Моята класация за Топ 10 най-велики метъл албуми

Ще се пробвам да направя една класация за 10-те най-велики метъл албума за всички времена, без оглед на поджанрове. Просто МЕТЪЛ. Реших да не слагам 2 албума от една и съща група. Ще опиша всеки от албумите само с няколко изречения, защото всеки от тях е достоен за цял научен труд и едва ли такава класация е мястото за толкова подробен анализ. Ами да започвам…

1. IRON MAIDEN – “Seventh Son Of A Seventh Son”, 1988
Албумът, в който творческата мисъл на композиторите в Maiden се разгръща до непознати за групата мащаби. Това е първият (и единствен) концептуален албум на „девиците”, в който те залагат на много мелодия, епична атмосфера, най-добрите вокали на Дикинсън до момента и уникално сценично шоу за турнето след това. В крайна сметка това е най-непретенциозния и хеви-метълски прогресив метъл албум, който и до днес остава мой личен номер 1.




2. BLACK SABBATH – “Paranoid”, 1970

Много беше труден избора между този албум и “Dehumanizer”. Спрях се на “Paranoid”, защото е първи хронологично и защото предизвиква истинска революция не само сред феновете, но и сред рок-журналистиката по онова време. Sabbath успяват да се настанят на изграденият от самите тях хеви метъл трон и се чувстват удобно на него и до днес. Прокобните рифове на Айоми, в комбинация с воплите на отчаянието на Ози и разгромяващата ритъм секция Уорд-Бътлър, изпепеляват всякаква конкуренция за цели 10 години напред (или по-точно до появата на NWOBHM).




3. QUEENSRYCHE – “Operation: Mindcrime”, 1988

Трудно е албум като този да бъде синтезиран в 2-3 изречения. “Operation: Mindcrime” е апотеоз на творческото вдъхновение у Крис ДеГармо и Джоф Тейт и е непоклатимият шедьовър на прогресив метъл сцената. Този албум, точно защото беше толкова съвършено гениален, обрече кариерата на QUEENSRYCHE бавно падение оттам-насетне. Всички очаквахме още един такъв албум от сиатълците, но истински гениалните творби често е писано да останат неповторими и самотни на върха.




4. W.A.S.P. – “The Crimson Idol”, 1992

Безспорно повлиян като концепция от любимците на Блеки – THE WHO, “The Crimson Idol” е това за W.A.S.P., което е “Operation: Mindcrime” за QUEENSRYCHE. Без съмнение най-силният албум на W.A.S.P., що се отнася до композиторски размах, силна концепция, изключително емоционално изпълнение на вокалите и най-силната ритъм секция на групата до момента. Много личен албум, не само за Блеки, но и за мен.




5. JUDAS PRIEST – “Painkiller”, 1990

Често сме коментирали с приятели, че ако някой ме попита „какво е това „хеви-метъл”, първият албум, който ще му пусна като илюстрация на понятието, ще бъде “Painkiller”. В този албум, Judas са по-озверели от всякога и всяко едно от парчетата е десетократно по-бързо, по-свирепо, по-добро като композиция и с повече сола от всичко записвано от тях до момента. Очевидно вдъхновени от учениците си от траш-поколението, Халфорд, Даунинг, Типтън, Хил и Травис изчерпват класическия хеви-пауър-спийд и слагат точката на златния период на 80-те.




6. SLAYER – “Reign In Blood”, 1986

Десет песни за 28 минути. Без излишни лирични отклонения. Без интро. С безумни сола, ужасяващи текстове, вокалист изпаднал в тотален делириум на омразата и най-добрия барабанист в метъла – ето това е “Reign In Blood”. Най-добрият албум на групата, която никога не направи компромис със себе си и феновете.





7. CANDLEMASS – “Epicus Doomicus Metallicus”, 1986

Ако Black Sabbath не са ви достатъчно тежки – това е вашата група. Шведите CANDLEMASS „тунинговат” класическото, но много тежко хеви на Sabbath и изобретяват дуум метъла. Смазващи рифове и ужасно потискаща атмосфера, култови вокали, майсторски сола и преди всичко – страхотни ПЕСНИ. Нещо, което е пренебрегвано от доста дуум банди. Може би една от причините CANDLEMASS да са толкова големи е лекотата, с която синтезират най-доброто от класическото хеви, в музика, която е непогрешимо тяхна.




8. DIO – “The Last In Line”, 1984

Още пазя плочата на баща ми, издание на „Балкантон”. Щом за първи път чух този албум някъде преди 16 години, изтърках плочата от въртене. По-горе казах, че “Painkiller” е образеца за хеви в най-чистия му вид, но “The Last In Line” не му отстъпва по нищо. Истеричната агресия в рифовете и вокалите при “Painkiller”, при втория албум на DIO е заместена от сабатска тежест, среднотемпови химни и малко по-рокаджийски звучаща соло китара. Този албум е като някакъв адски хибрид между най-добрите албуми на BLACK SABBATH и RAINBOW, а солата…. Ех солата….




9. METALLICA – “Master Of Puppets”, 1986

Най-добрата METALLICA. Последният албум с Клиф Бъртън. Съдържа парчето “Master Of Puppets”.









10. BRUCE DICKINSON – “The Chemical Wedding”, 1998

Последният солов албум на Дикинсън преди да се присъедини отново към IRON MAIDEN, “The Chemical Wedding” е триумф на гения на този легендарен музикант. Тук акцента не е върху все така страхотните му вокали, а върху брилянтната концепция и текстове, които са авторска поезия на Дикинсън, изградена върху скелет от творбите на Уилиям Блейк. Безупречна работа! Като добавим към това учудващо тежкия саунд (най-тежкия албум, в който можем да чуем „сирената”), страхотната продукция, разпознаваемият аристократичен китарен саунд на Ейдриън Смит и мелодиите, които се вклиняват в съзнанието още след първото слушане, става пределно ясно защо Стив Харис решава по най-бързия начин да стисне отново ръката на Дикинсън.