Интервю с Nick Holmes от PARADISE LOST

Точно осем дни преди третата поява на Paradise Lost в България, поговорихме с фронтмена Ник Холмс за депресията, “Draconian Times” и колко хубаво е да срещаш стари приятели по фестивалите…


Здрасти, Ник. Нещо май не се разбрахме за точния час на интервюто?
- А, не. Просто аз съм се заблудил, че подаденият час е според английското време. Давай.

Изминаха вече цели две години откакто излезе “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Работите ли вече по нов албум?
- Да, вече пиша материал за него. Всъщност работим по следващия ни албум още от декември. Ако всичко върви нормално, мислим да влезем в студио към края на тази година.

Иска ми се да те попитам нещо за видеоклипа, който заснехте към заглавното парче от албума “Faith Divides Us”. Бях наистина впечатлен от него. Как стигнахте до идеята за заснемането на толкова депресарски и въздействащ клип?
- Честно казано, не се сещам чия беше идеята. Харесвам клипове, в които се акцентира върху една фигура и на едно действие, което се случва в хода на цялото времетраене. По този начин музиката е като саундтрак към това, което се случва на екрана. Нещо подобно казах на режисьора и се получи един наистина доста смущаващ клип. Това ми харесва от една страна, а от друга – не съвсем. Доста неприятен клип, който е атака срещу възприятията на зрителя.

Това парче определено беше есенцията на последния албум – не само заради музиката, но и заради това видео. Поздравления за страхотната работа.
- Важно е да се спомене колко добра актриса е момичето в клипа. Защото ако не играеше толкова добре, ефектът нямаше да е толкова смущаващ.

Определено! Добре, Ник, тази година направихте няколко специални концерта по повод 10-годишнината от издаването на “Draconian Times”. Какво мислиш за този култов албум днес?
- Все още смятам парчетата за много силни. Албумът като цяло е по-темпов. Все още звучи показателно за времето, през което е композиран. Доста различен е като запис от нещата, които излизат днес. Ако трябваше да запишем този албум днес, то той нямаше да звучи по същия начин. Все още се гордеем с този албум и свирим доста парчета от него по концертите си.

Наскоро четох едно интервю с теб в списание “Terrorizer”, в което споменаваш, че “Draconian Times” е единственият ви албум, за процеса на чието създаване нямаш никакъв конкретен спомен. Наистина ли е така?
- Странно е, да. Спомням си определени моменти от творческия процес, но нямам конкретна идея за това как стигнахме до завършения резултат. Не знам дали това е защото го написахме бързо. Обикновено не работим така, а обмисляме внимателно това, което композираме. Даваме си няколко седмици време и се връщаме на дадено парче, за да видим дали отново ни харесва. За този албум нямам спомен да сме правили нещо подобно. Получи се много спонтанно и вероятно това е причината да е толкова добър, въпреки, че това не винаги е рецепта за успех.

Paradise Lost ще бъдат хедлайнери на първата вечер от Kavarna Rock Fest следващата седмица, а това ще бъде първия ви концерт на открито в България. Какъв сетлист сте подготвили?
- Ще свирим горе-долу същия сет като на европейското ни турне наскоро. Ще има доста неща от “Draconian Times” и доста тежки парчета. Всъщност се канех да го пусна в twitter профила си, за да можете да го видите и да се оплаквате предварително, хаха! Тъкмо ако има някой недоволен от сетлиста ще може да се оплаче още сега и така след концерта всички ще са доволни, хаха! В общи линии сета ще е тежичък.

Не знам дали си обърнал внимание, но на този фестивал ще свирите в компанията на страшно много готик и дарк метъл банди. Освен вас ще свирят и Opeth, Katatonia, Moonspell, Lake Of Tears, Tiamat. Познавате ли се с момчетата от тези групи?
- О, да. Няма как да си на сцената от близо 25 години и да не си се виждал с почти всички групи от сцената по фестивалите. Приятели сме и с Opeth и с Moonspell. Познаваме всички тези банди.

Очертава се доста интересна атмосфера на тазгодишния Kavarna Rock Fest с толкова много групи с мрачно звучене.
- Всъщност когато ходиш често по фестивали като фен и виждаш познати лица в тълпата, се получава нещо подобно и за членовете на групите, които се виждат зад сцената. Винаги е хубаво да се видиш с някой стар приятел. Очакваме с нетърпение да дойдем в Каварна.

