Как се каляваше стоманата – JUDAS PRIEST. София. 8 юли 2011 г.

Какво ли може да се напише след такъв концерт? Всеки, който е присъствал на безжалостната сеч, претворена от хеви метъл легендата Judas Priest знае, че подобно шоу може да бъде съпреживяно, но не и описано с думи. Все пак... поне ще се опитаме.

Вероятно последния концерт на Judas Priest в България започна наистина идейно. Сценичните декори все още бяха скрити зад огромна завеса с надпис „Epitaph”, когато светлините угаснаха и от високоговорителите започна…. “War Pigs” на Black Sabbath!!!! Всеки знае, че Priest и Sabbath са от района на т.нар. “black country” в Англия – Бирмингам, Уест Бромич и по-малките градове в околността. Концепцията беше ясна – ето откъде идваме и кои сме всъщност. След около 3 минути Sabbath, парчето беше прекъснато, за да чуем интрото „Battle Hymn”, след която Judas Priest започнаха сета си с “Rapid Fire” от култовия албум “British Steel”. Декорът беше умопомрачителна интерпретация на пушещите комини на металургичните заводи от „black country”, заедно с табела “Welcome to the home of British Steel”, а звукът отговаряше напълно на високите стандарти, които британците винаги са си поставяли. Всъщност единственото и то само донякъде основателно притеснение у феновете за класата на шоуто, което щяха да видят, беше дали Роб Халфорд ще бъде в добра форма. Фронтменът на Priest, който през август тази година ще чукне точно 60 години беше меко казано в ЧУДОВИЩНА форма и явно беше решил да изпита здравината на тъпанчетата ни при високите честоти. Без никакво преувеличение можем да кажем, че вечерта на 8 юли 2011 г., Роб Халфорд изнесе един от най-силните концерти в кариерата си, като изпя 1:1 всички парчета в предългия сетлист, обхващащ всички (!) албуми на групата, с изключение на противоречивите творби с Тим Оуенс зад микрофона.

Липсата на Kей Кей Даунинг не се забеляза, защото младият му заместник Ричи Фокнър свири със завидно самочувствие, огромна класа и чудесно сценично присъствие до батко си Глен Типтън. Събеседникът ни в радио интервюто отпреди седмица Йън Хил мачкаше здраво на баса, създавайки заедно с машината Скот Травис съкрушителна ритъм секция. Всички предпоставки за една достойна епитафия на активния концертен живот на легендите бяха налице и една след друга се заредиха класиките “Metal Gods”, “Judas Rising”, “Never Satisfied”, полу-акустичния вариант на “Diamonds And Rust”, “Turbo Lover”….

Гвоздеите на вечерта обаче без съмнение бяха уникалните композиции „Beyond The Realms Of Death” и “Blood Red Skies”, които Халфорд отново закова с лекота. В един момент наистина се чудехме дали този човек е обладан от зъл демон точно тази вечер или си е просто луд, но такива безумни крясъци не бяхме чували на концерт дори на блек метъл банда. Сигурен съм, че някои от по-умерените рок фенове на Mike & The Mechanics или Whitesnake са сънували кошмари в нощта след концерта. Халфорд направи и реверанс към публиката, оставяйки ни да изпеем целия текст на химна „Breaking The Law”, при което се почувствахме част от магията, която петте музиканти творяха от сцената.

И така…. нужно ли е да продължаваме? Все пак е важно да се спомене изумителният факт, че заедно със закупена тениска от мърчандайза, феновете получаваха касова бележка! Похвално. Разбира се, имаше и идиотизми, като този да се сложат 2 химически тоалетни на стълбите, по които хиляди хора влизаха и излизаха от стадиона сред кошмарна смрад…. но…. c’est la vie.

Дори това наистина да беше последната поява на Judas Priest в България, всеки един, който успя да я види, може да бъде спокоен, че е запазил спомена за тази институция в най-добрата й форма. Респект и поклон пред Judas Priest, които след 40 години на върха, все още продължават да веят високо флага на безкомпромисния, британски heavy fucking metal!

снимки на Judas Priest: Ясен Немски за Болкън Ентъртейнмънт