Моята класация за Топ 10 най-велики метъл албуми

Ще се пробвам да направя една класация за 10-те най-велики метъл албума за всички времена, без оглед на поджанрове. Просто МЕТЪЛ. Реших да не слагам 2 албума от една и съща група. Ще опиша всеки от албумите само с няколко изречения, защото всеки от тях е достоен за цял научен труд и едва ли такава класация е мястото за толкова подробен анализ. Ами да започвам…

1. IRON MAIDEN – “Seventh Son Of A Seventh Son”, 1988
Албумът, в който творческата мисъл на композиторите в Maiden се разгръща до непознати за групата мащаби. Това е първият (и единствен) концептуален албум на „девиците”, в който те залагат на много мелодия, епична атмосфера, най-добрите вокали на Дикинсън до момента и уникално сценично шоу за турнето след това. В крайна сметка това е най-непретенциозния и хеви-метълски прогресив метъл албум, който и до днес остава мой личен номер 1.




2. BLACK SABBATH – “Paranoid”, 1970

Много беше труден избора между този албум и “Dehumanizer”. Спрях се на “Paranoid”, защото е първи хронологично и защото предизвиква истинска революция не само сред феновете, но и сред рок-журналистиката по онова време. Sabbath успяват да се настанят на изграденият от самите тях хеви метъл трон и се чувстват удобно на него и до днес. Прокобните рифове на Айоми, в комбинация с воплите на отчаянието на Ози и разгромяващата ритъм секция Уорд-Бътлър, изпепеляват всякаква конкуренция за цели 10 години напред (или по-точно до появата на NWOBHM).




3. QUEENSRYCHE – “Operation: Mindcrime”, 1988

Трудно е албум като този да бъде синтезиран в 2-3 изречения. “Operation: Mindcrime” е апотеоз на творческото вдъхновение у Крис ДеГармо и Джоф Тейт и е непоклатимият шедьовър на прогресив метъл сцената. Този албум, точно защото беше толкова съвършено гениален, обрече кариерата на QUEENSRYCHE бавно падение оттам-насетне. Всички очаквахме още един такъв албум от сиатълците, но истински гениалните творби често е писано да останат неповторими и самотни на върха.




4. W.A.S.P. – “The Crimson Idol”, 1992

Безспорно повлиян като концепция от любимците на Блеки – THE WHO, “The Crimson Idol” е това за W.A.S.P., което е “Operation: Mindcrime” за QUEENSRYCHE. Без съмнение най-силният албум на W.A.S.P., що се отнася до композиторски размах, силна концепция, изключително емоционално изпълнение на вокалите и най-силната ритъм секция на групата до момента. Много личен албум, не само за Блеки, но и за мен.




5. JUDAS PRIEST – “Painkiller”, 1990

Често сме коментирали с приятели, че ако някой ме попита „какво е това „хеви-метъл”, първият албум, който ще му пусна като илюстрация на понятието, ще бъде “Painkiller”. В този албум, Judas са по-озверели от всякога и всяко едно от парчетата е десетократно по-бързо, по-свирепо, по-добро като композиция и с повече сола от всичко записвано от тях до момента. Очевидно вдъхновени от учениците си от траш-поколението, Халфорд, Даунинг, Типтън, Хил и Травис изчерпват класическия хеви-пауър-спийд и слагат точката на златния период на 80-те.




6. SLAYER – “Reign In Blood”, 1986

Десет песни за 28 минути. Без излишни лирични отклонения. Без интро. С безумни сола, ужасяващи текстове, вокалист изпаднал в тотален делириум на омразата и най-добрия барабанист в метъла – ето това е “Reign In Blood”. Най-добрият албум на групата, която никога не направи компромис със себе си и феновете.





7. CANDLEMASS – “Epicus Doomicus Metallicus”, 1986

Ако Black Sabbath не са ви достатъчно тежки – това е вашата група. Шведите CANDLEMASS „тунинговат” класическото, но много тежко хеви на Sabbath и изобретяват дуум метъла. Смазващи рифове и ужасно потискаща атмосфера, култови вокали, майсторски сола и преди всичко – страхотни ПЕСНИ. Нещо, което е пренебрегвано от доста дуум банди. Може би една от причините CANDLEMASS да са толкова големи е лекотата, с която синтезират най-доброто от класическото хеви, в музика, която е непогрешимо тяхна.




8. DIO – “The Last In Line”, 1984

Още пазя плочата на баща ми, издание на „Балкантон”. Щом за първи път чух този албум някъде преди 16 години, изтърках плочата от въртене. По-горе казах, че “Painkiller” е образеца за хеви в най-чистия му вид, но “The Last In Line” не му отстъпва по нищо. Истеричната агресия в рифовете и вокалите при “Painkiller”, при втория албум на DIO е заместена от сабатска тежест, среднотемпови химни и малко по-рокаджийски звучаща соло китара. Този албум е като някакъв адски хибрид между най-добрите албуми на BLACK SABBATH и RAINBOW, а солата…. Ех солата….




9. METALLICA – “Master Of Puppets”, 1986

Най-добрата METALLICA. Последният албум с Клиф Бъртън. Съдържа парчето “Master Of Puppets”.









10. BRUCE DICKINSON – “The Chemical Wedding”, 1998

Последният солов албум на Дикинсън преди да се присъедини отново към IRON MAIDEN, “The Chemical Wedding” е триумф на гения на този легендарен музикант. Тук акцента не е върху все така страхотните му вокали, а върху брилянтната концепция и текстове, които са авторска поезия на Дикинсън, изградена върху скелет от творбите на Уилиям Блейк. Безупречна работа! Като добавим към това учудващо тежкия саунд (най-тежкия албум, в който можем да чуем „сирената”), страхотната продукция, разпознаваемият аристократичен китарен саунд на Ейдриън Смит и мелодиите, които се вклиняват в съзнанието още след първото слушане, става пределно ясно защо Стив Харис решава по най-бързия начин да стисне отново ръката на Дикинсън.

Интервю с Blackie Lawless от W.A.S.P.

Здравей Blackie – за мен е чест да си говоря с теб за трети път.
- Благодаря ти.

Звучиш в учудващо добро настроение, след като предполагам си давал интервюта цял ден?
- Ха-ха, поне се опитвам да изглежда така.

Знам, че ни звъниш от Берген, Норвегия. Как върви турнето досега?
- Много, много добре.

Довечера пак имате концерт, нали така?
- Да.

“Dominator” вече излезе официално и отзивите на феновете и медиите са изключително добри. Първо, защо трябваше да мине толкова време, за да излезе албума? Това трябваше да се случи още през октомври?
- Миналата година бяхме на турне в Европа и реших, че мога да продължа записите тук. Записвахме в Мюнхен и в Белгия. Исках да експериментирам още малко, за да съм сигурен, че ще кажа всичко, което искам в албума. Радвам се, че изчаках, защото от това забавяне се родиха 2 нови парчета, като едното е “The Burning Man”, което според мен е много важно за албума.

