"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

SLAYER - "World Painted Blood"

Изключително свиреп албум на траш титаните SLAYER! Такава злоба, агресия, скорост и безумие не си спомням от “Reign In Blood” насам. Явно наистина са били много ядосани от факта, че Рик Рубин ги изостави, за да продуцира новата METALLICA. А тя, горката, звучи като някакво недоносче на фона на 11-те откоса в “World Painted Blood”. С този албум SLAYER за пореден път поставят всичко останало издадено в стила през 2009-та някъде далеч назад.

Докато “Christ Illusion” беше една изпълнена с емоция среща между стари приятели (завръщането на Dave Lombardo след близо 15 години отсъствие), то “World Painted Blood” е звукът на банда изпаднали в амок психопати, които са се озовали на свобода в някой мол, след няколко години прекарани в усмирителни ризи. Потресаващата агресия на “Unit 731”, “Snuff”, “Hate Worldwide”, “Public Display Of Dismemberment” (където дори има бластбийтове!), “Psychopathy Red” и “Not Of This God” е подчертана още повече и допълнена от злокобната атмосфера и разчупеното темпо на още безспорни шедьоври като едноименното парче, “Human Strain” и “Playing With Dolls” (която кореспондира по внушение с уникалната “Dead Skin Mask”).

Като основен композитор доминира Кери Кинг и феновете на по-бързият, структуриран и не-толкова-пънкарски SLAYER ще останат доволни. Продукцията, която този път е дело на Грег Фиделман, е малко по-сурова и олдскуул, с изнесени напред барабани и вокали. В началото звукът ми беше малко странен в съпоставка с полирания саунд на “Christ Illusion”, но след доста слушания мога да кажа, че албумът си звучи страхотно и много, много брутално.

Ами това е – бягайте към магазините и си купетe лимитираното издание с бонус DVD (което съдържа много кърваво концептуално филмче към албума, както и още едно парче – “Atrocity Vendor”). SLAYER отново доказаха защо са най-големите и група, отношението към която може да бъде сведено до една единствена дума – страхопочитание. Безспорният албум на годината най-после излезе. Чакаме 2010-та.

9.5/10

0 коментара:

Публикуване на коментар