За пореден път се убеждавам, че колкото по-голяма (ама истински голяма и призната от всички) звезда е някой музикант, толкова по-земно, непринудено и учтиво се държи той с медиите и феновете. Роб Халфорд е олицетворение на това какво представлява един голям професионалист и човек и индиректно, чрез поведението си, отговаря на незададения въпрос - "Как всъщност се изминава пътят от това да си звезда, до това да си.... легенда?". Дами и господа: THE METAL GOD!- Здравей, Стояне – как си? Обажда се Роб Халфорд.
Добър вечер, мистър Халфорд! Аз съм добре, но тук времето е ужасно – цял ден вали…- Хм… интересно, защото при мен, въпреки, че съм в Калифорния, също вали цял ден.
Значи се чувстваш донякъде като у дома си в Англия.- Може да се каже, да. С теб сме в двата края на този странен, дъждовен Бермудски триъгълник.
За мен е чест да си говоря с теб за първи път. Можем ли да приемем новият ти албум “Made Of Metal” като едно логично следствие на албума с коледни песни от миналата година?- Благодаря ти за възможността да говоря за предаването „Бруталика” по Z-Rock, България. За нас е страхотно да композираме нови метъл парчета, след като минаха няколко години от издаването на “Crucible”. Това, което правим, е да се представим пред феновете с нашата визия за това как трябва да звучи метъла през 2010-та. Прав си, че албумът има много класическа рок и метъл атмосфера, но всъщност никога не знаеш как ще се получи един запис, докато не подредиш всички парчета едно след друго и ги преслушаш. Мисля, че новият албум е близък по звучене до “Resurrection” и предполагам, че феновете ни са си отдъхнали с облекчение след последното ни издание, въпреки, че за мен бе огромно удоволствие да запиша коледния албум. Надявам се повечето ни фенове все пак да са го приели заради идеята, която представлява – да чуят за първи път малко коледна музика от HALFORD. Все пак – ето, че сега се завръщаме към истинския метъл дух с
“Made Of Metal”.
Групата ти е съставена от много уважавани музиканти и истински професионалисти, а албумът звучи много хомогенно. Как постигнахте това?- Крайният резултат при всяко метъл издание е следствие на отборна работа на колегите ти музиканти, на продуцента и инженерите, при смесването и мастъринга, при работата на издателската компания. Например, всички имат някакви познати в медиите и удрят по едно рамо при промоцията на албума. Заедно с най-важното – феновете, всички сме част от усещането за метъл духа и метъл обществото. След работата на толкова много хора, е удовлетворение да видиш крайният резултат. Късметлия съм, че съм заобиколен от наистина талантливи, енергични и целеустремени хора, които се чувстват същото, което и аз, правейки моята музика.
Нека те питам нещо за едно от парчетата с най-личен текст – “Twenty – Five Years”. То ми е любимо в албума. Каква беше целта ти като творец, записвайки тази песен?- Това, което се опитвам да правя в соловите си проекти е да дам израз на моето лично разбиране за заобикалящия ме свят, част който си и ти, и всички мои фенове в България, и всички слушатели на “Бруталика”. Наблюдаваме това, което се случва около нас и реагираме на него – говорим, дискутираме, а някои от нас пеят за това. Нещо друго, което имам възможност да направя с групата HALFORD е да отида на още по-дълбоко и лично ниво. С това парче се опитвам да обясня на феновете си някои неща, които са ми се случили преди 25 години. Тогава имах проблеми с алкохола и наркотиците. Някои от нас спечелиха тази битка, а други не можаха. Трети пък и до днес живеят по този начин и се чувстват ОК, но за мен това беше много тежък период от живота ми. Успях да го преодолея и в продължение на 25 години съм чист и трезвен. Вече не употребявам алкохол или наркотици, защото ако не бях спрял, можеше да съм мъртъв още преди 25 години. Така че просто исках да разкажа историята за това, което съм преживял в този период от живота си и да бъда колкото е възможно по-искрен.
Ти се завърна в JUDAS PRIEST малко след като излезе албума ти “Crucible”. Бих искал да те попитам, как подхождаш към композирането и писането на текстове оттогава досега? Как разбираш, че дадено парче е по-подходящо за албум на JUDAS отколкото за HALFORD?- Голяма част от музиката на JUDAS PRIEST, особено от “British Steel” насам, e плод на общи усилия и това значи, че когато композирам за JUDAS, го правя в компанията на колегите си Глен и Кей Кей. Винаги работим като трио. Иначе казано, метълът на JUDAS PRIEST се създава от три отделни глави, мислещи като една. В HALFORD, десет или единадесет от парчетата в албума са мои композиции. Имам студио у дома в Калифорния, което е много уединено и удобно и където мога да се концентрирам. Специално за албума “Made Of Metal”, музиката беше създадена по доста различен начин от стила ми на работа по принцип.
Роб, в новия албум има две парчета, които са на спортна тематика – “Undisputed” и “Made Of Metal”. Някои фенове изказаха леко раздразнение от този факт в официалния форум на твоя сайт, подозирайки, че си се изкушил от комерсиални цели. Какво мислиш по въпроса?- Мисля, че това показва страстта на хеви метъл феновете. Те са много привързани към групите и музиката които обичат. Всички дискусии, мнения и критика са част от хеви метъл изживяването. Обичам да чувам мнението на феновете си за музиката, която правя. Едно от хубавите неща при дебата и демокрацията е, че може да се съгласиш или не с нещо. Можеш да изкажеш различно мнение за тази или онази песен или концерт. Това е чудесно, харесва ми и затова сме кръстили тази секция на сайта – „the quorum” – така в Древен Рим са наричали мястото, където всеки е можел да каже мнението си по даден въпрос. Бих окуражил всеки мой фен да изкаже мнението си за това, което правя – това всъщност е смисълът на демокрацията.
Използвам шанса да си говоря с теб, за да те питам нещо, за което говорих и с Джоф Тейт от QUEENSRYCHE. Какво стана със страхотната идея за т.нар. проект „трите тремора”: ти, Брус Дикинсън и Джоф Тейт да запишете нещо заедно?- Стояне, аз все още смятам идеята за прекрасна и се надявам някой ден да превърнем в реалност мечтата на много хора. Ще бъде хубаво тримата с Джоф и Брус да имаме възможност да направим нещо такова. Ясно е, че идеята е заимствана от това, което се случи преди години с „тримата тенори” и хората приеха това много добре. Разликата е, че те изпълняваха етюди от класическата опера, а ние естествено ще изпълняваме метъл и хард рок. Възможно е да изпълняваме и нови парчета, както и например всеки да изпълнява песни, с които са известни другите двама. Това е все още в моят „хеви метъл списък” от неща, които бих искал да направя. Стискам палци да се превърне в реалност.
Ние също стискаме палци много усилено. Много велики китаристи през годините са изказвали желанието си да запишат нещо с теб. Например наскоро Джеф Уотърс от ANNIHILATOR каза в интервю пред мой приятел, че за него това ще е сбъдната мечта. Обмислял ли си подобни възможности?- Винаги съм отворен към подобни идеи. Контактувам с много различни талантливи музиканти от всякакви стилове метъл. Преди малко ти спомена проекта „трите тремора” и името на моя добър приятел Брус Дикинсън, с когото имах удоволствието да запиша парчето “The One You Love To Hate” от албума на HALFORD “Resurrection”. Много пъти съм бил на турне с Джоф от QUEENSRYCHE, но освен певци, познавам също много китаристи, басисти, барабанисти. Ако намеря време в твърде натоварения си календар, бих се радвал да участвам в нещо подобно. Така че, винаги съм с отворено съзнание за бъдещето.
Предполагам, че имаш да правиш още доста интервюта тепърва, затова ще приключвам с въпросите, но преди това имам още два. В интервютата си винаги си правил впечатление на много учтив и интелигентен събеседник, който обръща внимание на всеки въпрос и всеки фен. Сещам се за още един такъв човек и това беше Рони Джеймс Дио. Колко добре го познаваше?- Искам да използвам възможността да говоря в предаването „Бруталика”, за да кажа още веднъж, че Рони беше не само мой много скъп приятел, но и приятел на толкова много музиканти и милиони хеви метъл фенове по света. Рони все още живее. Музиката му звучи в уредбите на феновете, у дома или по радиото, а много трибют групи свирят неговата музика. Страхотна е мисълта, че гласът му никога няма да се промени – ще си остане все така мощен и жив и ще носи радост на всички фенове на метъла като нас. Знаеш ли, когато загубиш някой който обичаш, трябва да си спомниш всички онези моменти, които си споделил с този човек и точно това правя аз. Да загубиш приятел винаги е много трудно и тъжно, но е важно след като мъката премине да осъзнаем, че живота е много кратък и ценен и трябва да му се радваме. Трябва да продължим напред и да се развиваме. Мисля, че можем да го направим, особено с помощта на музиката и като се радваме, че музикалното наследство на Рони Джеймс Дио ще живее вечно чрез нас.Беше страхотно да чуем подобни думи от човек като теб, Роб. Накрая искам да те попитам какво планираш за следващата година? Задава ли се нов албум на JUDAS PRIEST след жестокия концептуален “Nostradamus”?- Ще бъде вълнуващо да се върнем на сцената за ново турне с JUDAS PRIEST. Както знаеш, през тази година си дадохме малка почивка, за да презаредим „priest-батериите”, след близо осем години на пътя. Догодина обаче се завръщаме с доста концерти и съм сигурен, че ще свирим и в София. Що се отнася до музиката, ние никога не се придържаме към някакъв конкретен график. С Глен и Кей Кей винаги сме в контакт и се опитваме да държим феновете си в течение за всичко, което се случва около групата чрез официалния ни сайт. 
Трудно ще ми бъде да напиша този репортаж. Първо, заради безкрайната ми любов към W.A.S.P. и второ, от уважението, което изпитвам към Loud Concerts заради това, че поканиха една от любимите ми групи за втора поредна година.
ха крайно неподходящ избор за съпорт банда и тук е първата ми сериозна критика към организатора. Какво общо има музиката на Нуфри и компания (тежък метъл, с много кораджийски насечки и индъстриълизирани семпли) с класическото 80-тарско хеви на W.A.S.P.? Не ме разбирайте погрешно – радвам се, че на една талантлива българска банда се дава възможността да представи музиката си пред по-многобройна публика, но дълбоко се съмнявам, че Bastardolomey са предизвикали сред поне 80% от хората в залата друго, освен раздразнение. Накрая да отправя и една много важна похвала – звукът беше перфектен (може би защото проследих сета им от трибуните).
пореден път ми направи уникалното изпълнение зад барабаните на Майк Дюпке, който заедно с ударника на Helloween прави заявка за един от най-добрите млади музиканти. Насладихме се (доколкото успяхме да се абстрахираме от качеството на звука) на “The Idol” и “Chainsaw Charlie”, както и на станалото тотална класика заглавно парче от последния албум “Babylon’s Burning”.
.jpg)
