Интервю с Mike Moyer (барабани) и Lenny Rizzo (вокали) от EXXPLORER

Един от най-впечатляващите албуми в стил епичен американски метъл тази година беше завръщането на Exxplorer, носещо заглавието “Vengeance Rides An Angry Horse”. Първият студиен албум на американците от цели 15 години насам ще излезе на 21 октомври, чрез култовия немски лейбъл Pure Steel Records. Ето какво има да ни каже барабанистът на групата по този повод.

И така момчета, какво ви вдъхнови и ви подтикна да издадете нов албум след толкова дълга пауза?

Майк: След фестивалите Keep It True и Headbangers Open Air повечето от нас имаха желание да композираме и запишем нещо ново. Някои лейбъли проявиха интерес да чуят новите ни неща и в крайна сметка се гордеем много с резултата.

Лени: Стояне, как си братко? На първо място искам да ти благодаря за възможността, която ни предоставяш с това интервю. Какво ни вдъхнови? Хмм… трябва да помисля. Ако трябва да съм честен, отдавна обмислям да се съберем отново. Срещнахме се случайно в един бар и похапвайки обсъдихме възможността да свирим на Keep It True. След фестивала, всички се съгласихме, че трябва да издадем нов албум. Аз специално бях супер надъхан. След това Ед ни напусна тъй като не се интересуваше, но въпреки това реших, че ще продължим и без него. След това като от нищото се появи Кевин Кенеди и спаси положението. Репетирахме заедно, звучахме много добре, след това седнахме заедно, обсъдихме подробно всичко и ето ни отново! 

“Vengeance Rides An Angry Horse” е безкомпромисен, искрен, олдскуул метъл. Дали този албум е вашият начин да се отблагодарите на хардкор феновете, които ви следват от началото на 80-те?
Майк: Не бих казал – това е просто музиката, която създадохме в този момент. Завръщането на стария ни китарист Кевин Кенеди ни вдъхнови особено много.

Лени: Може би. Искахме да запишем силни парчета. Песни, които носят олдскуул дух, но със съвременна нотка. Чувствахме, че е важно да сме в час с днешните стандарти. Обичаме да композираме нова музика, но естествено тя също е повлияна от старите ни неща. Това е един цикъл, който се затваря. Съгласни сме, че в олдскуула е истината и от това, което виждам по концертите, младите фенове са гладни за тази музика. Това е много добър знак. Има надежда за метъла!

Съставът на групата е почти същият както в култовия ви дебют “Symphonies Of Steel”. Как привлякохте Фред, който е единственият „новак?
Майк: Взехме Фред в групата през 90-те, когато напусна Кевин. Когато първоначално се разпаднахме в края на 80-те, започнах да репетирам с Фред, Кевин и тогавашният ни басист Джими. След като Кевин напусна, ние тримата с Фред и Джими свирихме в няколко различни банди заедно. След това дойде Keep It True, но Джими не искаше да участва и свирихме в състава от “Coldblackugly” с Лени. След това ни напусна Ед, а се завърна Кевин. Според мен, сегашният ни състав е най-силният ни въобще.

Новият ви албум излиза чрез Pure Steel Records, които подкрепят всячески олдскуул метъла. Как се свързахте с тях?
Майк: Срещнахме се с хора от лейбъла на Keep It True. Когато започнахме да записваме албума, получихме и няколко оферти от други издатели, но сметнахме, че Pure Steel са най-подходящи за нас. Просто не се изхвърлят в нищо, което е добре, защото прегоряхме в миналото от някои твърде високи очаквания. От нас са се възползвали лейбъли, мениджъри и точно поради тази причина не издавахме често албуми в миналото. Когато те прецакват постоянно, е трудно да гледаш позитивно на нещата, но сега когато имаме издател като Pure Steel на наша страна, нещата изглеждат оптимистично.

Преди две години свирихте на Keep It True. Какво мислиш за подобен род фестивали? Не мислиш ли, че именно фестивали като Keep It True са причина толкова много класически банди от 80-те да се завръщат с нови албуми напоследък?
Майк: Keep It True беше страхотно изживяване за нас и ни отвори очите за факта, че както ние, така и много групи от тези, с които израснахме през 80-те са все още живи. Феновете са невероятни. Това събитие наистина запали отново в нас огъня, който да ни мотивира да се завърнем.

Лени: Да, през 2009-та свирихме на Keep It True. Леле колко отдавна беше!!!! Шегувам се, човече. Беше жестоко. Бяхме толкова въодушевени, защото свирехме за първи път в Европа, но направихме зверско шоу. Този концерт беше много, много специален и ще го помним винаги. Тогава положихме основите на това, което представляваме като група днес и задвижи машината отново. Срещнахме толкова много страхотни хора, които станаха не просто фенове на групата, но и наши добри приятели. Наистина обожаваме феновете си и винаги намираме време да поговорим с тях. Не сме някакви надувалници. Ние помним какво са направили за нас феновете ни, наистина е така. Мисля, че този фестивал е една искра, която разпали огъня за много групи и ги мотивира да записват отново. Това се случи и с Exxplorer.

“Vengeance…” е не просто албум на завръщането за Exxplorer, но и по мое мнение едно от топ изданията през 2011-та. Можеш ли да ни кажеш кои са твоите любими албуми, попадащи в категорията „забравени олдскуул класики”?
Майк: Благодаря ти наистина за хубавите думи. Надяваме се феновете да обикнат албума колкото и ние. Моите топ 5? Хмм… да ти кажа и аз не знам. Благодаря ти за интервюто и интереса към Exxplorer. Поздрави от Щатите!

Лени: Първо искам да ти благодаря от името на цялата група, приятелю. Радваме се, че си харесал албума. Сега ти давам естествено само моето мнение за топ 5 олдскуул албума, защото вкусовете ни в групата се различават. Без конкретна поредност, моите са: Deep Purple - “Machine Head”, Black Sabbath – “Heaven & Hell”, Riot – “Fire Down Under”, Judas Priest – “Stained Class”, Triumph – “Just A Game”. Човече, толкова са много, но тези ми идват наум в момента. Тези албуми значат толкова много за мен и са огромна част от живота ми. Вече няма такива велики групи и такава музика и мелодии. Стояне, благодаря ти. Изпрати на България специални поздрави от Exxplorer. Мир, любов и метъл \m/