Ти вече започваш да отговаряш на следващия ми въпрос. В първоначално обявения траклист бяха включени 2 кавърверсии – на “Burn” /DEEP PURPLE/ и на “Fortunate Son” /CREEDENCE/, които впоследствие отпаднаха за сметка на вече споменатото “The Burning Man” и “Deal With The Devil”. От гледна точка на фен, какъвто съм, това е супер, но все пак какво се случи с тези 2 кавъра?
- Трябва да имаш предвид, че понякога изтича информация, която не е трябвало да бъде обявявана. Честно казано, въобще не съм искал този първоначален списък с песни да бъде обявяван официално, но това се случи въпреки желанието ми. Аз знаех, че тези парчета няма да влязат в албума така или иначе, но някои хора, в глада си за информация пускат разни неща в медиите. Получава се така, че ти ми задаваш ето такива въпроси, без да си виновен, разбира се. Това се случва постоянно с всички групи особено след като вече има интернет. Дори звукозаписните компании прекаляват. Знаеш ли, бяхме в процес на преговори с SPV, като дори още не бяхме виждали проект на договор, а бяхме само на етап разговори. Те започнаха да пускат прес-информация за предстоящия нов албум! Попитах ги – “Какво по дяволите правите??? Вие все още нямате никакво право за това!”. Този случай беше един от най-смущаващите, с които съм се сблъсквал при работата си с издателски компании. Постъпиха много глупаво. В крайна сметка похарчиха напразно пари, които можеха да си спестят.

Това е наистина интересно. Все пак тези 2 кавърверсии записани ли са и ще ги чуем ли в някое бъдещо издание?
- Да, записахме ги, но всяка група записва повече неща, отколкото в крайна сметка влизат в албума. Аз се стремя да постигна максимално добър резултат за конкретния албум. Всъщност кавъра на “Burn” е един от най-сполучливите, които сме правили. Обаче аз мисля нещата от гледна точка на това какво би било най-добро като творческо изразно средство за този конкретен албум. За мен не е важно количеството, а какво е най-удачно като творческо изразно средство. Някои хора мрънкат, че албума имал 9 песни, ама едната била много къса и така всъщност ставали 8 какви ли не глупости. На мен не ми пука колко минути съм записал, а какво съм казал вътре. Всяка група може да набута един куп лайна в албума си, за да запълни времето, но това не е смисъла на упражнението. За мен беше изключително важно да преценя кои парчета е правилно да влязат в този албум.

Blackie, ако поговорим за новия албум от музикална гледна точка, според мен той представлява перфектния баланс между шок-рок ерата на първите три албума, “Kill Fuck Die”, “Helldorado” и така наречените “сериозни” албуми като “The Crimson Idol” или “The Neon God”. Какъв беше подходът ти към композирането на музиката?
- Този път направих нещо не толкова типично за мен. Не съм мислил въобще за някаква насока, а просто започнах да пиша без да се тревожа какво ще излезе. С други думи, опитах се да пиша на подсъзнателно ниво, а не на база на съзнателна идея. Така се получава някак по-истинско, но е и леко плашещо от моя гледна точка, защото усещаш, че нямаш контрол върху нещата и не знаеш какво ще излезе. Но пък в края на краищата е добре да се оставиш по течението понякога. Това беше най-лесният за композиране албум – отне ми само 1 месец да го напиша. Никога не съм се справял за по-кратко време. Мисля, че това е точно защото работех на подсъзнателно, емоционално ниво.

Нека поговорим и за текстовете. Ти обясни текста на песента “Heaven’s Hung In Black”, която се явява централна композиция за албума. Също така, беше споменал, че текстовете на песните в “Dominator” могат да се разглеждат като съпоставка между начина, по който мъжа третира жената и начина, по който САЩ се отнасят с по-малките държави. Как се промени гледището ти, от албума “Dying For The World” насам, който беше доста различен като послание?
- Това са две различни неща. “Dying For The World” бе написан вследствие на гнева, който изпитвах след 11 септември и все още изпитвам. Опитвам се да покажа на хората, че не съм променил чувствата си оттогава. В същото време не виждам какво общо има Ирак с 11 септември, независимо от това какво казва Джордж Буш. Така че това са две много различни гледни точки.

Тогава можем ли да кажем, че в теб има някакво разочарование или съжаление от това което се случва, което е намерило отражение в новите парчета, като “Heaven’s Hung In Black” например?
- Не съвсем. След 11 септември исках копелетата, които са виновни да бъдат преследвани като кучета и екзекутирани и все още го искам, но хората в Ирак нямат нищо общо с това, което се случи на 11 септември.

Добре. Нека се върнем на турнето. Следя внимателно изпълненията ви на всеки един концерт от настоящото турне и прави впечатление, че само първата вечер изпълнявате песни като “School Daze” и “Scream Until You Like It”, а на концертите в Норвегия от сетлиста ви е отпаднала още една песен – “Chainsaw Charlie”. Феновете се оплакват от това във форумите – какво ще им кажеш?
- Боже, наистина е невероятно, че хората имат възможността да се осведомяват за тези неща! Виж сега, повечето групи правят промени в сетлиста си през първите няколко седмици от турнетата, докато разберат какво става и какво не. Ха! Става ми смешно като си помисля, че преди 10 години нямаше начин феновете да разберат нещо подобно. Спомням си когато преди време бяхме на турне с KISS, те правеха промени в сетлиста си всяка вече в продължение на 6 седмици, просто защото не можеха да се спрат на този, който пасва. Мислех си, че е страхотна идея да включим парчета като “School Daze”, защото феновете ще се изкефят, но ако трябва да съм честен, ще ти призная, че тези песни не стояха добре на фона на другия материал. Като идея звучеше супер, но всъщност не се получи добре. Това е от типа въпроси, на които изпълнителите не обичат да отговарят, защото излиза, че си нямаме идея какво всъщност искаме. Всички групи имат този проблем. Това е най-честния отговор, който мога да ти дам.

Blackie, миналата година видяхме W.A.S.P. в Каварна. Българските фенове знаят, че тук свирихте най-дълго и Каварна беше единственото шоу от турнето, на което изпълнихте песента “Mercy”. Какво си спомняш от този концерт?
- Първият концерт от турнето! Това винаги е специален момент, особено когато свириш в някой град за първи път.

“Dominator” е първото издание с участието на Doug Blair и Mike Dupke съответно на китари и барабани. Поне според мен и двамата са се справили наистина страхотно. Какви са впечатленията ти от работата с двамата “нови” членове на W.A.S.P.?
- Doug не е нов, той свири и в “The Crimson Idol”, така че той е около групата от доста дълго време. Приносът и на двамата е изключителен – можете да го чуете в албума. Да, аз съм продуцент на албума, но продуцентите са нещо като филмовите режисьори. Те могат да правят някои препоръки, но не и да играят. Така е и при нас – аз мога да предложа някои неща, но в момента, в които те хванат инструментите си, очаквам от тях да допринесат със свои собствени идеи за записите. Честно казано, този албум е в по-голяма степен продукт на работа в екип от който и да било друг албум на W.A.S.P., в това число и дебюта.

