Интервю с Max Cavalera (Cavalera Conspiracy, Soulfly, Killer Be Killed)

Здравей, отново, Макс! Първо – как върви турнето до момента? Как реагират феновете този доминиран от “Roots” сетлист?

- О, върви страхотно. Концертите са пълни със заряд. Тъкмо приключихме американското турне и сме готови за Европа. Сетът е наистина мощен – свирим абсолютно всички песни от албума, което прави около час и нещо, след което имаме и няколко други изненади към края на шоуто.

Как всъщност се зароди идеята за турнето “Return To Roots”? Беше специално замислено по повод 20-годишнината на албума или беше спонтанна идея?

- Не беше замислено специално – просто съвпадна с годишнината. Идеята всъщност беше на жена ми Глория, която е и наш мениджър. Когато сме изпълнявали на сцената в Лондон парчето “Roots”, тя е видяла как тълпата реагира изпадайки в еуфория. Тогава е решила, че може би е добра идея да изпълним целия албум от начало до край, с автентичните барабани и глас. Мисля, че именно това искат да чуят феновете. Както аз, така и Igor, решихме да направим това, гледайки от перспективата на феновете – как те биха искали да се случи. Звучи много добре и най-важното: правим го със сърце. Затова е толкова успешно.

Разсъждавайки от гледната точка на някой олдскуул траш фен, много хора вероятно се питат – „защо за Бога избраха 20-годишнината на “Roots”, а не например 30-годишния юбилей на “Morbid Visions”?”. В този ред на мисли, възможно ли е някой ден да видим турне, посветено на “Beneath The Remains” или “Arise”?

- O, разбира се. Надявам се, че да, защото и ние смятаме тези албуми за много важни. Виждайки колко успешен е този експеримент сега, не виждам защо да не направим и нещо такова. За турнето “Return To Roots” например се оказва, че идват доста фенове, които или не са били родени, когато излезе албума, или по някаква причина не са били на концерти от онова турне. Много е емоциално. Така че – да, ще пробваме нещо такова, но ще трябва и да го съчетая с всичките ми други проекти. Знаеш, че имам Soulfly, също така Cavalera Conspiracy, Killer Be Killed, така че ще трябва да изчакате.

Когато “Roots” излезе в средата на 90-те, това беше един наистина различен албум за Sepultura и той изненада много фенове. Смяташ ли, че Sepultura беше повлияна от някои ню метъл групи като например Koяn, или пък точно обратното – “Roots” беше вдъхновение за много от тези банди след това?

- Мисля, че всичко започна още преди това. Групи като Koяn и Deftones според мян бяха доста повлияни от “Chaos A.D.”. Самите те си признават, че са големи фенове на “Chaos A.D.” и “Arise”. Трябва да кажа, че влиянията в правенето на музика идват от всичко, което слушаш в този конкретен момент. Аз например по онова време наистина слушах Koяn и Deftones и идеята за ниско настроените китари дойде от първият албум на Koяn. През годините съм черпил вдъхновение от много групи и мисля, че това е чудесно, особено когато знаеш, че в същото време много групи пък се вдъхновяват от твоето собствено творчество. Едната ръка мие другата, нали разбираш? Всичко е някак свързано и мисля, че това е нещо хубаво.

Max, последният албум на Cavalera Conspiracy излезе през 2014-та. Кога да очакваме нещо ново?

- Хм, не знам за това. Догодина стават 20 години от създаването на Soulfly и мисля да работя върху нов албум. Това ще бъде наистина специална година за мен. Искам този нова албум да бъде наистина мощен и имам някои луди идеи за музиката в него. Ще бъде различен от всичко друго, което съм правил. Така, че първо трябва да завърша това и може би през 2018 ще дойде ред и за Cavalera Conspiracy. С Igor вече мислим а следващия албум и искаме да го направим по-различно този път: да прекарваме повече време заедно и да отделим време за препродукцията. Нито един от досегашните албуми на Cavalera не е имал препродукция – просто сме влизали в студиото и сме започвали записи без каквото и да било подготовка. Преди, със Sepultura, винаги отделяхме достатъчно време за подготовка и мисля, че ако сега направим същото с Cavalera Conspiracy, крайният резултат ще напомня повече за старите албуми като “Arise”.

