"They shall not grow old
As we that are left grow old
Age shall not weary them
Nor the years condemn.
At the going down of the sun
And in the morning
We will remember them."

Bolt Thrower - "...For Victory"

Защото светът... е брутален!

HELLOWEEN - "7 Sinners"

Както Halford, така и Helloween издават новият си албум след доста противоречива колекция от песни – в първия случай коледни, а при хамбургските легенди – акустични преработки на най-големите им хитове, със заглавие “Unarmed”. Много от феновете на тиквите, в това число и най-запалените, бяха меко казано озадачени от този ход и затова “7 Sinners” идва точно навреме. Съвсем традиционно, на 31 октoмври е планирано „завръщането” на немците там където са най-силни – в лоното на бързия, рифов, но и много мелодичен пауър метъл.

Началото в албума е дадено от среднотемповата „Where The Sinners Go”, където акцентът е поставен върху ударната звукова вълна. Като цяло, неособено вдъхновяващо начало. Съвсем различно обаче стоят нещата с „Are You Metal?”, която е и официалният сингъл към албума. Парчето пращи от енергия, силни сола и агресивно изсвирени барабани, давайки заявка за това какво ни очаква до края. “Who Is Mr. Madman”, заедно с “If A Mountain Could Talk” са песни, пропити с настроението на класиката “Master Of The Rings”, а “World Of Fantasy” спокойно би могла да заеме място в “Gambling With The Devil”. Общото впечатление за албума е, че се доближава максимално по атмосфера, тежък саунд и агресия в изпълнението до обожаваният от едни и недолюбван от други “The Dark Ride”. Асоциации именно с този албум носят тоталната мелница от двойни каси „Long Live The King” и мелодичните “The Smile Of The Sun” и “My Sacrifice”.

“7 Sinners” има и доста прогресарски аранжименти и идеи, като на първо място трябва да се отбележи закриващият многопластов опус “Far In The Future”, в която Helloween с лекота демонстрират в рамките на близо 8 минути всичките козове, които ги държат на върха на немската хеви сцена вече четвърт век. Приятна изненада е “Raise The Noise”, където по чудесен начин е включена флейта. Шоуто в албума определено прави Dani Löble, но всяко от парчетата, освен с прекрасно изпълнени ударни, е пълно с вихрени сола и отчетлив бас. Любимецът на всички българки Andi Deris е на обичайното си високо ниво, въпреки леко преекспонираните саунд ефекти при записите на вокалите. Ако не бяха посредствените “You Stupid Mankind”, „The Sage, The Fool, The Sinner” и безличното откриващо парче, оценката би била максимална, но и така “7 Sinners” с лекота се отличава сред десетките албуми в стила, които се появиха тази година. Чакаме януари!

7.5/10

HALFORD - "IV - Made Of Metal"

“Made Of Metal” появи някак неочаквано. Ясно беше, че музикалната компания създадена от легендата Роб Халфорд има за цел да преиздаде ремастерираните версии на всички негови солови проекти, но с времето очакванията на феновете за нов албум с авторски материал от Halford се притъпиха. Аааа – да. Имаше някакъв албум, наречен “Halford 3 – Winter Songs”, но ще го отмина с безразличие – това все пак не беше метъл.

Четвъртата студийна творба на проекта Halford, е друга бира. Отново сме подложени на рифова атака, страхотни китарни хармонии и припеви. Повечето от парчетата са композирани единствено от Роб, a за няколко му помагат небезизвестният Roy Z и звуковият инженер Mike Baxter. “Undisputed” е абсолютна класика в средно темпо, със зверско соло от стандартите на Judas Priest, която е последвана от скоростната резачка “Fire And Ice”. Като цяло, духът на албума е в края на 70-те и началото на 80-те години, разбира се, с тежката дума на модерните технологии при продуцирането и смесването.
“Made Of Metal” се доближава по настроение повече до “Resurrection”, отколкото до новаторския саунд на “Cricible”. Сега Халфорд играе на сигурно и предлага на феновете си албум, който със сигурност ще ги удовлетвори след 8-годишното чакане. Е – текстовете (с изключение на “Twenty-Five Years”) отново са ужасяващо наивни и елементарни, но едва ли сте очаквали метафори от основния текстописец на Judas Priest в продължение на над 35 години. Силата на Halford е другаде.

Изненадите в албума са “Till The Day I Die” с откровените си кънтри мотиви, “We Own The Night”, с жестокия припев и сполучливото включване на пиано, пауър баладата “Hearless”, както и абсолютният връх в албума – 7-минутния епос “Twenty-Five Years”. Когато чух това парче, настръхнах – нещо, което могат да ме накарат да изпитам много малко групи….. май се сещам само за три. Респект за Халфорд, че е благодарил на феновете си за дългото чакане на нов солов албум с цели 14 парчета, от които поне 10 са от върховна класа. Само чуйте “Hell Razor” или безумните вокали в закриващата мелница “The Mower” и ще ви стане пределно ясно, че с този албум Halford се превръщат в претенденти за един от безспорните албуми на годината. Ако ви се слуша истински, чист, неподвластен на времето, класически хеви метъл с почерка на една от иконите на британската школа, нямате време за губене. Цената на диска е без значение.

