"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

Топ 10 най-велики траш албума

1. METALLICA – “Master Of Puppets”, 1986

В третият си албум с класическия състав от Хетфилд, Улрих, Бъртън и Хамет, METALLICA извеждат траша до космически композиционни висоти. Това не е ортодоксален траш – този албум разчупва жанровите ограничения, разгръща се като някакво митично чудовище, изградено от гениални рифове и покорява безапелационно всички фенове на тежката музика. Всяко едно от парчетата се е превърнало в парадигма на метъл съвършенството, а името METALLICA – в олицеторение на цял един жанр. Трагедията с Клиф Бъртън на последвалото турне се оказва загуба, която превръща групата в нещо напълно различно оттук-нататък.

Непременно чуйте: “Disposable Heroes”

2. SLAYER – “Reign In Blood”, 1986


Докато номер едно в класацията представя по-рафинираното, изгладено до съвършенство от всички недостатъци лице на траша, при “Reign In Blood” говорим за първичен изблик на тотална агресия и хаос. Част от солата в албума са изсвирени и записани в студиото като 100-процентова импровизация. Дуото Ханеман-Кинг реди лавина от рифове и сола с безумно ожесточение и прецизност, вокалите на Арая са като проповед на изпаднал в параноидна шизофрения безумец, а Дейв Ломбардо може би за първи път загатва, че ще се превърне в жива легенда и пример за подражание на стотици барабанисти. Това са най-екстремните и нахъсани 28 минути в траша, които до голяма степен изчерпват стила още в средата на 80-те.

Непременно чуйте: “Necrophobic”

3. MEGADETH – “Rust In Peace”, 1990

За Дейв Мъстейн проблемът никога не е бил липсата на гениални идеи за рифове и сола, а по-скоро изграждането на мотивирана сплав от също толкова гениални музиканти под името MEGADETH. Това се случва именно със състава от „Rust In Peace”, като творческата симбиоза между Мъстейн и Фридман води до потресаващи резултати. Продукцията е кристално чиста, позволяваща да се насладим на едни от най-въздействащите и музикантски сола в траша за всички времена. Деветте композиции в този албум смазват с озлобеният и методичен стремеж към съвършения албум. От първата до последната секунда, слушателите са поставени под канонада от редуващи се сола, изсвирени с плашещо настървение, като в същото време резултатът е мелодичен и завинаги запечатан в съзнанието на следващите поколения.

Непременно чуйте: “Hangar 18”

4. EXODUS – “Bonded By Blood”, 1985

Дебютът на EXODUS стои много, ама много близо до класата на “Reign In Blood”. Излязъл година по-рано, “Bonded By Blood” се ползва и до днес с неоспорим култов статут сред траш маниаците. И как няма да е така с парчета като “Deliver Us To Evil”, “And Then There Were None” и безмилостната траш-касапница “A Lesson In Violence”? Трябва да се отбележат и уникалните вокали на забележителният фронтмен Пол Балоф (R.I.P.), който оставя единственият си, но безсмъртен принос върху студийна продукция на EXODUS. В този албум ще намерите и цяла купчина от запазената марка рифове на Гари Холт, които днес се прекопират до втръсване от цялата нова вълна американски траш банди.

Непременно чуйте: “A Lesson In Violence”

5. TESTAMENT – “The Legacy”, 1987

“The Legacy”, заедно с “Rust In Peace” е една от най-мелодичните траш класики, с откровена демонстрация на умението да се привнасят стилови влияния от други жанрове. Колкото и силни албуми да издадоха за тези 23 години TESTAMENT, така и не можаха да се докоснат до върха, който сами изкачиха толкова рано в кариерата си. Ако сте хеви метъл фенове, ценящи изсвирените с усет към мелодията китарни сола – това е вашият албум. Без да откриват топлата вода, цели 4 години след пионерските за стила дебюти на METALLICA и SLAYER, сънародниците им от TESTAMENT записват със златни букви името си сред най-големите.

Непременно чуйте: “Apocalyptic City”

6. KREATOR – “Coma Of Souls”, 1990

Единствените представители на немската школа в класацията няма как да бъдат други освен KREATOR. С “Coma Of Souls” Миле Петроза и компания довеждат изградената от самите тях формула на „европейския траш” до апогея си. Съревнованието с презокеанските им конкуренти е вече безсмислено, защото KREATOR са се превърнали в машина за радикален, много музикантски, но и много краен в изразните средства метъл. Превърнали са се в гордостта на цялата европейска сцена. Скоростта на моменти е умопомрачителна, но силата на бандата е в изграждането на сложно структурирани, но мигновено запомнящи се композиции, над които уникалният „каращ се” глас на Миле носи и до днес кошмари на по-изнежения слух.

