Интервю с Nick Holmes от PARADISE LOST

Точно осем дни преди третата поява на Paradise Lost в България, поговорихме с фронтмена Ник Холмс за депресията, “Draconian Times” и колко хубаво е да срещаш стари приятели по фестивалите…


Здрасти, Ник. Нещо май не се разбрахме за точния час на интервюто?
- А, не. Просто аз съм се заблудил, че подаденият час е според английското време. Давай.

Изминаха вече цели две години откакто излезе “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Работите ли вече по нов албум?
- Да, вече пиша материал за него. Всъщност работим по следващия ни албум още от декември. Ако всичко върви нормално, мислим да влезем в студио към края на тази година.

Иска ми се да те попитам нещо за видеоклипа, който заснехте към заглавното парче от албума “Faith Divides Us”. Бях наистина впечатлен от него. Как стигнахте до идеята за заснемането на толкова депресарски и въздействащ клип?
- Честно казано, не се сещам чия беше идеята. Харесвам клипове, в които се акцентира върху една фигура и на едно действие, което се случва в хода на цялото времетраене. По този начин музиката е като саундтрак към това, което се случва на екрана. Нещо подобно казах на режисьора и се получи един наистина доста смущаващ клип. Това ми харесва от една страна, а от друга – не съвсем. Доста неприятен клип, който е атака срещу възприятията на зрителя.

Това парче определено беше есенцията на последния албум – не само заради музиката, но и заради това видео. Поздравления за страхотната работа.
- Важно е да се спомене колко добра актриса е момичето в клипа. Защото ако не играеше толкова добре, ефектът нямаше да е толкова смущаващ.

Определено! Добре, Ник, тази година направихте няколко специални концерта по повод 10-годишнината от издаването на “Draconian Times”. Какво мислиш за този култов албум днес?
- Все още смятам парчетата за много силни. Албумът като цяло е по-темпов. Все още звучи показателно за времето, през което е композиран. Доста различен е като запис от нещата, които излизат днес. Ако трябваше да запишем този албум днес, то той нямаше да звучи по същия начин. Все още се гордеем с този албум и свирим доста парчета от него по концертите си.

Наскоро четох едно интервю с теб в списание “Terrorizer”, в което споменаваш, че “Draconian Times” е единственият ви албум, за процеса на чието създаване нямаш никакъв конкретен спомен. Наистина ли е така?
- Странно е, да. Спомням си определени моменти от творческия процес, но нямам конкретна идея за това как стигнахме до завършения резултат. Не знам дали това е защото го написахме бързо. Обикновено не работим така, а обмисляме внимателно това, което композираме. Даваме си няколко седмици време и се връщаме на дадено парче, за да видим дали отново ни харесва. За този албум нямам спомен да сме правили нещо подобно. Получи се много спонтанно и вероятно това е причината да е толкова добър, въпреки, че това не винаги е рецепта за успех.

Paradise Lost ще бъдат хедлайнери на първата вечер от Kavarna Rock Fest следващата седмица, а това ще бъде първия ви концерт на открито в България. Какъв сетлист сте подготвили?
- Ще свирим горе-долу същия сет като на европейското ни турне наскоро. Ще има доста неща от “Draconian Times” и доста тежки парчета. Всъщност се канех да го пусна в twitter профила си, за да можете да го видите и да се оплаквате предварително, хаха! Тъкмо ако има някой недоволен от сетлиста ще може да се оплаче още сега и така след концерта всички ще са доволни, хаха! В общи линии сета ще е тежичък.

Не знам дали си обърнал внимание, но на този фестивал ще свирите в компанията на страшно много готик и дарк метъл банди. Освен вас ще свирят и Opeth, Katatonia, Moonspell, Lake Of Tears, Tiamat. Познавате ли се с момчетата от тези групи?
- О, да. Няма как да си на сцената от близо 25 години и да не си се виждал с почти всички групи от сцената по фестивалите. Приятели сме и с Opeth и с Moonspell. Познаваме всички тези банди.

Очертава се доста интересна атмосфера на тазгодишния Kavarna Rock Fest с толкова много групи с мрачно звучене.
- Всъщност когато ходиш често по фестивали като фен и виждаш познати лица в тълпата, се получава нещо подобно и за членовете на групите, които се виждат зад сцената. Винаги е хубаво да се видиш с някой стар приятел. Очакваме с нетърпение да дойдем в Каварна.