Чудесно е да го чуя! Първият път когато имах възможността да говоря с теб бе по повод албума “The Neon God – Part 1”. Тогава те попитах дали планираш да издадете DVD антология или нов концертен албум и ти не даде категоричен отговор. Какво мислиш сега?
- Има договорни пречки с компанията, която държи правата върху наши DVD издания и е наистина сложно. Единственото, което мога да ти кажа в момента е, че се съмнявам да издадем нещо подобно в близко бъдеще, поне докато компанията, която държи правата, не си оправи своите проблеми. Виждаш ли – това са неща от кухнята, за които музикантите обикновено не обичат да говорят, защото феновете не биха го разбрали. Проблемът е, че има неща, за които си мислел, че държиш правата, но впоследствие се оказва, че нямаш законното право да разполагаш с тях. Дълга и тъжна история, която могат да ти разкажат и много други групи.

Това, което казваш е наистина интересно. А знаеш ли, че например в сайта EBay се продава DVD на W.A.S.P. на концерта ви от 1984-та “Live At The Lyceum”, което е буутлег, но е направено така, че да изглежда 100% оригинално издание и се предлага на безбожна цена. В този случай няма печеливши, нали?
- Не знаех за това, но буутлезите съществуват откакто се помня. Това, което хората ме разбират е, че по този начин крадат от самите групи и да ти призная, вече дори не се ядосвам.

Казах ти за този случай, защото феновете си задават въпроса – защо групата не издава това DVD официално, за да мога да си го купя от магазина и така да подкрепя любимите си изпълнители?
- Да, така е, защото тук се намесва една компания, която упорито държи правата за този материал и не иска да ни ги отстъпи! Наистина не искам да коментирам повече.

Добре тогава. А какви са любимото ти ястие и питие, тогава?
- Ооо, ха-ха! Бих ял и кучешки лайна, ако са добре препечени на барбекю, ха-ха-ха! А за питие, хммм......не мога да ти кажа – харесвам твърде много неща.

Blackie, знаем, че чичо ти е бил легендарен бейзболист, а ти си фен на The Yankees. Може ли да се каже, че си запален спортен фен?
- За нещастие – да.

Значи следиш редовно спортните събития в Щатите?
- Опитвам се, но когато сме тук в Европа, е трудно.

Кои са любимите ти автор и роман? Човек би си помислил, че Blackie Lawless е хорър фен!
- Съвсем не. Такъв род неща не ме интересуват. Никога не съм гледал филми от типа на “Петък 13-ти”. Уважавам писатели като Стивън Кинг, но никога не съм бил фен. Може да ти се стори странно, но това, което ме вълнува са нещата, които са вдъхновени от реални случки от живота. Например, хора които успяват в живота след като са започнали от нищото. Точно затова се интересувам и от спорт. Спортът в същината си е човешки триумф и падение и дали можеш да превъзмогнеш падението, за да постигнеш триумф и в живота. Това е спорта. Днес те победих, но дали ще те победя утре? Когато си паднал, не значи че няма да станеш. Победен си единствено ако останеш на земята. За мен животът съдържа в себе си въпроса дали ще можеш да станеш, след като си паднал. Историите на ужасите не ме вълнуват. Позитивното чувство на победата е по-важно за мен, защото то е нещо човешко, което всички ние споделяме.

Добре, Blackie, слушателите на Z-Rock напоследък слушат често песента от новия албум “Teacher”. Какво би искал да кажеш на феновете на W.A.S.P. в България?
- Хей, вече свирихме 2 пъти при вас. Особено първият ни концерт преди 2 години беше невероятен. Бяхме чували за лудите фенове, но чувството да бъдеш на сцената пред тези хора, да следиш реакцията им и как вдигат залата във въздуха, означаваше, че в този момент се влюбих в това място и във феновете. Надявам се това чувство да е било взаимно. Ще дойдем пак при вас по-късно тази година!

Стоян Цонев
Радио Z-Rock

Интервю с Tom Angelripper от SODOM

Здрасти, Том. Радвам се, че мога да си говоря с теб за първи път. Готвиш ли се шоуто в България?

- Да, разбира се.

Българските фенове винаги са били много сантиментално настроени към SODOM. Това може е би е най-популярната немска банда тук след HELLOWEEN и SCORPIONS. Как се чувстваш когато си в София?

- Винаги се чувствам сякаш се завръщам у дома. През 91-ва SODOM беше първата метъл група, която имаше шанса да свири в България. Винаги обичаме да свирим извън Германия, защото траш сцената е много сплотена. Знам, че ще ни чакат толкова много приятели, е бих идвал всяка година ако е възможно.

Последният ви студиен албум с нов материал излезе през 2006-та. Кога да очакваме нов албум от SODOM?
- Надявам се да е тази година, защото в момента имаме малко проблеми с издателската ни компания. Знаеш ли – SODOM може да издава нов албум всяка година, но всичко е бизнес. Трябва да изчакаме позволение от лейбъла да направим нов албум. Това, което искам да издам е втората част на DVD-то ни, защото феновете наистина я чакат, но в момента нещата са малко сложни и не можем да направим това, което искаме. В момента репетираме и пишем нови парчета. Имаме много нов материал за следващия албум и ако стиковаме нещата с издателите, можем да го издадем до края на годината.

Промоутърите, които канят SODOM в България – Art BG – планират специално дарк денс шоу с готик танцьорки. Знаеш ли за това, хаха?
- Хаха, да, чук за това и мисля че ще е забавно. Въпреки, че не сме готик група, мисля, че ще има такива фенове в залата и аз нямам нищо против. Ние ще направим нашето си шоу и това е най-важното за мен.

Том, какво мислиш за този пакет SODOM плюс GRAVE DIGGER? Знам, че наскоро GRAVE DIGGER свириха преди вас на един фестивал, а сега, за това ексклузивно шоу в България, вие ще бъдете преди тях…
- Няма значение за мен. GRAVE DIGGER са ми много добри, лични приятели. Не ме интересува кой какво ще свири или коя група ще свири първа и коя втора. Мисля, че комбинацията от двете групи е много добра въпреки че не всички фенове на SODOM харесват GRAVE DIGGER и обратното. В крайна сметка ще се получи добър метъл фестивал. Без значение дали ще сме хедлайнери, важното е да си изкараме добре и да направим добро шоу.