Интервю с Daniel Liljekvist от KATATONIA

Здравей, Даниел. Като погледнем назад към последните ви 3 албума “Viva Emptiness”, “The Great Cold Distance” и “Night Is The New Day”, се вижда, че те излизат точно през 3 години. Това значи ли, че през 2012-та можем да очакваме нов албум на Katatonia?
- Леле, изминаха ли вече 3 години? В момента сме в начален стадий на писането на материала за нов албум. Мисля, че Йонас композира музика вкъщи и записва някои китарни мелодии, но все още не знам за конкретни планове кога ще влезем в студио. Би трябвало записите да се случат в края на тази година или самото начало на следващата, но като се има предвид, че сме на турнета чак до декември, не знам как ще се случи. Честно да ти кажа, нямам търпение да започнем записи за нов албум, защото ми писна да свирим старите парчета отново и отново.

Чуват се слухове за съвместна работа със Стивън Уилсън от Porcupine Tree. Той е известен както с факта, че е голям професионалист, така и с това, че внесе собствената си визия за звученето на групи като Opeth и Anathema. Ще работите ли с него?
- Поне аз не знам за такова нещо. Мисля, че Йонас беше споменал някъде, че заедно със Стивън са работили по продуцирането на вокалите за “Night Is The New Day”, но не знам дали сега се случва нещо такова. Аз самият бих се радвал да работя със Стивън.

Ще ни кажеш ли кои барабанисти са ти оказали най-голямо влияние, за да се захванеш с този инструмент?
- Мисля, че сегашният ми стил на свирене е много повлиян от бившия барабанист на Pearl Jam - Дейв Абрузъс: техниката му на свирене и начинът, по който подреждаше барабаните си. Когато през 93-та започнах да свиря с някои местни пънк групи бях много повлиян и от барабаниста на Refused – Дейвид Сандстрьом, който е един от най-добрите в света по мое мнение. В крайна сметка обаче, човек се вдъхновява да свири не само от други музиканти. Понякога са достатъчни един чипс и 2 бири или някой добър филм. Има толкова много талантливи барабанисти, че се опитвам да попия по нещо малко от всеки, който харесвам.

Притеснявате ли се, че ако се наложи да направите шоуто си на Kavarna Rock Fest през светлата част на деня, това би се отразило върху въздействието ви над публиката? Може ли Katatonia да бъде толкова силно депресивна и на дневна светлина?
- Когато свирим през деня и особено ако е много горещо, това няма как да не се отрази на цялостното ни послание и да не ни изтощи. Все пак песните ще са си същите, въпреки, че може би няма да е така въздействащо както ако концерта беше късно вечерта. Дано хората дойдат да ни гледат дори и по това време. От друга страна, като свирим по-рано, така ще ми остане време да купонясвам след това, хаха!

Някои от бандите на Kavarna Rock Fest нямат нищо общо с тежките звук и настроение на изпълнители като вас, Paradise Lost или Moonspell. С какво може Katatonia да спечели феновете на Sonata Arctica например?
- Нямам никаква представа. За мен това не е съревнование. Феновете си решават какво да чуят и какво не. Свирили сме с Paradise Lost и Moonspell и преди, така че ще е яко. Всъщност не бях чувал за този фестивал преди. Отдавна ли съществува?

Да, доста отдавна. Досега са гостували наистина големи имена като Manowar, Slayer, Heaven & Hell, Dream Theater, Accept… Знаеш, че е на морето, нали?
- Да. Затова решихме да отскочим дотам от Румъния. Страхотно. Очаквам го с нетърпение.

Даниел, можеш ли да ни кажеш какво е положението със страничния ти проект Komotio, в който свириш на китара. Активна ли е групата?
- Не, доста тихо е на този фронт. Всеки се занимава с много неща в момента. Аз и Sodomizer сме постоянно на турнета, а ако случайно не сме на път, сме заети с Katatonia или Bloodbath. Двамата живем в един град и се засичаме по летищата когато пътуваме с групите. Всъщност преди 3 седмици говорихме за Komotio с останалите момчета от групата и може да направим нещо преди да замина с Katatonia за турнето в Щатите. За мен и Sodomizer е важно да правим и музика, която е различна от тази на титулярните ни групи. Да свирим на малки концерти, без нищо специално – просто пънк-рок шоу. Всичко при Katatonia е толкова професионално и изпипано до най-малкия детайл – големите продукции и т.н., а аз харесвам и по-прям, пънкарски, хардкор звук. Ще направим поне едно шоу с Komotio в недалечно бъдеще. Замислям се обаче, че не съм свирил на китара от 3 години и дори не си спомням акордите на парчетата, хаха!


