HEAVEN & HELL - "The Devil You Know"

Най-после! 14 години чакане на нов студиен албум от една от най-великите метъл банди са много време. Наистина бях загубил всякаква надежда, че можеда чуем нещо ново от Black Sabbath. Родилните мъки начело с Ozzy в състава продължиха близо 9 години, с яловия резултат от 2 записани (“Selling My Soul”, “Psycho Man”) и едно дори незаписано в студио парче, което беше изпълнявано на единия от Ozzfest-овете (“Scary Dreams”).

През това време все така излизаха студийни албуми с авторски парчета както от соловата група на Ozzy, така и на колаборацията между Tony Iommi и Glenn Hughes. Dio продължи да издава бледи копия на зверските албуми от 80-те и всеки фен на Sabbath започваше да се пита защо толкова талант остава ненапълно реализиран. 17-годишният въпрос дали Dio и Iommi могат отново да работят заедно, намери своят отговор когато преди 2 години излезе сборният албум на Black Sabbath – “The Dio Years”, в който „третото пришествие” на състава Ronnie James Dio, Tony Iommi, Geezer Butler и Vinny Appice се отчете с цели 3 чисто нови студийни парчета. Когато година по-късно дойде и новината, че четворката ще запише нов студиен албум под името Heaven & Hell, мечтата ми се сбъдна. Започна чакането. Тягостното, мъчително очакване да се случи нещо толкова желано продължи 14 години (от последният студиен албум на Sabbath – “Forbidden”) и приключи в края на миналия месец.

“The Devil You Know” – едва ли можеха да изберат по-подходящо заглавие за първият албум на многозначително кръстената Heaven & Hell група. Многобройните въпроси защо групата не ползва легендарното име на Black Sabbath, останаха някак без категоричен отговор. Но четейки книжката към диска, виждам, че Iommi е благодарил от сърце и на своите дългогодишни приятели... Ozzy и Bill. Дали това значи, че вратата за нов студиен албум на Black Sabbath с Iommi, Butler, Osbourne и Ward остава отворена? Само времето ще покаже.

Първият албум на версията на Black Sabbath с Dio от 17 години насам (когато излезе силно подценявания от много хора, но много обичан от мен риф-парад “Dehumanizer”), започва изключително злокобно с “Atom & Evil”. Iommi започва да забива рифове като нажежени пирони в главите ни още от първата минута, а още първата изпята строфа ме убеждава, че тук Dio е дал всичко от себе си. Такива надъхани и мрачни вокали не бях слушал от него от “Strange Highways” насам. “Atom & Evil” определено е едно от парчетата с най-прокобна и ужасяваща атмосфера, които съм чувал от дълго време насам и заявка за това какво ни чака до края на албума. “Fear” започва като валяк, с риф, който Bolt Thrower превърнаха в запазена марка на творчеството си. Отново уникални вокали, много епична атмосфера и онзи бас..... Butler свири като развилнял се носорог през всичките 54 минути на този албум и всяка една от 10-те песни е живо свидетелство за химията между него и Iommi и взаимното удоволствие и порочна наслада, които тези двама велики музиканти изпитват от свиренето заедно. Пилотният сингъл и видеоклип от албума “Bible Black” е почти 7-минутен тържествен епос, с прекрасни текстове и отново безумни рифове от Iommi. Не искам да забравя и големия Vinny Appice – без да демонстрира Lombardo-вски еквилибристики, с един до голяма степен минималистичен стил, той допълва по перфектен начин ритъм секцията или ако трябва да съм още по-прецизен – свири по начин, който доизгражда и допълва всяка една композиция, без да се натрапва.

“Double The Pain” някак напомня за 90-тарските албуми на Dio с по-провлачен риф и ядосани вокали, а “Rock And Roll Angel” е един от акцентите в албума, в който Iommi прави най-красивото си соло. “The Turn Of The Screw” се запечата в съзнанието ми веднага и все още е едно от любимите ми неща в албума. Мачкащ риф, запомнящ се припев и класическа постройка и структура на куплети и пред-припев – Sabbath могат да превърнат нещо звучащо толкова банално в изкуство, което ще си остане недостижима висина за стотици групи. По-бързите, рокерски парчета в албума са “Eating The Cannibals” и “Neverwhere”, но тяхното по-жизнено настроение и скорост на свирене някак остават „удавени” в мрачната атмосфера на останалите 8 парчета. Между тях е сложено още едно показно за таланта на дуета Iommi-Butler, със заглавие “Follow The Tears”. Тук вокалите на Dio отново са невероятни, а решението на бандата да включи парчето в лайв-сета си за настоящото турне е много подходящо. “So if you want to know where I’ve been hiding all these years – follow the tears” – пее Ronnie, и следвайки сълзите, които водят през „вещерското” “Neverwhere” се озоваваме в ада, наречен измамно “Breaking Into Heaven”. Закриващото този албум музикално богохулство започва с толкова злобен и тежък риф на Iommi, че се стреснах да не излезе от високоговорителите, налагайки ме с китарата си. Цялата песен е построена върху редуването на куплетите и тържествения пред-припев, свързани от рифовете на Iommi и уплътнени и втежнени до крайност от Butler и Appice (който като че ли пробва колко силно може да удари барабана, без да се спука). Гениално парче!

С такъв край на “The Devil You Know” – “Breaking into Heaven, changing the rules, Breaking into Heaven, get ready for war”, четиримата сякаш ни казват, че през тези 17 години са огладнели. Гладни за метъл. Такъв, какъвто само те са в състояние да композират и изсвирят. Тревата на стадиона в Каварна още не е поникнала след рифовете на Iommi преди 2 години, а Heaven & Hell ни предупреждават да се готвим за война. Те вече я започнаха в Южна Америка. Аз съм готов – а вие?

9/10