Исках да те попитам нещо по повод едно скорошно мое интервю с Schmier от DESTRUCTION. На въпроса ми дали се планира отново такова култово турне на SODOM, KREATOR и DESTRUCTION, той ми каза че е имало напреднали преговори за съвместно турне на трите групи в Щатите, но в последния момент SODOM са искали много голям хонорар и нещата са пропаднали. Каква е твоята гледна точка по въпроса?
- Това не е съвсем така. Турне в Щатите е нещо по-особено. Знам, че KREATOR и DESTRUCTION често концертират там, за разлика от нас, но сега хората искат и чакат SODOM. Не искам да сме хедлайнери на турнето, но искам да има с какво да се върна вкъщи при жена ми и децата ми. Не правя това само заради парите, но все пак имам нужда от приходи, още повече когато знам, че хората там наистина искат да видят SODOM. Всеки иска да изкара някакви пари, в това число и Schmier. Той никога няма да направи турне просто ей така – за чест и слава. Трябва да е ясно, че трябва да платя на музикантите, на екипа и т. н. Не ми пука. Това си е моето мнение по въпроса и той трябва да го уважава. Ако не уважава това и ако не уважава SODOM, които между другото са по-големи от DESTRUCTION, тогава нека си прави турнетата сам. Идеята за съвместно турне на трите групи е страхотна. Мисля обаче, че и Mille не е много навит, защото KREATOR сега тръгват на турне в Щатите с EXODUS. Schmier понякога говори глупости за SODOM и това не ми харесва. Добър приятел ми е – познавам го от 25 години, но мисля че заслужавам повече уважение.

Не съм имал за цел да те противопоставям със Schmier, просто исках да чуя и твоята гледна точка, защото така е редно.
- Ами да – това мисля. Нямам лични проблеми със Schmier – приятели сме и често си пием бирата заедно, но той не разбира, че бизнесът понякога е доста сложно нещо. Тук са замесени 3 групи, 3 различно букинг агенции и 3 различни издателски компании. Ние искаме да направим турне в Щатите в края на годината и знам, че то ще е успешно, защото сме там много рядко. Когато правиш турне в Щатите всяка, година, на хората им писва и спират да ходят по концертите.

Том, знаеш ли, че един ден преди вашето шоу, в София ще свирят SEPULTURA, а на следващия ден има концерт на KREATOR?
- Да, чух за това. В една и съща зала ли ще сме? Един промоутър ли ги прави?

Не – на 3 различни места и организаторите са различни.
- Е, това е тъпо. Защо никога не е възможно промоутърите да работят заедно и не направят по-голям концерт, с големи сцени на един голям фестивал?

В интерес на истината имаше такава идея, но по една или друга причина, не се осъществи.
- Нещата все опират до бизнеса и това не винаги ми харесва. Можеше да стане зверски фестивал. Въобще не ме интересува кой ще е хедлайнер – нека да са KREATOR, няма проблеми. Хората ще харесат всички групи. Същото е и в Германия – тук има толкова много промоутъри всеки си прави неговия собствен фестивал. Ако беше един голям фестивал, феновете щяха да платят една обща цена и да видят всички групи накуп. Феновете нямат толкова много пари, че да отидат на всички концерти. Жалко, мислех си, че SODOM и KREATOR ще сме на една сцена и шоуто се прави от един и същ промоутър.

Защо трашът отново е толкова популярен?
- Защото трашът е най-чистата форма на хеви метъл. Когато започнахме да слушаме тази музика, харесвахме най-тежките групи. Метълът трябва да е агресивен и понякога ми липсва революцията в звученето на групите. Например NIGHTWISH, въпреки че е добра група, нямат нищо общо с метъла. Метълът идва от 80-те и групи като SODOM, SLAYER или VENOM носят това чувство. Именноо трашът е най-изчистената форма на хеви метъл, която идва още от 80-те – никакви клавири или електроники и такива простотии. Това е самата идея да си хеви метъл – да свириш агресивно и да правиш мощна музика. Когато бях в училище, всички мразеха метъла и аз бях единственият, който слушаше такава музика. Сега всички слушат метъл.

Организаторите са планирали и парти със SODOM в деня преди концерта. Мислиш ли, че е нормално групи с такъв легендарен статус да бъдат толкова близо до феновете или трябва да съществува дистанция между музикантите и феновете?
- Единственото, с което не съм съгласен е ако се купонясва непосредствено преди шоуто. В SODOM винаги сме били отворени към феновете ни. Затова сме и толкова популярни, защото сме фенове на музиката преди всичко друго. Винаги сме се стремели да контактуваме с феновете, да раздваме автографи, да пием бира с тях. Не сме рок звезди и винаги съм се дразнил когато някоя група слезе от турбуса, качи на на сцената, свири и след това си тръгва веднага към вкъщи, без да даде нито един автограф. От наша страна няма никакви проблеми за това и го чакам с нетърпение.

Смятаме да те поканим, теб и останалите от SODOM в радио Z-Rock, за интервю на живо, в деня преди шоуто. Какво могат да очакват феновете?
- Мисля, че интервю на живо по радиото е много добър начин да се рекламира един концерт. Абсолютно съм навит, макар че все още нямам конкретна представа какво точно се очаква от нас след като пристигнем в София, хаха! Но със сигурност ще се видим още в петъка преди концерта в Z-Rock!

Стоян Цонев
Радио Z-Rock

Интервю с Geoff Tate от QUEENSRŸCHE

- Здрасти, на телефона е Джоф. Как сте?

Здравей, Джоф. Радвам се да те чуя. Тъкмо си припомнях концерта ви през 2004-та в София, заедно с JUDAS PRIEST…
- О, да… доста време мина оттогава.
Първо да те поздравя с новия албум. Въздъхнах с облекчение като го чух. Доволен ли си от окончателния резултат?
- Да, доволен съм и щастлив от това, което направихме и се вълнувам от това как ще бъде приет. Освен това очаквам с нетърпение да го представим на живо.
Не може да се отрече, че много фенове се отдръпнаха от групата след напускането на Крис ДеГармо. Наистина ли ви бяха нужни повече от 10 години, за да се възстановите от този удар от творческа гледна точка?
- Виж, има известна разлика между това как феновете възприемат групата и това как я възприемаме ние. QUEENSRŸCHE е група, заобиколена от много различни хора, които са част от нея по някакъв начин. Разбира се, че ни беше нужно време да се приспособим към новата ситуация, да опитаме различни неща и да видим как ще се получат. За мен е много трудно да мисля като фен за музиката, защото аз съм музикант и имам тотално различна гледна точка. За мен музиката е на първо място експериментиране, както е и в живота – различни емоции и чувства. Човек не винаги се чувства по един и същи начин, особено в различни етапи от живота си. Музиката трябва да се променя и да бъде различна, защото ти самият си различна личност. Перспективата ми е различна от фенската, но не мога да променя това.
Малко хора знаят, че една от основните творчески сили зад QUEENSRŸCHE днес е Джейсън Слейтър. Кажи ни нещо за него. Знаем, че по-голямата част от музиката в новия албум е композирана от него.
- Джейсън работи с нас още от 2001-ва. Той е страхотен композитор, чудесен човек и се сработва с бандата отлично. Просто работим наистина добре заедно.

