Много ми е трудно да опиша какво съпреживяхме снощи. Фразата „ако не си бил там, няма как да разбереш” е много вярна. Четвъртото посещение на W.A.S.P. в България и второ в София беше също толкова драматично и емоционално зареждащо, колкото и останалите три. Има нещо, което наистина няма как да се опише в музиката на Блеки и компания, а единствено да се почувства.
Нека започна с организацията на концерта, която беше на европейско ниво. Успяхме да влезем в залата за не повече от 15 минути, след което не само успяхме да се възползваме от гардероба (!!!), но и бяхме изумени от препълнения щанд за мърчандайз. 99% артикулите, които се предлагат в официалния сайт на W.A.S.P. бяха достъпни и за българските фенове. Подгряващите SHEKY & THE BLOODBATH излязоха на сцената точно в 20.00 и забиха много здрав 40-минутен сет, в който присъстваха почти изцяло авторски парчета (смес от блексабатски рифове и класическа хеви метъл структура и припеви), а точка на изпълнението им сложи вечната класика на ZEPPELIN “Whole Lotta Love”.
Имахме време да изтичаме до тоалетната, където отново чакахме само 10-ина минути (!!!), за да заемем титулярно място пред пулта в очакване на повода да сме в зала „Христо Ботев” тази вечер. Още едно положително впечатление направи факта, че залата не беше претъпкана до пръсване и нямаше борба за глътка въздух. Явно този път организаторите бяха решили да постъпят коректно към всички онези, които бяха изкупили всички билети, без да пускат допълнително количество хора. В 21.10 шоуто на W.A.S.P. започна очаквано с “On Your Knees” и “The Real Me” като на незапознатите в детайли с новото шоу на W.A.S.P. беше приятна изненада да видят доста голямата видеостена над сцената. На нея бяха прожектирани класическите 80-тарски видеоклипове паралелно с изпълнението на хитовете на сцената, като синхронът между видеото и живото изпълнение беше изумителен! Заредиха се “L.O.V.E. Machine” и “Wild Child” (по време на които 4000-ната публика изпадна в истерия), “Hellion” и “I Don’t Need No Doctor”, а накъде там бяха изпълнени и две от най-силните парчета в също толкова качествения нов албум на групата – “Crazy” и “Babylon’s Burning” (със страхотно и много въздействащо видео, вървящо на екрана). Тук е моментът да отправя пореден комплимент към организаторите за ПЕРФЕКТНИЯ звук и баланс между вокалите и инструментите. Останалите да си водят записки – така се прави. Кулминацията на вечерта лично за мен дойде с изпълнението на 3 парчета поред от гениалния “The Crimson Idol”. “Arena Of Pleasure”, “Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue)” и абсолютният връх в творчеството на Блеки – “The Idol” докараха част от публиката до сълзи, а всички пееха заедно всяка една дума и нота. Видеоклиповете към парчетата, комбинирани с части от концептуалния филм към албума доведоха тълпата до състояние близко до катарзис. “I save souls. I save them for me” – визитката на C. Charlie е толкова актуална и днес.
“The Headless Children” от сета в Румъния бе заменен в България с “Take Me Up”, което ме зарадва много, а по време на “I Wanna Be Somebody” Блеки още веднъж показа, че с лекота държи в ръката си всяка една публика, като всички се подчинявахме безпрекословно и нескрита симпатия на уникалната харизма на един от най-великите фронтмени в рока.
По време на биса в главите на екзалтираното множество бяха забити и последните 2 нажежени пирона – “Heaven’s Hung In Black” (отново на фона на уникално въздействащо видео, пресъздаващо трагедията на загиналите в Гражданската война на САЩ) и логичният финал – “Blind In Texas”. Поредното признание на Блеки, че най-великия концерт в историята на W.A.S.P. е бил появата им в същата тази зала преди 5 години трогна всички, а фактът, че „пурпурният идол” (с огромно самочувствие, ужасен характер и остър език) се поклони на българската публика след края на шоуто, ни остави с чувството, че сме нещо повече от всички останали (а ми се струва, че българите се чувстват така много рядко).
Вярно е, че преобладаващата част от публиката беше между 25 и 45 години, но не се съмнявам, че както 19-20-годишните, така и 60-годишните са се почувствали също толкова специално, колкото и аз. Със страхотната компания от приятели (благодаря на всички за споделеното изживяване!) се разделихме емоционално изцедени и с всеобщото заключение, че сме невероятни късметлии, че имаме шанса да гледаме подобни изпълнители на живо.