“Point Blank”, единственият албум на проекта Nailbomb, беше преиздаден на винил по-рано тази година. Говорил ли си някога с Alex Newport за евентуален втори албум на Nailbomb?

- За съжаление, ние приключихме завинаги с Nailbomb. Още навремето решихме това да бъде един вид култов проект, който след като приключи, да не се пресъздава никога вече. Именно в това е най-ценното и специалното на този албум: че е единствен по рода си и не е позволено да се пипа повече. С Alex вече живеем по напълно различен начин: аз имам много проекти, а той е продуцент и дори вече не свири на живо. Горди сме с двата ни албума – “Point Blank” и концертният “Proud To Commit Commercial Suicide” и това е. Мисля, че е напълно възможно да създам друг екстремен проект в някакъв момент. Нещо наистина брутално, подобно на Nailbomb, но с различни хора.

Виж, това би било нещо интересно, което да очакваме! Последно, тъй като 2016-та вече отива към края си, бих искал да те попитам кои албуми ти направиха впечатление през изминаващата година?

- Да, ще спомена няколко. “Magma” на Gojira беше добър, както и съвместният проект на Full Of Hell и The Body. Новият The Dillinger Escape Plan, който тъкмо излезе, също много ми хареса. Допаднаха ми и някои блек метъл албуми, като например този на Abbath, както и албумът на поляците Infernal War. Това са някои от нещата, които слушам напоследък.

Стоян Цонев

Интервю с Кристофър Йонсон oт THERION

Нямаше как да не се зарадваме при новината за повторното гостуване на шведските легенди Therion в България, този път като част от Kavarna Rock Fest. За група с близо 29 години история беше особено ценно да говорим по повода с единствения останал оригинален член в състава – китаристът и пианист Кристофър.

  

Здравей, Кристофър! Ти си единственият останал оригинален член в състава на Therion. Коя е основната причина да продължаваш толкова години?

- Всъщност имаме доста стабилен състав през последните 8-10 години. Голямата промяна беше през 2008-ма, когато на практика цялата група освен мен напусна и трябваше да потърся ново вдъхновение. За мен това беше едно изключително пътуване. Когато основах групата през 87-ма, единствената ми амбиция беше да запиша демо, а ето ни сега, с над един милион продадени албума, свирили сме в повече от 50 държави и сме издали над 15 албума.

Последният ви студиен албум “Les Fleurs du Mal” излезе през 2012-та. Това са вече четири години. Работите ли по нов албум?

- Не работим по обикновен албум, а по рок-опера. Разбира се, ще има и нейна аудио версия. На практика ще е нещо като „Исус Христос суперзвезда“, ще бъде издадена и на диск, но когато споменеш „Исус Христос суперзвезда“, първо се сещаш за сценичната постановка, а не за аудио изданието. Така, че – подготвяме се за записите.

Тоест – планирате да я представяте на живо?

- Разбира се. Именно затова споменах „Исус Христос суперзвезда“.

ОК. По-рано тази година издадохте един мини-албум с кавъри. Защо избрахте парчета и изпълнители, които вероятно са напълно непознати за метъл феновете, особено тези на ранния ви дет метъл период?

- Имаш предвид “Les Épaves”. Това всъщност не беше нарочно издание, а няколко неиздадени парчета от сесиите на “Les Fleurs du Mal”, които исках да запиша и миксирам в моето собствено студио. Обикновено с Therion записваме в същото студио, но не миксираме там, а сега исках да видя какво ще се получи ако направя и смесването. Това беше идеята и просто решихме да направим ограничен тираж, който не се разпространява по магазините, а само по концертите ни.