Албумът е продуциран от Кели Грей, който работеше с вас и за албума “Q2K”. Може ли да се каже, че Грей и Слейтър са петия и шестия член на QUEENSRŸCHE?
- Хахаха, нееее…. Съвсем не. QUEENSRŸCHE е четиримата оригинални членове – Скот, Майкъл, Еди и аз. След напускането на господин ДеГармо, решихме да създадем една организация на работа с различни хора, които са талантливи и отдадени на групата. Джейсън, Кели и Майк Стоун (вече бившият китарист, напуснал групата съвсем наскоро, бел.ред.) са точно такива хора. Чрез работата с различни хора, които допринасят с различно аспекти към това, което прави, се създава една отлична творческа атмосфера.
Нека се върнем на новия албум. “American Soldier” е обвързан концептуално. Как решихте да погледнете на преживяванията във войната от гледна точка на войниците? Трудно ли беше да изградите концепцията текстово?
- Да, „написването” на този албум беше наистина огромно предизвикателство. Когато започвах, осъзнах, че всъщност не знам почти нищо по темата и единствено съм спекулирал с нея до момента. Когато някой спекулира по отношение на това, което правя аз, това ме дразни и реших в този случай да направя всичко възможно да разбера повече за темата. Колкото повече навлизах, толкова повече осъзнавах, че най-добрият вариант е да използвам собствените думи на войниците. Какъв по-добър начин да пресъздадеш една история от гледната точка на някой друг? Така започнах да интервюирам различни войници и постепенно да оформям текстовете на песните около казаното в тези интервюта.

Албумът съдържа една много емоционална песен, озаглавена “Home Again”, в която изпълняваш в дует с 10-годишната ти дъщеричка. Това е едно от най-запомнящите се парчета в албума. Как възникна идеята за подобна реализация?
- Идеята за текста на песента възникна от историята, която един войник ми разказа за това как са си пишели писма с дъщеря му. Как дъщерята всъщност казва същото, което пише и бащата в тези писма: бъди силна, ще бъда у дома скоро, обичам те, пази се… думи, които вдъхват сила. Войникът беше трогнат от това, че дъщеря му използва същите думи като него, сякаш той е започнал да усеща нещата като едно 10-годишно дете. Това ми хареса и реших да пробвам да го пресъздам, още повече, че приликата с моите пътувания и семейството ми беше очевидна. Връзката със семейството ти липсва, а когато децата ти израстват, се получава така, че изпускаш част от техния живот. Когато изсвирих първоначалния вариант на дъщеря ми, тя възкликна, че това е точно като нашата връзка, когато съм на турне. Самата тя ме попита дали може да я изпее заедно с мен. Магията се получи и ми допадна много контраста между крехкия детски глас и моите вокали. Наистина е трогателна песен и една от любимите ми.

Както и на мен. Джоф, до момента успях да чуя албума поне 20-ина пъти и наистина смятам, че е най-добрия, хомогенен и вдъхновяващ албум на QUEENSRŸCHE от “Promised Land” насам. Какво беше различното при композирането на този албум?
- Не мога да кажа конкретно, освен разбира се темата, която засягаме. Когато пишем и композираме, се опитваме да разкажем една история чрез песните. Например при “Operation: Mindcrime II” се опитахме да продължим както текстово, така и музикално първата част. Опитваме се да композираме музика, която да подхожда на текстовете. Същото е и с този албум. Нашата цел беше да създадем музика, която да подхожда на текстовете и историята на тези войници по оптимален начин.

Признавам, че в този случай мисля на първо място като фен и след това като обективен журналист, но прав ли съм да мисля, че разликата между “Operation: Mindcrime II” и “American Soldier” е, че върху предишния албум тегнеше огромното бреме на първия “Operation: Mindcrime”, докато сега това напрежение липсва и ми се струва, че именно затова “American Soldier” звучи по-освободено и вдъхновено?
- Мисля, че се доближаваш до истината в много голяма степен. Въпреки това трябва да подчертая, че напрежението не е върху бандата, а върху феновете. Хората познаваха първата част на “Operation: Mindcrime” и правеха сравнения между двете части, като ги претегляха една срещу друга. Това за мен е безсмислено. Защо? Аз не бих го направил. При “American Soldier” това няма как да се получи, защото няма първа част на албума, според която да бъде съпоставян. Но наистина за нас като група това напрежение не съществува. Ние просто творим заедно без да се интересуваме от мнението на другите, защото то не означава нищо за нас. Музиката е форма на изкуство, а изкуството е нещо напълно субективно. Няма добра и лоша музика. Музиката е просто музика. Ти можеш да съдиш единствено от своята собствена гледна точка. Всеки има различно мнение.

В новия албум има поне 3 или 4 парчета, които са много смели, заредени с емоция и уникални като атмосфера, сякаш извадени от класическия “Rage For Order”. Песента “Unafraid” например, няма куплети в общоприетия смисъл и въпреки това е страхотно парче. Съгласен ли си с мнението ми, че новаторството и чувството за уникалност е отново в QUEENSRŸCHE след 15 години отсъствие?
- Конкретно за тази песен подходихме много индивидуално. Решихме, че в този случай ще е много по-ефектно да използваме директно записаните интервюта с войниците, вместо да пиша куплети, базирани на казаното. Така, че изоставихме общоприетия куплет и мисля, че се получи. Така припева звучи много по-мощно и епично. Беше забавно да създадем нещо подобно.

Джоф, ще ни кажеш ли нещо за промяната в състава на групата? Майк Стоун вече не е с вас а новият китарист за турнето се казва Паркър Лундгрен. Какво трябва да знаем за него?
- Паркър е много талантлив, млад музикант. Той е още на 20 и няколко години. Първият път когато го срещнах ме впечатли с това, че е много сериозен и навътре в музиката. Работеше с часове всеки ден. Когато го помолих да ми помогне за записите на соловия ми албум, той дойде напълно подготвен и научи цялата група, която бях събрал как да свирят песните. Така че когато Стоун напусна, решихме да направим репетиция с Паркър, а той отново се появи напълно подготвен – знаеше всички наши песни! Страхотна находка е, а освен това е местен и това прави репетициите по-лесни.

На турнето планирате да свирите 3 „сюити” от парчета от “Rage For Order”, “American Soldier” и “Empire”. Това ли е усещането ти за новия албум – че трябва да заеме място в сърцата на феновете някъде между “Rage For Order” и “Empire”?
- О, не, не. Фокусирани сме върху новия албум. Нямаме търпение да свирим песни от него, а ще свирим и “Rage” и “Empire”, защото са фаворити на феновете и получаваме много писма със запитвания да свирим песни от тях. Така че всъщност го правим заради феновете.

Оптимист ли си, че новия албум ще постави QUEENSRŸCHE отново тама където ви е мястото – като лидери на прогресив метъл сцената?
- Много съм въодушевен от този нов албум. Това е самата истина, но не съм настроен съревнователно. Не мисля за музиката като за спорт. Не мисля за лидерство, за позиции в класациите, продажби и т.н. Ако трябва да дам отговор на въпроса ти – не. Хаха. Но всички в групата сме развълнувани от новия албум и очакваме да го представим на живо.

