Kavarna Rock Fest, 2010 (DESTRUCTION, SODOM, KREATOR, PRIMAL FEAR, ANNIHILATOR, ACCEPT)

24 юли:

Вторият ден на фестивала започна традиционно – с плаж. Този път избрахме да отскочим до Русалка, а на връщане, при вида на разхождащият се безцелно Mille Petrozza, забихме спирачки. Оказа се, че фронменът на траш-касапите KREATOR се лута, търсейки каварненския плаж, а ние бяхме повече от въодушевени да го закараме дотам. По пътя споделихме впечатления от концерта на бандата преди 2 години на Wacken, както и този преди година в София. Последваха снимки и обещание от страна на Mille за смазващо шоу по-късно вечерта. Страхотен пич!

Точно по график, на цената се качиха първите представители на „Светата троица” на немския траш – DESTRUCTION, които забиха стегнат сет от около 10-ина парчета. Както и миналата година в София (когато направиха страхотно впечатление), сега отново Schmier предвождаше със стръвна ярост колегите си, които оправдаха всички очаквания и дадоха тон за предстоящото траш клане с класики като “Eternal Devastation”, “The Butcher Strikes Back” и ”Curse The Gods”. За пореден път се изумихме от безспорният факт, че DESTRUCTION звучат стотици пъти по-добре на живо, отколкото в студийните си записи.

Имахме време само за леко разтъпкване, подготвяне на вратните жили за следващия погром и 1-2 бири, преди Tom Angelripper да нададе познатият на всички гърлен рев. Любимците на всички родни фенове SODOM прегазиха безпощадно събралите се над 5 000 фенове на олдскуул траша с запазените си марки: брутален, първичен саунд, безумно злобарски вокали и френетична ритъм секция. Парчето „Eat Me!” беше посветено на Лейди Гага, предизвиквайки усмивки по лицата на група и публика, но кулминацията на сетлиста бяха “Napalm In The Morning” и “Agent Orange”. SODOM осъзнават прекрасно, че са с повече от култов статут по родните земи, но им прави чест, че никога не приемат това за даденост, а всеки път се раздават докрай за феновете си. Към края на “Ausgebombt”, вече започнахме да усещаме леки болки във врата и кръста от непрестанния хедбенгинг и края на “содомизма” дойде тъкмо навреме за кратка отмора.

Когато най-сетне над стадиона се спусна мрак, познайникът ни от ранния следобед Mille Petrozza, в компанията на останалите от KREATOR, стъпиха на сцената, за да всеят шок и ужас сред множеството с убийствено бруталната олдскуул класика “The Pestilence” от далечната 86-та година. Едва ли някой траш фен би оспорил твърдението, че KREATOR са не само най-успешната, но и най-музикантската и технична група от триглавия немски змей, който ни ухапа тази вечер край морето. Mille беше в супер форма и се „караше” в специфичния си стил на публиката с най-мощните вокали, на които е способен. Зад барабаните Ventor блъскаше с прецизността и злобата на машина за рязане на глави, а Speesy и Sami скромно допълваха сплавта от огромен професионализъм и агресия. Всяко следващо парче бе извирено сякаш с още по-голямо настървение и ожесточеност, а Mille беше като обсебен от зъл дух. Лидерът на KREATOR все пак не се сдържа да демонстрира страхотното си чувство за хумор, обявявайки, че тази година KREATOR празнуват 25 хиляди години на сцената, а най-забавният момент беше когато точно преди да обяви следващото парче (“Pleasure To Kill”), се провикна с най-зловещия си глас: “People of Kavarna – I want to kill you!!!”. КУЛТ! Всъщност, когато го видяхме по-рано през деня, му припомнихме една подобна случка отпреди 2 години, когато след дълга реч против насилието и расизма, той изпълни не кое да е парче, а “Flag Of Hate”. На това, Mille отговори просто, че не е от хората които се взимат твърде насериозно. Безпощадната сеч продължаваше с несломима ярост: “Extreme Aggression”, “Enemy Of God”, “Hordes Of Chaos”, “Demon Prince”…. по това време вече наистина останахме без вратове, след като си откачихме главите от куфеене и дори си направихме мини-пого с приятелите наоколо. KREATOR се оттеглиха след олдскуул китката “Flag Of Hate”/”Tormentor”, оставяйки ни уморени, но доволни от потока адреналин, бушуващ между сцената и публиката.