Направили сте нещо като Black Sabbath с тяхното издание “The End”.

- Не съм запознат с него.

Няма значение. Кристофър, искам да те попитам за другата ти група – Luciferian Light Orchestra, която по-скоро сайкъделик рок. Разкажи ни нещо повече за този проект.

- Винаги съм бил голям фен на 70-тарското звучене и всъщност можете да чуете много влияния от 70-те в музиката на Therion, дори в първите ни два дет метъл албума. В дебюта например има един риф, който си е в стил Джими Хендрикс. През 95-та година бях на творчески кръстопът, когато исках да внеса много повече бомбастичност и оперетно влияние в музиката на Therion, но не бях сигурен дали лейбъла ще финансира нещо подобно, защото по това време не продавахме много албуми. Затова като план Б, бях решил да направя съвсем отделна група със 70-тарско звучене, тъй като нямаше изгледи да получим пари. Събрахме се с още един приятел, започнахме репетиции и дори направихме 2 парчета. След това, за моя голяма изненада, Nuclear Blast ни отпуснаха финансиране, с което създадохме “Theli”, a другата група замразих, въпреки, че парчетата които композирахме бяха много добри. Дори едно от тях използвах за “Theli”, след като го преаранжирахме. Това е “Cults Of The Shadow“. През годините след това продължих да пиша парчета в този стил от седемдесетте, които бяха твърде ретро за Therion, а понякога използвах такива идеи и за Therion, като например “The Dreams of Swedenborg” от албума ни “Lemuria”. Винаги обаче съм имал много песни, които не са пасвали на стила на групата по една или друга причина. Когато преди няколко години започна да се възражда тази ретро вълна, установих, че самият аз отново изпитвам удоволствие и нужда да си купувам албуми. В продължение на дълги години не си купувах никакви албуми, защото или ги смятах за боклук, или просто не бяха по вкуса ми. Изведнъж се появиха групи като Purson и Hexvessel, които направиха много добри албуми и аз реших, че това е точния момент да издам всички тези песни, които имах и може би някой би се заинтересувал да ги чуе. Дори някой да е фен на Therion, може би щеше да хареса този тип музика, защото изведнъж имаше интерес и глад за такъв стил. Така се появи Luciferian Light Orchestra.

Накрая искам да те попитам нещо за предстоящата ви втора визита в България – този път на Kavarna Rock Fest. Какво по-различно да очакват феновете ви този път, когато ще сте на открита сцена и част от фестивален лайнъп?

- Когато сме на фестивал, правим “best-of” сет. Когато хората са на фестивал, искат да чуят най-известните парчета. Затова не свирим някакви изненади или по-необичайни парчета. Фестивал означава, че си там, за да пиеш бира и да чуеш любимите си парчета. Това искам и аз самият когато отивам на фестивал, за да гледам Judas Priest например: да чуя класиките и да пийна бира. 

W.A.S.P. - "Golgotha"

Доста почакахме за 15-ия студиен запис на W.A.S.P. Тези шест години от излизането на “Babylon” изминаха бавно, най-вече защото първоначалните планове на Blackie Lawless бяха новият албум да се появи много по-рано. За съжаление, съдбата се намеси най-неочаквано и през 2013-а легендарният фронтмен претърпя тежка фрактура на тазобедрената кост, завършила с операция и мъчително възстановяване.

Всичко това, в комбинация с дългото търсене на нов лейбъл, в крайна сметка постави на сериозно изпитание търпението на феновете и, разбира се, вдигна летвата на очакванията ужасно високо. Да, и “Dominator” (2007), и “Babylon” (2009) бяха достатъчно солидни издания за стандартите на W.A.S.P., но самият Blackie заяви, че с “Golgotha” се опитва да направи “перфектния албум” и че звученето му ще е “спиращо дъха”.