Ти си легенда сред рок певците. Ще ни кажеш ли как успяваш да поддържаш гласа си във форма през всичките тези години?
- Ами всъщност не знам, хахах! Не съм се замислял. През годините съм срещал музиканти, които са полагали грижа, носят винаги шалове, говорят тихичко през цялото време, за да се пазят, но аз го смятам за прекалено. Ако чак толкова се тревожиш за това, в крайна сметка може да се превърне в проблем. Аз си живея живота и му се радвам, защото е толкова кратък. Опитвам се да бъда здрав и да поддържам тялото си във форма, защото от това зависи и гласът ми. Това е достатъчно.

Ами желая ти да имаш музикалното дълголетие поне на добрия ти приятел Рони Джеймс Дио. Кои всъщност са най-близките ти приятели сред музикантите?
- Разбира се Рони е много близък приятел на групата. Прекрасен човек, който чувстваме като по-големия член на семейството. Той е на сцената от толкова дълго време и все още твори. Той е човек, който е направил кариера от това, че винаги е бил творец. Това значи много. При музикантите често се случва така, че се скриваме зад професионализма си и сякаш се обграждаме с невидима стена. В днешни дни, да си музикант значи постоянно да работиш и да се занимаваш наистина професионално с музиката и затова нямаме достатъчно време да се срещаме просто ей така с други музиканти. Когато сме на турне обаче, винаги когато свирим в някой град, каним на сцената някой музикант от публиката, който има желание да посвири с нас. Така понякога се получават интересни джемове и е забавно за нас, както и за публиката.

Благодаря за интервюто, Джоф. За мен беше чест. Благодаря също като фен за страхотния нов албум.
- И аз благодаря за вниманието. Наистина бих се радвал да дойдем тази година в България – крайно време е!

Стоян Цонев
Радио Z-Rock

AMORPHIS – “Skyforger”

Трябваше ми само едно слушане, за да разбера, че Amorphis отново не изненадват. В добрия смисъл на израза. Безпрекословните лидери на финландската екстремна сцена издават новия си албум “Skyforger”, който е поредната комбинация от чудесни парчета и невероятна обложка.

Ако някой от вас все още асоциира Amorphis със звученето на “Tales From The Thousand Lakes”, то трябва да спомена, че през 2009-та финландците са много по-мелодични, по-„рафинирани” като звучене, с много по-малко ревящи включвания на вокалите и като цяло ….някак по-предсказуеми. Всъщност ето това е единственият минус и на този и на предишният албум: предсказуемостта. Без в никакъв случай да е скучен албум, “Skyforger” предлага 10 много приятни за слушане композиции, които обаче са композирани без изключение по една и съща формула. А това означава, че дори само след 1-2 слушания вече няма какво ново да откриеш. Липсва тръпката.

Все пак, фактът си остава, че това което правят Amorphis днес, е недостижимо като класа за повечето групи в стила. Чуйте “Skyforger” защото си заслужава, а освен това съм сигурен, че не всеки е мрънкалник като мен :)

7.5/10

Българската риба

От Станислав Стратиев

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева,
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон.
Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар.
Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им - пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати.
Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през
Босфора и не през Вашингтон, а през тигана

Концертът на CIRCLE II CIRCLE, MANTICORA и BURNING BLACK на 17 май в София

Снощи реших да се възползвам от поканата на адаша от Abv Pro и да посетя хедлайнерския концерт на соловата група на Зак Стивънс, който познаваме добре като един от певците на SAVATAGE. Поради слабия интерес (имаше около 150 души), шоуто бе в клуб „Болярка", вместо в доста по-големия Blue Box, но пък това допринесе за по-интимна атмосфера.

Италианците BURNING BLACK откриха с химнов, но и доста шаблонен пауър/ спийд метъл. Очаквано незапомнящи се, но пък добри за подгряване… Следващата група бяха датчаните MANTICORA, чиито албуми бях слушал, но не твърде задълбочено. Още с първия риф обаче, северняците накараха и мен, и Бате Харо (от Art BG) и Митко Риков (от списание „Про-Рок") да закуфеем като бесни. Невероятно кадърен китарист и силно сценично присъствие на вокалиста, в комбинация със страхотни мелодии, много тежка ритъм секция и чудесен звук превърнаха MANTICORA в гвоздея на вечерта и накараха публиката да избухва в овации след края на всяка песен. Накараха ме да преслушам пак албумите им.

В 21.30 удари часът на CIRCLE II CIRCLE. За втори път в България се насладихме на кристалния вокал на Зак. Въпреки това, всяка следваща песен, за съжаление, се вписваше в общата еднообразност на музиката на тази група и още веднъж затвърдиха впечатлението ми, че ако не беше името на Зак Стивънс и безспорно страхотния му глас, едва ли някой щеше да е чул за CIRCLE II CIRCLE. Скука и досада в очакване на това, заради което бяха дошли 90% от присъстващите – бисовете от творчеството на големите SAVATAGE. Е – в края на концерта дочаках "Edge Of Thorns", но не знам дали беше достатъчна причина за мен да изтърпя целия сет на CIRCLE II CIRCLE.

Дано очакваният реюниън на SAVATAGE със Зак да се случи по-скоро и разбира се, да видим и тази легендарна група в България.

На тръгване, не пропуснах да подхвърля на китариста на MANTICORA, че за мен те трябваше да бъдат хедлайнери тази вечер и с чиста съвест започнах нощният си поход с „двойката" към вкъщи :)

Снимките са от сайта на Metal Katehizis

Концертът на HAMMERFALL, SABATON и BLOODBOUND в София

Перфектният начин да завършиш досадната работна седмица – класическо хеви с много мелодия и чудесни сола от три чудесни шведски групи – HAMMERFALL, SABATON и BLOODBOUND. Нямаше как – трябваше да се пийнат няколко бири с приятели преди да се внедрим в тълпата пред залата в 19.15 и.... да си останем там още доста време. Не знам защо пак стана така. Уникално бавно пропускане на публиката, което, за огромно мое съжаление, доведе до това, че пропуснах BLOODBOUND, а те бяха от основен интерес за мен. Жалко. Приятно впечатление направи факта, че имаше мърчандайз и на трите групи, на поносими цени, а BLOODBOUND дори предлагаха за продажба все още неиздадения официално нов албум “Tabula Rasa”. Митко Риков от списание „Про-Рок” ме ядоса, докладвайки, че бандата е забила страхотно и най-сетне се настанихме на прилична височина на трубуните, откъдето гледката и звука бяха оптимални.

