Топ 10 най-велики прогресив метъл албума

Ето я и поредната класация. Този път за прогресив метъл албуми. Подчертавам, че тук съм включил албуми и групи, които без никакви условности могат да бъдат наречени МЕТЪЛ. Също така, съзнателно ограничих участието тук на някои дет и блек метъл албуми, които също звучат доста прогресарски. Някои от групите по-долу, можеха да участват с поне 2 албума в топ десетката, но реших, че ще е по-интересно, ако сложа лимит от един албум за група. Да започваме:

1. QUEENSRŸCHE – “Operation: Mindcrime”, 1988

Сигурен съм, че знаехте предварително кой албум ще е номер 1 в подобна класация, нали? Този албум до много голяма степен изчерпва изразните средства в стила, като на всичкото отгоре музиката е подплатена с уникална текстова концепция. Парчетата преливат с лекота едно в друго, китарните мелодии са вълшебни, а вокалите на Geoff Tate.... остават единствени и неповторими. Ако искате тепърва да се запознаете със стила и да чуете само един албум, от който да разберете дали това е вашата музика, трябва да започнете именно от “Operation: Mindcrime”.

Непременно чуйте: “Eyes Of A Stranger”

2. CRIMSON GLORY – “Trancsendence”, 1988

С вторият си албум, култовите американци рафинират още повече музиката от едноименния си дебют и ни предлагат едно кристално чисто звуково превъплъщение на изяществото. Тук има и много класически метъл, но изсвирен с прогресив настроение, гениален усет за мелодия и точно толкова тежест, колкото е необходима, за да харесате албума дори ако сте спийд и траш фенове. Тук пее един от най-великите гласове в метъла – Midnight – който миналата година напусна този свят.

Непременно чуйте: “Where Dragons Rule”

3. SHADOW GALLERY – “Carved In Stone”, 1995

С този албум се убедих, че в прогресив метъла съвсем не всичко се изчерпва с QUEENSRYCHE и DREAM THEATER. В музиката на SHADOW GALLERY е концентрирана агресията на американския пауър метъл, която обаче е съчетана по великолепен начин с нео-класически похвати при композирането и страхотни инструментални пасажи. Слушайки “Cliffhanger”, в съзнанието ми винаги изникват страхотни природни картини и усещане за необятност и сила. Жалко, че групата никога не е представяла страхотното си творчество наживо.

Непременно чуйте: “Cliffhanger”

4. PSYCHOTIC WALTZ – “Bleeding”, 1996

Много големи!!! Трудно е да се опише с думи музиката на PSYCHOTIC WALTZ. Самото име на групата подсказва, че става въпрос за нещо необикновено. В тази класация нарочно включих най-лесносмилаемият им албум, за да ви е по-лесно да ги възприемете, ако ги чувате за първи път. Докато в първите 3 албума е заложено на неописуемо технично свирене, епични и с огромен размах композиции, то в “Bleeding” настроението е минорно, носталгично, тъжно. Духът на PINK FLOYD и JETHRO TULL е просмукан във всяко едно от парчетата, които въпреки всичко си остават безпогрешен PSYCHOTIC WALTZ.

Непременно чуйте: “Faded”

5. DREAM THEATER – “Images And Words”, 1992

Безсмъртна класика. За мен този албум ще си остане най-доброто, което DREAM THEATER създадоха. Тук няма претенция за композиране на безкрайни опуси, няма показност “вижте колко добре можем да свирим на инструментите си” – има само осем невероятно силни композиции, които тук, може би за последен път в творчетвото на THEATER, могат да се нарекат “песни”. Този албум пренася прогресив метъла в десетилетието на 90-те и със страшна сила заявява, че стилът никога няма да умре.

Непременно чуйте: “Pull Me Under”

6. FATES WARNING – “The Spectre Within”, 1985

Съвсем ясно виждам как феновете на групата повдигат възмутено вежди при този мой избор на албум. Ами да – John Arch и албумите с него зад микрофона винаги ще си останат най-новаторските и уникални по звучене техни творби. Възприемам първите 3 албума на FATES WARNING като логично продължение на това, което QUEENSRYCHE започнаха в “The Warning”. Великолепни вокали, епика и тежест при композирането, множество смени на темпото, майсторски сола, фентъзи текстове и страхотна ритъм секция са елементите, които превръщат “The Spectre Within” в незабравим албум.

Непременно чуйте: “The Apparition”

7. SYMPHONY X – “The Divine Wings Of Tragedy”, 1997

Ето ги по-тежките и структурирани DREAM THEATER. Тук класическия американски пауър и прогресива са в равни дози, но крайният резултат е умопомрачителен. Michael Romeo е един от най-добрите инструменталисти и композитори в метъл сцената въобще. Няма как да не харесате този албум ако сте фонове на класическото мелодично хеви на HELLOWEEN, но в същото време се подгответе за много разнообразие при китарните мелодии. SYMPHONY X са може би най-достъпната за хеви феновете група в класацията, което обяснява и защо са толкова обичани и сред почитателите на доста по-различни стилове.

Непременно чуйте: “Sea Of Lies”

8. MASTODON – “Crack The Skye”, 2009

Този албум намери мястото си и сред най-доброто за изминалата година. “Crack The Sky” е първата творба на американците, която може да бъде наречена с чиста съвест “прогресив-метъл”, тъй като предишните им неща бяха доста екстремни за тази категория. В този албум е постигната перфектната симбиоза между тежестта на ритъм секцията, нетипично-екстремните за стила вокали и трудно-смилаемите интелектуални прогресив-рок похвати на KING CRIMSON, YES и дори MARILLION.С този албум MASTODON направиха огромна крачка напред в развитието си и вече само можем да гадаем колко големи могат да станат.

Непременно чуйте: “Crack The Skye”

9. EVERGREY – “Recreation Day”, 2003

Швеция се отчита много силно с две уникални групи в края на класацията. EVERGREY, подобно на колегите си от SYMPHONY X успяват да намерят баланс между тежкото хеви и прогресив метъл постройките в музиката си. Разликата тук обаче е чувството на депресия и носталгия, с което са пропити албумите на EVERGREY. “Recreation Day” е много тъжен албум. Китарите са режещи и много здрави, клавирите са отчетливи, но в никакъв случай натрапчиви, но това което прави тази група толкова добра са изключително емоционалните вокали на Tom Englund. Все още ме е много, много яд, че не успях да ги видя когато гостуваха в София…..

Непременно чуйте: “Blinded”

10. OPETH – “Blackwater Park”, 2001

Започнаха като дет метъл, но намериха себе си именно с този прекрасен албум. Петият албум в дискографията на OPETH все още предлага екстремни вокали от Michael Akerfeldt, но музиката е изведена на коренно различно ниво в сравнение с много по-еднопластовите изблици на бруталност в “Orchid” и “Morningrise”. Китарите разказват приказни истории, пропити с толкова атмосфера, че можеш да я режеш с нож. Това е музика на самотата и меланхолята, която не е подходяща за споделяне с компания. Пуснете си този албум някоя снежна зимна вечер, сипете си едно уиски и..... мечтайте.

Непременно чуйте: “Harvest”