Ударени от гръм с висок волтаж – AC/DC в България!

Най-сетне се сбъдна мечтата на хиляди. Мечтата на 2 поколения фенове на рока. Мечтата да видим в пълният им блясък живите легенди AC/DC. Това се случи благодарение на Balkan Entertainment, а всеки един от тези 60 000, които бяха спестили, за да си купят билет, със сигурност се е почувствал повече от удовлетворен.

Нека първо да си кажем малката критика, за да преминем спокойно към суперлативите. За пореден път влизането на стадион за концерт в България се оказа дразнещо бавно. Широко прокламираните „КПП-та”, явно се оказаха недостатъчни на брой, защото ни отне поне ½ час да се озовем на терена. Положителното по организацията този път беше наличието на достатъчно на брой химически тоалетни и будки за наливна бира, така че настроението остана приповдигнато. А – и последно негативно за страничните фактори, този път независещо от Balkan Entertainment, а от Столична община: “метрото-слънце” май не успя да огрее съвсем, защото по незнайна причина органите на реда бяха оставили отворен само един от входовете на метростанция „Васил Левски”, правейки идеята за бързо изнизване след края на концерта твърде оптимистична….

Подгряващата от родна страна група Конкурент справи на очакваното от всички ниво, забивайки най-големите си хитове с много добър звук и учудващо тежко звучаща китара. Разбира се, най-много време от сета беше отделено за припева на „Дай ми време”, а доста от феновете все още се опитваха да влязат по време на техния сет.

Точно в 9.05, когато вече беше започнало да се смрачава, светлините на стадиона загаснаха и десетки хиляди проблясващи в червено дяволски рогца по трибуните създадоха вълшебна атмосфера на трепетно очакване. Започна уникално якото анимационно клипче, с което AC/DC правят последното си турне, а нарисуваният Angus Young се усмихна диаболично на множеството, насипвайки като обезумял въглища в пещта на рок-локомотива си. Кулминиращият край на клипа, представящ катастрофата на дерайлиралият влак на самата сцена премина в страхотното “Rock ‘n’ Roll Train”. Оттам-нататък всичко беше един невероятен купон и празненство на рока за всички тези, които обичаме хубавата музика. Музика, която не познава преходност и възрастови ограничения, защото снощи на „Васил Левски” имаше хора от 5 до 65 години. И всички бяха като едно цяло – развълнувано от бясното и пълно с душа свирене на Angus или култовият глас на Brian Johnson. Австралийските легенди се раздадоха напълно на сцената и демонстрираха целият си блясък: там бяха и надуваемата кукла по време на “Whole Lotta Rosie”, и камбаната, на която Brian Johnson се залюля преди “Hells Bells”, и многобройните оръдия, отдали чест към публиката по време на финалният салют “For Those About To Rock”.

Angus подлуди множеството с марковото си стриптийз изпълнение по време на „The Jack”, а всички се убедихме с очите си, че ненормалният лидер на DC носи също толкова подхождащо му бельо. По време на това парче, както и на “You Shook Me All Night Long” операторите ни дадоха възможност да се насладим на радостта на десетки красиви и изпаднали в еуфория българки сред първите редици на публиката. Yeah!

За мнозина, върхът на всичко тази вечер беше удивителното, неуморно, потно, обсебващо, безумно добро 15-минутно соло на дивеещия Angus Young по време на химна “Let There Be Rock”. Този човек или е напълно луд или просто наистина е продал душата си на дявола, заради рока. Има ли смисъл да изброяваме още детайли от вчерашната вълшебна нощ, за да ви убедим, в това, което всички вие вече знаете? В това, че истинският, искрен рок, който излиза от душата и се свири със сърце, никога няма да умре. Тези, които не са имали щастието да бъдат на стадиона, също като тези 60 000, винаги ще имат в сърцата си същите тези акорди от двучасовия сет на AC/DC и ще бъдат по-щастливи всеки следващ ден, единствено заради гласа на Brian Johnson.

Българската публика, която изпълни до краен предел националния стадион, за пореден път доказа безапелационно, че е неповторим домакин за всяка една група, която се раздава толкова сърцато, колкото тези легенди. Миналата година бяхме и в Белград и видяхме изпълненото едва на 2/3 доста по-малко съоръжение – коментарът е излишен. Очакваме съвсем скоро поредната незабравима емоция за всички родни фенове на тежките звуци, когато десетки хиляди ще бъдат “Back In Black” на същото място, по същото време. Дотогава – за всички българи, които понякога толкова обичаме да се оплакваме, снощи „Hell Ain’t A Bad Place To Be”, нали?

Сетлист: