Десестте най-силни метъл албума, които се появиха през 2009-та

Ето, че дойде момент за равносметка колко добра от музикална гледна точка бе 2009-та. Поне за мен - зверски добра....

1. SLAYER - "World Pained Blood"

Най-добрият SLAYER от 19 години насам. Поголовна сеч и тотална траш истерия лъхат от всяка една секунда на този албум. Надминаха очакванията ми. Това е достатъчно, за да заемат безапелационно първото място за албум на 2009-та.

2. HEAVEN & HELL - "The Devil You Know"

Четиринадесет години чакане на ново студийно творение от Сабат се увенчаха с най-мрачния, прокобен, тежък и тягостен албум, който Tony Iommi и компания са предлагали. Класата е на светлинни висоти, а лошите новини за всеки смехотворен опит за конкуренция е, че “The Devil You Know” не е край, а ново начало за бащиците.

3. MASTODON - "Crack The Skye"

Най-големите надежди на новото метъл поколение се почувстваха комфортно е лоното на прогресива и изковаха един абсолютен шедьовър. В този албум има толкова много музика, че все още продължавам да го асимилирам. Бъдещето на метъла никога не е било по-обнадеждаващо.

4. QUEENSRŸCHE - "American Soldier"

Въздишка на облекчение след тягостно очакване. 15-годишната надежда, че прогресив титаните ще успят отново да се докоснат до класата на старите си класики, най-сетне бе възнаградена с един непогрешимо куинсрайковски албум. Това е звукът на аристократичната меланхолия в музиката.

5. DARK FUNERAL – “Angelus Exuro Pro Eternus”

Точно това трябваше да бъде последният пирон за тази толкова успешна 2009-та година. DARK FUNERAL отново подложиха слуха ни на унищожителна атака, изпълнена с най-първичната злоба и агресия. Дядо Коледа да заповяда….. ако смее.

6. NECROPHOBIC - "Death To All"

Шведските наследници на трона на DISSECTION удариха много силно и през 2009-та. “Death To All” е всичко, което очаквахме от тези главорези: адските обсебващи мелодии, слейърска надъханост и онова чувство за златните години на шведската дет метъл сцена. Безценно.

7. KREATOR - "Hordes Of Chaos"

Без да изненадват с абсолютно нищо, KREATOR вадят трионите и започват да режат глави от кръста с безумна методичност и хладнокръвие. Професионално. Бързо. Безмислостно. Може да пробвате дали няма да транжирате коледното прасе по-лесно, след като сте преслушали този албум на макс.

8. PARADISE LOST - "Faith Divides Us - Death United Us"

Едва ли всички ще се съгласят с мен, но този албум е в челната тройка за най-добрите произведения на англичаните. Гениални мелодии, тотална атмосфера на обреченост и тъга, смазващи рифове и прекрасни вокални. Ето го и саундракът на безнадежността.

9. W.A.S.P. - "Babylon"

Нищо ново. Просто същата тази класа. И геният на Blackie Lawless.






10. CANDLEMASS - "Death Magic Doom"

С този албум CANDLEMASS ни убедиха окончателно, че Messiah Marcolin съвсем не е незаменим. “Death Magic Doom” е поредната безмилостна демонстрация на превъзходство на дуум класиците, които газят наред като разярил се мамут. The hammer of DOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOM \m/

OVERKILL - "Ironbound"

Може би е доста раничко за това ревю, имайки предвид, че албумът излиза на 29 януари, но просто не успях да се сдържа. Ако този албум беше с официална дата на издаване през настоящата година, със сигурност издухваше всички от челната ми десятка за 2009-та (която ще видите в блога по-късно през месеца).

Ако трябва да съм честен, в никакъв случай не съм очаквал, че нюйоркските траш ветерани ще издадат най-силния албум в кариерата си почти 30 години след началото й. Но това е факт. “Ironbound” е всичко онова, за което може да мечтае всеки олдскуул фен: „месести” рифове на килограм, които доближават класата на “Master Of Puppets” и “Reign In Blood”, умопомрачителни китарни сола, които редуват агресия с много мелодия, мрачен бас от легендата D.D. Verni, който изгражда разрушителна ритъм секция с невероятно изсвирените перкусии (истинска лавина от ударни!!!!) и, разбира се, „онези” вокали на Bobby “Blitz”.

Сечта започва безкомпромисно с над-осемминутната клетва във вярност към феновете на бандата, озаглавена “The Green And Black”, за да прелее в абсолютния триумф на класа в заглавното парче! Шест минути и тридесет и три секунди траш съвършенство – скъпи приятели от ню-скуул вълната: водете си бележки. Риф-парадът продължава с плашещо ожесточение: “Bring Me The Night”, „The Goal Is Your Soul” и “Give A Little” не отстъпват по нищо на първите две уникални резачки и ми подсказаха още на първо слушане, че този албум ще е зверски. Намерен е перфектният баланс между тежки, нажежени рифове и откъсваща вратните прешлени headbanging-лудост. С “Endless War” скоростта стига точка на кипене, но само за да бъдем потопени в диаболичната и мракобесна атмосфера на най-бавното парче – “The Head And Heart” – очевидно отрязването на главата на слушателя може да стане и по-бавно, със садистична наслада. В “In Vain”, барабаниста пробва да спука барабаните от двойни каси (абе този да няма 3 крака?????), а “Killing For A Living” и “The SRC” ме довършиха със сола, многобройни темпо смени и неподправен изблик на гениалност в композирането на запомнящи се рифове.

Не знам какво е вдъхновило OVERKILL дотолкова, че да оставят всички траш албуми издадени през последните 20 години да дишат праха на “Ironbound”, но мога да съм щастлив, че старите кучета на траша не се предават и продължават да веят зелено-черния флаг с крилатия череп. Не е случайно, че “Ironbound” беше първият албум за 3 години, който заслужи правото си да звучи от начало до край в „Бруталика”.

Поклон (но рязък, с отсечено движение във врата)!!!!!!

10/10