BOLT THROWER в Солун, 29 май 2010 г.

Още в момента, в който научих датата, беше ясно, че само здравословни проблеми са в състояние да ми попречат да видя за първи път дет метъл легендите на живо. BOLT THROWER се славят както със страхотния си епичен прочит на един от най-есктремните стилове, така и с неприятната подробност, че правят турнета много рядко и то основно в Западна Европа.

С моят добър приятел Камен, който едно време в училище беше така добър да ме запознае с култовия „The IVth Crusade” (благодарности, Камчо!), потеглихме с кола на 29-ти сутринта и само след около 4 часа бяхме в Солун, в доста по-свежо състояние от това след пътната епопея всяка година до Каварна. Около 17.00 часа вече паркирахме пред клуба, установявайки, че преди нас вече има 3-4 коли от България. След около час българските коли набъбнаха на над десет, без да има и помен от каквито и да било гръцки фенове. Тъкмо обсъждахме дали ще имаме шанса да видим някой от бандата, когато Barry Thomson (соло-китарист и основен композитор) излезе на припек пред залата на няколко метра от нас. Естестсвено – атакувахме го безмилостно, а човекът се оказа страшно приятелски настроен и земен. Със задоволство разбра, че всички сме дошли от България специално заради BOLT THROWER и след като се снима с нас, извика и всички останали от бандата навън. Снимки, автографи, разговори, шеги и простотии ( в добрия, метълски смисъл на думата)….. това беше истинско отношение към феновете.

С огромна изненада разбрах от Barry и Karl (вокали), че входът от 20 евро е най-скъпият билет за фенове от цялото им турне. Оказа се, че турът е стартирал с 2 концерта в Холандия, с цена на билетите от 5 евро (!!!!!!!!), които са били посетени общо от 16 000 души….. Коментарът е излишен.

Към 20.00 часа вече влизахме в залата, за да си купим нетърпеливо мърчандайз (който англичаните продават ЕДИНСТВЕНО по време на турнетата си). BOLT THROWER ни впечатлиха много за пореден път, със страхотния жест, който бяха направили за гръцките си фенове със специални тениски “No Greece, No Glory”, а цените на всички видове тишърти беше 12 евро (!!!!!!!!!!!).

Клубът се оказа със страхотна и много комфортна обстановка – много дълъг и удобен бар, множество маси със столове разположени покрай стените и съвсем достатъчно пространство пред сцената, за по-лудите фенове. Такъв рок клуб в България за съжаление няма…. Между 20.30 и 22.00 забиха гръцките дет-метъли MASS INFECTION (със стил подобен на VOMITORY и MALEVOLENT CREATION – дори направиха „The Will To Kill” към края) и дет-грайнд изродите TERROR DRONE, чиито „вокалист” извади толкова брутални крясъци и реване, че след това изявата на Karl Willets ми се стори като нежен шепот…

Към 22.15 настъпи дългоочакваният момент и Karl Willets, Barry Thomson, Gavin Ward, Jo Bench и Martin Kearns се появиха на сцената под звуците на епична филмова музика, която преля в безсмъртния риф на „The IVth Crusade”. Тълпата моментално побесня и от първата минута се втурна в яко пого и стейдждайвинг. Мелница! Това, че токът спря към последните строфи на парчето беше единствената забележка към организацията до края на вечерта. Звукът беше СМАЗВАЩ, с перфектен баланс между инструментите и супер професионализъм в сценичното поведение, движение, артикулация и взаимодействие с феновете. Още от първите 2-3 парчета беше ясно за всеки един от 600-те човека в залата защо BOLT THROWER са такъв култ. “At First Light”, “Mercenary”. “In Battle There Is No Law”, “When Glory Beckons”….. сечта беше безспирна, а усмивката не слизаше от лицето на Karl. По време на „The Killchain” и особено “No Guts No Glory” шестотин чифта ръце приветстваха военната машина от северна Англия, почти успявайки да заглушат с викове дълбокия бас на Jo. Грохотът, който създаваха тя, Gavin и Martin беше потресаващ през всички 80 минути на сета, а мелодиите и солата на Barry спечелиха на страната на групата дори и фенове на далеч по-меки стилове. Валякът продължи да ни гази безпощадно с “Powder Burns” и “World Eater”, а двата унищожителни биса бяха “War” и любимата на всички тържествена “…For Victory”! След нея и финалният оръдеен залп от високоговорителите, се заизнизвахме от залата мълчаливо, с удовлетворението на оцелели от кървава битка на Източния фронт….

В заключение, мога единствено да пожелая на всички фенове на качествения метъл да видят поне веднъж на живо тази уникална група. Без значение дали харесвате дет метъл – отношението, което видяхме от сцената онзи ден в Солун, се вижда твърде рядко. Повярвайте ми. Колко подходящ всъщност е един цитат именно от тяхна песен: „In a world of compromise, some don’t”.