Да видим доколко е бил прав: Като за начало, “Golgotha” е първият албум на W.A.S.P. от 2004-та година насам, който съдържа девет изцяло авторски парчета – никакви reprise-и, никакви ненужни кавъри (в “Babylon” имаше само седем авторски песни). Новият запис започва донякъде стандартно, по-рокаджийски и ударно с тройката “Scream”, “Last Runaway” и “Shotgun”. Докато първите две парчета предлагат хващащи припеви, прекрасни сола и разчупват формулата по средата с втори припев, “Shotgun” е на практика единствената дупка в диска, защото едва ли някой може да се съмнява, че W.A.S.P. са в състояние да издават всяка година албуми с минимум 10 подобни песни.

Оттук нататък обаче нещата стават МНОГО сериозни. Следва “Miss You”, от която буквално настръхвам всеки път. Представете си балада със структурата на “Sleeping (In The Fire)” и емоционалното въздействие на “The Idol” и “Godless Run”. Трудно ли ви е? Разбираемо – ще чуете. Такава гениална композиция е трудно да бъде описана с думи, но е повече от логично да бъде поставена в центъра на албума. Интересен факт, който Blackie сподели в интервюто си за Metal World, е, че “Miss You” е композирана за “The Crimson Idol”, но така и не е била завършена до този момент. Жестоко парче! “Fallen Under” е по-темпово, с прекрасен припев и отново уникална китарна работа на Doug Blair, а “Slaves of the New World Order” е от класата на “Chainsaw Charlie” и “Sister Sadie”, с мелодия, която ще ви обсеби от първите няколко секунди и според мен ще присъства неизменно в сетлиста по време на есенното турне “The Bloody Road To Golgotha”. Mда – има го и онова “хей-хей-хей“ по средата на един от припевите. Когато е нормално да си помислите, че нивото ще спадне поне за едно парче, Blackie ни опровергава със страхотните “Eyes of My Maker” и “Hero of the World” – много мелодични и същевременно тежки, с изпълнени с драматизъм текстове, смени на темпото, гръмотевична ритъм секция и удивително мощни вокали. Това е моментът, в който се налага изводът, че “Golgotha” е много по-хомогенен албум от предхождащите го два.

Кулминацията идва с едноименната епика “Golgotha”, която слага “в малкия си джоб” по драматизъм една “Heaven's Hung in Black” например. Едноименната композиция е това за новия албум, което беше “The Raging Storm” за първата част на “The Neon God”, с тази разлика, че не звучи като The Who, а е стопроцентов израз на гения и вдъхновението на Blackie Lawless. Както и при “Miss You”, тук също гласът на Blackie е пропит с онези нотки на изтерзаност, които обичаме толкова много, а последните две минути кулминират с изключително соло на Blair, което спокойно можем да наредим сред шедьоврите на W.A.S.P. въобще. Тук е може би моментът да отбележим, че в текстовете си поне половината от парчетата в “Golgotha” продължават да следват про-християнската нишка от последните два албума, но когато музиката е толкова силна, дори тази натрапчивост може да бъде простена.

В заключение, когато албумът излезе и имате възможността да го изслушате, си помислете следното – колко всъщност са групите, които през 2015-а са в състояние да предложат композиции с размаха, мащаба и драматизма на “Miss You”, “Slaves Of The New World Order” или “Golgotha”? Мисля си, че отговорът е ясен, защото въпреки безспорния талант на десетките млади групи, тези от старата школа имат точно онази загадъчна способност да те ударят право в сърцето.

И да – Blackie Lawless със сигурност е един от най-обичаните и най-мразени музиканти в метъла, човек с безобразно високо самочувствие, граничещо с надменност, постоянно отменящ концерти и отказващ да даде автограф дори на най-преданите си фенове – факт! Но тогава, когато има какво да каже на феновете си чрез своята музика, Blackie знае най-добре как да го направи по неподражаем начин. А това също е обяснение в любов, нали?