Непременно чуйте: “Agents Of Brutality”

7. OVERKILL – “Ironbound”, 2010

Повече от ясно е, че нюйоркските легенди трябваше да присъстват в тази класация, а колебанията с кой точно албум, отпаднаха в началото на тази година, когато се появи “Ironbound”. В ревюто си за албума изписах достатъчно суперлативи и не искам да се повтарям. Единственият албум в класацията, издаден след 92-ра година. Коментарите са излишни.

Непременно чуйте: “Killing For A Living”

8. SEPULTURA – “Arise”, 1991

Мое лично мнение: това е върхът в творчеството на SEPULTURA. На моменти граничещ стилово с дет метъла, особено при крайно втежнените китари, “Arise” е показателен за типичните за бразилците насечен саунд, трайбъл мотиви в ритъм-секцията, хаотични, виещи се в измъчена тоналност сола и агресия, караща неминуемо всеки който си пусне заглавното парче да заклати глава в малко над 3-минутен непрестанен хедбенгинг. Този албум маркира началото на края за класическия траш период и дава началото на доминацията на дет метъла. Under a pale grey sky WE SHALL ARISE!!!!

Непременно чуйте: “Dead Embryonic Cells”

9. METAL CHURCH – “Metal Church”, 1984

Дебютът на METAL CHURCH е може би най-отдалеченият от ортодоксалните представи за траш албум. Поместих го в класацията, заради многото откровено трашърски рифове, които дават началото на цялата американска пауър-траш вълна, на чийто гребен в момента се носят групи като NEVERMORE и ICED EARTH. Основата, върху която се гради музикалната структура на тези осем авторски парчета (плюс зверския кавър на ”Highway Star”), определено е класическия хеви метъл, но ако търсите перфектното и най-достъпно за хеви феновете превъплъщение на траша, ще го откриете именно в парчета като “Metal Church”, “Hitman” или “Beyond The Black”.

Непременно чуйте: “Metal Church”

10. PANTERA – “Vulgar Display Of Power”, 1992

Най-нюскуул албумът, който ми даде сърце да поместя в този топ 10 е поголовната сеч, наречена „миролюбиво” и изключително подходящо „Vulgar Display Of Power”. Открили себе си в екстремната музика и захвърлили окончателно глем-одеждите отпреди няколко години, тук PANTERA удрят като 200-тонен трамвай, връхлитащ върху небрежно изпречило се на релсите трабантче. Скоростта е предимно средно-темпова, но за сметка на това можем да се насладим на някои от най-тежките и брутални рифови откоси в траша. Да не забравяме и за психопатските, истерясали вокали на Фил Анселмо. Велик албум. Всъщност, както се пее в припева на едно от парчетата – „… A new level of competence and power”.

Непременно чуйте: “Mouth For War”

8 коментара:

soregashi каза...

Ъм, може ли директно да смениш всички цифри на просто 1. ... честно, сред тези албуми няма как да кажа, че някой е по-добър от друг или по-лош... ъм нем...

Анонимен каза...

Разочерован съм,че "Beneath The Remains" и " Extreme Aggression" не са в класацията.Ама все пак кърти!!!

Анонимен каза...

bravo na teb ...prosto si razbira6 ot rabotata

Георги каза...

Тази класация ме кара пак да си задам въпроса: Защо Anthrax, а не Exodus или Testament са в Голямата Четворка?

Стоян Цонев каза...

Този въпрос винаги е стоял и за мен... Предполагам, че е въпрос на вкус все пак, защото и един "Among The Living" заслужава място в класацията. Според мен Anthrax са в Big 4 главно заради много по-високите си продажби в сравнение с Testament и Exodus.

Анонимен каза...

И къде в тая класация без Sodom... То вярно, че е въпрос на вкус, но аз му викам на това субективност...

Стоян Цонев каза...

Субективност е разбира се. Това е блогът на един определен субект - моя милост :) А за Sodom съм съгласен, че един "Agent Orange" може да намери място в подобна класация - въпрос на вкус наистина :)

Анонимен каза...

Класацията разцепва. Само на мястото на Pantera, бих сложил Destruction с "Metal Discharge". :)

Публикуване на коментар