Нямаше
как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските
легенди Therion в България, този
път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по
повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.
Здравей, Кристофър! Ти
си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш
толкова години?
- Всъщност имаме доста
стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през
2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да
потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато
основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето
ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави
и сме издали над 15 албума.
Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са
вече четири години. Работите ли по нов албум?
- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и
нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще
бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо
се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че –
подготвяме се за записите.
Тоест – планирате да я представяте на живо?
- Разбира се. Именно
затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.
ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с
кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно
непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?
- Имаш предвид “Les Épaves”. Това
всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на
“Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио.
Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя
какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме
да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само
по концертите ни.
Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.
- Не съм запознат с него.
Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата
ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.
- Винаги съм бил голям фен
на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в
музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф,
който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът,
когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката
на Therion, но не бях
сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не
продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да
направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да
получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори
направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни
отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група
замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно
от тях използвах за “Theli”,
след като го преаранжирахме. Това е “Cults Of The
Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от
седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като
например “The Dreams of Swedenborg” от албума ни “Lemuria”. Винаги обаче
съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга
причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна,
установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам
албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или
ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи
като Purson и Hexvessel,
които направиха много добри албуми и аз реших, че това е
точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се
заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да
хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил.
Така се появи Luciferian Light Orchestra.
Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора
визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на
открита сцена и част от фестивален лайнъп?
- Когато сме на фестивал,
правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните
парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал
означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам
и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да
чуя класиките и да пийна бира.
.jpg)