Стоян Цонев, Александър Радичев

Интервю с Tony Kakko от SONATA ARCTICA

Здравей Тони. Това ще бъде второто ви гостуване в Каварна. Първото беше през 2008-ма. Обичате ли да свирите в по-нетрадиционни места като Каварна, който е малък град, но с огромното предимство да е до морето?
- Това е много красиво място с по-интимна обстановка, каквито посещаваме рядко, затова съм сигурен, че ще си изкараме фантастично.

Sonata Arctica има много солидна фенска подкрепа в България и много българи пътуват редовно, за да гледат концертите ви в чужбина. Успявате ли да поддържате редовна връзка с феновете ви извън Финландия?
- Опитвам се да отговарям на колкото е възможно повече имейли, но ми отнема по 8 часа на ден, за да успея да отговоря само на половината от писмата, които получаваме. Разбира се това е освен бизнес кореспонденцията, която водя. Понякога е много интересно и приятно, че в нашето малко градче във Финландия идват фенове, които искат да разберат откъде е групата. Често се срещаме се с такива хора и чувството е страхотно.

Нека те питам нещо за тазгодишното издание на фестивала Kavarna Rock Fest. Ще свирите първия ден, в компанията на групи като Paradise Lost и Katatonia, които стоят доста далеч музикално от вашия стил. Какво мислиш за тази нетрадиционна комбинация от музикални жанрове в един и същи ден?
- Хубавото е, че хора, които са там, за да видят Katatonia и си нямат никаква идея кои са Sonata Arctica, ще имат възможността да ни чуят и видят и току-виж са ни харесали. Абсолютно същото е валидно и с обратен знак. Добре е да има разнообразие от групи и стилове, което води много различни групи фенове на едно място. Това е много добра промоция за групите и е бонус за феновете, защото получават шанса да чуят музика, за която не биха се сетили при други обстоятелства. Никога не се знае какво може да ти допадне в някой момент. Една група, която не си харесвал до момента по някаква причина, може да ти влезе под кожата точно на този фестивал.

Мислиш ли, че липсата на втори китарист и по-засиленото присъствие на клавишни и оркестрации е успешна формула за Sonata Arctica?
- Хм… не знам. За нас това проработи. Знаеш, че започнахме в състав подобен на този на Stratovarius, защото те са много успешна група и решихме да работим по същия начин. В същото време не бягаме от промените. Не мога да си представя обаче как ще се впише шести човек в състава на Sonata Arctica. Може би някой ден ще пробваме да тръгнем на турне с двама соло китаристи, защото това отваря звука, придава му още тежест и дава допълнителни възможности при аранжиментите. Разбира се в момента нашият пианист Хенрик свири по начин, който покрива звуковата ниша, която би заела още една соло китара.

Тони, можеш ли да ми кажеш дали новите ви албуми продават повече копия от първите ви издания?
- Мисля, че всеки албум след първия се е продавал в горе-долу един и същ тираж – около 100 000 копия в рамките на няколко години. Често казано, не съм навътре в тези цифри. Просто се опитвам да правя това, което обичам, и се надявам това да носи удовлетворение и на други хора.

А възможно ли е някога да запишете албум, в чийто текстове няма любовна история?
- Да, възможно е, хаха. Не искам да го правя, но е възможно. Знаеш ли – получаваме много писма от фенове, за които тези истории са нещо важно. Човешките взаимоотношения са основна част от текстовете ни и много хора могат да открият частица от собствените си житейски преживявания в нашите албуми. Възможно е дори да намериш частица надежда в тях тогава, когато се чувстваш съкрушен от някоя негативна емоция. Разбира се, това не са някакви емо текстове, въпреки че ни критикуват в тази посока, но… за мен просто е удоволствие да пиша. Някои от най-положителните реакции от фенове, които съм получавал, са именно във връзка с тези песни.

