"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

W.A.S.P. - "Golgotha"

Доста почакахме за 15-ия студиен запис на W.A.S.P. Тези шест години от излизането на “Babylon” изминаха бавно, най-вече защото първоначалните планове на Blackie Lawless бяха новият албум да се появи много по-рано. За съжаление, съдбата се намеси най-неочаквано и през 2013-а легендарният фронтмен претърпя тежка фрактура на тазобедрената кост, завършила с операция и мъчително възстановяване.

Всичко това, в комбинация с дългото търсене на нов лейбъл, в крайна сметка постави на сериозно изпитание търпението на феновете и, разбира се, вдигна летвата на очакванията ужасно високо. Да, и “Dominator” (2007), и “Babylon” (2009) бяха достатъчно солидни издания за стандартите на W.A.S.P., но самият Blackie заяви, че с “Golgotha” се опитва да направи “перфектния албум” и че звученето му ще е “спиращо дъха”.

Да видим доколко е бил прав: Като за начало, “Golgotha” е първият албум на W.A.S.P. от 2004-та година насам, който съдържа девет изцяло авторски парчета – никакви reprise-и, никакви ненужни кавъри (в “Babylon” имаше само седем авторски песни). Новият запис започва донякъде стандартно, по-рокаджийски и ударно с тройката “Scream”, “Last Runaway” и “Shotgun”. Докато първите две парчета предлагат хващащи припеви, прекрасни сола и разчупват формулата по средата с втори припев, “Shotgun” е на практика единствената дупка в диска, защото едва ли някой може да се съмнява, че W.A.S.P. са в състояние да издават всяка година албуми с минимум 10 подобни песни.

Оттук нататък обаче нещата стават МНОГО сериозни. Следва “Miss You”, от която буквално настръхвам всеки път. Представете си балада със структурата на “Sleeping (In The Fire)” и емоционалното въздействие на “The Idol” и “Godless Run”. Трудно ли ви е? Разбираемо – ще чуете. Такава гениална композиция е трудно да бъде описана с думи, но е повече от логично да бъде поставена в центъра на албума. Интересен факт, който Blackie сподели в интервюто си за Metal World, е, че “Miss You” е композирана за “The Crimson Idol”, но така и не е била завършена до този момент. Жестоко парче! “Fallen Under” е по-темпово, с прекрасен припев и отново уникална китарна работа на Doug Blair, а “Slaves of the New World Order” е от класата на “Chainsaw Charlie” и “Sister Sadie”, с мелодия, която ще ви обсеби от първите няколко секунди и според мен ще присъства неизменно в сетлиста по време на есенното турне “The Bloody Road To Golgotha”. Mда – има го и онова “хей-хей-хей“ по средата на един от припевите. Когато е нормално да си помислите, че нивото ще спадне поне за едно парче, Blackie ни опровергава със страхотните “Eyes of My Maker” и “Hero of the World” – много мелодични и същевременно тежки, с изпълнени с драматизъм текстове, смени на темпото, гръмотевична ритъм секция и удивително мощни вокали. Това е моментът, в който се налага изводът, че “Golgotha” е много по-хомогенен албум от предхождащите го два.

Кулминацията идва с едноименната епика “Golgotha”, която слага “в малкия си джоб” по драматизъм една “Heaven's Hung in Black” например. Едноименната композиция е това за новия албум, което беше “The Raging Storm” за първата част на “The Neon God”, с тази разлика, че не звучи като The Who, а е стопроцентов израз на гения и вдъхновението на Blackie Lawless. Както и при “Miss You”, тук също гласът на Blackie е пропит с онези нотки на изтерзаност, които обичаме толкова много, а последните две минути кулминират с изключително соло на Blair, което спокойно можем да наредим сред шедьоврите на W.A.S.P. въобще. Тук е може би моментът да отбележим, че в текстовете си поне половината от парчетата в “Golgotha” продължават да следват про-християнската нишка от последните два албума, но когато музиката е толкова силна, дори тази натрапчивост може да бъде простена.

В заключение, когато албумът излезе и имате възможността да го изслушате, си помислете следното – колко всъщност са групите, които през 2015-а са в състояние да предложат композиции с размаха, мащаба и драматизма на “Miss You”, “Slaves Of The New World Order” или “Golgotha”? Мисля си, че отговорът е ясен, защото въпреки безспорния талант на десетките млади групи, тези от старата школа имат точно онази загадъчна способност да те ударят право в сърцето.


И да – Blackie Lawless със сигурност е един от най-обичаните и най-мразени музиканти в метъла, човек с безобразно високо самочувствие, граничещо с надменност, постоянно отменящ концерти и отказващ да даде автограф дори на най-преданите си фенове – факт! Но тогава, когато има какво да каже на феновете си чрез своята музика, Blackie знае най-добре как да го направи по неподражаем начин. А това също е обяснение в любов, нали?