Благодарим ти за поредната сбъдната мечта, Блеки.
Нека започна с организацията на концерта, която беше на европейско ниво. Успяхме да влезем в залата за не повече от 15 минути, след което не само успяхме да се възползваме от гардероба (!!!), но и бяхме изумени от препълнения щанд за мърчандайз. 99% артикулите, които се предлагат в официалния сайт на W.A.S.P. бяха достъпни и за българските фенове. Подгряващите SHEKY & THE BLOODBATH излязоха на сцената точно в 20.00 и забиха много здрав 40-минутен сет, в който присъстваха почти изцяло авторски парчета (смес от блексабатски рифове и класическа хеви метъл структура и припеви), а точка на изпълнението им сложи вечната класика на ZEPPELIN “Whole Lotta Love”.
Имахме време да изтичаме до тоалетната, където отново чакахме само 10-ина минути (!!!), за да заемем титулярно място пред пулта в очакване на повода да сме в зала „Христо Ботев” тази вечер. Още едно положително впечатление направи факта, че залата не беше претъпкана до пръсване и нямаше борба за глътка въздух. Явно този път организаторите бяха решили да постъпят коректно към всички онези, които бяха изкупили всички билети, без да пускат допълнително количество хора. В 21.10 шоуто на W.A.S.P. започна очаквано с “On Your Knees” и “The Real Me” като на незапознатите в детайли с новото шоу на W.A.S.P. беше приятна изненада да видят доста голямата видеостена над сцената. На нея бяха прожектирани класическите 80-тарски видеоклипове паралелно с изпълнението на хитовете на сцената, като синхронът между видеото и живото изпълнение беше изумителен! Заредиха се “L.O.V.E. Machine” и “Wild Child” (по време на които 4000-ната публика изпадна в истерия), “Hellion” и “I Don’t Need No Doctor”, а накъде там бяха изпълнени и две от най-силните парчета в също толкова качествения нов албум на групата – “Crazy” и “Babylon’s Burning” (със страхотно и много въздействащо видео, вървящо на екрана). Тук е моментът да отправя пореден комплимент към организаторите за ПЕРФЕКТНИЯ звук и баланс между вокалите и инструментите. Останалите да си водят записки – така се прави. Кулминацията на вечерта лично за мен дойде с изпълнението на 3 парчета поред от гениалния “The Crimson Idol”. “Arena Of Pleasure”, “Chainsaw Charlie (Murders In The New Morgue)” и абсолютният връх в творчеството на Блеки – “The Idol” докараха част от публиката до сълзи, а всички пееха заедно всяка една дума и нота. Видеоклиповете към парчетата, комбинирани с части от концептуалния филм към албума доведоха тълпата до състояние близко до катарзис. “I save souls. I save them for me” – визитката на C. Charlie е толкова актуална и днес.
“The Headless Children” от сета в Румъния бе заменен в България с “Take Me Up”, което ме зарадва много, а по време на “I Wanna Be Somebody” Блеки още веднъж показа, че с лекота държи в ръката си всяка една публика, като всички се подчинявахме безпрекословно и нескрита симпатия на уникалната харизма на един от най-великите фронтмени в рока.
По време на биса в главите на екзалтираното множество бяха забити и последните 2 нажежени пирона – “Heaven’s Hung In Black” (отново на фона на уникално въздействащо видео, пресъздаващо трагедията на загиналите в Гражданската война на САЩ) и логичният финал – “Blind In Texas”. Поредното признание на Блеки, че най-великия концерт в историята на W.A.S.P. е бил появата им в същата тази зала преди 5 години трогна всички, а фактът, че „пурпурният идол” (с огромно самочувствие, ужасен характер и остър език) се поклони на българската публика след края на шоуто, ни остави с чувството, че сме нещо повече от всички останали (а ми се струва, че българите се чувстват така много рядко).
Вярно е, че преобладаващата част от публиката беше между 25 и 45 години, но не се съмнявам, че както 19-20-годишните, така и 60-годишните са се почувствали също толкова специално, колкото и аз. Със страхотната компания от приятели (благодаря на всички за споделеното изживяване!) се разделихме емоционално изцедени и с всеобщото заключение, че сме невероятни късметлии, че имаме шанса да гледаме подобни изпълнители на живо.
Благодарим ти за поредната сбъдната мечта, Блеки.
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар