Здравей, Fernando! MOONSPELL идват за първи път в България на 3 декември. Какво очакваш лично ти от този концерт?
- Очакванията ми са много високи, защото чакаме този концерт от доста години. Ние се срещаме постоянно с български фенове, които идват да ни гледат по фестивалите. Мисля, че моментът за едно такова шоу е чудесен, защото най-после можете да ни гледате във вашия град, с вашата атмосфера. След това дълго турне, сме доволни, че идваме тъкмо в София, за да свирим за българските ни фенове, които досега са пътували толкова много, за да ни видят.
Как виждаш
албума ви “Night Eternal” в този момент – почти 20 месеца след като излезе?
- Още в самото начало на кариерата ни, когато издавахме “Wolfheart” и “Irreligious”, хората нямаха достатъчно време да оценят даден албум, а сега продължават да искат още и още. Нещата се случват шеметно бързо и въпреки всичко ние се опитваме да правим стойностна музика, която да издържи проверката на времето. Мисля, че “Night Eternal” има какво да предложи в тази насока и хората могат да откриват нови и нови неща в него. Мисля, че в сравнение с “Memorial”, сме еволюирали като композитори, има по-запомнящи се парчета, като например “Scorpion Flower”, която стана голям хит. Освен това за нас е огромно удоволствие да изпълняваме тези песни на живо. Така че, да – все още съм много удовлетворен от този албум. Разбира се, вече имаме идеи за следващия ни албум, който, ако всичко върви по план, трябва да бъде факт по някое време догодина.
Чудесно. Ти спомена парчето “Scorpion Flower”, в което като гост-вокал участва Anneke (бившата певица на THE GATHERING). Планирате ли подобни гост-участия и завбъдеще?
- Имам някои идеи за следващия албум, но не искам да се повтаряме. Смятам, че един гост трябва да допринася с нещо уникално, а не просто да се правят гост участия заради името или популярността на някой. Често сме имали гости в албумите ни, като най-емблематичното беше това на Anneke, но пък в “Memorial” ни гостуваше Big Boss от ROOT. Зависи от конкретната композиция. Ще имаме такива участия и занапред, но ключово ще бъде това дали гостът може да допринесе с нещо за албума. Имаме идея да работим с истински оркестър, но не знам дали ще можем да си го позволим. Това, което мога да кажа е, че ще имаме виолончело в едно от парчетата в следващия албум, но а други музиканти – ще видим.
Можеш ли да се съгласиш, че “Memorial” и “Night Eternal” възвърнаха позициите на MOONSPELL като един от трите лидери на готик сцената?
- Не знам. Според мен MOONSPELL винаги са били тук. Винаги правим турнета, издаваме албуми, срещаме се с феновете и сме наясно какво се случва наоколо. Стремим се да гледаме на нещата в по-общ план, а не от фенска гледна точка. Ето например много хора ни критикуваха за албумите “Sin/Pecado” и “The Butterfly Effect
”. Това да си част от групата е много различно от това да си фен. Аз също съм фен на много групи и разбирам разликата. Точно затова изпитвам уважение към това, което правят любимите ми групи. Може би си прав, че “Memorial” и “Night Eternal” докоснаха сърцата на феновете по начин, който “Sin/Pecado” и “The Butterfly Effect” не можаха. Всички тези албуми обаче са част от един дълъг път, по който винаги сме се стремели да бъдем себе си. За нас е важно когато феновете си пуснат албума, да разберат от първия миг, че това е MOONSPELL, а другото важно нещо е да се стремим да правим качествена музика. Понякога хората я харесват повече, друг път не толкова. Всеки се стреми да направи перфектния албум, но това се получава рядко.
Дебютът ви “Wolfheart” все още смятан от феновете ви за най-стойностния албум в кариерата на MOONSPELL цели 14 години след издаването му. Защо този албум беше толкова успешен според теб?
- Също както и в живота, няма любов като първата. С “Wolfheart” се опитахме да направим нещо различно. Хората бяха преситени от блек и дет метъл сцената и може би им се искаше да чуят нещо с по-фантастична, мистична атмосфера, преплетено с текстове на вампирска тематика. Знаете колко модерно е това в момента в Холивуд. Фентъзи-концепцията на “Wolfheart”, както и неговото разнообразие беше нещо уникално за години наред. Уважаваме този албум страшно много и смятаме, че той е матрицата на нашето уникално звучене. Лично аз не смятам, че е най-добрият ни албум, но със сигурност е класически. Всяка голяма група има такава класика в дискографията си. “The Number Оf The Beast” е такъв албум, “Dance Of December Souls” на KATATONIA е такъв албум, така че явно и ние вървим по този път.
Fernando, искам да те питам дали следиш какво издават и как се развиват другите лидери в готика като PARADISE LOST и CREMATORY например?
- Никога
не съм бил голям фен на CREMATORY, въпреки че сме концертирали с тях и са много свестни хора. Музиката им винаги ми се е струвала твърде елементарна и лично за мен те никога не са били важна група и не са ми повлияли по някакъв начин. Спомням си, че им бяхме съпорт на едно турне в Германия в средата на 90-те. Виж, PARADISE LOST е друга бира. Мисля, че PARADISE LOST са много смела група, която никога не се отказва от пътя си, въпреки че бяха страшно критикувани по едно време. “One Second” беше доста оплют, но за мен това е един от най-силните албуми в рока въобще. Не бих казал, че “Symbol Of Life” или “Believe In Nothing” ме впечатлиха особено, но страшно много харесах “In Requiem”. Беше много убедителен и завръщане към добрата форма.
Задължително чуй новия – ще ти хареса.
- ОК. Ще си го взема другата седмица.
Какво ще ни кажеш за португалската метъл сцена? Какви млади и обещаващи групи можеш да ни препоръчаш?
- Винаги съм бил много критичен към родните групи, защото смятам, че трябва да се стремят да бъдат по-оригинални и с по-добро отношение към нещата, които правят. Сцената е много разнообразна. Имаме групи като WE ARE THE DAMNED, които са повлияни от щатската сцена. Имаме и по-олдскуул звучащи банди като IRONSWORD, които пък са много повлияни от сагите за Конан и са близки като концепция до MANILLA ROAD. Много съм запален по една пост-рок банда на име RIDING PANICO – страхотни са. Имаме една страхотна стоунър банда – DAWNRIDER. Трябва да обърнете внимание на групите тук, защото наистина има какво да се чуе. Сещам се и за една екстремна група – THE FIRSTBORN. Не сме единствената група в Португалия, не бяхме първите и със сигурност няма да сме последните. Хубавото е, че групите тук са много по-различни от шведските, британските или американските.
- Очакванията ми са много високи, защото чакаме този концерт от доста години. Ние се срещаме постоянно с български фенове, които идват да ни гледат по фестивалите. Мисля, че моментът за едно такова шоу е чудесен, защото най-после можете да ни гледате във вашия град, с вашата атмосфера. След това дълго турне, сме доволни, че идваме тъкмо в София, за да свирим за българските ни фенове, които досега са пътували толкова много, за да ни видят.
Как виждаш
албума ви “Night Eternal” в този момент – почти 20 месеца след като излезе?- Още в самото начало на кариерата ни, когато издавахме “Wolfheart” и “Irreligious”, хората нямаха достатъчно време да оценят даден албум, а сега продължават да искат още и още. Нещата се случват шеметно бързо и въпреки всичко ние се опитваме да правим стойностна музика, която да издържи проверката на времето. Мисля, че “Night Eternal” има какво да предложи в тази насока и хората могат да откриват нови и нови неща в него. Мисля, че в сравнение с “Memorial”, сме еволюирали като композитори, има по-запомнящи се парчета, като например “Scorpion Flower”, която стана голям хит. Освен това за нас е огромно удоволствие да изпълняваме тези песни на живо. Така че, да – все още съм много удовлетворен от този албум. Разбира се, вече имаме идеи за следващия ни албум, който, ако всичко върви по план, трябва да бъде факт по някое време догодина.
Чудесно. Ти спомена парчето “Scorpion Flower”, в което като гост-вокал участва Anneke (бившата певица на THE GATHERING). Планирате ли подобни гост-участия и завбъдеще?
- Имам някои идеи за следващия албум, но не искам да се повтаряме. Смятам, че един гост трябва да допринася с нещо уникално, а не просто да се правят гост участия заради името или популярността на някой. Често сме имали гости в албумите ни, като най-емблематичното беше това на Anneke, но пък в “Memorial” ни гостуваше Big Boss от ROOT. Зависи от конкретната композиция. Ще имаме такива участия и занапред, но ключово ще бъде това дали гостът може да допринесе с нещо за албума. Имаме идея да работим с истински оркестър, но не знам дали ще можем да си го позволим. Това, което мога да кажа е, че ще имаме виолончело в едно от парчетата в следващия албум, но а други музиканти – ще видим.