Не смяташ ли, че цялата тази натовареност и сложност в музиката ви я прави твърде не-радиофонична? Това не ви ли спира да станете още по-известни?
- Да, смятам, че песните са така или иначе твърде дълги, за да ги въртите по радиото, хаха! В следващия албум обаче ще опитаме да направим парчетата по-концентрирани – нещо в рамките на около 4 минути. Ще опитаме различен подход този път. От друга страна, ако една група се върти твърде често по радиото, вече губя желание да си купя албума. Това е моята гледна точка. По една песен от албум е ОК, но не е нужно да се извъртят всички най-яки парчета в албума, защото тогава ще съм разочарован от останалата част, ако си го купя. Друг пък може да каже, че като започнат да те въртят често по радиото или продаваш повече албуми, значи си се продал на индустрията. Дано продължим да се занимаваме с музика още дълго време преди да се пенсионираме, хаха.

Стоян Цонев, Димитър Риков

Как се каляваше стоманата – JUDAS PRIEST. София. 8 юли 2011 г.

Какво ли може да се напише след такъв концерт? Всеки, който е присъствал на безжалостната сеч, претворена от хеви метъл легендата Judas Priest знае, че подобно шоу може да бъде съпреживяно, но не и описано с думи. Все пак... поне ще се опитаме.

Вероятно последния концерт на Judas Priest в България започна наистина идейно. Сценичните декори все още бяха скрити зад огромна завеса с надпис „Epitaph”, когато светлините угаснаха и от високоговорителите започна…. “War Pigs” на Black Sabbath!!!! Всеки знае, че Priest и Sabbath са от района на т.нар. “black country” в Англия – Бирмингам, Уест Бромич и по-малките градове в околността. Концепцията беше ясна – ето откъде идваме и кои сме всъщност. След около 3 минути Sabbath, парчето беше прекъснато, за да чуем интрото „Battle Hymn”, след която Judas Priest започнаха сета си с “Rapid Fire” от култовия албум “British Steel”. Декорът беше умопомрачителна интерпретация на пушещите комини на металургичните заводи от „black country”, заедно с табела “Welcome to the home of British Steel”, а звукът отговаряше напълно на високите стандарти, които британците винаги са си поставяли. Всъщност единственото и то само донякъде основателно притеснение у феновете за класата на шоуто, което щяха да видят, беше дали Роб Халфорд ще бъде в добра форма. Фронтменът на Priest, който през август тази година ще чукне точно 60 години беше меко казано в ЧУДОВИЩНА форма и явно беше решил да изпита здравината на тъпанчетата ни при високите честоти. Без никакво преувеличение можем да кажем, че вечерта на 8 юли 2011 г., Роб Халфорд изнесе един от най-силните концерти в кариерата си, като изпя 1:1 всички парчета в предългия сетлист, обхващащ всички (!) албуми на групата, с изключение на противоречивите творби с Тим Оуенс зад микрофона.

Липсата на Kей Кей Даунинг не се забеляза, защото младият му заместник Ричи Фокнър свири със завидно самочувствие, огромна класа и чудесно сценично присъствие до батко си Глен Типтън. Събеседникът ни в радио интервюто отпреди седмица Йън Хил мачкаше здраво на баса, създавайки заедно с машината Скот Травис съкрушителна ритъм секция. Всички предпоставки за една достойна епитафия на активния концертен живот на легендите бяха налице и една след друга се заредиха класиките “Metal Gods”, “Judas Rising”, “Never Satisfied”, полу-акустичния вариант на “Diamonds And Rust”, “Turbo Lover”….

Гвоздеите на вечерта обаче без съмнение бяха уникалните композиции „Beyond The Realms Of Death” и “Blood Red Skies”, които Халфорд отново закова с лекота. В един момент наистина се чудехме дали този човек е обладан от зъл демон точно тази вечер или си е просто луд, но такива безумни крясъци не бяхме чували на концерт дори на блек метъл банда. Сигурен съм, че някои от по-умерените рок фенове на Mike & The Mechanics или Whitesnake са сънували кошмари в нощта след концерта. Халфорд направи и реверанс към публиката, оставяйки ни да изпеем целия текст на химна „Breaking The Law”, при което се почувствахме част от магията, която петте музиканти творяха от сцената.

