Топ 10 най-велики траш албума

1. METALLICA – “Master Of Puppets”, 1986

В третият си албум с класическия състав от Хетфилд, Улрих, Бъртън и Хамет, METALLICA извеждат траша до космически композиционни висоти. Това не е ортодоксален траш – този албум разчупва жанровите ограничения, разгръща се като някакво митично чудовище, изградено от гениални рифове и покорява безапелационно всички фенове на тежката музика. Всяко едно от парчетата се е превърнало в парадигма на метъл съвършенството, а името METALLICA – в олицеторение на цял един жанр. Трагедията с Клиф Бъртън на последвалото турне се оказва загуба, която превръща групата в нещо напълно различно оттук-нататък.

Непременно чуйте: “Disposable Heroes”

2. SLAYER – “Reign In Blood”, 1986

Докато номер едно в класацията представя по-рафинираното, изгладено до съвършенство от всички недостатъци лице на траша, при “Reign In Blood” говорим за първичен изблик на тотална агресия и хаос. Част от солата в албума са изсвирени и записани в студиото като 100-процентова импровизация. Дуото Ханеман-Кинг реди лавина от рифове и сола с безумно ожесточение и прецизност, вокалите на Арая са като проповед на изпаднал в параноидна шизофрения безумец, а Дейв Ломбардо може би за първи път загатва, че ще се превърне в жива легенда и пример за подражание на стотици барабанисти. Това са най-екстремните и нахъсани 28 минути в траша, които до голяма степен изчерпват стила още в средата на 80-те.

Непременно чуйте: “Necrophobic”

3. MEGADETH – “Rust In Peace”, 1990

За Дейв Мъстейн проблемът никога не е бил липсата на гениални идеи за рифове и сола, а по-скоро изграждането на мотивирана сплав от също толкова гениални музиканти под името MEGADETH. Това се случва именно със състава от „Rust In Peace”, като творческата симбиоза между Мъстейн и Фридман води до потресаващи резултати. Продукцията е кристално чиста, позволяваща да се насладим на едни от най-въздействащите и музикантски сола в траша за всички времена. Деветте композиции в този албум смазват с озлобеният и методичен стремеж към съвършения албум. От първата до последната секунда, слушателите са поставени под канонада от редуващи се сола, изсвирени с плашещо настървение, като в същото време резултатът е мелодичен и завинаги запечатан в съзнанието на следващите поколения.

Непременно чуйте: “Hangar 18”

4. EXODUS – “Bonded By Blood”, 1985

Дебютът на EXODUS стои много, ама много близо до класата на “Reign In Blood”. Излязъл година по-рано, “Bonded By Blood” се ползва и до днес с неоспорим култов статут сред траш маниаците. И как няма да е така с парчета като “Deliver Us To Evil”, “And Then There Were None” и безмилостната траш-касапница “A Lesson In Violence”? Трябва да се отбележат и уникалните вокали на забележителният фронтмен Пол Балоф (R.I.P.), който оставя единственият си, но безсмъртен принос върху студийна продукция на EXODUS. В този албум ще намерите и цяла купчина от запазената марка рифове на Гари Холт, които днес се прекопират до втръсване от цялата нова вълна американски траш банди.

Непременно чуйте: “A Lesson In Violence”

5. TESTAMENT – “The Legacy”, 1987

“The Legacy”, заедно с “Rust In Peace” е една от най-мелодичните траш класики, с откровена демонстрация на умението да се привнасят стилови влияния от други жанрове. Колкото и силни албуми да издадоха за тези 23 години TESTAMENT, така и не можаха да се докоснат до върха, който сами изкачиха толкова рано в кариерата си. Ако сте хеви метъл фенове, ценящи изсвирените с усет към мелодията китарни сола – това е вашият албум. Без да откриват топлата вода, цели 4 години след пионерските за стила дебюти на METALLICA и SLAYER, сънародниците им от TESTAMENT записват със златни букви името си сред най-големите.

Непременно чуйте: “Apocalyptic City”

6. KREATOR – “Coma Of Souls”, 1990

Единствените представители на немската школа в класацията няма как да бъдат други освен KREATOR. С “Coma Of Souls” Миле Петроза и компания довеждат изградената от самите тях формула на „европейския траш” до апогея си. Съревнованието с презокеанските им конкуренти е вече безсмислено, защото KREATOR са се превърнали в машина за радикален, много музикантски, но и много краен в изразните средства метъл. Превърнали са се в гордостта на цялата европейска сцена. Скоростта на моменти е умопомрачителна, но силата на бандата е в изграждането на сложно структурирани, но мигновено запомнящи се композиции, над които уникалният „каращ се” глас на Миле носи и до днес кошмари на по-изнежения слух.

Непременно чуйте: “Agents Of Brutality”

7. OVERKILL – “Ironbound”, 2010

Повече от ясно е, че нюйоркските легенди трябваше да присъстват в тази класация, а колебанията с кой точно албум, отпаднаха в началото на тази година, когато се появи “Ironbound”. В ревюто си за албума изписах достатъчно суперлативи и не искам да се повтарям. Единственият албум в класацията, издаден след 92-ра година. Коментарите са излишни.

Непременно чуйте: “Killing For A Living”

8. SEPULTURA – “Arise”, 1991

Мое лично мнение: това е върхът в творчеството на SEPULTURA. На моменти граничещ стилово с дет метъла, особено при крайно втежнените китари, “Arise” е показателен за типичните за бразилците насечен саунд, трайбъл мотиви в ритъм-секцията, хаотични, виещи се в измъчена тоналност сола и агресия, караща неминуемо всеки който си пусне заглавното парче да заклати глава в малко над 3-минутен непрестанен хедбенгинг. Този албум маркира началото на края за класическия траш период и дава началото на доминацията на дет метъла. Under a pale grey sky WE SHALL ARISE!!!!

Непременно чуйте: “Dead Embryonic Cells”

9. METAL CHURCH – “Metal Church”, 1984

Дебютът на METAL CHURCH е може би най-отдалеченият от ортодоксалните представи за траш албум. Поместих го в класацията, заради многото откровено трашърски рифове, които дават началото на цялата американска пауър-траш вълна, на чийто гребен в момента се носят групи като NEVERMORE и ICED EARTH. Основата, върху която се гради музикалната структура на тези осем авторски парчета (плюс зверския кавър на ”Highway Star”), определено е класическия хеви метъл, но ако търсите перфектното и най-достъпно за хеви феновете превъплъщение на траша, ще го откриете именно в парчета като “Metal Church”, “Hitman” или “Beyond The Black”.

Непременно чуйте: “Metal Church”

10. PANTERA – “Vulgar Display Of Power”, 1992

Най-нюскуул албумът, който ми даде сърце да поместя в този топ 10 е поголовната сеч, наречена „миролюбиво” и изключително подходящо „Vulgar Display Of Power”. Открили себе си в екстремната музика и захвърлили окончателно глем-одеждите отпреди няколко години, тук PANTERA удрят като 200-тонен трамвай, връхлитащ върху небрежно изпречило се на релсите трабантче. Скоростта е предимно средно-темпова, но за сметка на това можем да се насладим на някои от най-тежките и брутални рифови откоси в траша. Да не забравяме и за психопатските, истерясали вокали на Фил Анселмо. Велик албум. Всъщност, както се пее в припева на едно от парчетата – „… A new level of competence and power”.

Непременно чуйте: “Mouth For War”