9/10

Интервю с Andi Deris от HELLOWEEN

Здравей, Анди. Поздравления за новият ви, 13-ти албум. Това ли е причината за агресивния саунд на “7 Sinners”?
- Не съм сигурен, че точно това е причината, хаха. Според мен основната причина е албумът с акустичен материал, който го предхождаше. Всеки от нас се чувстваше непривично, изпълнявайки подобни класически аранжименти и нямахме търпение да се върнем към истинският метъл. Към края на записите на акустичния албум, всички бяхме много напрегнати и с удоволствие надухме отново усилвателите за “7 Sinners”. Всъщност много хора очакваха, че новият албум ще звучи точно така.

Отгатваш насоката на следващия ми въпрос. Предишният ви албум наистина звучеше твърде мек за хелоуин-ските стандарти и много фенове бяха доста изненадани от тази посока. Как се настроихте отново на вълна тежък метъл?
- Със сигурност знам, че много хора бяха ядосани, защото “Unarmed” не беше метъл албум, но от друга страна точно този албум ни даде сериозен импулс и енергия да забием много здраво в “7 Sinners” – беше логично резултатът да е този.

Доколкото мога да “хвана” нещо от текстовете, албумът е донякъде обвързан тематично. Кои са седемте грешника всъщност? Единият от тях явно е „перфектният джентълмен” от албума “Master Of The Rings” или греша?
- Хаха! Неее – пичът просто се оказа с лош късмет, хаха! Закачката със заглавието “7 Sinners” е, че музикантите от групата сме петима, а като добавим тиквата и “пазителя”, ставаме седем. Истинската история обаче е, че в много митологии се говори за седем грешника, които са изпратени по света да вършат злини. Само „седмата звезда” има силата да им се противопостави, а всеки от седемте лъча на звездата има власт над един от грешниците. Когато чух тази история си помислих, че вероятно Толкин е бил доста повлиян от нея за „Властелинът на пръстените”.

Анди, този път вокалите имат много ефекти. Това с цел ли е направено или просто така се получи за новия албум?
- Добър въпрос. Всъщност не съм осъзнал, че в този албум сме ползвали повече ефекти при вокалите отколкото обикновено. Тук ме хвана, хаха!

Имам предвид не повече от 2-3 парчета. Например сещам се за “You Stupid Mankind”.
- Ами виж, когато говорим за саунд ефекти, трябва да попиташ продуцента. Когато слушах миксовете, те ми харесаха, но той със сигурност е направил нещата така, както той ги е почувствал. Спомням си, че смесвахме няколко пъти, но специално за ефекти…. не знам дали са повече от обикновено. Явно да – иначе ти не би го споменал.

От музикална гледна точка, според мен албумът звучи като един по-прогресив побратим на “The Dark Ride”. Съгласен ли си?
- Мисля, че звучи като един по-тежък и зъбат вариант на “The Dark Ride”, с някои влияния от “Master Of The Rings”. Някои мелодии спокойно биха намерили място в “Master Of The Rings”, а звукът е по-модерен, мощен и брутален и наистина напомня “The Dark Ride”. Да, съгласен съм с мнението ти.

Искам да използвам възможността да си говоря с теб за първи път, за да те попитам дали имаш планове отново да издадеш нещо солово? Знаем, че имаш два солови албума от 97-ма и 99-та година.
- Никога не трябва да казваш никога, но в момента нямам настройката за солови проекти, защото имаме твърде много ангажименти покрай Helloween. Сега тръгваме на турне, което ще продължи цяла година, а аз винаги използвам времето прекарано на пътя, за да композирам. Ако имам достатъчно много идеи – кой знае? Но ситуацията сега не е същата като през 97-ма, когато имаше много голям интерес за нещо такова от страна на лейбъла ни. Не бих направил типичен солов проект отново, а по-скоро си представям нещо като отделна група с подходящи музиканти, с която бих записал нещо.

Към края на интервюто няма как да не те попитам и нещо за предстоящият концерт на Helloween в София през януари. Предполагам знаеш много добре, че в България има наистина луди и тотално отдадени на групата фенове. Какво да очакват те от шоуто ви?
- Ами както обикновено, ще направим някои шантави неща на сцената. Със сигурност поне 10-ина минути ще са посветени на нещо забавно, но не мога да кажа какво точно. Като говорим за София, както е видно и от DVD- то ни “Live On 3 Continents”, хората там наистина откачат по време на нашите концерти. Затова е чудесно да видим какво ще ни поднесат българските фенове този път, хахаха! За нас, всеки път когато излезем на сцена в България е като сбъдната мечта – най-топлото посрещане което бихме си представили. Мисля, че това е третият път когато ще свирим в София.

Даже е четвърти в София, а освен това един път бяхте на фестивал в Каварна, заедно с Twisted Sister и Testament.
- О, да! Феновете в Каварна също бяха страхотни, но на фестивал е различно. Възможно е дори да се случи така, че на даден фестивал няма нито един фен на някоя от групите. Не говоря конкретно за онзи фест, но е имало такива, на които сме си мислели „тук има много хора, които със сигурност не са дошли заради Helloween”. Тогава задачата ни е наистина трудна, защото трябва да приобщим много хора, които дори не знаят парчетата ни. Понякога свирим на фестивали, които са повече рок, отколкото метъл и се налага да излизаме преди групи като A-HA, например. А техните фенове едва ли слушат метъл, хаха! Затова предпочитам нашите собствени концерти, когато знам, е хората са дошли единствено заради нас. Когато видя хора, които са горди, че присъстват на концерта, това прави мен самия още по-горд, че съм в тази група.