Можеш ли да се съгласиш, че “Memorial” и “Night Eternal” възвърнаха позициите на MOONSPELL като един от трите лидери на готик сцената?
- Не знам. Според мен MOONSPELL винаги са били тук. Винаги правим турнета, издаваме албуми, срещаме се с феновете и сме наясно какво се случва наоколо. Стремим се да гледаме на нещата в по-общ план, а не от фенска гледна точка. Ето например много хора ни критикуваха за албумите “Sin/Pecado” и “The Butterfly Effect
”. Това да си част от групата е много различно от това да си фен. Аз също съм фен на много групи и разбирам разликата. Точно затова изпитвам уважение към това, което правят любимите ми групи. Може би си прав, че “Memorial” и “Night Eternal” докоснаха сърцата на феновете по начин, който “Sin/Pecado” и “The Butterfly Effect” не можаха. Всички тези албуми обаче са част от един дълъг път, по който винаги сме се стремели да бъдем себе си. За нас е важно когато феновете си пуснат албума, да разберат от първия миг, че това е MOONSPELL, а другото важно нещо е да се стремим да правим качествена музика. Понякога хората я харесват повече, друг път не толкова. Всеки се стреми да направи перфектния албум, но това се получава рядко.Дебютът ви “Wolfheart” все още смятан от феновете ви за най-стойностния албум в кариерата на MOONSPELL цели 14 години след издаването му. Защо този албум беше толкова успешен според теб?
- Също както и в живота, няма любов като първата. С “Wolfheart” се опитахме да направим нещо различно. Хората бяха преситени от блек и дет метъл сцената и може би им се искаше да чуят нещо с по-фантастична, мистична атмосфера, преплетено с текстове на вампирска тематика. Знаете колко модерно е това в момента в Холивуд. Фентъзи-концепцията на “Wolfheart”, както и неговото разнообразие беше нещо уникално за години наред. Уважаваме този албум страшно много и смятаме, че той е матрицата на нашето уникално звучене. Лично аз не смятам, че е най-добрият ни албум, но със сигурност е класически. Всяка голяма група има такава класика в дискографията си. “The Number Оf The Beast” е такъв албум, “Dance Of December Souls” на KATATONIA е такъв албум, така че явно и ние вървим по този път.
Fernando, искам да те питам дали следиш какво издават и как се развиват другите лидери в готика като PARADISE LOST и CREMATORY например?
- Никога
не съм бил голям фен на CREMATORY, въпреки че сме концертирали с тях и са много свестни хора. Музиката им винаги ми се е струвала твърде елементарна и лично за мен те никога не са били важна група и не са ми повлияли по някакъв начин. Спомням си, че им бяхме съпорт на едно турне в Германия в средата на 90-те. Виж, PARADISE LOST е друга бира. Мисля, че PARADISE LOST са много смела група, която никога не се отказва от пътя си, въпреки че бяха страшно критикувани по едно време. “One Second” беше доста оплют, но за мен това е един от най-силните албуми в рока въобще. Не бих казал, че “Symbol Of Life” или “Believe In Nothing” ме впечатлиха особено, но страшно много харесах “In Requiem”. Беше много убедителен и завръщане към добрата форма.Задължително чуй новия – ще ти хареса.
- ОК. Ще си го взема другата седмица.
Какво ще ни кажеш за португалската метъл сцена? Какви млади и обещаващи групи можеш да ни препоръчаш?
- Винаги съм бил много критичен към родните групи, защото смятам, че трябва да се стремят да бъдат по-оригинални и с по-добро отношение към нещата, които правят. Сцената е много разнообразна. Имаме групи като WE ARE THE DAMNED, които са повлияни от щатската сцена. Имаме и по-олдскуул звучащи банди като IRONSWORD, които пък са много повлияни от сагите за Конан и са близки като концепция до MANILLA ROAD. Много съм запален по една пост-рок банда на име RIDING PANICO – страхотни са. Имаме една страхотна стоунър банда – DAWNRIDER. Трябва да обърнете внимание на групите тук, защото наистина има какво да се чуе. Сещам се и за една екстремна група – THE FIRSTBORN. Не сме единствената група в Португалия, не бяхме първите и със сигурност няма да сме последните. Хубавото е, че групите тук са много по-различни от шведските, британските или американските.
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар