"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

Десетте най-очаквани метъл албума за 2012-та

Няма как да не започна с новият албум на Black Sabbath. Бащиците обявиха официално на 11.11.11, че са се събрали за пореден път в оригинален състав и догодина тръгват на турне. Дотук – нищо чак толкова сензационно. Изненадващата новина, която поне аз чаках с много по-голяма надежда е, че през 2012 година Sabbath ще издадат първия си чисто нов студиен албум в този състав от далечната 1978-ма година насам!!! Продуцент на албума ще бъде същият онзи Рик Рубин, който навремето издаде … как му беше името…..” Reign In Blood”? Очакването ще е тягостно.

Judas Priest кръстиха последното си световно турне “Epitaph” и се разделиха с една от институциите в бандата – китариста Кей Кей Даунинг. На негово място за турнето привлякоха младия Ричи Фокнър, който пасна изненадващо добре в състава. През 2012-та ще излезе и нов албум, за който и Халфорд и Типтън твърдят че ще е завръщане към по-праволинейния, рифов и класически саунд на “Angel Of Retribution”. Това е чудесна новина дори за фенове като мен, които изтъркаха от въртене страхотния “Nostradamus”!

Блеки Лоулес е един от много малкото изпълнители, които никога не са разочаровали феновете си. Дори когато се впускаха в експерименти (за справка – “Kill Fuck Die”), W.A.S.P. го правиха с усет за композиране на качествена музика и не жертваха нито грам от артистичната и скандална аура на групата. През 2012 година започва световно турне под наслов “30 Years Of Thunder”, което ще ознаменува 30-годишнината на W.A.S.P. на сцената, а всички фенове могат да са спокойни, че Блеки няма да допусне новият албум да бъде по слаб от последните 2 шедьовъра “Dominator” и “Babylon”. А – и да не забравя: черешката на тортата ще е поредното гостуване на американците в България за Loud Festival на 2 юни!

Новият албум на Testament дори вече си има заглавие – “The Dark Roots Of Earth”. Летвата е вдигната ужасно високо от “The Formation Of Damnation”, който ознаменува завръщането на Алекс Шолник след 12-годишно отсъствие. Заявките от Ерик Петерсон са за най-епично звучащия Testament, а фактът че ударните са записани от живата легенда и дългогодишен приятeл на групата Джийн Хоглан, би накарал всеки уважаващ себе си трашър да прекара денонощията до февруари в трескаво очакване на един от вероятните претенденти за траш албум на годината.

Candlemass наскоро съобщиха за ужас на всички, че през 2012-та ще издадат последния си студиен албум. Жалко наистина, защото двата албума с Роб Лоу зад микрофона бяха страхотни. Може би решението им е продиктувано от непостоянството на фронтмена им при концертните изяви, но при всички положения липсата на Candlemass ще отвори ужасна празнина в дуум жанра. Остава ни поне да се насладим в пълна степен на това, което ще ни предложат като за последно.

Миле Петроза е подготвил поредната си тирада от озлобление, човеконенавист, отчаяние и агресия, която ще ни „сервира” с чисто нов студиен албум на Kreator. “Hordes Of Chaos” беше точно това, което искаха всички олдскуул фенове на групата и се съмнявам, че през 2012 ще станем свидетели на някакво отклонение от поетия с този албум път. It’s time to raise the flag of hate!

Overkill шокираха дори и най-радикалните си фенове с “Ironbound”, защото едва ли някой е предполагал, че нюйоркчаните ще издадат най-силния си албум цели 30 години след старта на групата. При това “Ironbound” беше не просто безапелационният победител в траша през 2010-та, но и един от най-силните метъл албуми за последното десетилетие. Е – няма да е лесно подобна класика да бъде надмината, но ако новата творба на Боби Блиц и компания дори се доближава до нея по класа, тогава тежко им на вратните ни жили.

Нов Psychotic Waltz!!!! Ако преди две години някой ми беше казал, че ще има нов албум, със сигурност нямаше да повярвам, но сега имаме личното обещание на Девън Грейвс! Прогресив легендите подгряха стабилно с няколко концерта през 2011-та, а в началото на следващата година ще бъдат хедлайнери на култовия фест Keep It True, така че би трябвало да са достатъчно вдъхновени и „под пара” за да издадат албум, достоен да бъде подписан с “Psychotic Waltz”.

Казаното по-горе важи в абсолютно същата степен и за възродените Crimson Glory. След трагичната смърт на непрежалимия Midnight, американците, предвождани от Джон Дренинг, бяха целунати от съдбата и намериха в лицето на Тод Ла Торе уникален глас, който „почти” без проблеми изпълни на юбилейното турне миналата година партиите на покойния си предшественик. От последния слудиен албум на Crimson Glory изминаха цели 12 години, но можем само да се надяваме, че 13-тата няма да е фатална, а ще даде ново начало за тази прекрасна прогресив-пауър банда.

В тази имровизирана десетка на най-чаканите метъл албуми за 2012 няма как да пропусна завръщането на любимия ни „пират” Ролф Каспарек и Running Wild. Още не е ясно кои ще бъдат музикантите, които ще му помагат при записите на албума на завръщането “Shadowmaker”, но ще изчакаме още няколко месеца до април и ще разберем.  Преди 6 години “Rogues En Vogue” беше пълно разочарование, но не мисля, че Rock ‘n’ Rolf би се решил да реформира групата си след декларирания преди 2 години край, ако не разполагаше с достатъчно качествен материал, който да оправдае подобен ход.

Интервю с Mike Moyer (барабани) и Lenny Rizzo (вокали) от EXXPLORER

Един от най-впечатляващите албуми в стил епичен американски метъл тази година беше завръщането на Exxplorer, носещо заглавието “Vengeance Rides An Angry Horse”. Първият студиен албум на американците от цели 15 години насам ще излезе на 21 октомври, чрез култовия немски лейбъл Pure Steel Records. Ето какво има да ни каже барабанистът на групата по този повод.

И така момчета, какво ви вдъхнови и ви подтикна да издадете нов албум след толкова дълга пауза?
Майк: След фестивалите Keep It True и Headbangers Open Air повечето от нас имаха желание да композираме и запишем нещо ново. Някои лейбъли проявиха интерес да чуят новите ни неща и в крайна сметка се гордеем много с резултата.

Лени: Стояне, как си братко? На първо място искам да ти благодаря за възможността, която ни предоставяш с това интервю. Какво ни вдъхнови? Хмм… трябва да помисля. Ако трябва да съм честен, отдавна обмислям да се съберем отново. Срещнахме се случайно в един бар и похапвайки обсъдихме възможността да свирим на Keep It True. След фестивала, всички се съгласихме, че трябва да издадем нов албум. Аз специално бях супер надъхан. След това Ед ни напусна тъй като не се интересуваше, но въпреки това реших, че ще продължим и без него. След това като от нищото се появи Кевин Кенеди и спаси положението. Репетирахме заедно, звучахме много добре, след това седнахме заедно, обсъдихме подробно всичко и ето ни отново! 

“Vengeance Rides An Angry Horse” е безкомпромисен, искрен, олдскуул метъл. Дали този албум е вашият начин да се отблагодарите на хардкор феновете, които ви следват от началото на 80-те?
Майк: Не бих казал – това е просто музиката, която създадохме в този момент. Завръщането на стария ни китарист Кевин Кенеди ни вдъхнови особено много.

Лени: Може би. Искахме да запишем силни парчета. Песни, които носят олдскуул дух, но със съвременна нотка. Чувствахме, че е важно да сме в час с днешните стандарти. Обичаме да композираме нова музика, но естествено тя също е повлияна от старите ни неща. Това е един цикъл, който се затваря. Съгласни сме, че в олдскуула е истината и от това, което виждам по концертите, младите фенове са гладни за тази музика. Това е много добър знак. Има надежда за метъла!