Към 20.15 на сцената излязоха SABATON – тъкмо навреме, тъй като почти цялата публика вече бе успяла да влезе в залата. Абсолютен фурор. Така бих определил гостуването на мелодичната епик хеви група, с песни изключително на военна тематика. Лично мое мнение е, че ако търсите качествена кръстоска между MANOWAR и NIGHTWISH – това е вашата група. “Ghost Division”, Attero Dominatus”, “Art Of War”, “Primo Victoria” разтърсиха залата, която буквално избухна от възторг. По-радушен и екзалтирен прием на чужда група, свиреща в зала, не съм виждал досега! Явно и SABATON не бяха свирили пред подобна публика, защото умряха от кеф и благодаряха през 3 минути. Очакванията, че SABATON предизвикват у българските фенове не по-малък интерес от хедланърите, се оправадаха напълно и този концерт се оказа грандиозен успех, що се отнася до посещаемост, реакция на публиката и сценично шоу. Разликата с концерта на KREATOR в същата зала преди 2 месеца беше потресаваща....

В 21.45, след кратки приготовления, сценичния декор се разкри в пълния си блясък, за появата на HAMMERFALL, които забиха “Punish And Enslave” от последния си албум “No Sacrifice, No Victory”. Рифовете започнаха да „режат” по един така характерен олдскуул начин, в пълен контраст с по-достъпния клавирен звук на SABATON. Изявявайки се като истински хедлайнъри на това турне, HAMMERFALL бяха приготвили красиви декори, съчетани с ценично поведение и професионализъм от всички музиканти, говорещи за добре смазана машина и навръх всичко това – перфектното вокално изпълнение на Joachim Cans. Заредиха се стари и по-нови класики – „Crimson Thunder”, “Legion”, “Natural High”, “Heeding The Call” (тук публиката озверя), “Any Means Necessary”, “Renegade” (тук озверя на квадрат)… Публиката прие с отворени обятия HAMMERFALL, които напълниха душите ни с качествен класически метъл, много настроение и позитивно послание. Имаше интересна светлинни ефекти, страхотни китарни и барабанни сола, майтапи на Cans с публиката и колегите си.

Поздравления за организаторите от ABV Pro, които успяха да докарат тук такъв силен пакет от групи и да оставят още един незабравим спомен в родните фенове, които вече не ходят по всички концерти, а в този преситен пазар на 2009 година, избират най-качественото. Какво по-силно доказателство за успеха на един концерт от препълнената зала „Универсиада” вечерта на 10 април?

HEAVEN & HELL - "The Devil You Know"

Най-после! 14 години чакане на нов студиен албум от една от най-великите метъл банди са много време. Наистина бях загубил всякаква надежда, че можеда чуем нещо ново от Black Sabbath. Родилните мъки начело с Ozzy в състава продължиха близо 9 години, с яловия резултат от 2 записани (“Selling My Soul”, “Psycho Man”) и едно дори незаписано в студио парче, което беше изпълнявано на единия от Ozzfest-овете (“Scary Dreams”).

През това време все така излизаха студийни албуми с авторски парчета както от соловата група на Ozzy, така и на колаборацията между Tony Iommi и Glenn Hughes. Dio продължи да издава бледи копия на зверските албуми от 80-те и всеки фен на Sabbath започваше да се пита защо толкова талант остава ненапълно реализиран. 17-годишният въпрос дали Dio и Iommi могат отново да работят заедно, намери своят отговор когато преди 2 години излезе сборният албум на Black Sabbath – “The Dio Years”, в който „третото пришествие” на състава Ronnie James Dio, Tony Iommi, Geezer Butler и Vinny Appice се отчете с цели 3 чисто нови студийни парчета. Когато година по-късно дойде и новината, че четворката ще запише нов студиен албум под името Heaven & Hell, мечтата ми се сбъдна. Започна чакането. Тягостното, мъчително очакване да се случи нещо толкова желано продължи 14 години (от последният студиен албум на Sabbath – “Forbidden”) и приключи в края на миналия месец.

“The Devil You Know” – едва ли можеха да изберат по-подходящо заглавие за първият албум на многозначително кръстената Heaven & Hell група. Многобройните въпроси защо групата не ползва легендарното име на Black Sabbath, останаха някак без категоричен отговор. Но четейки книжката към диска, виждам, че Iommi е благодарил от сърце и на своите дългогодишни приятели... Ozzy и Bill. Дали това значи, че вратата за нов студиен албум на Black Sabbath с Iommi, Butler, Osbourne и Ward остава отворена? Само времето ще покаже.

Първият албум на версията на Black Sabbath с Dio от 17 години насам (когато излезе силно подценявания от много хора, но много обичан от мен риф-парад “Dehumanizer”), започва изключително злокобно с “Atom & Evil”. Iommi започва да забива рифове като нажежени пирони в главите ни още от първата минута, а още първата изпята строфа ме убеждава, че тук Dio е дал всичко от себе си. Такива надъхани и мрачни вокали не бях слушал от него от “Strange Highways” насам. “Atom & Evil” определено е едно от парчетата с най-прокобна и ужасяваща атмосфера, които съм чувал от дълго време насам и заявка за това какво ни чака до края на албума. “Fear” започва като валяк, с риф, който Bolt Thrower превърнаха в запазена марка на творчеството си. Отново уникални вокали, много епична атмосфера и онзи бас..... Butler свири като развилнял се носорог през всичките 54 минути на този албум и всяка една от 10-те песни е живо свидетелство за химията между него и Iommi и взаимното удоволствие и порочна наслада, които тези двама велики музиканти изпитват от свиренето заедно. Пилотният сингъл и видеоклип от албума “Bible Black” е почти 7-минутен тържествен епос, с прекрасни текстове и отново безумни рифове от Iommi. Не искам да забравя и големия Vinny Appice – без да демонстрира Lombardo-вски еквилибристики, с един до голяма степен минималистичен стил, той допълва по перфектен начин ритъм секцията или ако трябва да съм още по-прецизен – свири по начин, който доизгражда и допълва всяка една композиция, без да се натрапва.

“Double The Pain” някак напомня за 90-тарските албуми на Dio с по-провлачен риф и ядосани вокали, а “Rock And Roll Angel” е един от акцентите в албума, в който Iommi прави най-красивото си соло. “The Turn Of The Screw” се запечата в съзнанието ми веднага и все още е едно от любимите ми неща в албума. Мачкащ риф, запомнящ се припев и класическа постройка и структура на куплети и пред-припев – Sabbath могат да превърнат нещо звучащо толкова банално в изкуство, което ще си остане недостижима висина за стотици групи. По-бързите, рокерски парчета в албума са “Eating The Cannibals” и “Neverwhere”, но тяхното по-жизнено настроение и скорост на свирене някак остават „удавени” в мрачната атмосфера на останалите 8 парчета. Между тях е сложено още едно показно за таланта на дуета Iommi-Butler, със заглавие “Follow The Tears”. Тук вокалите на Dio отново са невероятни, а решението на бандата да включи парчето в лайв-сета си за настоящото турне е много подходящо. “So if you want to know where I’ve been hiding all these years – follow the tears” – пее Ronnie, и следвайки сълзите, които водят през „вещерското” “Neverwhere” се озоваваме в ада, наречен измамно “Breaking Into Heaven”. Закриващото този албум музикално богохулство започва с толкова злобен и тежък риф на Iommi, че се стреснах да не излезе от високоговорителите, налагайки ме с китарата си. Цялата песен е построена върху редуването на куплетите и тържествения пред-припев, свързани от рифовете на Iommi и уплътнени и втежнени до крайност от Butler и Appice (който като че ли пробва колко силно може да удари барабана, без да се спука). Гениално парче!

