"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

W.A.S.P. - "Babylon"

Преди за започна това ревю си зададох простичкия въпрос „Мога ли да бъда обективен в преценката си?” и си отговорих още по-просто „Не, не мога”. Така е с 4-5 групи, които са ми твърде любими. Човек е пристрастен и това не е нещо ненормално.

Въпреки тази условност, този път отново ще направя опит да погледна на новият албум на W.A.S.P. леко дистанциран от фенщината си.

“Babylon” е изсмукан от пръстите и издаден насила албум. Да – това наистина са мои думи, хаха. Факт е, че от 9 парчета, само 7 са авторски и наистина не намирам особен смисъл кавърите на “Burn” и “Promised Land” да са част от редовна версия на нов албум, а не просто бонуси към лимитирано дигипак издание.

Парчета като „Seas Of Fire” и “Thunder Red” са посредствени. Шокирах ли ви още повече с това свое мнение? Нали бях върл и умопомрачен фен на W.A.S.P.?

Така е. Все още съм. Дори още по-голям. И ще ви кажа защо. Причината са песни като “Crazy”, “Live To Die Another Day” и “Into The Fire” , които са звуково изражение на запазената марка на класическия W.A.S.P. химнов хеви метъл – страхотни мелодии и припеви, много енергия и чудесни емоционални вокали от вездесъщия Блеки Лоулес. Дотук – какво толкова, ще си кажете?

Ами просто никой друг освен W.A.S.P. не може да сътвори композиции с дълбочината и въздействието на “Babylon’s Burning” и “Godless Run”. Тук вече става дума за хеви метъл от извънземна класа. Може би отстрани изглежда простичко да се издава албум след албум по една формула, която привидно се повтаря. Разликата между добрите и легендарните групи обаче е способността да докоснат слушателя с нещо. Така, както Блеки и неговите момчета ме докоснаха за пореден път и ме накараха да настръхна, дори и само с тези 2 парчета.

Не съм максималист. Това ми е достатъчно да съм щастлив от новия W.A.S.P.

7.5/10

Интервю с Blackie Lawless от W.A.S.P.

Здравей Блеки! Радвам се да си говоря с теб отново. Поводът е новият албум на W.A.S.P. “Babylon”, чието анонсиране беше изненада за мен. Никой не очакваше нов албум точно сега. От „лесните” или от „стресовите” албуми беше “Babylon” от композиционна гледна точка?
- А пък аз искам да те попитам – защо това е била изненадваща новина за теб?

Защото около W.A.S.P. имаше тотално информационно затъмнение. Единствено във facebook се появи една новина във връзка с едно артуърк състезание. Нямах никаква представа, че сте в студио и записвате нещо ново.
- Май разбирам какво имаш предвид. По-рано през годината започнахме работа по албума и мисля, че ме познаваш достатъчно, за да знаеш, че нещата, които правя са в пряка връзка с това как се чувствам в момента. Помислихме дали е ОК да направим нов албум и решихме, че след като са минали 2 години от последното ни турне в Европа (без да броим фестивалите), моментът е подходящ.

Прес-информацията казва, че “Babylon” е концептуален албум, базиран на библейската интерпретация за Четирите конника на Апокалипсиса. Струва ми се обаче, че това не е тема, която обвързва всички парчета в албума. “Crazy” например е явно изключение. Какво можеш да ни кажеш за текстовото съдържание на албума?
- Първото парче, което създадохме беше “Babylon’s Burning” и то определено зададе настроението за това как ще звучи целия албум. Това, което ме провокира за текстовете на този албум бяха няколко срещи на лидерите на ЕС отреди година по повод глобалната финансова криза. Те говореха, че трябва да имаме свят с едно правителство, една политическа система и единна валута и като ги слушах си зададох въпроса – Тези чели ли са Библията? Защото това, за което ставаше дума в изказванията им са си библейски предсказания. А само преди няколко седмици слушах отново някакъв европейски лидер в Брюксел, който разправяше, че обмисляли да сложат микрочип на всеки гражданин на ЕС до 2018 г. Побърках се.

