The Lyceum”, което е буутлег, но е направено така, че да изглежда 100% оригинално издание и се предлага на безбожна цена. В този случай няма печеливши, нали?
- Не знаех за това, но буутлезите съществуват откакто се помня. Това, което хората ме разбират е, че по този начин крадат от самите групи и да ти призная, вече дори не се ядосвам.

Казах ти за този случай, защото феновете си задават въпроса – защо групата не издава това DVD официално, за да мога да си го купя от магазина и така да подкрепя любимите си изпълнители?
- Да, така е, защото тук се намесва една компания, която упорито държи правата за този материал и не иска да ни ги отстъпи! Наистина не искам да коментирам повече.

Добре тогава. А какви са любимото ти ястие и питие, тогава?
- Ооо, ха-ха! Бих ял и кучешки лайна, ако са добре препечени на барбекю, ха-ха-ха! А за питие, хммм......не мога да ти кажа – харесвам твърде много неща.

Blackie, знаем, че чичо ти е бил легендарен бейзболист, а ти си фен на The Yankees. Може ли да се каже, че си запален спортен фен?
- За нещастие – да.

Значи следиш редовно спортните събития в Щатите?
- Опитвам се, но когато сме тук в Европа, е трудно.

Кои са любимите ти автор и роман? Човек би си помислил, че Blackie Lawless е хорър фен!
- Съвсем не. Такъв род неща не ме интересуват. Никога не съм гледал филми от типа на “Петък 13-ти”. Уважавам писатели като Стивън Кинг, но никога не съм бил фен. Може да ти се стори странно, но това, което ме вълнува са нещата, които са вдъхновени от реални случки от живота. Например, хора които успяват в живота след като са започнали от нищото. Точно затова се интересувам и от спорт. Спортът в същината си е човешки триумф и падение и дали можеш да превъзмогнеш падението, за да постигнеш триумф и в живота. Това е спорта. Днес те победих, но дали ще те победя утре? Когато си паднал, не значи че няма да станеш. Победен си единствено ако останеш на земята. За мен животът съдържа в себе си въпроса дали ще можеш да станеш, след като си паднал. Историите на ужасите не ме вълнуват. Позитивното чувство на победата е по-важно за мен, защото то е нещо човешко, което всички ние споделяме.

Добре, Blackie, слушателите на Z-Rock напоследък слушат често песента от новия албум “Teacher”. Какво би искал да кажеш на феновете на W.A.S.P. в България?
- Хей, вече свирихме 2 пъти при вас. Особено първият ни концерт преди 2 години беше невероятен. Бяхме чували за лудите фенове, но чувството да бъдеш на сцената пред тези хора, да следиш реакцията им и как вдигат залата във въздуха, означаваше, че в този момент се влюбих в това място и във феновете. Надявам се това чувство да е било взаимно. Ще дойдем пак при вас по-късно тази година!

Стоян Цонев
Радио Z-Rock