С такъв край на “The Devil You Know” – “Breaking into Heaven, changing the rules, Breaking into Heaven, get ready for war”, четиримата сякаш ни казват, че през тези 17 години са огладнели. Гладни за метъл. Такъв, какъвто само те са в състояние да композират и изсвирят. Тревата на стадиона в Каварна още не е поникнала след рифовете на Iommi преди 2 години, а Heaven & Hell ни предупреждават да се готвим за война. Те вече я започнаха в Южна Америка. Аз съм готов – а вие?

9/10

QUEENSRŸCHE - "American Soldier"

Well, well…. Here we come to the 10th studio album with original recordings from the one and only progressive metal mammoth that is QUEENSRŸCHE.

"American Soldier" tells the story of people whose lives have been permanently scarred with the experience of war. The authenticity of the story is carried to the listener as only Geoff Tate is capable of, since he has done a research of his own and interviewed numerous soldiers, including his own father, so that he could live inside the story as well.

There is no doubt that QUEENSRŸCHE have always been capable of doing their ideas justice by writing clever and deep lyrics. However, during the last 15 years, the same could not be said of the music. The 'ryche have sealed their names in gold only in 1988, with the immortal "Operation: Mindcrime", but since the beautiful "Promised Land" album, the fans have diminished greatly and the only reason was the deteriorated quality of the music, which, let's face it, was impossible to stand on par with the stuff released before 1994. OK, until now.

What makes me happy as a diehard fan of the band is that "American Soldier" stands on its own, with its own musical and lyrical identity, and it is hard to draw comparisons with other albums. There is a bit of everything I like and love about this band – crushing atmosphere and emotion throughout the whole album, unbelievable bombastic choruses (15 years have spent until a new song by the band has sent shivers down my spine, and now "Unafraid", "At 30,000 Ft." and "Home Again" did it), the oldschool, classic guitar solos by Michael Wilton and the oh-so-needed fluff of experimentation and bold originality that was sorely missed lately (the amazing use of saxophone in "The Killer" and "Middle Of Hell"). There are two incredible emotional ballads – "Remember Me" (which has a 60's vibe to me) and "Home Again" (with a haunting and really sad vocal duet between Tate an his daughter).

Tate's voice is really strong and deep. Yes, he doesn't do THAT hi-register wail we know so well, but that doesn't mean the vocals are not stellar. I was also really impressed with the solid and boosted sounding of the rhythms section, which makes the atmosphere of the album even denser. Second guitar player Mike Stone is out and already replaced in the live line-up by Parker Lundgren, but is not missed at all, since Wilton has recorded all the guitars in the album.

"American Soldier", all in all, is an album that needs to be listened to and experienced in its entirety. I really hope that the band will try and play it at selected venues as a whole. As a conclusion, I have to say that I was really scared of listening to this new album. Aren't we all like that when we get a new album by one of our favorite bands? Scared that my high expectations will not be fulfilled once again. Well, if you feel exactly like I did, as the album's closing words say: "Don't be afraid".

8.5/10

JUDAS PRIEST – “Nostradamus”

Самото име на групата буди страхопочитание и звучи като някаква мантра – „джудас прийст”… Нов албум на тези легенди е събитие от огромно значение за рок сцената – без значение от конкретните му музикално достойнства – просто СЪБИТИЕ.

Ще подходя към това ревю максимално безпристрастно, въпреки че многократно преди съм давал изключително субективни оценки на нови албуми на любими мои групи (за което не съжалявам). “Nostradamus” беше чакан от всички фенове на качествения рок с огромно нетърпение в продължение на няколко години, през които напрежението и очакванията станаха свръх-големи и на практика – неизпълними. Всички, в това число и аз, очаквахме двойната концептуална творба посветена на живота и предсказанията на Мишел Дьо Нострадам да „помете” с класата си всички досегашни издания не само на Джудас, но и на други метъл величия. Равносметката? Ами не ги помете.

“Nostradamus” е един страхотен хеви метъл албум, изсвирен с плашеща прецизност и демонстриращ за пореден път уникалният гласови диапазон на Роб Халфорд. Това е. Ни повече, ни по-малко. Този албум няма да влезе сред 10-те най-силни албума на десетилетието, което не го прави по-малко качествен сам по себе си. Приемам двата диска, озаглавени “Nostradamus” като едно излияние от страна на музикантите от групата и илюстрация на техните музикални и лирически търсения в този момент – 2008 година. Това са искали да направят и го правят, защото те са Judas fuckin’ Priest. Те са се доказали като лидери от през 70-те и вече няма нужда да се доказват пред никого, най-малкото пред журналистите (което всъщност е ирония, защото наскоро Джудас бяха номинирани в 2 категории за Грами).

Като основен (и вероятно единствен) недостатък на албума бих посочил твърде раздутото му времетраене, което в резултат „сервира” на слушателя 20 минути, които са абсолютен пълнеж. Не мога да се съглася с Халфорд, че това времетраене е било неизбежно и допринася за цялостната атмосфера на албума. “Dawn Of Creation”, “Awakening”, “The Four Horsemen”, “Sands Of Time”, “Peace”, “Solitude”, “Shadows In The Flame”, “Hope”, “Calm Before The Storm”…. ами…айде нямаше нужда.

От друга страна, има невероятни попадения, които се нареждат сред най-доброто сътворено от Judas Priest в близо 35-годишната им кариера. Кулминацията на “Revelations” ме кара да настръхвам всеки път когато слушам това парче – ВСЕКИ ПЪТ, “Death” е една от най-прокобните, пропити със сабатска атмосфера композиции които съм чувал, с УНИКАЛНИ вокали на Халфорд, достигащи истинско кресчендо, “Persecution” и “Nostradamus” са съвършените хеви метъл скоростни химни в стил най-доброто от “Painkiller”, “Exiled” и “Alone” демонстрират една по-меланхолична музикална картина (още веднъж – Роб Халфорд е великан – абсолютен великан!), а “Conquest” и “Future Of Mankind” са едни от най-разчупените, прогресарски и изпълнени с божествени мелодии парчета. “Visions” пък си я пуснахме в колата сигурно 20 пъти поред на път за фестивала в Ловеч това лято….

В заключение, не искам да се повтарям, но ще кажа, че на този етап от кариерата си, Judas могат да направят всичко. Да, искам да чуя още един толкова изпълнен със злоба албум като “Painkiller” но гениалните албуми затова са гениални, защото е много вероятно да не бъдат повторени никога… Все пак в края на тази година си мисля – не са ли именно Judas Priest една от групите които могат да са гениални и повече от веднъж в кариерата си?

8/10