И така…. нужно ли е да продължаваме? Все пак е важно да се спомене изумителният факт, че заедно със закупена тениска от мърчандайза, феновете получаваха касова бележка! Похвално. Разбира се, имаше и идиотизми, като този да се сложат 2 химически тоалетни на стълбите, по които хиляди хора влизаха и излизаха от стадиона сред кошмарна смрад…. но…. c’est la vie.

Дори това наистина да беше последната поява на Judas Priest в България, всеки един, който успя да я види, може да бъде спокоен, че е запазил спомена за тази институция в най-добрата й форма. Респект и поклон пред Judas Priest, които след 40 години на върха, все още продължават да веят високо флага на безкомпромисния, британски heavy fucking metal!

снимки на Judas Priest: Ясен Немски за Болкън Ентъртейнмънт

Интервю с Ian Hill от JUDAS PRIEST

Броени дни преди старта на фестивала “Sofia Rocks 2011” се свързахме с басиста и най-дългогодишен член на групата – Ian Hill, за да поговорим за миналото, настоящето и бъдещето на британските метъл легенди.


Иън, ти си най-дългогодишния член на Judas Priest от настоящия състав. Поглеждайки назад към тази 40-годишна хеви метъл кариера, какво чувстваш? Със сигурност удовлетворение и гордост, но все пак изпълнена ли е мисията на Judas Priest?
- Не бих казал, че е. Със сигурност бяха едни дълги и вълнуващи 40 години, през които преживяхме много промени не само в групата, но и в музиката въобще. Начинът, по който музиката се записва и се продава е коренно различен от времената когато започнахме в края на 60-те и началото на 70-те. А що се отнася до мисията на Priest – ние продължаваме! Не смятаме да убиваме групата. Ще продължим да концертираме, но занапред ще изнасяме избрани концерти, на по-малък брой дати и като цяло ще прекарваме по-кратко време на път. Това турне ще продължи близо две години, като включим в този период и издаването на новия ни албум. Това означава, че ще бъдем страшно дълго време далеч от дома, а в крайна сметка правим това от цели 40 години. В един момент започваш да се замисляш колко още по две години на път имаш сили да издържиш. Това вероятно ще е последното ни толкова мащабно световно турне, но по-нататък ако изникне възможност да свирим по големи фестивали или специални събития, със сигурност ще го правим. Това, с което се занимаваме ни доставя твърде голямо удоволствие, за да го изоставим. Просто ще намалим малко темпото.

Фактът, че продължавате е успокоителен за феновете. В тази връзка, как се чувстваш на сцената по време на настоящото турне, когато от дясната ти страна свири Ричи Фокнър? Със сигурност е странно усещане да свириш за първи път от толкова години без приятеля и съученика си Кей Кей Даунинг?
- О, разбира се. Кен липсва на всички ни. Заместникът му обаче е страхотен музикант и човек. Много е талантлив. Сигурен съм, че всички ще го приемат много бързо, ако вече не са го направили, защото в youtube има толкова много концертни клипове и феновете вече могат да си изградят представа за Ричи. Кен е приятел на всички в групата от страшно дълго време, а аз се познавам с него от 5-годишна възраст. Все още сме близки и в добри отношения. Направихме всичко, което можахме да го убедим да не се отказва, но той беше непреклонен. Оказа се, че не може да прекара толкова много време на турне, а и започна да ни притиска времето за издаване на визи, резервация на самолетни билети и т.н. Наложи се да продължим без Кен.

Глен Типтън вече спомена, че работите по нов албум и плановете са да излезе следващата пролет. Какво можеш да ни кажеш ти по този въпрос?
- Имаме 3 почти завършени и грубо миксирани парчета. Издателите ни от Sony все още не са сигурни какво да правят – дали да ги издадат като предварителна промоция или да изчакат момента и да издадат направо целия албум. Следващият албум ще бъде по-праволинеен Priest – в общи линии продължаваме оттам, докъдето стигнахме с “Angel Of Retribution”. Няма да бъде концептуален като “Nostradamus”, защото така или иначе мнението ми е, че всяка група има потенциал да запише само един албум с подобен замисъл. Както казва Глен, голяма част от музиката е композирана, а някои парчета вече са записани. Смятаме да продължим със записите в началото на следващата пролет, с идеята да издадем албума през лятото на 2012-та. Чака ни сериозна работа през следващите 12 месеца, хаха.