Това звучи страшничко…
- Мисля, че се досещаш какво значи това! Започнах да разучавам в подробности Книгата на откровенията, както и други библейски предсказания . Сетих се също, че преди 20 години, в албума “The Headless Children” бях написал текста: “Four horsemen sit high up in the saddle
And waiting and ride the bloody trail of no return”. Помислих си, че в днес сме в подобно положение по отношение на това накъде отива света, както преди 20 години. Албумът не е концептуален, но има някои свързващи идеи – в парчето “Thunder Red” например. Според описанието, Четирите конника са блед, черен, червен и бял. В книгата на откровението се казва, че бледият ездач и конниците му пеят “Вавилон гори”.

“Dominator” беше огромен успех не само сред феновете, но и според специализираната метъл преса. Съгласен ли си с мен, че “Babylon” следва много подобна формула що се отнася до композиционни похвати и особено подреждане на песните?
- Мммм….не. Защото когато имаш ударно парче, което звучи добре като сингъл, обикновено го слагаш в самото начало. Примери за такива парчета, са както “Mercy” в предишния, така и “Crazy” в новия, както и примерно “I Wanna Be Somebody” в първия албум. Много групи постъпват по този начин. Има нещо, което осъзнах чак когато започнах да подреждам парчетата, а това беше в последния ден на мастерирането, и то е, колко много „огън” има в този албум!!!

Хахах! Да!!!! Това беше и моето първо впечатление….
- Но аз не го осъзнавах до последния момент. Почти във всички заглавия на песните се съдържа или думата „огън” или „горене”. Когато работя по нов албум, правя парчетата едно по едно, без да се стремя да градя някаква обобщена визия за всички парчета в албума. Изключение е само когато работя по нещо като “The Neon God” или “The Crimson Idol”. Така че, ако говориш за някакви прилики във формата на двата последни албума, освен тази с първите им сингли…. не бих казал. Но за повторението на „огън” в песните се замислих доста сериозно и дори имаше вариант да сменя заглавията! В крайна сметка оставих така, както исках в самото начало всичко, включително и заглавието на албума, защото исках да го обвържа с идеята си за издигането наново на Вавилон и т.н. Точно това е причината да сложим именно в този албум кавъра на DEEP PURPLE - “Burn”. Бяхме работили по това парче още за предния албум, но не беше нещо сериозно. Сега реших, че парчето е перфектно за този албум и го довършихме.

Предвиждаш много точно следващия ми въпрос, който е точно за решението ти да включите 2 кавъра в новия албум. Освен “Burn”, другото парче е “Promised Land” на Чък Бери. А тази песен защо решихте да я направите за “Babylon”? Не е много типична за звученето на W.A.S.P.
- Винаги съм обичал това парче. Когато погледнах всички останали песни, които направихме за този албум, а ние записахме общо 15, реших, че заглавие като “Promised Land” се връзва перфектно, още повече че беше първото записано в студиото парче. След като довършихме албума, реших, че в края на пътуването сред библейските предсказания, е логично да се озовем в Обетованата земя. Пасна си перфектно. Обикновено не бих сложил два кавъра в нов албум, но сега се получи естествено.

Разсъждавайки като фен, се замислям над това, което сподели току що и си мисля – защо по дяволите, след като сте записали 15 парчета, в крайна сметка в новия албум се озовават само 7 нови W.A.S.P. композиции?
- Това е защото обръщаш прекалено много внимание на това кой точно е автора на парчето, а не просто дали парчето е добро само по себе си и дали пасва на албума. От гледната точка на музикант, не мисля така. За мен музиката е само 2 вида – добра или лоша. На кой му пука за авторството на парчето? Сложих кавърите, защото исках да ги запиша. Надявам се хората да ме разберат, както и да осъзнаят, че новите албуми са застрашени от изчезване. Ще има все по-малко нови албуми, защото групите просто не продават толкова бройки в днешно време. В последно време групите правят турнета, в който свирят песни само от двата си най-известни албума например. И ето – вече няма нужда да записват нови албуми. Затова всеки нов албум, който направим, ще бъде нещо, което наистина искаме да издадем по начина, по който смятаме за реден. Дано това отговаря на въпроса ти.