Съставът на групата е почти същият както в култовия ви дебют “Symphonies Of Steel”. Как привлякохте Фред, който е единственият „новак?
Майк: Взехме Фред в групата през 90-те, когато напусна Кевин. Когато първоначално се разпаднахме в края на 80-те, започнах да репетирам с Фред, Кевин и тогавашният ни басист Джими. След като Кевин напусна, ние тримата с Фред и Джими свирихме в няколко различни банди заедно. След това дойде Keep It True, но Джими не искаше да участва и свирихме в състава от “Coldblackugly” с Лени. След това ни напусна Ед, а се завърна Кевин. Според мен, сегашният ни състав е най-силният ни въобще.

Новият ви албум излиза чрез Pure Steel Records, които подкрепят всячески олдскуул метъла. Как се свързахте с тях?
Майк: Срещнахме се с хора от лейбъла на Keep It True. Когато започнахме да записваме албума, получихме и няколко оферти от други издатели, но сметнахме, че Pure Steel са най-подходящи за нас. Просто не се изхвърлят в нищо, което е добре, защото прегоряхме в миналото от някои твърде високи очаквания. От нас са се възползвали лейбъли, мениджъри и точно поради тази причина не издавахме често албуми в миналото. Когато те прецакват постоянно, е трудно да гледаш позитивно на нещата, но сега когато имаме издател като Pure Steel на наша страна, нещата изглеждат оптимистично.

Преди две години свирихте на Keep It True. Какво мислиш за подобен род фестивали? Не мислиш ли, че именно фестивали като Keep It True са причина толкова много класически банди от 80-те да се завръщат с нови албуми напоследък?
Майк: Keep It True беше страхотно изживяване за нас и ни отвори очите за факта, че както ние, така и много групи от тези, с които израснахме през 80-те са все още живи. Феновете са невероятни. Това събитие наистина запали отново в нас огъня, който да ни мотивира да се завърнем.

Лени: Да, през 2009-та свирихме на Keep It True. Леле колко отдавна беше!!!! Шегувам се, човече. Беше жестоко. Бяхме толкова въодушевени, защото свирехме за първи път в Европа, но направихме зверско шоу. Този концерт беше много, много специален и ще го помним винаги. Тогава положихме основите на това, което представляваме като група днес и задвижи машината отново. Срещнахме толкова много страхотни хора, които станаха не просто фенове на групата, но и наши добри приятели. Наистина обожаваме феновете си и винаги намираме време да поговорим с тях. Не сме някакви надувалници. Ние помним какво са направили за нас феновете ни, наистина е така. Мисля, че този фестивал е една искра, която разпали огъня за много групи и ги мотивира да записват отново. Това се случи и с Exxplorer.

“Vengeance…” е не просто албум на завръщането за Exxplorer, но и по мое мнение едно от топ изданията през 2011-та. Можеш ли да ни кажеш кои са твоите любими албуми, попадащи в категорията „забравени олдскуул класики”?
Майк: Благодаря ти наистина за хубавите думи. Надяваме се феновете да обикнат албума колкото и ние. Моите топ 5? Хмм… да ти кажа и аз не знам. Благодаря ти за интервюто и интереса към Exxplorer. Поздрави от Щатите!

Лени: Първо искам да ти благодаря от името на цялата група, приятелю. Радваме се, че си харесал албума. Сега ти давам естествено само моето мнение за топ 5 олдскуул албума, защото вкусовете ни в групата се различават. Без конкретна поредност, моите са: Deep Purple - “Machine Head”, Black Sabbath – “Heaven & Hell”, Riot – “Fire Down Under”, Judas Priest – “Stained Class”, Triumph – “Just A Game”. Човече, толкова са много, но тези ми идват наум в момента. Тези албуми значат толкова много за мен и са огромна част от живота ми. Вече няма такива велики групи и такава музика и мелодии. Стояне, благодаря ти. Изпрати на България специални поздрави от Exxplorer. Мир, любов и метъл \m/   

Интервю с Jon Schaffer от ICED EARTH


Използвах възможността да поговоря за първи път с лидера на Iced Earth по повод новия албум “Dystopia”, новото начало за групата, както и за възмущението му от американските политици, изразено чрез страничния му проект Sons Of Liberty. Моментът няма как да е по-подходящ, защото Iced Earth ще изнесат първия си концерт в България на 21 ноември!


Здравей, Jon. Още в началото искам да те поздравя за страхотното шоу, което направихте на тазгодишния фестивал Wacken Open Air. Това беше и последният ви концерт с Mat Barlow. Предполагам, че моментът е бил много емоционален за теб?
- О, да. Със сигурност беше момент изпълнен със страшно силни и различни емоции за мен. Беше тъжно, но в същото време стана велик концерт, който бе добър начин да завършим съвместната си кариера. Все пак бях и много въодушевен за бъдещето – съвсем различно усещане. 

Нека поговорим за бъдещето тогава. След няколко седмици излиза новият албум на Iced Earth - “Dystopia”. Как вървеше работата с новия ви фронтмен Stu Block? Доволен ли си от начина, по който това ново превъплъщение на Iced Earth звучи в “Dystopia”?
- Абсолютно! Смятам, че това е чудесна отправна точка, а Stu свърши страхотна работа, имайки предвид, че повечето от нещата, които трябваше да изпее, са различни като вокален похват, от това, което е правил до момента. Мисля, че той ще става все по-добър. Всъщност той израсна много откакто започнахме да работим заедно през март. Той е тотално отдаден на това, което прави и съм наистина щастлив.

Чух албума над 10 пъти досега и смятам, че е по-праволинеен, концентриран и ударен от предшественика си “The Crucible of Man”. Чувстваше ли нужда да си починеш от концепцията на “Something Wicked”, която беше в основата на последните ви два албума?
- Не толкова, че съм имал нужда да го направя, а просто исках да тръгна в друга посока. Когато започнахме да обсъждаме основната тема на албума и видяхме обложката, всичко си тръгна естествено. Съгласен съм, че албума е по-фокусиран, гневен и ударен. Това беше намерението ни.

Би ли ми казал нещо за двете бонус парчета “Iron Will” и “Soylent Green”. Решение на лейбъла или на групата беше да оставите точно тези две песни извън редовното издание и как звучат те в сравнение с останалите?
- От лейбъла ме помолиха да избера две от парчетата в албума, които да оставим за бонуси към ограниченото бокссет издание. Издателските компании в днешно време са принудени да измислят нови и нови атрактивни допълнителни неща, които да направят едно издание продаваемо, защото все повече хора теглят музиката от интернет. Това поставя и лейбълите и дистрибуторите в много тежка ситуация и от моя страна нямаше никакъв проблем да отделя две парчета. “Iron Will” е доста различна от останалите песни в албума и звучи по-химново и рокаджийски, с позитивно послание в текста. “Soylent Green” е базирана на филма със същото заглавие от 1973-та година. Парчето е много добро и не отстъпва с нищо на останалите, но просто решихме, че тези двете ще са бонусите. Освен това основният албум звучи много хомогенно с десетте песни, които са включени регулярното издание.

Миналата година излезе дебютния албум на страничния ти проект Sons Of Liberty, който се явява израз на твоята визия за това какво не е наред в настоящата политическа ситуация в Съединените щати. Друг музикант, с който съм си говорил и също е изразявал недоволство от ситуацията в Щатите е Blackie Lawless. Какво те възмущава най-много?
- Ядосан съм, защото не само хората в Америка, но и по света са много податливи на финансовия диктат, който се превръща в световен. Това, което ме възмущава най-много е, че валутните системи са основани на една голяма фалшификация и измама. Те създават тези милиони долари дългове за държавите, които възникват ей така - от нищото. Трябва сериозно да се поинтересувате как точно възникват паричните потоци и откъде идват, за да разберете защо светът е в такава беда. Всичко това няма нищо общо с демократите или републиканците. Всички са престъпници, защото всички тези хора са купени с парите на банкерите и огромните международни корпорации, които също са контролирани от банките. Това, което искам да направя чрез Sons Of Liberty е да разкрия същината на финансовите системи и да обясня да хората, на основата какви принципи всъщност е била основана нашата държава в самото начало. Искам да вдъхновя и други хора по света от идеята за свободата, а голяма част от тази свобода са честните пари. Ние имаме една много фалшива валутна система. Тези нечестни пари са средството, което тези големи корпорации използват, за да ни държат в подчинение. В основата на всичко са парите, парите и пак парите. Демокрацията е нещо измислено на хартия. Съединените щати не са основани с идеята да бъдат демократична държава. Това, че сме демокрация, ни се повтаря от всички политици постоянно, за да ни промиват мозъците и да ни накарат да мислим, че демокрацията е нещо хубаво, но тя не е. В исторически план, тя винаги е последната стъпка преди тиранията. Демокрацията дава власт на тълпата, която чрез нея да има възможността да краде от имуществото и състоянието на други хора. При конституционната република, не е възможно 99% от хората да отнемат правата дори на 1% и в това е разликата. Хората трябва да разберат, че няма нищо безплатно – всяко нещо си има цена и носи последствия. Трябва да разбереш, че наистина сме в голяма беда и хората по света трябва да се обединят и да се изправят срещу тези престъпници. Отвратен съм от всичко, което се случва и се надявам хората по света да се обединят зад идеята на свободата и да разберат например, че всички тези страдания в Близкия изток се дължат на неистинските пари. Това трябва да разберат хората! Това е целта на Sons Of Liberty. Хората трябва да спрат да гледат телевизия и да четат съвременни книги, а просто да изгледат някои от филмите, които са изброени на уебсайта на Sons Of Liberty. Ще разберат, че в действителност се случват много повече неща от тези, които лъжливите ни правителства се опитват да ни внушат. Sons Of Liberty е един вид революционно движение, което има за цел да припомни на хората зад какви идеи е стоял човек като Томас Джеферсън, който е написал Декларацията на независимостта. Това са били изумителни хора и ако има начин да се преродят сега и да видят в какво са се превърнали Съединените щати, те ще се отвратят. През последните години разбрах колко зле са всъщност нещата и на каква високотехнологична пропаганда сме подложени. Повечето от големите медии са абсолютно манипулирани и хората започват да го разбират и да превръщат интернет пространството в средство за истинска журналистика. Ще бъдем свободни, но всеки трябва да положи време и усилия да проучи нещата, да прочете тук-там за какво става въпрос. Няма да е лесно. Ще има борба.

Благодаря ти за искрения и пространен отговор, Jon. Имаш ли планове да издадете нов албум на Demons & Wizards (съвместен проект с Hansi Kursch от Blind Guardian)? Последният ви албум излезе преди цели 6 години!
- Имам желание, но няма да е точно сега. Говорили сме по въпроса с Hansi и със сигурност ще издадем още един албум на Demons & Wizards, но наистина не знам кога ще стане това, зашото в момента съм зает и посветен изцяло на Iced Earth. Ще ми е много трудно да отделя два месеца, които да прекарам с Hansi в Германия, за да композираме нов албум. Дано в скоро време успеем да го направим, но за целта трябва да синхронизираме графиците си и точно това е трудното.

Накрая трябва да спомена, че Iced Earth ще свирят за първи път в България на 21-ви ноември. Какво да очакват феновете от това шоу?
- Ще видят една група изпълнена с енергия, която свири от сърцата на музикантите. Ще видите, че в Iced Earth е вдъхнат нов живот. Имам предвид, че през последните 10 години не сме имали по-отдаден фронтмен и дори аз като лидер на групата не й бях достатъчно отдаден. През последното десетилетие наистина работех без вдъхновение, но чрез проекта Sons Of Liberty получих нов импулс. Сега съм много по-въодушевен и влагам повече страст в Iced Earth от когато и да било през последните години. Знам, че ще има и хора, които няма да приемат това ново лице на групата, но това не е проблем. Ще си спечелим нови фенове, а дайхард феновете винаги ще са с нас. Продължаваме напред!

Интервю с Peter Iwers от IN FLAMES

Здравей Peter. “Sounds of a Playground Fading” излезе преди три месеца. Как виждаш албума днес, от дистанцията на времето?
- Горд съм с албума. Всеки път, когато правим нов албум, се опитваме да създадем нещо повече от това, което сме правили до момента. Стремим се да правим музика, която да харесваме доста време след като сме я създали, какъвто е случаят сега.

Новите парчета стоят ли естествено до старите ви класики, когато ги свирите на живо?
- О, да, абсолютно. Освен това за нас е огромна емоция да излезем пред публика и да изпълняваме съвсем нови парчета. Трябва да имаш здрави нерви. Чувството е страхотно.

Новият ви китарист Niclas вече напълно интегриран ли е в състава на групата? Свикнахте ли с неговия стил на свирене?
- Да. Въпреки че той не беше все още в групата когато записвахме новия албум, а се присъедини след това, вече мога да кажа, че е 100% част от In Flames. Освен това е страхотен китарист.

След като Jesper напусна групата миналата година, в състава на In Flames вече няма нито един оригинален член. Имали ли сте случай в който стари фенове на групата да ви обвинят, че вече не сте онази група, която те следват от самото начало?
- Винаги ще има хора, които се оплакват от това, но все пак в групата има музиканти, които са в In Flames от 15 години! Ние също сме част от наследството на бандата, така че не обръщаме внимание на такива неща. Решихме да продължим, а Jesper също е щастлив с новия си проект. Останахме приятели.  Продължаваме да правим това, което винаги сме правили под името In Flames. Ако някой има проблем – не ни пука.

In Flames са една от малкото европейски групи (като не броим старите метъл класици), които са познато име в Съединените щати. Наистина ли е толкова трудно да бъдеш харесан от американската публика?
- Не смятам, че проблема е особеният вкус на американската публика а това, че за да те забележат там, трябва да правиш страшно много концерти и турнета. Това е огромна държава със страшно много групи. Това, което направихме ние е, че от 10 години насам правим по 2-3 турнета годишно в Щатите. По този начин постоянно напомняме на феновете за себе си. Това е единственият начин да пробиеш там, освен ако не си група, която издава радио хит-сингли, каквато ние очевидно не сме.

Ще изнесете втория си хедлайнерски концерт и общо трети в България на 30 септември. С какво той ще се различава от шоуто ви като съпорт на Slayer, когато свирихте на Kavarna Rock Fest през 2008 година?
- На първо място, сетът ще бъде доста по-дълъг и, разбира се, ще свирим парчета и от новия албум. Ще свирим някои песни, които не сме изпълнявали от доста дълго време и идваме с пълната си продукция – светлини, ефекти и т.н. Очаквам да бъде уникално шоу.

Интервю с ANTICHRIST

Една от най-култовите млади траш банди издава съвсем скоро дебюта си “Forbidden World”, парчета от който вече чухте в „Бруталика”. Няма начин да не им задам няколко въпроса по повода…

И така – дебютният ви албум “Forbidden World” ще излезе на 30-ти септември. Каква е тайната да звучите толкова автентично олдскуул и в същото време да предлагате нещо свежо на траш феновете?
- Трудно е да кажем но все пак: слушаме много различни жанрове музика и черпим вдъхновение от много неща. За нас е много ценно и важно да търсим вдъхновение във филми, насилието в реалния живот, псевдорелигиозните „чудеса” и какво ли още не. Също така се опитваме да не копираме звученето на някоя определена банда, което според нас е много важно. Кое знае? Понякога е полезно да разшириш до известна степен кръгозора си. Или да попушиш малко. А – задължително трябва да се обърне сериозно внимание на продуцирането на записа. Не трябва да позволявате на някакви кретени, наричащи себе си „саунд инженери” да ви объркват с тъпите си модерни идеи за това какво точно е „добрият звук”. Това са глупости. Направете звука с много атмосфера и живот. Зъл и суров.

Групата е основана през 2005-та. Защо ви отне цели 6 години, за да издадете дебюта си?
- Преди 6 години, Antichrist беше повече идея отколкото група. Отне ни ивестно време да попълним състава и да се задействаме. Както и да е – през 2008-ма записахме демо със заглавие “Crushing Metal Tape”. Това беше първото ни демо, което се появи през пролетта на 2009-та и по това време бяхме само четирима. Gabbe Forslund записа соло китарите и баса. След това, за второто демо "Put To Death", което беше записано през 2009 и издадено през 2010-та, към нас се присъедини лудия ни басист Gobbe Henningsson. След това демо решихме да запишем дългосвирещ албум и вече бяхме провели първоначални разговори със Steffen от High Roller Records. Отне ни доста време да създадем и запишем албума, защото имахме и проблеми в студиото, но сега след като всичко е готово, сме доволни от резултата.

Групата получи доста внимание в ъндърграунд средите когато Fenriz спомена Antichrist в култовия си блог. Колко важен беше този факт за групата?
- Разбира се много се радваме, че хора като Fenriz, както и други истински хеви метъл маниаци, харесват музиката ни и сме сигурни, че някои хора са разбрали за нас именно благодарение на Fenriz, така че – респект за него!

Antichrist ще свирят на тазгодишното издание на фестивала Live Evil в Лондон в края на октомври. Този фестивал е официално подкрепен от списание Terrorizer, което също е яко.
- О, да. Ще свирим на този фестивал точно заради публикацията в блога на Fenriz. Този фестивал ще е убийствен. Очакваме го с нетърпение, но за нас не е толкова важно кой точно го подкрепя или спонсорира. Хората, които го организират са свестни момчета и за нас винаги е страхотно изживяване да свирим на ново място. Дано Лондон ни посрещне подобаващо!

Бихте ли споделили с читателите на блога на „Бруталика” трите ви любими забравени олдскуул класики?
- Хехе, почти невъзможно да се отговори на този въпрос, но ще ви дадем няколко примера за неща, които харесваме. Ето някои от сегашните ни фаворити:

Dark Quarterer - S/T
Black Hole - Land of Mystery
Black Evil - Gravy Lust [demo]
Astaroth - The Long Loud Silence
Gunfire - Demo Compilation

Безумна, италианска, сурова хеви метъл мания!!

MASTODON – “The Hunter”

Дългоочакваният пети албум на Mastodon излиза официално на 27 септември, но благодарение на Орфей Мюзик, имам удоволствието да го чуя повече от месец преди това. Американците от Атланта, Джорджия, за пореден път предлагат амалгама от звуци, която със сигурност ще доведе до оргазъм всеки фен на групата. В същото време, Mastodon продължават да предлагат музика, която е доста трудносмилаема и отново няма да се превърнат в мейнстрийм любимци, което всъщност е чудесно. Ние не искаме от тях това.

“The Hunter”, който се появява две години и половина след възторжено приетия „Crack The Skye”, съдържа 13 парчета, както и два бонуса за луксозното издание. С откриващото “Black Tongue” имахме шанса да се запознаем още преди 2 седмици – парчето продължава оттам където свърши “Crack The Skye”, с много мелодия, тежка ритъм секция, и уникални китари, които успяват още в самото начало да увлекат слушателя дълбоко в атмосферата на албума. Първият официален сингъл “Curl Of The Burl” е и първата изненада в звученето на „мастодонтите”, защото противно на очакванията, предлага по-слушаема рокаджийска структура, очевидно предназначена за многократно въртене по американските радиостанции. Имаме дори „оооо-ооо”-припев, но не се плашете – всичко е с една идея по-нестандартно, оригинално и интригуващо отколкото би го направила една различна от Mastodon група. “Blasteroid” е отпратка към по-екстремните звуци в “Remission”, с резки вокални изблици, които надграждат композицията, която става все по-наситена и агресивна с всяка следваща секунда.

От този момент нататък, албумът започва да се разгръща пласт по пласт, с насищане на рифове, хармонични мелодии и извънземни барабани. “The Octopus Has No Friends”, “All The Heavy Lifting”, “Dry Bone Valley” и “Bedazzled Fingernails” са сравнително кратки композиции, със структурирана постройка и запомнящ се главен риф, а овациите, както обикновено обират барабаните на Brann Dailor. Заигравката на думи в “Stargasm” е повече от подходяща – увлечението на музикантите по 70-тарския прогресив е отново изведено на преден план в разчупените, но много мелодични китари, но за разлика от Opeth например, преклонението към 70-те не е толкова самоцел, колкото още един подход при непрестанното музикално израстване и творческа идентичност. Казано по друг начин, Мastodon нито за миг не губят и грам от уникалността си, а майсторски успяват да вплетат акценти от различни музикални стилове, които са им повлияли през годините. Още примери за точно това са гениалните “The Hunter”, “The Thickening” (жесток припев – не мога да си го избия от главата!!!) и “The Sparrow”, които обаче се отличават и с прекрасни мелодични вокали. Всъщност, интересно е да се отбележи, че въпреки все по-достъпното изпълнение на вокалните партии във всеки следващ албум на Mastodon, групата продължава да бъде енигма за много голям брой от рок феновете, за които е непонятен категоричният отказ на американците да поемат по една утъпкана музикална формула в името на повече продажби. Удоволствието от слушането на тази музика не е лесно и мигновено. Mastodon са като онзи любим филм, който през първите 30 минути върви ужасно мудно, но след като свърши, попада категорично в класацията ви за вечни шедьоври.

Ако трябва да обобщя, въпреки че една седмица слушане е твърде недостатъчна за генерализации, “The Hunter” дава още повече пространство за мелодията в музиката на Mastodon. В почти половината от парчетата имаме и хармонични вокали и дори хорово изпълнение (!!!), което прави от албума най-епичната им творба. На 27-ми септември си отворете добре ушите и се насладете на поредното музикално пиршество, което ни предоставя може би най-талантливата млада банда, която се е появявала в последните 20 години.

10/ 10

Интервю с Nick Holmes от PARADISE LOST

Точно осем дни преди третата поява на Paradise Lost в България, поговорихме с фронтмена Ник Холмс за депресията, “Draconian Times” и колко хубаво е да срещаш стари приятели по фестивалите…


Здрасти, Ник. Нещо май не се разбрахме за точния час на интервюто?
- А, не. Просто аз съм се заблудил, че подаденият час е според английското време. Давай.

Изминаха вече цели две години откакто излезе “Faith Divides Us, Death Unites Us”. Работите ли вече по нов албум?
- Да, вече пиша материал за него. Всъщност работим по следващия ни албум още от декември. Ако всичко върви нормално, мислим да влезем в студио към края на тази година.

Иска ми се да те попитам нещо за видеоклипа, който заснехте към заглавното парче от албума “Faith Divides Us”. Бях наистина впечатлен от него. Как стигнахте до идеята за заснемането на толкова депресарски и въздействащ клип?
- Честно казано, не се сещам чия беше идеята. Харесвам клипове, в които се акцентира върху една фигура и на едно действие, което се случва в хода на цялото времетраене. По този начин музиката е като саундтрак към това, което се случва на екрана. Нещо подобно казах на режисьора и се получи един наистина доста смущаващ клип. Това ми харесва от една страна, а от друга – не съвсем. Доста неприятен клип, който е атака срещу възприятията на зрителя.

Това парче определено беше есенцията на последния албум – не само заради музиката, но и заради това видео. Поздравления за страхотната работа.
- Важно е да се спомене колко добра актриса е момичето в клипа. Защото ако не играеше толкова добре, ефектът нямаше да е толкова смущаващ.

Определено! Добре, Ник, тази година направихте няколко специални концерта по повод 10-годишнината от издаването на “Draconian Times”. Какво мислиш за този култов албум днес?
- Все още смятам парчетата за много силни. Албумът като цяло е по-темпов. Все още звучи показателно за времето, през което е композиран. Доста различен е като запис от нещата, които излизат днес. Ако трябваше да запишем този албум днес, то той нямаше да звучи по същия начин. Все още се гордеем с този албум и свирим доста парчета от него по концертите си.

Наскоро четох едно интервю с теб в списание “Terrorizer”, в което споменаваш, че “Draconian Times” е единственият ви албум, за процеса на чието създаване нямаш никакъв конкретен спомен. Наистина ли е така?
- Странно е, да. Спомням си определени моменти от творческия процес, но нямам конкретна идея за това как стигнахме до завършения резултат. Не знам дали това е защото го написахме бързо. Обикновено не работим така, а обмисляме внимателно това, което композираме. Даваме си няколко седмици време и се връщаме на дадено парче, за да видим дали отново ни харесва. За този албум нямам спомен да сме правили нещо подобно. Получи се много спонтанно и вероятно това е причината да е толкова добър, въпреки, че това не винаги е рецепта за успех.

Paradise Lost ще бъдат хедлайнери на първата вечер от Kavarna Rock Fest следващата седмица, а това ще бъде първия ви концерт на открито в България. Какъв сетлист сте подготвили?
- Ще свирим горе-долу същия сет като на европейското ни турне наскоро. Ще има доста неща от “Draconian Times” и доста тежки парчета. Всъщност се канех да го пусна в twitter профила си, за да можете да го видите и да се оплаквате предварително, хаха! Тъкмо ако има някой недоволен от сетлиста ще може да се оплаче още сега и така след концерта всички ще са доволни, хаха! В общи линии сета ще е тежичък.

Не знам дали си обърнал внимание, но на този фестивал ще свирите в компанията на страшно много готик и дарк метъл банди. Освен вас ще свирят и Opeth, Katatonia, Moonspell, Lake Of Tears, Tiamat. Познавате ли се с момчетата от тези групи?
- О, да. Няма как да си на сцената от близо 25 години и да не си се виждал с почти всички групи от сцената по фестивалите. Приятели сме и с Opeth и с Moonspell. Познаваме всички тези банди.

Очертава се доста интересна атмосфера на тазгодишния Kavarna Rock Fest с толкова много групи с мрачно звучене.
- Всъщност когато ходиш често по фестивали като фен и виждаш познати лица в тълпата, се получава нещо подобно и за членовете на групите, които се виждат зад сцената. Винаги е хубаво да се видиш с някой стар приятел. Очакваме с нетърпение да дойдем в Каварна.

Интервю с Daniel Liljekvist от KATATONIA

Здравей, Даниел. Като погледнем назад към последните ви 3 албума “Viva Emptiness”, “The Great Cold Distance” и “Night Is The New Day”, се вижда, че те излизат точно през 3 години. Това значи ли, че през 2012-та можем да очакваме нов албум на Katatonia?
- Леле, изминаха ли вече 3 години? В момента сме в начален стадий на писането на материала за нов албум. Мисля, че Йонас композира музика вкъщи и записва някои китарни мелодии, но все още не знам за конкретни планове кога ще влезем в студио. Би трябвало записите да се случат в края на тази година или самото начало на следващата, но като се има предвид, че сме на турнета чак до декември, не знам как ще се случи. Честно да ти кажа, нямам търпение да започнем записи за нов албум, защото ми писна да свирим старите парчета отново и отново.

Чуват се слухове за съвместна работа със Стивън Уилсън от Porcupine Tree. Той е известен както с факта, че е голям професионалист, така и с това, че внесе собствената си визия за звученето на групи като Opeth и Anathema. Ще работите ли с него?
- Поне аз не знам за такова нещо. Мисля, че Йонас беше споменал някъде, че заедно със Стивън са работили по продуцирането на вокалите за “Night Is The New Day”, но не знам дали сега се случва нещо такова. Аз самият бих се радвал да работя със Стивън.

Ще ни кажеш ли кои барабанисти са ти оказали най-голямо влияние, за да се захванеш с този инструмент?
- Мисля, че сегашният ми стил на свирене е много повлиян от бившия барабанист на Pearl Jam - Дейв Абрузъс: техниката му на свирене и начинът, по който подреждаше барабаните си. Когато през 93-та започнах да свиря с някои местни пънк групи бях много повлиян и от барабаниста на Refused – Дейвид Сандстрьом, който е един от най-добрите в света по мое мнение. В крайна сметка обаче, човек се вдъхновява да свири не само от други музиканти. Понякога са достатъчни един чипс и 2 бири или някой добър филм. Има толкова много талантливи барабанисти, че се опитвам да попия по нещо малко от всеки, който харесвам.

Притеснявате ли се, че ако се наложи да направите шоуто си на Kavarna Rock Fest през светлата част на деня, това би се отразило върху въздействието ви над публиката? Може ли Katatonia да бъде толкова силно депресивна и на дневна светлина?
- Когато свирим през деня и особено ако е много горещо, това няма как да не се отрази на цялостното ни послание и да не ни изтощи. Все пак песните ще са си същите, въпреки, че може би няма да е така въздействащо както ако концерта беше късно вечерта. Дано хората дойдат да ни гледат дори и по това време. От друга страна, като свирим по-рано, така ще ми остане време да купонясвам след това, хаха!

Някои от бандите на Kavarna Rock Fest нямат нищо общо с тежките звук и настроение на изпълнители като вас, Paradise Lost или Moonspell. С какво може Katatonia да спечели феновете на Sonata Arctica например?
- Нямам никаква представа. За мен това не е съревнование. Феновете си решават какво да чуят и какво не. Свирили сме с Paradise Lost и Moonspell и преди, така че ще е яко. Всъщност не бях чувал за този фестивал преди. Отдавна ли съществува?

Да, доста отдавна. Досега са гостували наистина големи имена като Manowar, Slayer, Heaven & Hell, Dream Theater, Accept… Знаеш, че е на морето, нали?
- Да. Затова решихме да отскочим дотам от Румъния. Страхотно. Очаквам го с нетърпение.

Даниел, можеш ли да ни кажеш какво е положението със страничния ти проект Komotio, в който свириш на китара. Активна ли е групата?
- Не, доста тихо е на този фронт. Всеки се занимава с много неща в момента. Аз и Sodomizer сме постоянно на турнета, а ако случайно не сме на път, сме заети с Katatonia или Bloodbath. Двамата живем в един град и се засичаме по летищата когато пътуваме с групите. Всъщност преди 3 седмици говорихме за Komotio с останалите момчета от групата и може да направим нещо преди да замина с Katatonia за турнето в Щатите. За мен и Sodomizer е важно да правим и музика, която е различна от тази на титулярните ни групи. Да свирим на малки концерти, без нищо специално – просто пънк-рок шоу. Всичко при Katatonia е толкова професионално и изпипано до най-малкия детайл – големите продукции и т.н., а аз харесвам и по-прям, пънкарски, хардкор звук. Ще направим поне едно шоу с Komotio в недалечно бъдеще. Замислям се обаче, че не съм свирил на китара от 3 години и дори не си спомням акордите на парчетата, хаха!


Стоян Цонев, Александър Радичев

Интервю с Tony Kakko от SONATA ARCTICA

Здравей Тони. Това ще бъде второто ви гостуване в Каварна. Първото беше през 2008-ма. Обичате ли да свирите в по-нетрадиционни места като Каварна, който е малък град, но с огромното предимство да е до морето?
- Това е много красиво място с по-интимна обстановка, каквито посещаваме рядко, затова съм сигурен, че ще си изкараме фантастично.

Sonata Arctica има много солидна фенска подкрепа в България и много българи пътуват редовно, за да гледат концертите ви в чужбина. Успявате ли да поддържате редовна връзка с феновете ви извън Финландия?
- Опитвам се да отговарям на колкото е възможно повече имейли, но ми отнема по 8 часа на ден, за да успея да отговоря само на половината от писмата, които получаваме. Разбира се това е освен бизнес кореспонденцията, която водя. Понякога е много интересно и приятно, че в нашето малко градче във Финландия идват фенове, които искат да разберат откъде е групата. Често се срещаме се с такива хора и чувството е страхотно.

Нека те питам нещо за тазгодишното издание на фестивала Kavarna Rock Fest. Ще свирите първия ден, в компанията на групи като Paradise Lost и Katatonia, които стоят доста далеч музикално от вашия стил. Какво мислиш за тази нетрадиционна комбинация от музикални жанрове в един и същи ден?
- Хубавото е, че хора, които са там, за да видят Katatonia и си нямат никаква идея кои са Sonata Arctica, ще имат възможността да ни чуят и видят и току-виж са ни харесали. Абсолютно същото е валидно и с обратен знак. Добре е да има разнообразие от групи и стилове, което води много различни групи фенове на едно място. Това е много добра промоция за групите и е бонус за феновете, защото получават шанса да чуят музика, за която не биха се сетили при други обстоятелства. Никога не се знае какво може да ти допадне в някой момент. Една група, която не си харесвал до момента по някаква причина, може да ти влезе под кожата точно на този фестивал.

Мислиш ли, че липсата на втори китарист и по-засиленото присъствие на клавишни и оркестрации е успешна формула за Sonata Arctica?
- Хм… не знам. За нас това проработи. Знаеш, че започнахме в състав подобен на този на Stratovarius, защото те са много успешна група и решихме да работим по същия начин. В същото време не бягаме от промените. Не мога да си представя обаче как ще се впише шести човек в състава на Sonata Arctica. Може би някой ден ще пробваме да тръгнем на турне с двама соло китаристи, защото това отваря звука, придава му още тежест и дава допълнителни възможности при аранжиментите. Разбира се в момента нашият пианист Хенрик свири по начин, който покрива звуковата ниша, която би заела още една соло китара.

Тони, можеш ли да ми кажеш дали новите ви албуми продават повече копия от първите ви издания?
- Мисля, че всеки албум след първия се е продавал в горе-долу един и същ тираж – около 100 000 копия в рамките на няколко години. Често казано, не съм навътре в тези цифри. Просто се опитвам да правя това, което обичам, и се надявам това да носи удовлетворение и на други хора.

А възможно ли е някога да запишете албум, в чийто текстове няма любовна история?
- Да, възможно е, хаха. Не искам да го правя, но е възможно. Знаеш ли – получаваме много писма от фенове, за които тези истории са нещо важно. Човешките взаимоотношения са основна част от текстовете ни и много хора могат да открият частица от собствените си житейски преживявания в нашите албуми. Възможно е дори да намериш частица надежда в тях тогава, когато се чувстваш съкрушен от някоя негативна емоция. Разбира се, това не са някакви емо текстове, въпреки че ни критикуват в тази посока, но… за мен просто е удоволствие да пиша. Някои от най-положителните реакции от фенове, които съм получавал, са именно във връзка с тези песни.

Не смяташ ли, че цялата тази натовареност и сложност в музиката ви я прави твърде не-радиофонична? Това не ви ли спира да станете още по-известни?
- Да, смятам, че песните са така или иначе твърде дълги, за да ги въртите по радиото, хаха! В следващия албум обаче ще опитаме да направим парчетата по-концентрирани – нещо в рамките на около 4 минути. Ще опитаме различен подход този път. От друга страна, ако една група се върти твърде често по радиото, вече губя желание да си купя албума. Това е моята гледна точка. По една песен от албум е ОК, но не е нужно да се извъртят всички най-яки парчета в албума, защото тогава ще съм разочарован от останалата част, ако си го купя. Друг пък може да каже, че като започнат да те въртят често по радиото или продаваш повече албуми, значи си се продал на индустрията. Дано продължим да се занимаваме с музика още дълго време преди да се пенсионираме, хаха.

Стоян Цонев, Димитър Риков

Как се каляваше стоманата – JUDAS PRIEST. София. 8 юли 2011 г.

Какво ли може да се напише след такъв концерт? Всеки, който е присъствал на безжалостната сеч, претворена от хеви метъл легендата Judas Priest знае, че подобно шоу може да бъде съпреживяно, но не и описано с думи. Все пак... поне ще се опитаме.

Вероятно последния концерт на Judas Priest в България започна наистина идейно. Сценичните декори все още бяха скрити зад огромна завеса с надпис „Epitaph”, когато светлините угаснаха и от високоговорителите започна…. “War Pigs” на Black Sabbath!!!! Всеки знае, че Priest и Sabbath са от района на т.нар. “black country” в Англия – Бирмингам, Уест Бромич и по-малките градове в околността. Концепцията беше ясна – ето откъде идваме и кои сме всъщност. След около 3 минути Sabbath, парчето беше прекъснато, за да чуем интрото „Battle Hymn”, след която Judas Priest започнаха сета си с “Rapid Fire” от култовия албум “British Steel”. Декорът беше умопомрачителна интерпретация на пушещите комини на металургичните заводи от „black country”, заедно с табела “Welcome to the home of British Steel”, а звукът отговаряше напълно на високите стандарти, които британците винаги са си поставяли. Всъщност единственото и то само донякъде основателно притеснение у феновете за класата на шоуто, което щяха да видят, беше дали Роб Халфорд ще бъде в добра форма. Фронтменът на Priest, който през август тази година ще чукне точно 60 години беше меко казано в ЧУДОВИЩНА форма и явно беше решил да изпита здравината на тъпанчетата ни при високите честоти. Без никакво преувеличение можем да кажем, че вечерта на 8 юли 2011 г., Роб Халфорд изнесе един от най-силните концерти в кариерата си, като изпя 1:1 всички парчета в предългия сетлист, обхващащ всички (!) албуми на групата, с изключение на противоречивите творби с Тим Оуенс зад микрофона.

Липсата на Kей Кей Даунинг не се забеляза, защото младият му заместник Ричи Фокнър свири със завидно самочувствие, огромна класа и чудесно сценично присъствие до батко си Глен Типтън. Събеседникът ни в радио интервюто отпреди седмица Йън Хил мачкаше здраво на баса, създавайки заедно с машината Скот Травис съкрушителна ритъм секция. Всички предпоставки за една достойна епитафия на активния концертен живот на легендите бяха налице и една след друга се заредиха класиките “Metal Gods”, “Judas Rising”, “Never Satisfied”, полу-акустичния вариант на “Diamonds And Rust”, “Turbo Lover”….

Гвоздеите на вечерта обаче без съмнение бяха уникалните композиции „Beyond The Realms Of Death” и “Blood Red Skies”, които Халфорд отново закова с лекота. В един момент наистина се чудехме дали този човек е обладан от зъл демон точно тази вечер или си е просто луд, но такива безумни крясъци не бяхме чували на концерт дори на блек метъл банда. Сигурен съм, че някои от по-умерените рок фенове на Mike & The Mechanics или Whitesnake са сънували кошмари в нощта след концерта. Халфорд направи и реверанс към публиката, оставяйки ни да изпеем целия текст на химна „Breaking The Law”, при което се почувствахме част от магията, която петте музиканти творяха от сцената.

И така…. нужно ли е да продължаваме? Все пак е важно да се спомене изумителният факт, че заедно със закупена тениска от мърчандайза, феновете получаваха касова бележка! Похвално. Разбира се, имаше и идиотизми, като този да се сложат 2 химически тоалетни на стълбите, по които хиляди хора влизаха и излизаха от стадиона сред кошмарна смрад…. но…. c’est la vie.

Дори това наистина да беше последната поява на Judas Priest в България, всеки един, който успя да я види, може да бъде спокоен, че е запазил спомена за тази институция в най-добрата й форма. Респект и поклон пред Judas Priest, които след 40 години на върха, все още продължават да веят високо флага на безкомпромисния, британски heavy fucking metal!


снимки на Judas Priest: Ясен Немски за Болкън Ентъртейнмънт

Интервю с Ian Hill от JUDAS PRIEST

Броени дни преди старта на фестивала “Sofia Rocks 2011” се свързахме с басиста и най-дългогодишен член на групата – Ian Hill, за да поговорим за миналото, настоящето и бъдещето на британските метъл легенди.


Иън, ти си най-дългогодишния член на Judas Priest от настоящия състав. Поглеждайки назад към тази 40-годишна хеви метъл кариера, какво чувстваш? Със сигурност удовлетворение и гордост, но все пак изпълнена ли е мисията на Judas Priest?
- Не бих казал, че е. Със сигурност бяха едни дълги и вълнуващи 40 години, през които преживяхме много промени не само в групата, но и в музиката въобще. Начинът, по който музиката се записва и се продава е коренно различен от времената когато започнахме в края на 60-те и началото на 70-те. А що се отнася до мисията на Priest – ние продължаваме! Не смятаме да убиваме групата. Ще продължим да концертираме, но занапред ще изнасяме избрани концерти, на по-малък брой дати и като цяло ще прекарваме по-кратко време на път. Това турне ще продължи близо две години, като включим в този период и издаването на новия ни албум. Това означава, че ще бъдем страшно дълго време далеч от дома, а в крайна сметка правим това от цели 40 години. В един момент започваш да се замисляш колко още по две години на път имаш сили да издържиш. Това вероятно ще е последното ни толкова мащабно световно турне, но по-нататък ако изникне възможност да свирим по големи фестивали или специални събития, със сигурност ще го правим. Това, с което се занимаваме ни доставя твърде голямо удоволствие, за да го изоставим. Просто ще намалим малко темпото.

Фактът, че продължавате е успокоителен за феновете. В тази връзка, как се чувстваш на сцената по време на настоящото турне, когато от дясната ти страна свири Ричи Фокнър? Със сигурност е странно усещане да свириш за първи път от толкова години без приятеля и съученика си Кей Кей Даунинг?
- О, разбира се. Кен липсва на всички ни. Заместникът му обаче е страхотен музикант и човек. Много е талантлив. Сигурен съм, че всички ще го приемат много бързо, ако вече не са го направили, защото в youtube има толкова много концертни клипове и феновете вече могат да си изградят представа за Ричи. Кен е приятел на всички в групата от страшно дълго време, а аз се познавам с него от 5-годишна възраст. Все още сме близки и в добри отношения. Направихме всичко, което можахме да го убедим да не се отказва, но той беше непреклонен. Оказа се, че не може да прекара толкова много време на турне, а и започна да ни притиска времето за издаване на визи, резервация на самолетни билети и т.н. Наложи се да продължим без Кен.

Глен Типтън вече спомена, че работите по нов албум и плановете са да излезе следващата пролет. Какво можеш да ни кажеш ти по този въпрос?
- Имаме 3 почти завършени и грубо миксирани парчета. Издателите ни от Sony все още не са сигурни какво да правят – дали да ги издадат като предварителна промоция или да изчакат момента и да издадат направо целия албум. Следващият албум ще бъде по-праволинеен Priest – в общи линии продължаваме оттам, докъдето стигнахме с “Angel Of Retribution”. Няма да бъде концептуален като “Nostradamus”, защото така или иначе мнението ми е, че всяка група има потенциал да запише само един албум с подобен замисъл. Както казва Глен, голяма част от музиката е композирана, а някои парчета вече са записани. Смятаме да продължим със записите в началото на следващата пролет, с идеята да издадем албума през лятото на 2012-та. Чака ни сериозна работа през следващите 12 месеца, хаха.

Иън, винаги съм искал да те питам какво е личното ти мнение за сценичната роля и присъствие на басиста в една група. Ти винаги си стоял леко на заден план и встрани от светлината на прожекторите, в пълен контраст със сценичното присъствие на басисти като Стив Харис или Гийзър Бътлър например.
- Хммм, ами като се замисля това е така още от ранните дни на групата, когато сцените бяха малки и нямаше особено пространство да се разхождаш напред-назад, хахаха! Освен това свиря на бас педали, което ме държи ангажиран. За мен сценичното перчене никога не е било нещо важно. Ролята на басиста е с помощта на барабаниста да изгради основата, върху която да се гради цялото звучене. А чувал ли си шегата, че ролята на барабаниста и басиста е да се грижат за това китаристите и вокалиста да изглеждат добре? Това е положението – не съм нито китарист, нито певец. Стоя до Скот и правим ритъма за всички останали.

Judas и Black Sabbath са две от най-влиятелните институции в метъла в световен мащаб. И двете групи сте от Бирмингам. Получавате ли признание в родния си град? Разпознават ли ви младите хора по улиците?
- Имаме нещо като местна алея на славата в Бирмингам и доколкото знам наскоро оказаха честта на Ози. Май че и останалите от Black Sabbath са там. Всъщност ние не сме точно от Бирмингам, а от Уест Бромич и Уолсол. Глен е от предградията на Бирмингам. Но кой знае – може да си разширят хоризонта и да включат и Уест Бромич в търсенето на известни хора от региона, хаха! Смешното е, че тъй като в началото на кариерата си прекарахме доста време в чужбина, и до днес, дори в Англия има много хора, които ни смятат за американска група! Наистина сме леко пренебрегнати по родните ни места, което е малко тъжно, но не и неочаквано. Дано някой ги подсети за нас, хаха. Не че това е някакъв проблем, но все пак е признание, също като това да получиш „Грами” или албумът ти да получи златен статус. Това е винаги черешката на тортата, но все пак основната причина да се занимаваме с това е любовта ни към музиката.

Иска ми се да попитам и теб, след като разговаряхме с Роб Халфорд, дали все още планирате да поставите на сцена целия двоен албум “Nostradamus”? Споделяш ли моето мнение, че и до днес този албум остава неоценен и някак неразбран?
- Да, съгласен съм. “Nostradamus” очевидно не беше традиционен албум за Priest и това може би е предизвикало объркване сред някои от старите ни фенове. Смятам обаче, че този албум е много стойностен и дори бих казал, че съдържа най-добрата и изпипана музика, която сме композирали. Възможност винаги има. Съществуват толкова много начини идеята да се осъществи: дали ще го направим само с групата, ще вземем някой клавирист, който да свири оркестралните партии или пък ще качим на сцената цял оркестър. При всички положения, ако идеята се реализира, това означава да положим огромен труд. В албума са вплетени страшно много детайли, чиято липса ще бъде осезателна ако не присъстват в лайв шоуто. Но, пак казвам, напълно възможно е да го направим.

Judas Priest ще бъдат в България за втори път на 8-ми юли като хедлайнери на фестивала “Sofia Rocks”. Предишното ви гостуване беше през 2004-та година с Queensryche като съпорт. Какво е чувството да излезеш последен на сцената и то след такива легенди като Saxon и Whitesnake? Познавате ли се с музикантите от тези групи?
- Познаваме се с Whitesnake от дълго време и сме работили често заедно през годините. Кои каза, че са другите групи?

Например Saxon.
- Наистина ли и Saxon ли ще свирят? Хаха – това е много яко! Оооо – познаваме се и с тях от цяла вечност. В момента предполагам, че сме по-популярни и от двете групи и именно затова оглавяваме фестивала. В някои държави може Whitesnake да са по-известни, но смятам, че като цяло, в момента ние сме по-големи. Или първи сред равните – нека го кажем така, хаха!

Накрая да те питаме какво могат да очакват българските ви фенове от шоуто на 8-ми?
- Уау, амии…. ще бъде много шумно, много тежко и няма да можете да танцувате, хахаха! Със сигурност ще бъде жестоко Priest шоу. Правим всичките си номера – ще има много светлини, пироефекти, ще го има и мотора, разбира се. Феновете ще бъдат във възторг – сигурен съм!

Интервю с Geoff Tate от QUEENSRŸCHE

Свързахме се с фронтмена на прогресив-метъл легендите Queensryche по повод новият им студиен албум, озаглавен “Dedicated To Chaos” (в България на 27 юни, чрез Орфей Мюзик). През по-голямата част от кариерата си, Queensryche избират трудния път да се развиват и да не повтарят звученето си, затова всеки следващ албум звучи изненадващо за феновете. Сполучлив ли е този път поредният експеримент, ще разберете от отговорите, които Джеф Тейт даде на Стоян Цонев.


Здравей Джеф. Радвам се да си говоря с теб отново. Първият ни разговор беше по повод албума „American Soldier”. Първо, искам да те поздравя за 30-годишния юбилей, който отбелязвате с Queensryche. Доволен ли си от това, което групата постигна през тези години?
- Разбира се. Тази група е част от живота ми. В крайна сметка съм бил в групата повече време отколкото не съм бил в нея, хахаха! Това е едно страхотно житейско „пътуване” за мен и сме щастливци, че продължихме да правим музика през всички тези години.

Имате нов албум, който се казва “Dedicated To Chaos” и излиза на 27 юни. Имах време да го чуя 3 или 4 пъти преди това интервю и мисля, че албумът ще изненада със звученето си много от старите фенове. Какво мислиш по въпроса?
- Никога нямам и най-малка идея как биха възприели феновете ни даден албум. Това, което се надявам е, както винаги да го изслушат с отворено съзнание и дано в крайна сметка успеят да открият в него нещо, което да ги заинтригува.

В този албум се прокрадва усещането, че по-голямата част от парчетата са сътворени просто като резултат от джем-сешъни в студиото, а не са композирани по класическия начин. Това усещане беше ли търсено съзнателно?
- Още веднъж, мисля, че всеки възприема музиката по различен начин. Музиката като изкуство въздейства на различните хора по различен начин. Това се отнася и за впечатлението за това, как е сътворена тази музика. Не бих казал, че това е начинът, по-който съзнателно сме работили по албума, но някои от парчетата са композирани така, както работехме преди години. Като цяло, работихме извън установените от самите нас рамки и се опитахме да създадем сбор от различни песни, вместо един концептуално обвързан албум, какъвто беше предишния. Искахме да съпреживеем по нов начин изкуството да сътвориш една нова песен– да преоткрием удоволствието от правенето на музика и именно затова някои от парчетата добиха завършен вид вследствие на работата на всички от групата в студиото. Атмосферата беше такава.

Музиката в новия албум звучи толкова различно от метъла и съответно от стила в дебютния ви албум, а в същото време Queensryche ще бъдат съпорт на английската част от прощалното турне на Judas Priest - една от най-същинските хеви метъл групи от старата школа. Това означава ли, че на тези концерти ще свирите по-малко парчета от „Dedicated To Chaos” и ще акцентирате на по-тежки неща?
- Все още не знам точно какъв ще е сета ни за тези дати. Ще започнем репетиции за това турне в края на този месец. Тази година за нас е важно да отбележим 30-годишнината си и затова ще свирим парчета от всички албуми. Когато говорим за „метъл”, трябва да знаем, че това е просто едно определение, един термин. Това е название на жанр, което някой е измислил и етикет, който някои хора поставят на определена музика. Това, от което се интересуваме в Queensryche, е да не попадаме в някаква определена категория, която някой би ни лепнал. Ние не се определяме нито като метъл, нито като каквото и да било друго, освен като Queensryche. Тези определения и категоризации винаги са ни поставяли в трудни ситуации, защото обикновено правим неща, които са различни от очакванията на хората.

Джеф, новият албум ще бъде издаден и в лимитирана версия с цели четири бонус парчета. Би ли ни казал дали тези четири песни се отличават по нещо от останалите, защото ние имахме възможността да чуем само стандартната версия на албума?
- Отново ще кажа – преценката за това как звучи музиката, трябва да бъде оставена на всеки отделен слушател. Аз самият никога не се интересувам от мнението на някой друг за музиката.

За музикант с име като твоето, това не е изненадващо. Нека ти задам още един въпрос, който по всяка вероятност няма да ти бъде приятен. Как се чувстваш по повод цялата тази критика и разочарование, което изразиха дългогодишни фенове на групата по повод турнето ви „Cabaret”? Сякаш това беше твърде голяма крачка встрани що се отнася до имиджа и посланието, с които Queensryche станаха известни?
- Хм, всъщност „Cabaret” турнето беше прието доста добре. От 14-те концерта, десет бяха напълно разпродадени, което си е доста впечатляващо, като имаме предвид състоянието на икономиката по това време, особено в Щатите. Повечето от турнетата на други групи отбелязаха много ниска посещаемост. За нас това турне беше много забавно и също така много вдъхновяващо от артистична гледна точка. И пак – очакванията на другите към нас, не са нещо, което ни интересува. За мен, ако постоянно се съобразяваш с очакванията на другите, това ще означава да си твърде ограничен във възможностите си като творец.

Като фен бих искал да те попитам дали можем да се надяваме на хедлайнерски дати в Европа? Засега на сайта ви са обявени само фестивални участия за нашия континент.
- Турнето тепърва започва да се оформя в цялост и оттук нататък ще слагаме почти всеки ден нови дати на сайта. Така че, съветвам всеки който иска да ни види, да проверява редовно www.queensryche.com.

След солидна кариера от над 30 години с Mob и след това Queensryche, чувстваш ли все още амбицията да бъдеш лидер в прогресив рока и какво да очакваме оттук-нататък от Queensryche?
- С абсолютна увереност мога да заявя, че не искам да бъда лидер на каквото и да било освен Queensryche, хаха! Не искам да бъда наричан прогресив, метъл, ню-уейв, индъстиъл или с каквото и да е друг термин, защото това ме кара да изтръпвам. Виж, аз просто творя изкуство, което е отворено за интерпретации. На някои ще им хареса, други няма да го въприемат. Нещата се свеждат до нещо много просто – една песен или ти харесва или не. Има и вариант, при който след време започваш да харесваш парчето, което първоначално не ти е допадало. Това съм забелязал през годините – типична човешка реакция.

Джеф, използвам повода да те помоля за личното ти послание към феновете на Queensryche в България, с които наскоро основахме официален фенклуб, който се казва “Bulgarian Empire”.
- Благодаря ви, че слушате Queensryche и се надявам да ви видя скоро на турнето!