Иън, винаги съм искал да те питам какво е личното ти мнение за сценичната роля и присъствие на басиста в една група. Ти винаги си стоял леко на заден план и встрани от светлината на прожекторите, в пълен контраст със сценичното присъствие на басисти като Стив Харис или Гийзър Бътлър например.
- Хммм, ами като се замисля това е така още от ранните дни на групата, когато сцените бяха малки и нямаше особено пространство да се разхождаш напред-назад, хахаха! Освен това свиря на бас педали, което ме държи ангажиран. За мен сценичното перчене никога не е било нещо важно. Ролята на басиста е с помощта на барабаниста да изгради основата, върху която да се гради цялото звучене. А чувал ли си шегата, че ролята на барабаниста и басиста е да се грижат за това китаристите и вокалиста да изглеждат добре? Това е положението – не съм нито китарист, нито певец. Стоя до Скот и правим ритъма за всички останали.

Judas и Black Sabbath са две от най-влиятелните институции в метъла в световен мащаб. И двете групи сте от Бирмингам. Получавате ли признание в родния си град? Разпознават ли ви младите хора по улиците?
- Имаме нещо като местна алея на славата в Бирмингам и доколкото знам наскоро оказаха честта на Ози. Май че и останалите от Black Sabbath са там. Всъщност ние не сме точно от Бирмингам, а от Уест Бромич и Уолсол. Глен е от предградията на Бирмингам. Но кой знае – може да си разширят хоризонта и да включат и Уест Бромич в търсенето на известни хора от региона, хаха! Смешното е, че тъй като в началото на кариерата си прекарахме доста време в чужбина, и до днес, дори в Англия има много хора, които ни смятат за американска група! Наистина сме леко пренебрегнати по родните ни места, което е малко тъжно, но не и неочаквано. Дано някой ги подсети за нас, хаха. Не че това е някакъв проблем, но все пак е признание, също като това да получиш „Грами” или албумът ти да получи златен статус. Това е винаги черешката на тортата, но все пак основната причина да се занимаваме с това е любовта ни към музиката.

Иска ми се да попитам и теб, след като разговаряхме с Роб Халфорд, дали все още планирате да поставите на сцена целия двоен албум “Nostradamus”? Споделяш ли моето мнение, че и до днес този албум остава неоценен и някак неразбран?
- Да, съгласен съм. “Nostradamus” очевидно не беше традиционен албум за Priest и това може би е предизвикало объркване сред някои от старите ни фенове. Смятам обаче, че този албум е много стойностен и дори бих казал, че съдържа най-добрата и изпипана музика, която сме композирали. Възможност винаги има. Съществуват толкова много начини идеята да се осъществи: дали ще го направим само с групата, ще вземем някой клавирист, който да свири оркестралните партии или пък ще качим на сцената цял оркестър. При всички положения, ако идеята се реализира, това означава да положим огромен труд. В албума са вплетени страшно много детайли, чиято липса ще бъде осезателна ако не присъстват в лайв шоуто. Но, пак казвам, напълно възможно е да го направим.

Judas Priest ще бъдат в България за втори път на 8-ми юли като хедлайнери на фестивала “Sofia Rocks”. Предишното ви гостуване беше през 2004-та година с Queensryche като съпорт. Какво е чувството да излезеш последен на сцената и то след такива легенди като Saxon и Whitesnake? Познавате ли се с музикантите от тези групи?
- Познаваме се с Whitesnake от дълго време и сме работили често заедно през годините. Кои каза, че са другите групи?

Например Saxon.
- Наистина ли и Saxon ли ще свирят? Хаха – това е много яко! Оооо – познаваме се и с тях от цяла вечност. В момента предполагам, че сме по-популярни и от двете групи и именно затова оглавяваме фестивала. В някои държави може Whitesnake да са по-известни, но смятам, че като цяло, в момента ние сме по-големи. Или първи сред равните – нека го кажем така, хаха!

Накрая да те питаме какво могат да очакват българските ви фенове от шоуто на 8-ми?
- Уау, амии…. ще бъде много шумно, много тежко и няма да можете да танцувате, хахаха! Със сигурност ще бъде жестоко Priest шоу. Правим всичките си номера – ще има много светлини, пироефекти, ще го има и мотора, разбира се. Феновете ще бъдат във възторг – сигурен съм!