Пак предвиждаш част от следващия ми въпрос. Някои от феновете на W.A.S.P. недоволстват от това, че на всяко турне обикновено свирите едно неизменно ядро от 6-7 едни и същи парчета и много рядко изпълнявате като част от сетлиста си нови или отдавна забравени класики. Съгласен ли си с такова мнение?
- Хмм… това е въпрос, който разискваме и вътре в групата, но това, което е важно да се разбере е, че когато си на световно турне, в рамките на което свириш пред сумарно половин милион души, трябва да си дадеш сметка кои парчета са най-желаните от по-голямата част от тези хора. Защото мога веднага да ти кажа, че ако се качим на сцената и не изсвирим “Wild Child” или “I Wanna Be Somebody”, тълпата ще вдига бунт всяка вечер! Ако питаш някой закоравял фен, той естествено ще иска да слуша само някакви апокрифни Б-страни, хахах! Нещо, което не е чувал преди и повярвай ми – аз разбирам това. Трябва обаче да се съобразяваш с мнозинството от феновете, без значение какво мислиш самият ти като творец. Трябва да си много внимателен в това отношение, защото в един момент много хора ще започнат да се оплакват. Няма как да угодиш на всички. Четох ревюта за концерти от едно от последните турнета на IRON MAIDEN, когато свириха повечко парчета от актуалния си албум и много хора се оплакваха. Така че никога не можеш да задоволиш всички предпочитания. Все пак хората плащат пари, за да те гледат и трябва да се съобразиш с вкусовете им.

От доста време съм любопитен и искам да те питам за нещо, което прочетох в едно интервю със SLAYER. Там Кери Кинг посочва като свой най-лош спомен от турне на групата това, на което са съпорт на W.A.S.P. през 1986-та година. По-специално твърди, че ти си се държал с тях като боклуци. Каква е твоята гледна точка?
- Нямам абсолютно никаква идея за какво говори той. Това е било толкова отдавна и освен това ми се струва, че въпросното турне се отрази доста добре на кариерата на SLAYER. Не знам….трябва да питаш него. Явно има някакъв проблем.

Явно се потвърждава мнението ми, че си доста противоречива личност.
- Щом настояваш.

Блеки, W.A.S.P. ще бъдат в България за четвърти път на 17 ноември. Групата и специално ти сте с култов статус тук. Всички промоционални билети са вече разпродадени. Какви обикновено са твоите очаквания за концертите в Източна Европа? Реакцията на феновете вероятно е доста по-различна от тази на немските или английските фенове например…
- Моето лично впечатление е, че в източните страни феновете са по-агресивни и по-ентусиазирани дори от американските. Причината вероятно е в това, че феновете в западните страни са били предпазени от всичко това, което се е случвало на изток през годините. Точно затова феновете на изток ценят толкова много фактът, че някоя група ги посещава. Спомням си добре първият път когато бях в тази част на Европа и сериозно си помислих, че ще срутят залата. За една група, която е била на турнета от толкова дълго време е наистина вдъхновяващо да видим нещо такова. Истинско удоволствие е да се вгледаш в лицата на хората и да видиш тези изражения на искрена радост. Има огромна разлика с други фенове, които са гледали всичко поне по 20 пъти и не оценяват нещата така, както вие.
Последен въпрос. Как се развиват нещата около плановете ти да издадете DVD от турнето “The Crimson Idol Tour”?
- Ще бъде факт. Има още работа по него, която нямах достатъчно време да довърша, тъй като работех по “Babylon” от февруари насам. Искам DVD-то да бъде перфектно – и според мен и според феновете. Хората, които ме познават знаят, че няма да позволя да бъде издадено нещо, което не е перфектно. Надявам се, че ще излезе догодина. Проблемът е, че искам да има специална опция, при която феновете, които гледат филма да могат да променят картината по определен начин. Трябва да разбера дали това ще е възможно, защото би било наистина нещо яко.

Стоян Цонев
Радио Z-Rock