Броени дни преди старта на фестивала “Sofia Rocks 2011” се свързахме с басиста и най-дългогодишен член на групата – Ian Hill, за да поговорим за миналото, настоящето и бъдещето на британските метъл легенди.Иън, ти си най-дългогодишния член на Judas Priest от настоящия състав. Поглеждайки назад към тази 40-годишна хеви метъл кариера, какво чувстваш? Със сигурност удовлетворение и гордост, но все пак изпълнена ли е мисията на Judas Priest?
- Не бих казал, че е. Със сигурност бяха едни дълги и вълнуващи 40 години, през които преживяхме много промени не само в групата, но и в музиката въобще. Начинът, по който музиката се записва и се продава е коренно различен от времената когато започнахме в края на 60-те и началото на 70-те. А що се отнася до мисията на Priest – ние продължаваме! Не смятаме да убиваме групата. Ще продължим да концертираме, но занапред ще изнасяме избрани концерти, на по-малък брой дати и като цяло ще прекарваме по-кратко време на път. Това турне ще продължи близо две години, като включим в този период и издаването на новия ни албум. Това означава, че ще бъдем страшно дълго време далеч от дома, а в крайна сметка правим това от цели 40 години. В един момент започваш да се замисляш колко още по две години на път имаш сили да издържиш. Това вероятно ще е последното ни толкова мащабно световно турне, но по-нататък ако изникне възможност да свирим по големи фестивали или специални събития, със сигурност ще го правим. Това, с което се занимаваме ни доставя твърде голямо удоволствие, за да го изоставим. Просто ще намалим малко темпото.
Фактът, че продължавате е успокоителен за феновете. В тази връзка, как се чувстваш на сцената по време на настоящото турне, когато от дясната ти страна свири Ричи Фокнър? Със сигурност е странно усещане да свириш за първи път от толкова години без приятеля и съученика си Кей Кей Даунинг?- О, разбира се. Кен липсва на всички ни. Заместникът му обаче е страхотен музикант и човек. Много е талантлив. Сигурен съм, че всички ще го приемат много бързо, ако вече не са го направили, защото в youtube има толкова много концертни клипове и феновете вече могат да си изградят представа за Ричи. Кен е приятел на всички в групата от страшно дълго време, а аз се познавам с него от 5-годишна възраст. Все още сме близки и в добри отношения. Направихме всичко, което можахме да го убедим да не се отказва, но той беше непреклонен. Оказа се, че не може да прекара толкова много време на турне, а и започна да ни притиска времето за издаване на визи, резервация на самолетни билети и т.н. Наложи се да продължим без Кен.
Глен Типтън вече спомена, че работите по нов албум и плановете са да излезе следващата пролет. Какво можеш да ни кажеш ти по този въпрос?
- Имаме 3 почти завършени и грубо миксирани парчета. Издателите ни от Sony все още не са сигурни какво да правят – дали да ги издадат като предварителна промоция или да изчакат
момента и да издадат направо целия албум. Следващият албум ще бъде по-праволинеен Priest – в общи линии продължаваме оттам, докъдето стигнахме с “Angel Of Retribution”. Няма да бъде концептуален като “Nostradamus”, защото така или иначе мнението ми е, че всяка група има потенциал да запише само един албум с подобен замисъл. Както казва Глен, голяма част от музиката е композирана, а някои парчета вече са записани. Смятаме да продължим със записите в началото на следващата пролет, с идеята да издадем албума през лятото на 2012-та. Чака ни сериозна работа през следващите 12 месеца, хаха.Иън, винаги съм искал да те питам какво е личното ти мнение за сценичната роля и присъствие на басиста в една група. Ти винаги си стоял леко на заден план и встрани от светлината на прожекторите, в пълен контраст със сценичното присъствие на басисти като Стив Харис или Гийзър Бътлър например.