25 юли:

Не успяхме да се организираме така, че да влезем навреме за VOIVOD, но точно пред стадиона успяхме да чуем последните няколко парчета от сета на канадските прогресив-траш ветерани. След това поговорихме с няколко отдадени фенове на групата (и радио Z-Rock), които споделиха позитивни впечатления от първата поява на бандата в България.

PRIMAL FEAR бяха втората група за деня от трите дебютанта на родна земя, а очакванията към тях – високи. Оставам с леко смесени чувства към изявата на Ralf Scheepers и компания, главно заради твърде преекспонирания звук пред сцената, както и липсата на отявлени класики като “Evil Spell”, “Angel In Black” и “Seven Seals” от сетлиста на “орлите”. Все пак се насладихме на ударна доза качествен германски пауър метъл с отлични вокали и сола, а „Riding The Eagle” изпълни с наслада сърцата на всеки истински хеви метъл фен.

Отново кратка пауза, която използвахме да разменим впечатления с приятели от други медии, за да дойде моментът, заради който бяха дошли огромна част от феновете на тазгодишния Kavarna Rock Fest – ANNIHILATOR! Когато от високоговорителите се разнесоха откъслечни репортажи от телевизионни новини, буквално се затичахме към сцената за откриващите рифове на “The Box” – изпята от самия Jeff Waters. YES!!!!! Машината за рифове от Канада буквално смачка всички тези, които не бяха направили грешката да пропуснат концерта на спийд легендите. Винаги с усмивка и позитивно излъчване от сцената, Jeff се разходи из цялата дискография на ANNIHILATOR, представяйки ни както злобни резачки като „Ultra-Motion” и “The Trend”, така и разчупени, многопластови композиции като „Set The World On Fire” и “Hell Is A War” (която по негово признание не бяха изпълнявали от цели 15 години!). Постоянният вокалист и китарист от цели 7 години насам – Dave Padden – показа завидни вокални умения, както и смайваща китарна техника и синхрон с Waters. “The Fun Palace” докара до екстаз всички фенове на хубавата музика и истински непреходния метъл, а по време на заключителната виелица от рифове и сола “Alison Hell”, на сцената се появи и Schmier от DESTRUCTION, който много сполучливо се намесваше в смразяващия припев “Aaaaaaaaaalice in hell”. Страхотно беше и посвещението, което Jeff отправи към великия Ronnie James Dio с незабравимия инструментал “Crystal Ann”. Поздравления към организаторите на фестивала, за това, че доведоха за първи път в България една от най-класните и професионални метъл групи. Респект!

Всички очаквахме шоуто на ACCEPT с огромно любопитство, което беше логично породено от новото начало, което те поставиха възраждайки групата без Udo. Притесненията ни дали новият фронтмен Mark Tornillo ще го замести достойно, се изпариха окончателно някъде към третото парче. Много харизматичен и позитивен, Mark се вписва безупречно в легендарния състав от метъл легенди. В сетлист, изграден изцяло от класики до 86-та година, ACCEPT успяха да вмъкнат две парчета от предстоящия си нов албум “Blood Of The Nations” (“Teutonic Terror” и “The Abyss”), загатвайки, че трябва да очакваме запис, който достойно може да се нареди до старите химни. Wolf Hoffmann и Herman Frank мачкаха безпощадно със златни рифове и сола, a Peter Baltes както винаги беше властелин на баса. Жалко, че не изпълни някоя от “онези” балади. На барабаните беше ненормалникът Stefan Schwarzmann, който БУКВАЛНО счупи сета си от блъскане. По едно време се наложи да подменят единият от барабаните, което предизвика шеги между музикантите. Един от абсолютните гвоздеи на вечерта беше изпълненото с емоция и страст изпълнение на великата “Neon Nights”, със смазващ звук, светлинни ефекти и великолепни хорови вокали. Отсъствието от сета на “Son Of A Bitch” беше малко озадачаващо, но пък публиката беше компенсирана с “Burning”, “Breaker”, “Restess And Wild”, “Fast As A Shark”, “Princess Of The Dawn”, “Balls To The Wall”…. По време на последната, цялата публика акомпанираше на припева и хоровите включвания, а атмосферата на стадиона беше наистина вълшебна.

За пореден път празникът наречен Kavarna Rock Fest донесе усмивки и страхотни емоции по лицата на хиляди фенове успяли след толкова години да видят на сцена любимците си. Ще се видим догодина.