- Хммм, ами като се замисля това е така още от ранните дни на групата, когато сцените бяха малки и нямаше особено пространство да се разхождаш напред-назад, хахаха! Освен това свиря на бас педали, което ме държи ангажиран. За мен сценичното перчене никога не е било нещо важно. Ролята на басиста е с помощта на барабаниста да изгради основата, върху която да се гради цялото звучене. А чувал ли си шегата, че ролята на барабаниста и басиста е да се грижат за това китаристите и вокалиста да изглеждат добре? Това е положението – не съм нито китарист, нито певец. Стоя до Скот и правим ритъма за всички останали.
Judas и Black Sabbath са две от най-влиятелните институции в метъла в световен мащаб. И двете групи сте от Бирмингам. Получавате ли признание в родния си град? Разпознават ли ви младите хора по улиците?- Имаме нещо като местна алея на славата в Бирмингам и доколкото знам наскоро оказаха честта на Ози. Май че и останалите от Black Sabbath са там. Всъщност ние не сме точно от Бирмингам, а от Уест Бромич и Уолсол. Глен е от предградията на Бирмингам. Но кой знае – може да си разширят хоризонта и да включат и Уест Бромич в търсенето на известни хора от региона, хаха! Смешното е, че тъй като в началото на кариерата си прекарахме доста време в чужбина, и до днес, дори в Англия има много хора, които ни смятат за американска група! Наистина сме леко пренебрегнати по родните ни места, което е малко тъжно, но не и неочаквано. Дано някой ги подсети за нас, хаха. Не че това е някакъв проблем, но все пак е признание, също като това да получиш „Грами” или албумът ти да получи златен статус. Това е винаги черешката на тортата, но все пак основната причина да се занимаваме с това е любовта ни към музиката.
Иска ми се да попитам и теб, след като разговаряхме с Роб Халфорд, дали все още планирате да поставите на сцена целия двоен албум “Nostradamus”? Споделяш ли моето мнение, че и до днес този албум остава неоценен и някак неразбран?- Да, съгласен съм. “Nostradamus” очевидно не беше традиционен албум за Priest и това може би е предизвикало объркване сред някои от старите ни фенове. Смятам обаче, че този албум е много стойностен и дори бих казал, че съдържа най-добрата и изпипана музика, която сме композирали. Възможност винаги има. Съществуват толкова много начини идеята да се осъществи: дали ще го направим само с групата, ще вземем някой клавирист, който да свири оркестралните партии или пък ще качим на сцената цял оркестър. При всички положения, ако идеята се реализира, това означава да положим огромен труд. В албума са вплетени страшно много детайли, чиято липса ще бъде осезателна ако не присъстват в лайв шоуто. Но, пак казвам, напълно възможно е да го направим.
Judas Priest ще бъдат в България за втори път на 8-ми юли като хедлайнери на фестивала “Sofia Rocks”. Предишното ви гостуване беше през 2004-та година с Queensryche като съпорт. Какво е чувството да излезеш последен на сцената и то след такива легенди като Saxon и Whitesnake? Познавате ли се с музикантите от тези групи?
- Познаваме се с Whitesnake от дълго време и сме работили често заедно през годините. Кои каза, че са другите групи?
Например Saxon.- Наистина ли и Saxon ли ще свирят? Хаха – това е много яко! Оооо – познаваме се и с тях от цяла вечност. В момента предполагам, че сме по-популярни и от двете групи и именно затова оглавяваме фестивала. В някои държави може Whitesnake да са по-известни, но смятам, че като цяло, в момента ние сме по-големи. Или първи сред равните – нека го кажем така, хаха!
Накрая да те питаме какво могат да очакват българските ви фенове от шоуто на 8-ми?
- Уау, амии…. ще бъде много шумно, много тежко и няма да можете да танцувате, хахаха! Със сигурност ще бъде жестоко Priest шоу. Правим всичките си номера – ще има много светлини, пироефекти, ще го има и мотора, разбира се. Феновете ще бъдат във възторг – сигурен съм!
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар